Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

40   20.02.2009г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Г.Д.

       

при секретар  А.А.                                                                         

и с участието на прокурора                                                                                                        като разгледа докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 407по описа за 2007г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

Производството по делото е образувано по жалба на И.С.К., Д.Н.К. и С.Н.К.,  подадена в качеството им на наследници на Неделчо Димитров К., против Заповед № 1733/ 16.08.2007г. на Кмета на община Стара Загора, с която е признато на Д.М.С. правото да придобие собственост върху имот № 417, масив 302, находящ се в местността “Черния мост”, землището на гр. Стара Загора. В жалбата се излагат доводи, че с оспореният административен акт незаконосъобразно е признато на ползвателя да придобие собственост върху земя, която е възстановена на общия наследодател на жалбоподателите, съгласно решение по чл.18ж от ППЗСПЗЗ на поземлена комисия Стара Загора.

В съдебно заседание жалбоподателката С.Н.К., чрез пълномощника си по делото адв.Н., поддържа жалбата и иска отмяна на оспорения административен акт. Жалбоподателите И.С.К. и Д.Н.К., редовно и своевременно призовани, не се явяват, не се представляват и не вземат становище по делото.

Ответникът по жалбата -  Кметът на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Желязкова, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. 

Ответникът по жалбата – Д.М.С. чрез пълномощника си по делото адв.Комсийска, изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което моли същата да бъде отхвърлена. а  

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Административното производство по издаването на оспорената заповед е  образувано въз основа на заявление вх. № 0803062/ 30.06.1992г., подадено от Д.М.С. с което е заявила искането си за придобиване на собствеността върху предоставения й за ползване  имот, представляващ лозе, находящ се в местността “Гьоновец”, с площ от 1 дка. Видно от приетия като доказателство по делото Протокол № 1/ 06.02.1976г., на Д.М.С. е било предоставено, на основание т.4 от 12 ПМС от 13.04.1971г., място – 1 кда. в местността “Гьоновец”. По делото липсват данни подаденото заявление от 1992г. да е било разглеждано по реда на §5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в действащите му към момента на искането редакции от ДВ, бр.72/1993г., съответно ДВ, бр.48/1995г. От материалите по делото се установява, че заявлението от 1992г. е било разгледано от комисията по § 62, ал.1 от ПЗР към МС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, назначена със заповед № 1001/ 09.07.2004г. на Кмета на община Стара Загора. От представения по делото Протокол № 28/ 23.04.2007г., е видно, че комисията е разгледала постъпили заявления от ползватели, които имат права по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и като е приела, че същите са редовно подадени, е счела, че по отношение на заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи”. В протокола не е отразено срещу всеки от имотите на ползувателите кои от предпоставките да придобият право на собственост са налице – тези по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и въз основа на кой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е възникнало правото им на ползване. Сред ползвателите изброени в протокола, под № 74 е записана Д.М.С., вх.номер на заявлението: 0803062/30.06.1992г. Въз основа на посоченото като установено комисията е приела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с която да се признае правото да се придобие собственост от ползвателите. С обжалваната заповед № 1733 от 16.08.2007г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол №28/ 23.04.2007г. на комисията, назначена със заповед № 1001/ 09.07.2004г., е признато на Д.М.С. правото да придобие собственост върху имот № 417, масив 302, находящ се в местност “Черния мост”, землище гр.Стара Загора. Със заповедта е възложено на техническата служба на общината да извърши оценка на имота.  Съгласно представените по делото: заверен препис – извлечение от плана на новообразуваните имоти за местността “ Черния мост”, землището на гр. Стара Загора, ведно със заверен препис - извлечение от регистъра на имотите, неразделна част от плана, на Д.М.С.  е отреден и записан имот № 417, находящ се в местността „ Черния мост” в землището на гр. Стара Загора, с площ от 971,45кв.м. От приетия като доказателство по делото препис-извлечение от регистъра на имотите към помощния кадастрален план на земите на бившите собственици и попадащи в разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е записано, че имот № 1252 с площ от 3159 кв.м. е стопанисван от община Стара Загора. В представената по делото Таблица за изчисляване на дължимото обезщетение на бившите собственици за имот № 1252/по помощния план/ с площ 3000кв.м. е записан собственик Неделчо Димитров К..***. от новообразуван имот № 417. С удостоверение № ТУ-И-15/ 23.01.2008 г., издадено от Началник отдел “КР” при Община Стара Загора се удостоверява, че плана на новообразуваните имоти за м.”Черния мост” обхваща местностите “Сараджейка”, “Гьоновец” и “Терасите” като между тях няма ясно обособени граници, а така също и обстоятелството, че  имот № 417, кад.район 302 по плана на новообразуваните имоти попада в имот № 1252 от помощния план, собственост на наследниците на Неделчо Димитров К.. От назначената  по делото съдебно-техническа експертиза, заключенията /по първоначалната и допълнителна задача/ по която съдът кредитира и възприема като компетентни, обективни и безпристрастни, се установи, че имот № 417 по плана на новобразуваните имоти, посочен в заповед № 1733 от 16.08.2007 г. попада изцяло в имот № 1252 по помощния план на местността “Черния мост”, землището на гр.Стара Загора. По делото са събрани и гласни доказателствени средства, като от показанията на разпитания в качеството на свидетел Ангел Динев Христов е видно, че към настоящия момент   процесния имот се обработва от ответника по делото Д.С. и в него има засадено лозе и овощни дървета – круши, сливи и бадеми. Свидетелят заявява, че мястото е било дадено на Д. около 1966год. и към него момент е било мера – само с храсталаци и диворастящи дървета. 

 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата е подадена в срок и от активно легитимирани лица, поради което е процесуално допустима. Не може да бъде споделено становището на пълномощника на ответника, че решението на ПК гр. Стара Загора / сега ОС”ЗГ”-Стара Загора/, взето по протокол № 51176 от 07.07.1993 година по заявление вх. № 53296  от 03.06.1992 година, подадено от Неделчо Димитров К. за признаване възстановяване на описаните в него земеделски земи е нищожно, с оглед на което е обосновано възражението за недопустимост на жалбата, поради липса на правен интерес за жалбоподателите да оспорват заповед № 1733/ 16.08.2007г. На първо място, следва да се отбележи, че предмет на настоящото съдебно-административно производство е законосъобразността на заповедта за признаване право на собственост на ползвателя, а не решението на ПК /сега ОС”ЗГ”/ за оспорването на което е предвиден друг специален ред, поради което произнасяне по това възражение не се дължи. Освен това като доказателство по делото не е представено самото решение на ПК, а само данни от него с удостоверителен характер, поради което и то не съдържа подписите на комисията, а е подписано само от председател и секретар.

 

            Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съдът, като обсъди наведените в жалбата основания и като извърши цялостна служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира, че  Заповед № 1733/ 16.08.2007г. е издадена от компетентния по см. на § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. орган – Кмета на община Стара Загора, но е постановена при допуснати нарушения на законово установените изисквания за форма и съдържание на акта. 

Когато административният акт се издава в писмена форма той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК.   

         Обжалваният акт е издаден и при неспазване на императивната норма на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК. Съгласно действащата към датата на постановяване на заповедта разпоредба на АПК, административният акт следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти, въз основа на които административният орган е счел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. В случая, в оспорената заповед не са изложени фактическите основания за нейното издаване и по-точно липсват мотиви относно наличието на условията по §4а или по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочени са мотиви единствено за наличието на един от елементите от правопораждащия фактически състав за признаване правото на ползвателя  да придобие собствеността върху имота, а именно – предоставено право на ползване съгласно акт по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Липсват обаче мотиви досежно останалите релевантни юридически факти, обосноваващи спазването на материалните законови изисквания за издаването на административния акт.  Такива не се съдържат и в Протокол № 28/ 23.04.2007г. на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, досежно процесния имот, посочен като основание за издаване на заповедта. Изготвеният протокол не отговаря на изискванията на §62, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ – същият съдържа само диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г.”, без да са изложени мотиви въз основа на кои факти и обстоятелства е направен извода, че по отношение на ползвателите са налице нормативно установените предпоставки да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи в местност “Черния мост”.  

            Признаването на правото да се придобие собственост от ползвателите представлява сложен фактически състав. Съществен елемент от този състав е протоколът с положителното становище /относно наличието на предпоставките по §4а или по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и спазването на изискванията актовете на държавните органи, посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В случая кметът на общината е постановил оспорената заповед въз основа на немотивиран протокол и при липса на установени фактически основания относно претендираното спорно право. На практика административният орган е заместил комисията и сам е извършил преценка за съществуването на условията, без да посочи мотиви по кое от двете основания – по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, е възникнало правото на ползвателя.

На следващо място заповедта е издадена при непълно и неточно посочване на  правното основание, което е нарушение на чл.59, ал.2, т.4, предл. второ от АПК. Визираната като основание за постановяване на оспорения административен акт разпоредба на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е неотносима в случая /с оглед съдържанието на разпоредените правни последици/, доколкото посочената правна норма регламентира прекратяването на правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Позоваването на разпоредбата на §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ не е достатъчно – същата обосновава по най - общ начин правото на органа да упражни предоставените му правомощия в рамките на неговата компетентност. Като правно основание за издаването на заповедта е необходимо да се посочи и конкретната хипотеза по §4а  или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, регламентираща съответните материалноправни предпоставки за издаване на заповед за признаване правото на ползвателя да придобие собствеността върху имота. Тази неточност в изписването на правното основание за издаването на оспорения административен акт не би довела до неговата незаконосъобразност, но само ако същото може да се изведе от фактическите основания за издаването на заповедта. В случая, от изложените материалноправни основания за издаване на обжалвания акт: “На Д.М.С. е предоставено право на ползване на имот № 417, масив 302, от 971,45 кв.м., находящ се в местност “Черния мост”, по решение № 51-б от 04.05.1976г. на ИК на ГОНС гр.Стара Загора” не може да се направи извод дали признаването на правото да се придобие собствеността е извършено при условията на §4а или на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Непосочването на фактическите и правните основания за постановяването на заповедта поставя съда в невъзможност да осъществи контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, тъй като този контрол обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта или в протокола, въз основа на който е издаден/ и доколко същите се субсумират в посоченото като правно основание за издаване на заповедта.     

 За пълнота на изложението следва да се отбележи, че е налице и нарушение на чл. 59, ал.2, т.5 от АПК. Оспорената заповед в диспозитива си /разпоредителната част/ е непълна – липсва конкретизация на имота, по отношение е признато правото на Д.М.С. да придобие собственост – същият е индивидуализиран само с местността и землището, в което се намира, без да е посочена квадратура на имота, граници и идентификационен номер. Предвид обстоятелството, че планът на новообразуваните имоти е влязъл в сила към момента на издаване на процесната заповед, съдът счита, че в нея имотът следва да бъде абсолютно точно индивидуализиран, независимо, че разпоредбата на §62, ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ не го изисква изрично, тъй като за заинтерисованите лица е изтекъл срока за обжалването му и те не разполагат с друг ред за защита на правата си освен да оспорват заповедта.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваната заповед, като издадена в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК, се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Доколкото с оглед на установената липса на елементи от формата на оспорения административен акт е невъзможно произнасянето по неговата материална законосъобразност и респективно по съществото на спора, образуваната преписка по направеното от Д.М.С. заявление следва да бъде върната на Кмета на община Стара Загора. Компетентният административен орган, при спазване на административно-производствените правила, регламентирани в АПК и §62 ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, и след обсъждане на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за наличието /респ.липсата/ на основания по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и при съблюдаване на изискванията за форма и съдържание на административните актове по чл.59 от АПК, следва да издаде мотивирана заповед по §62, ал.3 ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.  

 

С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски като на основание чл. 143, ал.1 от АПК община Стара Загора  бъде осъдена да заплати сумата от 217/двеста и седемнадесет/ лева, от които 187 /сто осемдесет и седем/ лева внесено възнаграждение за вещо лице и  30 /тридесет/ лева адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 037758/ 21.01.2008г.

 

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ  по жалба на И.С.К., Д.Н.К. и С.Н.К. Заповед № 1733/ 16.08.2007г. на ВрИД Кмет на община Стара Загора, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр.с §62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 28 / 23.04.2004г. на комисията, назначена със заповед № 1001/ 09.07.2004г., е признато на Д.М.С. правото да придобие собственост върху имот, находящ се в местността “Черния мост”, землището на гр. Стара Загора, като незаконосъобразна. 

ВРЪЩА преписката на Кмета на община – Стара Загора за разглеждане и произнасяне по подаденото от Д.М.С. заявление с вх.№ 0803062/30.06.1992г., съобразно дадените от съда указания.

ОСЪЖДА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА  да заплати на  С.Н.К. ***, сумата от 217.00 /двеста и седемнадесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателката по делото разноски.

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                        

 

 

 

СЪДИЯ: