Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

 38   18.09.2008г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и осма година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: И.Я.

       

при секретар  М.П.                                                                        и с участието

            на прокурора                                                                                                          като разгледа

     докладваното от съдия И. Я. административно дело № 257 по описа за 2007г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

 

Образувано е по жалба на Д.Д.К. ***5, като наследник на Екатерина Енева Жекова, против Заповед № 1131/ 02.06.2007г. на Кмета на община Стара Загора, с която е признато на Рада Цанева Евтимова правото да придобие собственост върху имот, находящ се в землището на гр. Стара Загора, местност „Бойчо Бунар”. В жалбата се излагат доводи, че с оспореният административен акт наследниците на Екатерина Енева Жекова   са лишени от собствеността върху имота, възстановен им с решение на Поземлена комисия – Стара Загора. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед.   

 

Ответниците по жалбата -  Кметът на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен.

Ответниците по жалбата – М.Н.Д., Х.Д.Д., П.Ц.  Ц., Н.Ц.Ц.,/ конституирани като страни по делото като наследници на Екатерина Енева Жекова в/,  не се явяват и не  вземат становище по жалбата .

Ответникът по жалбата Г.Н.Е. оспорва подадената жалба,

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            При липса на представени доказателства за съобщаване на оспорената заповед на жалбоподателя като заинтересовано лице по см. на §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, съдът приема, че жалбата е подадена в законово установения срок и от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.  Разгледана по същество е основателна.

       

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Административното производство по издаването на оспорената заповед е  образувано въз основа на заявление вх. № 0301506/ 06.07.1992г., подадено от Рада Цанева Ефтимова, с което е направено искане „на основание § 4 от ЗСПЗЗ и във връзка с § 5 от ППЗСПЗЗ правото му на ползване да се превърне в право на собственост на предоставения имот, представляващ “лозе”, находящ се в местността „Бойчо Бунар””, с площ от 500 кв.м.Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение № 129/ 14.03.1980г., издадено от Председателя на ИК на ГОНС – Стара Загора, в изпълнение на Постановление на МС № 76 от 05.12.1977г. и Решение № 111 от 21.09.1978г. на ИК на ГОНС Стара Загора, на Рада Цанова Евтимова е предоставено право на ползване върху лозе с площ от 0.500дка, находящо се в местността „Бойчо Бунар”, в землището на гр. Стара Загора. Подаденото от Рада Цанева Ефтимова  заявление е разгледано от комисията по § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г. на Кмета на община Стара Загора, видоизменена със заповед № 165/ 04.02.1998г. Видно от представения по делото Протокол № 27/ 29.04.1998г., комисията е разгледала постъпили заявления от ползватели, които имат права по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и като е приела, че същите са редовно подадени, е счела, че по отношение на заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи”. В протокола не е отразено срещу всеки от имотите на ползвателите, кои от предпоставките да придобият право на собственост са налице - тези по § 4а или по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и въз основа на кой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е възникнало правото им на ползване. Сред ползвателите, изброени в протокола, под №308 е и Рада Цанева Ефтимова. Въз основа на посоченото като установено комисията е приела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с която да се признае правото да се придобие собственост от ползвателите. Съгласно представените по делото: заверен препис – извлечение от плана на новообразуваните имоти за земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Бойчо бунар”, землището на гр.Ст.Загора, одобрен със Заповед № 440 от 11.05.2004г. на Областния управител на Старозагорска област, ведно със заверен препис - извлечение от регистъра на имотите, неразделна част от плана, на Рада Цанева Ефтимова  е отреден и записан имот, представляващ имот с пл. №17, находящ се в местността „Бойчо Бунар” в землището на гр. Стара Загора, с площ от 640  кв.м. От приетия като доказателство по делото препис-извлечение от помощния кадастрален план на земите на бившите собственици и регистъра на имотите на бившите собственици за земи попадащи в разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е видно, че под кадастрален № 49 с площ от 2000,09 кв.м. по преписка №52637 е отразен имот /лозови насаждения/ на Екатерина Енева Жекова . На наследниците на последната /между които е и жалбоподателят/ по подадено заявление вх. № 52637/ 31.03.1992г. с Решение по чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ въз основа на Протокол № 50948/ 02.0571993г. Поземлена комисия – Стара Загора е признала за възстановяване собствеността върху земеделска земя - лозе, ІV категория, с площ от 2.000дка, находяща се в местността „Бойчо Бунар, в землището на гр. Стара Загора. От назначената по делото съдебно-техническа експертиза, която се поддържа от в.щ. в с.з., която съдът възприема като компетентно изготвена се установи, че имот № 17, посочен в заповед № 1131 от 02.06.2007 година попада изцяло в имот № 49. В процесният имот няма построена сграда. Според назначената техническа експертиза в процесното място са разположени 7 овощни дръвчета с изтекъл амортизационен  срок и  и броя ореха на около двадесет и пет години.

С обжалваната заповед № 1131 от 02.06.2007г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол №27/ 29.04.1998г. на комисията, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г. на Кмета на община Стара Загора, е признато правото на Екатерина Енева Жекова да придобие собственост върху имот, находящ се в местност “Бойчо бунар”, землището на гр. Ст.Загора. Със заповедта е възложено на техническата служба на общината да извърши оценка на имота.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и приетата за  установена въз основа на тях фактическа обстановка съдът намира, че разгледана по същество, жалбата е основателна. 

    Оспореният административен акт е незаконосъобразен. Заповед № 1131 от 02.06.2007г. е издадена от компетентния по см. на § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. орган - Кмета на община Стара Загора, но е постановена при допуснати нарушения на законово установените изисквания за форма и съдържание на акта.

Обжалваният акт е издаден при неспазване на императивната норма на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК. Съгласно действащата към датата на постановяване на заповедта разпоредба на АПК, административният акт следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти, въз основа на които административният орган е счел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. В случая, в оспорената заповед не са изложени фактическите основания за нейното издаване и по-точно липсват мотиви относно наличието на условията по §4а или по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Такива не се съдържат и в посочения като основание за издаване на заповедта протокол на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, досежно процесния имот. Самият протокол не отговаря на изискванията на §62, ал. 2 от посочения нормативен акт – същият съдържа само диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г.”, без да са изложени мотиви въз основа на кои факти и обстоятелства е направен извода, че по отношение на ползвателите са налице нормативно установените предпоставки да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи в местност “Бойчо бунар”– т.е липсва становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия по §4а или §4б. Това  води до извод, че при издаване на обжалвания административен акт не са спазени изискванията на § 61 и §62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Следва да се отбележи, че заповедта по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ може да се издаде само на база мотивирано и конкретно становище на комисията по §62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Признаването на правото да се придобие собственост от ползвателите представлява сложен фактически състав. Съществен елемент от този състав е протоколът с положителното становище /относно наличието на предпоставките по §4а или по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и спазването на изискванията актовете на държавните органи, посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Административният орган, при съобразяване на всички законови и технически изисквания, е компетентен да признае правото на ползвателя да придобие собственост, като в условията на обвързана от становището на комисията компетентност, отчете фактическите и правните основания за придобиване на собственост. В случая кметът на общината е постановил оспорената заповед въз основа на немотивиран протокол и при липса на фактически основания относно претендираното спорно право. На практика административният орган е заместил комисията и сам е извършил преценка за съществуването на условията, без да посочи мотиви по кое от двете основания – по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, е възникнало правото на ползвателя. В обжалваната заповед № 486/ 20.03.2007г., са изложени мотиви единствено за наличието на един от елементите от правопораждащия фактически състав за признаване правото на трансформиране правото на ползване в право на собственост, а именно – предоставено право на ползване съгласно акт по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Липсват обаче мотиви досежно наличието на останалите релевантни юридически факти обосноваващи спазването на материалните законови изисквания за издаването на административния акт. Нарушаването на императивното изискване за форма на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК е абсолютно основание за неговата отмяна, по аргумент от разпоредбата на чл.146, т.2 от АПК.

На следващо място заповедта е издадена при непълно и неточно посочване на  правното основание, което е нарушение на чл.59, ал.2, т.4, предл. второ от АПК. Визираната като основание за постановяване на оспорения административен акт разпоредба на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е неотносима в случая /с оглед съдържанието на разпоредените правни последици/, доколкото посочената правна норма регламентира прекратяването на правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Позоваването на разпоредбата на §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не е достатъчно – същата обосновава по най - общ начин правото на органа да упражни предоставените му правомощия в рамките на неговата компетентност. Като правно основание за издаването на заповедта е необходимо да се посочи и конкретната хипотеза по §4а  или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, регламентираща съответните материалноправни предпоставки за издаване на заповед за признаване правото на ползвателя да придобие собствеността върху имота. Тази неточност в изписването на правното основание за издаването на оспорения административен акт не би довела до неговата незаконосъобразност, но само ако същото може да се изведе от фактическите основания за издаването на заповедта. В случая от изложените материалноправни основания за издаване на обжалвания акт „на Екатерина Енева Жекова  е предоставено право на ползване на имот №17, масив 253, находящ се в местност „Бойчо Бунар”, с удостоверение № 129/ 12.03.198ог. по Решение № 111 от 21.09.1978г. на ИК на ГОНС Стара Загора” не може да се направи извод дали признаването на правото да се придобие собствеността е извършено при условията на §4а или на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Точното посочване на конкретното правно основание е важно за да се проследи дали определения на ползвателя имот попада в ограничението по §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, което предвижда различни по размер площи при трансформирането на правото на ползване в право на собственост в зависимост от това дали е приложим §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Непосочването на фактическите и правните основания за постановяването на заповедта поставя съда в невъзможност да осъществи контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, тъй като този контрол обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта или в протокола, на който се основава/ и доколко същите се субсумират в посоченото като правно основание за издаване на заповедта.     

       За пълнота на изложението следва да се отбележи, че е налице и нарушение на чл. 59, ал.2, т.5 от АПК. Оспорената заповед в диспозитива си /разпоредителната част/ е непълна – липсва конкретизация на имота, по отношение на който е признато правото на Екатерина Енева Жекова  да придобие собственост – същият е индивидуализиран само с местността и землището, в което се намира, без да е посочена квадратура на имота и идентификационен номер. В мотивите е описан имотът, върху който е предоставено право на ползване на Руси Данчев, но не и върху какъв имот му се признава право на собственост.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед, като издадена в нарушение на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Доколкото с оглед установената липса на елементи от формата на оспорения административен акт е невъзможно произнасянето по неговата материална законосъобразност и респективно по съществото на спора, образуваната преписка по направеното от Екатерина Енева Жекова  искане следва да бъде върната на Кмета на община Стара Загора.. Компетентният административен орган, при спазване на регламентираните в АПК и §62 ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ административно-производствените правила и след  обсъждане на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за наличието /респ. липсата/ на основания по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и при съблюдаване на изискванията за форма и съдържание на административните актове по чл.59 от АПК, следва да издаде мотивирана заповед по §62, ал.3 ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ  по жалба на Д.Д.К. ***5, Заповед № 1131 от 02.06.2007г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол №27/ 29.04.1998г. на комисията, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г., е признато правото на Екатерина Енева Жекова  да придобие собственост върху имот, находящ се в землището на гр. Стара Загора, местност „Бойчо Бунар”, землището на гр. Ст.Загора, като незаконосъобразна.

ВРЪЩА преписката на Кмета на община – Стара Загора за разглеждане и  произнасяне по подаденото от Руси Данчев Русев заявление вх. № 0301506/ 06.07.1992г.,  съобразно дадените от съда указания.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                        

 

 

                                                                                СЪДИЯ: