О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

             

                          396        28.12.2009г.      град Стара Загора

 

 

Старозагорският административен съд, ІV състав, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                            

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

       

 

при секретар                                                                                         

и с участието на прокурора                                                                                                      като разгледа докладваното  от  съдия    Г.ДИНКОВА    административно дело № 260 по описа за 2009г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

 

Образувано е по жалба на В.И.Х. ***, против обективирания в писмо изх. № 94-В-161/ 28.04.2009г. на Кмета на община Стара Загора  отказ да издаде заповед за премахване на изградена ограда в поземлен имот № 088037 местността “Козу кулак” в землището на с.Малка Верея. Жалбоподателят твърди, че построената от съседа му ограда възпрепятства правото му на преминаване през ПИ № 088037 за да достигне до собствения си ПИ № 088035. В тази връзка обосновава, че оградата е неподходяща по местоположение и като такава подлежи на премахване по реда на чл.195, ал.5 от ЗУТ. Моли съда да отмени оспорения отказ на кмета на община Стара Загора, обективиран в писмо изх.№ 94-В-161/ 28.04.2009г. и върне преписката на административния орган със задължителни указания за издаване на заповед по чл.195, ал.5 от ЗУТ за премахване или преместване на оградата извън отредената за право на преминаване за съседните имоти площ.

Ответникът по жалбата – Община Стара Загора, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. 

 

Ответникът по жалбата – С.Д.П. в съдебно заседание моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответниците – К.С.К., П.С.Г., Г.Р.Г. и Б.Р.Г., редовно и своевременно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище по основателността на жалбата.

Като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди доводи на страните, съдът намира жалба за процесуално недопустима по следните съображения:

Със заявление вх. № 94-В-161/ 17.04.2009г., подадено от В.И.Х., е направено искане до Кмета на община Стара Загора да издаде заповед за премахване на изградена ограда в поземлен имот № 088037 в местността “Козу кулак” в землището на с.Малка Верея. С доводи, че оградата пречи на заявителя да достигне до собствения си ПИ № 088035 в местността “Козу кулак”, жалбоподателят обосновава твърдението си за наличие на ограда, неподходяща по местонахождание, с оглед на което прави искане кметът на община Стара Загора да упражни правомощията си по чл.195, ал.5 от ЗУТ като издаде заповед за премахване на оградата.   С писмо изх. № 94-В-161/ 28.04.2009г. на кмета на община Стара Загора заявителят е уведомен, че оградата в ПИ № 088037 в местността “Козу кулак” землището на с.Малка Верея, е изградена въз основа на издадено разрешение за строеж № РС-И-623/ 09.08.2007г. и не е незаконна, същата не е неподходяща по местонахождение, разположение, вид и материали. Заявителят е уведомен, че през ПИ № 088038 няма означено учредено право на преминаване до ПИ № 088035 и доколкото имотът на заявителя не граничи с път, следва да се обърне съм Общинска служба по земеделие за да изясни през кой имот е учредено право на преминаване до собствения му имот. 

От представените и приети като писмени доказателства по делото   НА № 103, том ІІ, рег.№ 2772, дело № 251 от 2005г. и Разрешение за строеж № РС-И-623/ 09.08.2007г. се установява, че ответникът С.Д.П. като собственик на ПИ № 088037 в местността “Козу кулак”, землище с.Малка Верея, общ.Стара Загора, е изградил процесната ограда въз основа на надлежно строително разрешение.  По искане на жалбоподателя, по делото е назначена и съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, което съдът изцяло възприема като компетентно и безпристластно изготвено, се установява, че имотът на жалбоподателя - ПИ № 088035, м.”Козу кулак”, землище с.Малка Верея, няма достъп до обществен /полски/ път и е без транспортен достъп. Вещото лице е категорично, че през ПИ №088037, собственост на С.П., няма учредено право на преминаване за имот № 088035, собственост на жалбоподателя. През имота на ответника С.П. е учредено единствено право на преминаване до ПИ № 088038.

         Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК, една от тези процесуални предпоставки от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно, е наличието на подлежащ на съдебно оспорване административен акт. А това са индивидуалните, общи и нормативни административни актове, доколкото не са изключени от приложното поле на действие на АПК респ. с изрична законова разпоредба по отношение на тях не е установено изключение от общия принцип за съдебен контрол за законосъобразност на административната дейност и на постановяваните в хода на нейното осъществяване актове.

В конкретния случай обжалваният отказ на кмета на община Стара Загора да издаде заповед по чл.195, ал.5 от ЗУТ, обективиран в писмо изх.№ 94-В-161/ 17.04.2009г., по своята правна същност не представлява индивидуален административен акт, както по см. на общата норма на чл.21 от АПК, така и на специалната такава – чл.214 от ЗУТ.

Правомощието на кмета да издава заповеди за премахване, преобразуване или ремонтиране на неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали строежи, визирано в чл.195 ал.5 от ЗУТ, зависи от преценката на административния орган, която той упражнява в пределите на оперативната си самостоятелност. Действително процедурата за премахване на неподходящ по местонахождение строеж, в частност – ограда, може да започне както въз основа на проверка, инициирана от служители на общинска администрация, така и след подадена жалба или сигнал. Но във всички случаи при осъществяване на правомощията си по чл.195, ал.5 от ЗУТ кметът на общината действа служебно, доколкото не е обвързан от наличието или липсата на жалба или сигнал, нито от основанията, посочени в подадените такива и от действията, които се иска да бъдат предприети. Подлежащ на съдебно обжалване отказ за издаване на индивидуален административен акт е налице тогава, когато хипотезата на правна норма свързва с настъпването на определени факти задължение за административния орган да издаде акт с определено от нормата съдържание, на основание на заявеното от жалбоподателя искане. В случая не съществува законова разпоредба нито в ЗУТ, нито в друг нормативен акт, която да вменява като задължение на кмета на съответната община да разглежда жалби на граждани и юридически лица против наличието на неподходящи по местонахождение и разположение строежи и да се произнася по искания за тяхното премахване.  В този смисъл подаденото от жалбоподателя заявление вх. № 94-В-161/ 17.04.09г., с което се обосновава наличие на неподходяща по местонахождение и разположение ограда, не представлява искане по см. на чл.24, ал.1 от АПК, въз основа на което органът, до който е отправено, да е длъжен да образува административно производство, да го разгледа и да се произнесе с издаването на съответния индивидуален административен акт, а има по-скоро характер на сигнал със сезираща компетентния орган функция. В дискрецията на кмета на общината, действащ като специализиран административен орган за контрол по ЗУТ е да издаде заповед по чл.195, ал.5 от ЗУТ при наличието на изискуемите фактически основания, като отказът да упражни правомощията си по искане, с което е сигнализиран, не представлява индивидуален административен акт. При липса на законова възможност кметът на общината да бъде правно задължен да извърши проверка и да издаде заповед по чл.195, ал.5 от ЗУТ, отказът да упражни регламентираните в посочената норма правомощия не релевира отказ да бъде издаден индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. На съдебен контрол би подлежал административния акт за премахване, преобразуване или ремонтиране на неподходящия по местонахождение, разположение, вид и материали строеж, но не и отказът да бъде издаден такъв акт / арг. чл.196, ал.4 от ЗУТ/.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата на В.И.Х., с която се оспорва отказа на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед по чл.195, ал.5 от ЗУТ за премахване на неподходяща по местонахождение ограда,   като подадена против акт, който не подлежи на съдебно оспорване, е процесуално недопустима, поради което протоколно определение от 02.12.2009г. за даване ход по същество на делото ще следва да се отмени, жалбата да се да остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът

 

          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ протоколното си определение от 02.12.2009год. за даване ход на делото по същество.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалбата на В.И.Х., с която се оспорва обективирания в писмо изх. № 94-В-161/ 28.04.2009г. отказ на кмета на община Стара Загора да издаде заповед по чл.195, ал.5 от ЗУТ за премахване на изградена ограда в поземлен имот № 088037, местността “Козу кулак”, землището на с.Малка Верея, като недопустима.

        

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 260/ 2009г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване. 

 

 

 

                                                                                 СЪДИЯ: