П Р
О Т О
К О Л
година 2020 Град
Стара Загора
Старозагорски административен съд І състав
На петнадесети юни година 2020
В публично заседание в
следния състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Секретар: Николина Н.
Сложи за разглеждане
докладваното от съдия БОЙКА ТАБАКОВА административно дело номер 186 по описа за
2020 година.
На именното повикване в 11:30 часа,
се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ: А.С.Н. – редовно уведомена от предходно
съдебно, не се явява. За нея се явява адв. К., редовно упълномощена.
ОТВЕТНИК: НАЧАЛНИК ГРУПА КЪМ ОД НА МВР - СТАРА ЗАГОРА, РУ
- РАДНЕВО Р.Г.Г. – редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се
явява, представлява се от юрисконсулт М.А.,
редовно упълномощен.
СВИДЕТЕЛИ:
А.П.В. – редовно призован,
налице.
М.Т.М. – редовно
призована, налице.
АДВ. К.: Да се даде ход на
делото.
ЮРИСКОНСУЛТ А.: Да се даде
ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. К.: Не възразявам да
бъдат разпитани допуснатите свидетели.
ЮРИСКОНСУЛТ А.: Да
изслушаме свидетелите.
СЪДЪТ пристъпи към разпит
на свидетеля А.П.В..
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на
свидетеля А.П.В. - ЕГН – **********, на 34г.,
българин, български гражданин, неосъждан,
със средно образование, без родство и особени отношения с
жалбоподателката.
Предупреден за отговорността по чл. 290 НК.
Обещава да говори
истината.
СВИДЕТЕЛЯТ: Работя като
униформен служител към МВР на длъжност младши
автоконтрольор в РУ Раднево. Спомням си случая, при който подадохме
сигнал на водача на л.а. „Пежо 206“ и той не спря. Бяхме дневна смяна от 8:30
до 14:00 ч., но не се сещам на коя дата
беше точно. Изпълнявахме поставени задачи на ул. „Гита“ в гр. Раднево, западно
от бл. №3, като видях, че от другата улица „Пежо 206“, черно на цвят, прави ляв завой и завива към нас. За този
автомобил знаех, че се управлява от водач, на който му е отнето СУМПС. Улицата,
където се намирахме, е тясна, патрулният автомобил беше паркиран от едната страна
на улицата, в посока предницата, насочена към ул. „В.Т.“, от където идваше „Пежо“-то. Аз се намирах вътре в
автомобила, водач съм на служебния автомобил. Бяхме вътре в патрулния автомобил
заедно с колежката М.М., с която бях назначен на смяна. След като видях „Пежо“-то,
че завива към нас, тъй като аз бях от страната на тротоара, а тя от към
улицата, й казах да спре за проверка автомобила. Тя слезе от патрулния автомобил и му подаде
сигнал с ръка за спиране. Той се движеше
бавно, тъй като улицата е тясна, а и бяхме близо до кръстовище. Като видя, че колежката
му подава сигнал, водачът на „Пежо“-то, който видях, че е М.М., когото познавам
лично, намали скоростта на автомобила, заобиколи колежката, след което увеличи
скоростта си по същата улица. Водачът беше сам в автомобила. Тъй като нашият
автомобил беше паркиран в посока обратно на неговия, като видях, че той
ускорява скоростта, нямаше как да го настигна, аз просто завих по другата улица,
защото знам, че живее там, за да видя дали не се прибира в тях. Но той не се
прибра в тях, просто го видях като зави и след това не знам къде е отишъл. След
това около 19 ч. извършихме проверка на водача. Същия ден един или два пъти минахме
покрай дома му с полицейския автомобил, като не сме спирали да го търсим, а да
видим дали е паркирано пред тях същото „Пежо 206“. Към 19 ч. видях, че „Пежо“-то
е спряно пред тях, спрях патрулния автомобил и позвъних на звънеца. Излезе
приятелката му или съпруга, не знам точно, момичето, с което живее и тя каза, че М. е
вкъщи и го извика да излезе при нас. При разговора той си призна, че е управлявал автомобила. Нямал близки роднини,
а майка му била тежко болна, инвалид била и му се налагало да я води в болница
често, а той нямал братя или сестри, които да му помагат за това. Колежката го попита защо не е спрял при подадения сигнал, а той
отговори: „Защото не подаде сигнал със стоп палка, а с ръка, това не е никакъв сигнал.
Това, че махаш с ръка защо трябва да ти спирам.“, така й каза. После заяви, че
не може да докажем, че той е карал и ако му напишем акт ще каже, че приятелката
му е управлявала автомобила. Патрулният автомобил е снабден със система за
видеоконтрол. Записите не зная колко време се пазят, но за този случай мисля,
че има запазени записи, защото беше ясно, че ще е спорен. Може и да съм
пропуснал да кажа при разпита ми в Раднево, че когато отидохме при водача в 19
часа, той призна, че е управлявал автомобила,
защото разговорът ни с него продължи около един час, много неща си казахме и наистина може да съм пропуснал нещо
в своите обяснения. Днес подробно отговарям и на въпросите на съда. Познавам М.
от работата, нямам лични отношения с него. В конкретния случай нямаше как да
излезна от полицейския автомобил, всичко стана много бързо, колежката излезе,
защото беше от страната на улицата. Знам, че тази кола се управлява от М.,
защото много пъти съм го виждал да кара колата, когато не съм бил на работа. Знам, че всяка
смяна той ходи до Рудник-Ковачево с този автомобил. И хора от града са ми го
казвали. Много пъти като не съм бил на
работа съм го виждал, че управлява автомобила, но не съм могъл да действам.
Градът е малък и се познаваме, ние познаваме хората и хората познават нас. Аз
съм го виждал, че управлява и с висока скорост, но не съм бил на работа и не съм
могъл да му назнача проверка. М. просто прави резки маневри, когато управлява
автомобила, виждал съм го отдалеч, не съм го гонил и спирал. Не съм видял с
какво е бил облечен на този ден. Той е седнал в колата и просто се разминаваме,
гледам лицето, не съм видял дрехите, с които е бил. Беше опасно в такъв оживен
район, в центъра на града, в 10:00 ч. сутринта, да пускам сирени и да го гоня,
затова отидохме вечерта в тях. След като се размина с нашия автомобил, аз ви
казах, че той не си отиде към тях, а в друга посока. Видях, че се движи по ул.
„Гита“ към хотел „Раднево“, но оттам не видях къде отиде. Щеше да е опасно да
правим някакви други неща в такъв оживен район, мисля, че не е това начинът.
При разговора ни с М. вечерта, мисля, че му казах, че има видеозапис от
полицейската кола, но не зная дали се е запознал с този запис. Той искаше на
място да го види, да му го пусна, за да
види какво се вижда, но аз му заявих, че няма такава възможност, защото ние
нямаме достъп до тази система. Оттам нататък, дали е ходил в полицията да ги
изисква и дали ги е видял М. тези записите, аз нямам информация. Регистрационните
табели на колата му бяха смъкнати, когато той беше призован и дойде в РУ
Раднево. Когато му беше съставен акт, тогава той предостави табелите. Това беше
няколко дни след този случай, но не се сещам точно колко. Бяха минали няколко
дни след случая.
АДВ. К.: Нямам повече
въпроси.
ЮРИСКОНСУЛТ А.: Нямам
повече въпроси.
СЪДЪТ освободи от
съдебната зала свидетеля А.П.В..
СЪДЪТ пристъпи към разпит
на свидетелката М.Т.М..
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на
свидетелката М.Т.М. - ЕГН -**********, на 26г., българска гражданка,
неосъждана, със средно образование, без
родство и особени отношения с жалбоподателката.
Предупредена за отговорността по чл. 290 НК.
Обещава да говори
истината.
СВИДЕТЕЛКАТА: Спомням си
случая, в който подадох сигнал на „Пежо 206“ да спре, но водачът на автомобила
ускори и подмина. Беше на 25.01.2020г, около 10 часа. Бяхме спрели с колегата А.В.
***, когато отсреща по улицата се зададе автомобил „Пежо 206“, черен на цвят. Видяхме,
че автомобилът се управлява от М.М.. Улицата е тясна и автомобилът се движеше
бавно. Слезнах от патрулния автомобил и подадох ясно сигнал на М. да спре, като
посочих него и мястото за отбиване. Когато възприе моя знак за отбиване, той
ускори автомобила и отмина патрулната кола. След това към 19 ч. отидохме до
тях, за да го призовем в РУ в работен ден, като му обяснихме, че ще му бъде
съставен акт за неспазване на полицейско разпореждане и за това, че управлява
автомобила неправоспособен. Същият, като ме видя, ми каза: „Какво си ми се
размахала, аз да не съм ти приятел.“ И след като колегата В. му каза, че ще му
бъде съставен акт, той започна да твърди, че ще каже, че не е карал той. Написахме
му призовката и се прибрахме. На работа съм в РУ Раднево от ноември 2019г. на
длъжност „младши инспектор“. Ние работим с криминален контингент и познаваме всички, които имат
нарушения, а и гр. Раднево не е голям град, хората се познават. Трябва да
познаваме всички, извършили нарушения, това ни е работата. Ние имахме да
изпълняваме служебни задължения, имахме поставени други задачи през този ден,
затова не го последвахме. Имахме поставена конкретна задача, когато видяхме
автомобилът му да завива по улицата срещу нас. Към 19 ч. отидохме до тях, не сме
тръгнали веднага. Колегата В. запали колата, но ние имахме конкретна задача в
този момент, а и той избяга много бързо и се върнахме да продължим задачата си
на ул. „Гита“. Аз не съм от гр. Раднево, от гр. Стара Загора съм. Искам само да
кажа, че след този случай ходих на сигнал за скандал с гражданка от гр.Раднево,
не помня кога беше, но някъде преди около два месеца. Скандалът беше с участие
на М.М..
АДВ. К.: Нямам повече
въпроси
ЮРИСКОНСУЛТ А.: Нямам
повече въпроси.
СЪДЪТ освободи от
съдебната зала свидетелката М.Т.М..
АДВ. К.: Няма да соча други
доказателства, освен може би ако се пазят записите от видеонаблюдението да бъдат
представени по делото.
ЮРИСКОНСУЛТ А.: Г-жо
Председател, не са ми изпратили записи от процесния случай, затова и попитах
днес свидетелите дали знаят колко време се пазят. Конкретно не са ми отговорили,
но предполагам, че щяха да ги изпратят, ако са запазени. Правя възражение срещу това искане, тъй като свидетелите-очевидци
доказаха по един несъмнен начин кой е управлявал автомобила и какво се е
случило на въпросната дата.
АДВ. К.: След като днес се
посочва, че е имало видеонаблюдение и евентуално има запазени записи от
видеонаблюдение, на мен ми се струва, че тези доказателства трябва да постъпят
по делото, за да се уточни дали наистина в този час и на тази дата е минал
автомобилът, управляван от моя доверител.
ЮРИСКОНСУЛТ А.: Не съм
сигурен дали се пазят тези записи, но ще помоля да задължите
страната да го изпрати, ако се пази. Предвид това, че основните твърдения са,
че лицето М.М.М. не е управлявало въпросния автомобил, то моля същият да бъде
призован да даде лично показания дали той е управлявал автомобила или не, да
чуем дали като свидетелски показания ще заяви същото и пред съда, поставен под
наказателна отговорност по чл. 290 НК.
АДВ. К.: Предоставям на съда.
СЪДЪТ намира искането на
пълномощника на ответника за призоваването като свидетел по делото на лицето М.М. М. за допустимо и основателно и като такова
същото следва да бъде уважено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПРИЗОВЕ за следващо съдебно заседание в
качеството на свидетел по делото М.М.М. на адрес ***-къща.
СЪДЪТ счита, че делото е неизяснено от фактическа
страна с оглед неизпълнение на разпореждането му от предходно съдебно заседание
да бъдат представени по делото записи от
техническото средство за видеонаблюдение от патрулен автомобил, паркиран на ул.
„Гита“ в гр. Раднево на 29.01.2020г., за времето от 09:50 до 10:10 часа.
По тези съображения, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ЗАДЪЛЖАВА ответника в 3-дневен срок от съобщаването
му да представи по делото записи от техническото средство за видеонаблюдение от патрулен автомобил, паркиран на ул. „Гита“
в гр. Раднево на 29.01.2020г., за времето от 09:50 до 10:10 часа, или да
удостовери липсата на такива.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 29.06.2020г., от
11:00 часа, за която дата страните уведомени в съдебно заседание. Да се призове
като свидетел по делото М.М.М..
Протоколът е изготвен в
съдебно заседание, което приключи в 12:03 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: