О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

                      № 151   19.06.2009г.     град Стара Загора

 

Старозагорският административен съд, VІІ състав, в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и девета година, в състав:

 

                                            

СЪДИЯ: Р.Т.

       

 

при секретар                                                                                                   и с участието

на прокурора                                                                                                   като разгледа

докладваното от съдия    Р. Т. административно дело № 242 по описа

за 2009г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по искова молба, подадена от М.Г.Х., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна” в Затвора – Стара Загора, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Министерство на правосъдието – гр. София, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди с посочена цена на иска 111 111лв.

При извършената проверка на редовността на исковата молба е установено, че същата не отговаря на изискванията на на чл.127, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. С оглед констатираните нередовности с разпореждане на съдията-докладчик по делото от 26.05.2009г., исковата молба е оставена без движение, като на ищеца е дадена възможност в седмодневен срок от получаване на съобщението да отстрани с писмена молба посочените в обстоятелствената част на разпореждането нередовности, като конкретизира на кои /какви/ незаконосъобразни действия и бездействия, от които са произтекли претендираните вреди, се основават предявените обективно съединените искове; размера на претендираните неимуществени вреди за всяко едно от твърдяните незаконосъобразни действия/ бездействия; цената на всеки един от обективно съединените искове, както и да уточни дали с твърденията си за “подлагане на нечовешко и унизително отношение по см. на чл. 3 от ЕКПЧ”, на “лишаване от правото на справедлив съдебен процес по см. на чл.6 от ЕКПЧ”; на “лишаване от ефективни правни средства за защита по см. на чл.13 от ЕКПЧ”; на “лишаване от свобода на мисълта, съвестта и религията по см. на чл.9 от ЕКПЧ”, обосновава резултат от неправомерните действия/ бездействия или същите са посочени като обстоятелства - самостоятелно основание за предявените искове.

Ищецът е изпратил писмено изявление вх. № 2270/  11.06.2009г. за отстраняване на констатираните нередовности с което заявява, че претендираните от него неимуществени вреди произтичат от действия на „всички длъжностни лица и служители от Затвора – гр. Стара Загора” за посочения в исковата молба период, посочени в три точки, както и че за ангажиране отговорността на държавата и заплащане на обезщетение за претърпените вреди предявява три обективно съединени иска с посочена цена на всеки от тях.

Съдът намира че ищецът не е изпълнил указанията за отстраняване на нередовностите досежно конкретизацията на фактическите действия от извършването на които претендира настъпване на неимуществени вреди, по следните съображения:

 Отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Първата предпоставка, нормативно регламентирана като елемент от правопораждащият  фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, е наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице. Съгласно разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК, когато исковата претенция се основава на твърдения за претърпени вреди от действия или бездействия, тяхната незаконосъобразност се установява от съда, пред който е предявен искът. Следователно действията респ. бездействията, за които се твърди че са незаконосъобразни и от които са произтекли претендираните вреди, определят предмета на делото съотв. предмета на установяване и доказване в производството по чл. 203 и сл. от АПК. Ищецът е този, който чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба определя предмета на спора. В случая в писменото си изявление до съда вх. № 2270/ 11.06.2009г. Х. изрично е посочил, че предявява три обективно съединени иска за обезщетение за вреди, претърпени от извършени незаконосъобразни действия от всички длъжностни лица и служители от администрацията на Затвора гр. Стара Загора. Съобразно дадените указания със съдебно разпореждане от 26.05.2009г. /по т.1 и т.2 от разпореждането/, ищецът е следвало да посочи точно и ясно действията, на които основава исковата си  претенция, чрез конкретизиране в какво се изразяват същите, както и размера на вредите, претърпени в резултат на всяко едно от тези действия. Вместо да изпълни указанията Х. е посочил само, че незаконосъобразните действия се изразяват в: 1. Действия, с които държейки го в затвора в гр. Стара Загора при условията и обстоятелствата  описани в т. от 1 до т.19 на исковата молба, Министерство на правосъдието го е подложило на нечовешко и унизително отношение по см. на чл. 3 от ЕКПЧ; 2. Действия, с които държейки го в затвора в гр. Стара Загора при условията и обстоятелствата  описани в т. 17 на исковата молба, Министерство на правосъдието го е лишило от правото му на справедлив съдебен процес по см. на чл. 6 от ЕКПЧ и от правото на ефективни средства за защита по см. на чл.13 от ЕКПЧ и 3. Действия, с които държейки го в затвора в гр. Стара Загора при условията и обстоятелствата  описани в т. 15 на исковата молба, Министерство на правосъдието го е лишило от правото му на свобода на мисълта, съвестта и религията по см. на чл. 9 от ЕКПЧ.

Липсва обаче посочване на каквито и да е било конкретни действия на служителите от администрацията в Затвора – гр. Стара Загора съотв. в какво се изразяват същите по начин, даващ възможност да се индивидуализира предмета на търсената защита. “Държането в затвора” представлява елемент от съдържанието на наказанието, което изтърпява ищецът - “доживотен затвор без замяна”. Нарушаването и/или лишаването от правата по чл.3, чл.6, чл.9 и чл.13 от ЕКПЧ само по себе си не представлява действие, а би могло да бъде разглеждано като резултат от неправомерни действия. Дали ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение; лишен от правото на справедлив съдебен процес, от ефективни правни средства за защита и от свобода на мисълта, съвестта и религията е въпрос по съществото на спора – доколко конкретни действие /индивидуализирани от гл.т. на съдържанието на поведението и лицето, което ги е извършило/ са довели до нарушаване на права по ЕКПЧ, като основание за определянето и квалифицирането им като незаконосъобразни. Изложените в исковата молба обстоятелства досежно площта, санитарно хигиенни и битови условия в килията в която Х. изтърпява наказанието; съществуването на условия и осигурена възможност за поддържане на физическата форма и лична хигиена; на подходящо медицинско /стоматологично/ обслужване; на възможност да участва в организирани спортни, културни, образователни мероприятия, да гледа телевизия и да слуша радио, да полага труд, да получава полагаемите му се дажби храна съобразена с изповядваната от него религия  и т.н. са факти, установяването на които би било от значение за съдебната преценка и правен извод за законосъобразността на конкретно определено действие /действия/ - т.е дали и доколко същото се основава на нормативен или административен акт.

С оглед на гореизложеното съдът намира че ищецът не е отстранил констатираните нередовности на подадената искова молба и не е изпълнил дадените указания в т.1 и т.2 от съдебно разпореждане от 26.05.2009г. Липсата на конкретизация и индивидуализация на действията, от които се твърди настъпване на неимуществени вреди като основание за ангажиране отговорността на Министерството на правосъдието в производство по чл. 203 и сл. от АПК, поставя съда в невъзможност да определи предмета на делото, подлежащите на  установяване факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване и да прецени дали кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ съотв. да разгледа и да се произнесе по същество по предявените искове.

 

Налице са предпоставките исковата молба да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.129, ал.3 от ГПК във вр. с  чл.144 от АПК, съдът 

 

 

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ВРЪЩА исковата молба с приложенията към нея, подадена от М.Г.Х., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна” в Затвора – Стара Загора, с която са предявени обективно съединени искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Министерство на правосъдието – гр. София, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди общо в размер на 111 111лв., поради неотстраняване на нередовностите.  

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 242/ 2009г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

           

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: /п/ Р. Т.