П Р О Т О К О Л

ГОДИНА 2019 ГР.СТАРА ЗАГОРА

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД VІІ СЪСТАВ

На двадесет и трети април ГОДИНА 2019

В публично заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

СЕКРЕТАР: НИКОЛИНА НИКОЛОВА

Сложи за разглеждане докладвано от съдия МАНОЛОВ

Адм. дело № 637 по описа за 2018 година

На именното повикване в 13:45 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: П.Д.К. – уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява, вместо нея се явява адв. Д., редовно упълномощен.

ОТВЕТНИК: КМЕТ НА ОБЩИНА КАЗАНЛЪК – уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява. За него се явява ст. юрисконсулт Б., редовно упълномощен.

ВЕЩО ЛИЦЕ: С.Й.М. – Н. – редовно призована, налице.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

СТ. ЮРИСКОНСУЛТ Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва, че по делото в законоустановения срок е депозирано заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице С.Й.М.-Н..

АДВ. Д.: Запознат съм със заключението. Нямам възражения да се изслуша вещото лице.

СТ. ЮРИСКОНСУЛТ Б.: Ако може да получа копие от експертизата.

СЪДЪТ връчи копие от експертизата на пълномощника на ответника ст. юрисконсулт Б..

СТ. ЮРИСКОНСУЛТ Б.: Нямам възражение да се изслуша вещото лице.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към изслушване на заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.Й.М.-Н. – със снета по делото самоличност.

ПРЕДУПРЕДЕНА за отговорността по чл. 291 НК.

Обещава да даде добросъвестно и обективно заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Представила съм писмено заключение, което поддържам. Нямам какво да добавя.

АДВ. Д.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.

СТ. ЮРИСКОНСУЛТ Б.: Да се приеме заключението. Нямам въпроси.

След като взе предвид становищата на страните, съдът намира, че следва да бъде прието като доказателство по делото заключението на допълнителната съдебно-техническата експертиза, изпълнена от вещото лице С.Й.М. - Н., тъй като със същото е даден компетентен, пълен и обективен отговор на поставените от съда задачи.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмено доказателство по делото заключението на допълнителната съдебно-техническата експертиза, изпълнена от вещото лице С.Й.М. - Н..

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 180 /сто и осемдесет/ лв., които да бъдат изплатени, както следва: 100 /сто/ лв. от внесения по делото депозит, като разликата от 80 лв. да се изплати от жалбоподателката в 10-дневен срок от днес по набирателна сметка на АС – Стара Загора.

За определеното възнаграждение на вещото лице да се издаде разходен касов ордер.

УКАЗВА, че при невнасяне на определената сума за възнаграждение на вещото лице, ще бъде издаден изпълнителен лист, за което жалбоподателката уведомена чрез пълномощника си в днешното съдебно заседание.

АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания. Няма да соча нови доказателства. Представям списък на разноските.

ЮРИСКОНСУЛТ Б.: Нямам доказателствени искания. Представям списък на разноските.

С оглед становището на страните, че нямат искания по доказателствата и като намира делото за изяснено от фактическа страна, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

АДВ. Д.: Във връзка с приетите заключения на вещото лице, в жалбата са релевирани четири довода за незаконосъобразност на заповедта за отказ на изменение на ПУП, и с оглед заключението на вещото лице заявявам, че оттеглям възраженията си и основанията за незаконосъобразност на обжалваната заповед, релевирани в т.1, т.2, и т.4 от заповедта. Поддържам изложения в жалбата довод за незаконосъобразност на заповедта, формулиран в т.3 - за несъответствие на плана с нормите на проектиране на пътища, уредени в Наредба №1/2000г. на МРРБ. Това е доводът, който окончателно поддържам пред съда във връзка с оспорения административен акт. Считам, че предвид обстоятелствата по делото и заключението на вещото лице, първоначално и допълнително, все още не вярвам, че действително влезлият в сила ПУП относно улична регулация и пътен възел между общинска улица и Републиканския път София – Бургас, противоречи на разпоредбата на чл.121 от Наредба №1/2000г. на МРРБ, в която е въведено изискване за минимално разстояние между пътните възли. От заключението на вещото лице е видно, че разстоянието на пътния възел, който е предвиден в ПУП и съседните пътни възли не отговаря на нормативните правила, заложени в Наредбата. Това според нас е основание за констатиране на незаконосъобразност на влезлия в сила ПУП и същевременно представлява основание за изменение на същия ПУП на основание чл.144, ал.1, т.5 от ЗУТ. В тази връзка моля да уважите жалбата с изложените мотиви от фактическа и правна позиция и да отмените заповедта, като дадете задължителни указания на административния орган да предприеме мотивирано изменение на ПУП с оглед отстраняване на твърдените от нас съществуващи нарушения на материалния закон. Моля да присъдите на доверителя ми разноските по делото.

СТ. ЮРИСКОНСУЛТ Б.: С оглед установеното, действително в хода на съдебното производство се установи, че релевираните в жалбата три основания, които колегата изброи, не представляват сами по себе основание за отмяна на процесния административен акт. По отношение на четвъртото, сочено като основание в жалбата за отмяна на административния акт, моля да споделите цитираното от вещото лице и приложено в това заключение писмо на Агенция „Пътна инфраструктура“, в което се казва по отношение изследването дали са спазени разстоянията между пътни възли, моля да имате предвид, че направленията по ул. Изгрев, пресичащите се направления на този пътен възел най-общо представляват съществуващо кръстовище, той не е нов пътен възел по смисъла на Закона и Наредбата за проектиране на пътища, и този пътен възел е изграден далеч преди приемането на Наредбата, поради което становището на АПИ е, че този нормативен акт е неприложим. Поради което моля да споделите този довод, който почива на фактите, събрани по делото и няма към настоящия момент данни, че пътният възел е изменен при действието на предходен ПУП и аз считам, че това не е основание за атакуване на административния акт. Така мотивиран, моля да отхвърлите жалбата и да ни присъдите разноските по списъка, който Ви представих.

АДВ. Д. /реплика/: Тезата на ответника по жалбата не се вмества в установените фактически обстоятелства и заключението на вещото лице, тъй като пътният възел, чийто обстоятелства са предмет на спора по действащия и по предходния ПУП, е установено, че не е реализиран и материализиран така, както е по предвидените планове – предходен и настоящ. Това, че ответникът се позовава на едно фактическо предложение, което не съответства на плановите предвиждания е ирелевантно.

СТ. ЮРИСКОНСУЛТ Б. /дуплика/: Не се позовавам на преходния действащ ПУП, той е приобщен по делото и става въпрос за Интегриран план за градско възстановяване и развитие, приет през 2017г., с решение на ОбС. Но пътният възел на км 311 е съществуващ дори и преди приемането на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие, приет през 70 и някоя година. Би следвало да не се оспорва. Моля да съобразите и представените по делото доказателства за заплащане на обезщетенията, с оглед третиране на ПУП като актуален.

СЪДЪТ прилага списък на разноските по чл. 80 ГПК, представен от пълномощника на жалбоподателката адв. Д. и списък на разноските, претендирани от Община Казанлък, представен от ст.юрисконсулт Б..

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:11 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: