П Р О Т О К О Л

Година 2019 Град Стара Загора

Старозагорски административен съд VІ състав

На трети декември Година 2019

В публично заседание в следния състав:

Председател: МИХАИЛ РУСЕВ

Секретар: Зорница Делчева

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдия МИХАИЛ РУСЕВ административно дело номер 509 по описа за 2019 година.

На второ четене в 11,03 часа, се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: М.Г.Х. – редовно призован, явява се лично.

ОТВЕТНИК: НАЧАЛНИК НА ЗАТВОРА СТАРА ЗАГОРА – редовно призован, явява се юрисконсулт С.П.Т. - редовно упълномощена от по-рано.

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Представям и моля да приемете за сведение книжката на лишения от свобода, като след запознаване, моля същата да ми бъде върната.

СЪДЪТ, след извършена съпоставка между представените по делото заверени копия на страница първа и страница 28-а от книжката на лишения от свобода М.Х., КОНСТАТИРА ИДЕНТИЧНОСТ между оригиналите и представените заверени копия, като на стр.28-а с черно е маркирана извършена първоначалната оценка на риска от 70 точки. През 2015 г. е извършено ново оценяване, като на 19.05.2015 г. е посочен риск от 71 точки, който на 29.05.2018 г. е потвърден.

След направената справка книжката беше върната на юрисконсулт Т..

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: По така представената книжка, искането беше направено във връзка с това да се види дали в нея има отразени факти и обстоятелства, които да обосновават така определения риск от рецидив и вреди и така представените становища, въз основа на които е издадена процесната заповед. Ответникът представи оригинала на книжката, от която стана ясно, че титулната страница и стр.28-а са приложени като копия, като писмени доказателства по делото. Не стана ясно в тази книжка описано ли е нещо друго, което да обосновава становището на служителите. Съдът не ми даде възможност да се запозная с книжката, но това е по преценка на съда. Във връзка с това имам искане за събиране на доказателства, тъй като приложените като писмени доказателства становища и оценка на риска от рецидив са изготвени от служители на затворническата администрация и тяхната преценка не би могла да бъде обективна и безпристрастна, предвид многобройните ми жалби срещу същите тези служители и многото съдебни спорове, касаещи извършени от тях нарушения на правата ми като лишен от свобода, което малко или много оказва влияние върху тяхната преценка, поради което моля съда да назначи психологично-психиатрична експертиза, която да бъде извършена от лица извън системата на Министерство на правосъдието, от лекари експерти, които след като се запознаят с наличната в затворническото ми досие информация и проведат нужните беседи и тестове с мен, въз основа на резултатите от тях, да изготвят експертна оценка, с която да отговорят на следните въпроси:

1. Според тях, колко бала е оценката на риска ми от рецидив и вреди?

2. Налице ли са рискове от сериозни вреди от високи стойности по отношение на обществото и персонала и ако да – в какво се изразяват те?

3. В кои зони какви дефицити се установяват?

4. Какви са личностните ми характеристики, психологично-психиатричното ми състояние?

5. Как ми се отразява дългосрочния ми престой при специален режим и следва ли същият да бъде заменен с по-лек такъв?

Считам, че изводите които могат да се направят от една такава експертна оценка ще спомогнат за преценката Ви доколко целите на наказанието са постигнати с така налагания ми вече 17 години специален режим и дали продължаването на същия режим е възможно да допринесе за постигане целите на наказанието или ще има обратен разрушителен ефект, в случай че за 17 години не е имал градивен такъв. Искам да обърна внимание и на това, че в становищата е упоменато, че вече 17 години отказвам да попълня предлаганият ми от психолога в затвора стандартен тест, който е за всички затворници, но не е отразено, че причината за моя отказ е липсата на доверие, че след като този тест се извършва от служител на затвора, той ще представи обективно резултатите от него. Но, в случай че Вие допуснете извършването на така исканата от мен експертиза, заявявам, че изцяло ще съдействам на вещото лице, включително и по отношение на тестовете, които досега съм отказвал да направя пред служители на затвора, ще ги направя пред външен експерт.

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Считам изразеното становище на жалбоподателя за неоснователно, най-малкото по следните причини: Първо, защото начинът на получаване на съответните точки е математически сбор от показатели, тоест тук нямаме такъв субективен елемент, защото, видно от първоначалната оценка, рискът е 70 точки, а към настоящия момент е 71 точки. Единствено промяната е настъпила в раздел „междуличностни отношения“, като увеличаването е в резултат на проявена от него физическа и вербална агресия. По отношение на искането за назначаване на съдебна психиатрично-психологична експертиза, за нас няма притеснение относно крайния резултат на експертната оценка. С оглед характера на производството, считам, че това не е необходимо, но ако прецените да допуснете назначаването й, моля да определите депозит, който да бъде внесен от страна на М.Х..

СЪДЪТ намира, че искането на жалбоподателя за назначаване на съдебна психологично-психиатрична експертиза е неоснователно. При извършването на оценка на риска на всеки един затворник, психическото, съответното психиатричното състояние на затворника е само елемент от всички обстоятелства, които се вземат предвид при определянето на тази оценка и формирането ѝ в съответния размер. От друга страна, СЪДЪТ намира, че с отказа си за извършване на съответното изследване от администрацията на затвора, изразяваща се в отказ да бъде попълнен съответния тест, жалбоподателят с бездействието си е спомогнал за определянето на оценката на риска в този размер.

Във връзка с възражението, че книжката не му е била представена за сверка, СЪДЪТ намира, че в предходното съдебно заседание същата бе изискана за извършването на справка относно представените страници от страна на съда, като попълването на останалите страници от самата книжка е ирелевантно за настоящото съдебно производство. Оспорената заповед е постановена въз основа на изготвените становища от служители на затвора, които са приложени и приети като писмени доказателства, но никъде в заповедта Началникът на Затвора не се позовава на обстоятелства, отразени в книжката на лишения от свобода. В този смисъл отразяването на каквито и да било обстоятелства в книжката не следва да бъдат вземани предвид от страна на съда при постановяване на неговото съдебно решение, с изключение на стр.28-а, касаеща формирането на оценката на риска.

С оглед на гореизложеното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за назначаване на съдебна психологично-психиатрична експертиза.

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Нямам други доказателствени искания.

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Господин съдия, в производството по настоящото дело Вие отказахте да уважите искането ми да бъдат призовани като свидетели служителите, които са изготвили становищата, въз основа на които е издадена процесната заповед. Отказахте да бъде призован като свидетел лишения от свобода, с когото да установя факти и обстоятелства относно поведението ми през изминалата една година. Отказахте ми назначаването на експертиза, с която да се установи дали тези становища и тази оценка, направена от служителите на затвора, е обективна такава. По този начин съдът изцяло обезсмисля даденото ми от законодателя право да подложа на съдебен контрол издадената от началника на затвора заповед, тъй като де факто аз не мога да упражня никакъв контрол по този начин. Ще обърна внимание на съда само на това, че началникът на затвора не ме е запознал с преписката по издаването на процесната заповед, по който начин, в нарушение на чл. 34 ал.1 от АПК, ме е лишил от възможността да изразя своето становище по представените в административното производство по издаването на заповедта доказателства, да направя своите искания и възражения, и да представя свои доказателства, което нарушение само по себе си е основание за отмяна на процесната заповед. Искам да направя едно пояснение пред съда, че в продължение на 17 години затворническата администрация ме държи на специален режим, който предвижда най-големите рестрикции, които могат да бъдат прилагани спрямо един лишен от свобода в пенитенциарните заведения. Ако за 17 години затворническата администрация не е успяла да постигне целите на наказанието относно поправянето ми, то не виждам как оттук насетне ще направи това, продължавайки този специален режим. И какво всъщност ще стане, ако този режим бъде заменен с по-лек такъв по отношение на мен? Ако режимът ми бъде заменен със следващия по-лек „строг“, аз няма да бъда изведен от затвора, аз няма да бъда изведен от зоната за сигурност, в която се намирам, даже няма да бъда изведен от килията си. Аз ще продължавам да бъда в същата килия, в същата зона и в същия затвор, защото, видно от чл. 71 ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна лишени от свобода, независимо от това дали са на специален или на строг режим, се държат в постоянно заключени помещения, при засилена зона за охрана. Единственото, с което ще бъда облагодетелстван, ако бъда поставен на по-лек - строг режим, това ще рече, че при участия в общи мероприятия с други лишени от свобода, извън кръга на доживотно осъдените в зоната, няма да е нужно началникът на затвора да издава изрична заповед, а съобразно чл. 198 ал.4 от ЗИНЗС това ще става само с разрешение на съответния инспектор. Предвид това, моля да уважите искането ми и да отмените заповедта на началника на затвора, с която се продължава наложения ми специален режим.

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Заявеното, че при промяна на режима осъденият няма да бъде изведен от килията и от зоната за сигурност, категорично не отговаря на истината. При промяна на режима, осъдените се извеждат и от килията, и от зоната с повишена сигурност и се настаняват в други групи, като им се дава възможност за полагане на труд. Като пример мога да посоча случая с Е.К.Е.. Продължителността на режима и въздействието му върху осъденото лице, считам, че не са относими към настоящото производство.

От описаната фактическа обстановка в оспорения административен акт, имаща характер на справка, е безспорно, че в конкретния случай е налице първата предпоставка по чл. 198 ал.1 от ЗИНЗС. Срокът на изтърпяното наказание обаче, сам по себе си, не задължава административния орган да промени първоначално определения режим. Смисълът на приложимата законова разпоредба е началника на затвора да се произнесе след като събере всички относими обстоятелства и факти и прецени доколко, с оглед поведението на осъденото лице, тази промяна би била целесъобразна. Промяната в определяния режим може да настъпи единствено при трайна положителна промяна в поведението на осъдения и съответно - положителни становища от ръководителя на направление „СДВР“, Зам.-началника по надзорната охранителна дейност и на психолога, с оглед разпоредбата на чл. 198 ал.1 от ЗИНЗС. С аргумента на чл. 218 от ППЗИНЗС възможността за изменение на режима в по-лек е свързана с условието осъденото лице да има добро поведение. Съгласно чл. 439а от НПК, доказателства за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС и от индивидуалния план за изменение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. В конкретния случай не е установена втората предпоставка по чл. 198 ал.1 от ЗИНЗС, а именно изискуемо поведение на осъденото лице, поради което и административният орган е формирал вътрешно убеждение, че по отношение на Х. продължава да е налице необходимостта от наблюдение в строго охранителна зона, каквато е зоната за повишена сигурност, както и че по отношение на същия не са налице основания за промяна на първоначално определения режим, предвид което Ви моля да отхвърлите жалбата на М.Г.Х. като неоснователна и да потвърдите обжалваната заповед на Началника на Затвора - Стара Загора, която е съобразена с материалния закон, с целта на закона и с целите на наказанието. С оглед изхода на делото, моля за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Относно казаното от ответника, че изнесеното от мен не отговаря на истината, в чл.71 ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС е записано, че лишените от свобода на специален режим се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, оставени на строг режим, се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Такива помещения има само в зоната с повишена сигурност и тъй като ответникът даде пример с Е.Е., аз ще дам пример с И.М.К, на който преди повече от осем месеца режимът му беше заменен от специален на строг такъв, но той продължава да е в зоната с повишена сигурност и в килията, в която си стоеше преди това, така че изнесеното от мен отговаря на истината. Аз не обичам да говоря неистина.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11,45 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: