Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 102  04.06.2012г.      град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесети и девети май две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

при секретар   М.П.                                                                                

и с участието на прокурора 

като разгледа докладваното от съдия И.ЯНКОВА административно дело № 98 по описа за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118  от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

            Образувано е по жалба на М.Г.З. *** с ЕГН ********** против Решение № 29/ 29.02.2012г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата на З. срещу разпореждане № **********/ 28.11.20110 година на ръководителя “ Пенсионни осигуровки” при ТП на НОИ гр. Стара Загора, с което му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 12.09.2011 година.  В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество изложените съображения за постановяването му в противоречие на материалноправните разпоредби на КСО. Жалбоподателят твърди, че неправилно решаващият орган е приел за установено, че не следва да му за зачете  за трудов, стаж времето за периода от 22.02.1972 г. до 31.12.1972 г. и от 01.01.1975 г. до 31.12.1975 година Основният мотив бил, че трудовата му книжка № 440 не била оформена съгласно разпоредбата на чл. 6 от НТКТС, без да се посочи в какво точно се състои нарушение на процесната разпоредба. Според жалбоподателя трудовата му книжка съдържа всички задължителни реквизити в това число и продължителността на времето, което се признава за трудов стаж. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане .

 

            Ответникът по жалбата -  Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, не се явява и не се представлява.

 

        Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

           

   Жалбоподателят е подал заявление № 35715 от 23.11.2011 година пред ТП на НОИ гр. Стара Загора  за да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст с приложени към него заповед № 843/12.09.2011 година, удостоверение № 1361 от 16.11.2011 година, издадено от “ Арсенал “ АД гр. Казанлък,  УПИ изх. № 6161 от 17.11.2011 година, издадено от “ Арсенал” АД гр. Казанлък, удостоверение изх. № АС-2874 от 19.08.2011 година,издадено от ТП на НОИ гр. Стара Загора, удостоверение изх. № АС-3067 от 08.09.2011 година, издадено от ТП на НОИ гр. Стара Загора, удостоверение № 4984 от 17.09.2011 година, издадено от ТП на НОИ гр. Хасково, ксерокопие от страница, 10,11,12 и 13 от трудовата му книжка. С Разпореждане № **********/ 28.11.2011г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Стара Загора, е определен размер на пенсията на лицето  по чл.68,ал.1, т.2 от КСО в размер на 229,81 лева, считано от 12.09.2011 година, като изрично в разпореждането е отбелязано, че на молителя не следва да се зачете трудов стаж за периода от 22.02.1972 година до 31.12.1972 г. и за периода от 01.01.1975 година до 31.12.1975 година, с мотив, че заверката в трудовата му книжка не е направена съгласно изискванията и липсват представени удостоверения, доказващи осигурителния стаж за тези периоди . Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – гр. Стара Загора.С оспореното в настоящото производство Решение № 29/ 29.02.2012г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е оставил без уважение жалбата на М.Г.З., с което по същество е потвърдил Разпореждане № **********/ 28.11.2011г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Стара Загора. Преди да постанови своя акт директорът на ТП на НОИ – Стара Загора  е изискал от РУ “ СО” гр. Хасково информация за положение от жалбоподателя стаж в това число и за приетите от РУСО Хасково документи , касаещи ОТКСЗ “  Тополовград ”и АПК Тополовград, според която съгласно  приемо предавател протокол на АПК гр. Тополовград няма липсваща и непредадена информация. , като изрично са посочени кои документи са били приети на ТП на НОИ Хасково  от прекратения осигурител .Според писмото заповеди, във връзка с трудовата дейност на работещите в АПК гр. Тополовград  няма приети Административният орган е поискал отново от З. документи, доказващи трудовия и осигурителен стаж на лицето за исковия период , което с писмо вх. № МП4312-1/21.02.2012 година  е отговорил, че не притежава заповеди, фишове за изплатени трудови възнаграждение , свързани с положения като него труд в ТКЗС Тополовград,и АПК Тополовград.От фактическа страна обжалваният акт се основава на обстоятелството, че въз основа на издаденото удостоверение по реда на чл. 8,ал.2 от НТКТС, издадено от РУСО гр. Хасково и издадена въз основа на чл.5,ал.12 от КСО инструкция № 5 от 30.06.2005 година на управителя на НОИ не може да се зачете за трудов, респективно  за осигурителен стаж на лицето за цитираните по- горе два периода през 1972 г. и 1975 г.. Според административния орган, при липсващи ведомости за заплати и други доказателства, удостоверяваща полагането на труд от жалбоподателя в прекратените организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ трудов стаж на лицето  не може да се зачете въз основа на приетата като доказателство трудова книжка на лицето, тъй като същата не отговаряла на императивните изисквания на чл.6 от НТКТС.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът намира, че  оспореното Решение № 29/ 29.02.2012 г. на Директора на ТД на НОИ – Стара е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила, но е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби, на които се основава.

Спорът по делото се свежда до това дали на З. следва да се зачете като трудов стаж периода от 22.02.1972 година до 31.12.1972 година и от 01.01.1975 година до 31.12.1975 година,  което е в пряка причинна връзка с определене на размера на пенсията му за осигурителен стаж и възраст.

С  продължителността на трудовия стаж законодателят свързва възникването на различни права  и той е установил специален ред за установяването му. В чл. 101 от Правилника за приложение на Закона за пенсиите/ отм./ е посочено, че трудовият стаж се установява с трудова, осигурителна или занаятчийско-ученическа книжка или с удостоверение, издадено въз основа на изплащателни ведомости или партидни книги или други документи, удостоверяващи време, което се признава за трудов стаж по чл. 354 от Кодекса на труда. Сред така посочените документи трудовата книжка е с най-голямо практическо приложение. Съгласно легалното определение на трудовата книжка, дадено в чл. 347 от Кодекса на труда, тя е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя. Като официален удостоверителен документ тя се издава по определен ред и от съответен орган и има материална доказателствена сила за изявленията, които се съдържат в нея. Тази доказателствена сила обвързва както съда, така и органите на НОИ, но само за удостоверяваните в нея факти. Съгласно  разпоредба на чл. 349, ал. 1, т. 9 от Кодекса на труда в трудовата книжка задължително се вписва продължителността на времето, което се признава за трудов стаж. На основание чл. 356 от Кодекса на труда и в съответствие с чл. 10 ППЗП е приета, с Постановление на Министерския съвет № 227 от 23.11.1993 г., Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж. В чл. 6, ал. 1 на Наредбата е посочено, че при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит при работодателя се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя и се подпечатва с печата му.  По аргумент на тази разпоредба всички вписвания в трудовата книжка , които не отговарят на посочените изисквания, нямат установената от закона доказателствена сила за периода до 1993 година.В сила за процесния период 1972 г. – 1975 г.  е била  Наредбата за трудовите книжки, одобрена с Постановление № 149 на МС от 20.03.1953. В трудовата книжка на З. през 1972 г. и през 1975 година е следвало да се впишат данните по чл.5 и чл.6 от Наредбата в това число датата на постъпване на работа, датата на уволнението и по чл.6,буква “ а” и датата на преместване на работника и служителя от една работа на друга. Съгласно чл. 8 от тази наредба всяко вписване в трудовата книжка се прави с мастило , заверява се от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията или от упълномощено от него лице и се подпечатва със служебния печат . Следва да се има впредвид и Инструкция  № 2492 / обн. ДВ 20/1968 г/  за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, издадена въз основа §101,ал.3 от ППЗП. В чл.6 от тази инструкция се детайлизира  начина на  водене на  трудовата книжки. Съгласно чл.6,ал.2, буква “ В” продължителността на придобития от работника трудов стаж се подписва и подпечатва с печата на предприятието, учреждението и организацията по начин да не засегне двете страни.От тази законова регламентация е видно, че трудовата книжка за периода от 22.02.1972 година до 31.12.1972 година и от 01.01.1975 година до 31.12.1975 година не е било задължително да се разпише непременно и от главния счетоводител/ а може такъв изобщо и да липсва/, а необходимо и достатъчно записванията в нея да се удостоверят от ръководител на предприятието или от упълномощено от него лице / например личния състав на съответното предприятие/. С оглед на това за процесния период трудовата книжка на жалбоподателя  е оформена съгласно изискванията на действувалия към момента нормативен акт, поради което има доказателствена сила  за осигурителния стаж и доход на лицето по силата на §9,ал.1 от ПЗР на КСО . Аргумент в тази насока следва да се изведе от инструкция № 5 от 30.06.2005 година за приемане и съхраняване на разплащателните ведомости на прекратените осигурители без правоприемник. В от  чл.1 от тази наредба се прилагат особени правила за документите, въз основа на които се установява осигурителен стаж и доход на лице , работило в прекратените организации по §.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ така в настоящия случай ТКЗС и АПК/ .Това са  земеделските организации и кооперации, прекратили дейността си към 1992 година/ ДВ 28от 1992 г /. В §1 от ДР на тази инструкции са посочени  допълнителни документи въз основа на които може да се установява осигурителния стаж на лицата , положили в организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но те не изключват възможността при липсващи ведомости за заплати за исковия период осигурителния стаж на такива лица да се зачете въз основа на вписванията на трудовата им книжка. С новоприетия закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред е допустимо времето за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 година съгласно действащите разпоредби / така чл.1,ал.1т.3 от Закона/ да се установява по съдебен ред за лицата по чл.2,ал.3 от ЗУТОССР,но само при документи/ загубени или унищожения / за положения стаж. Такъв не е настоящия случай при наличието на надлежно оформена трудова книжка.

Предвид гореизложеното съдът намира, че Решение № 29/ 29.02.2012г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора е незаконосъобразно - издадено е от компетентен орган; в предвидената от закона форма;  но постановено е в противоречие с  материалноправните разпоредби на които се основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата се явява основателна и като такава, следва да бъде уважена. Делото следва бъде върнато на административния орган, който да определи размера на пенсията на З. , като му зачете за осигурителен и трудов стаж времето от 22.02.1972 година до 31.12.1972 г. и от 01.01.1975 г. до 31.12.1975 година .

         С оглед изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание 143, ал.1 от АПК  ТП на НОИ – Стара Загора бъде осъдено да заплати сумата от 150 /сто и петдесет лева/.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ, по жалба на М.Г.З. *** с ЕГН ********** Решение № 29/ 29.02.2012г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата му  срещу разпореждане № **********/ 28.11.2011`` година на ръководителя “ Пенсионни осигуровки” при ТП на НОИ гр. Стара Загора,

ВРЪЩА  административната преписка на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт   гр. Стара Загора за произнасяне по заявление  вх. № 35716 от 23.11.2011 година, подадено от  М.Г.З. *** с ЕГН **********  съгласно дадените по- горе указания.

      ОСЪЖДА на Териториално поделение на Националния осигурителен институт   гр. Стара Загора да заплати на М.Г.З. *** с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на150/ сто и петдесет/ лева.

 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                              СЪДИЯ: