РЕШЕНИЕ

3 20.01.2009 г      град Стара Загора В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и девета година, в състав:

СЪДИЯ: И.Я.

при секретар М.П.                                                                                                  и                  с

участието

на прокурора                                                                                                              като

разгледа

докладваното от съдия И. Я. административно дело 408 по описа за

2007 г, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 62, ал.З от ПЗР към ПМС 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба на И.С.К., Д.Н.К. и С.Н.К. против Заповед 1731/ 16.08.2007 г. на Кмета на община Стара Загора, с която е признато на наследниците на Д. Пенев Ямалиев правото да придобия собственост върху имот 416, масив 302 от 1051 кв.м. находящ се в землището на Стара Загора, местност „Черния мост" . В жалбата се излагат доводи, че оспореният административен акт следва да бъде отменен поради липса на мотиви и допуснати съществени процесуални нарушения

Ответниците по жалбата - Кметът на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен.

Ответниците по жалбата - В.Г.Я. и А.Д.Т., чрез процесуалния им представител, вземат становище за неоснователност на жалбата..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши     цялостна     проверка     на     законосъорразносхга на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК. намира за установено следното:

Жалбоподателите като заинтересовано лице по см. на §62, ал.З от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в законово установения срок и от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.Съдът не споделя становището на процесуалния представител на ответниците, че решението на ПК гр. Стара Загора / сега ОСЗГ7, взето по протокол № 51176 от 07.07.1993 година по заявление вх. № 53296 от 03.06.1992 година, подадено от Неделчо К. за признаване възстановяване на описаните в него земеделски земи е нищожно., поради което те нямат право да оспорят настоящата заповед. От една страна предмет на производството е заповедта на кмета на община Стара Загора за признаване правата на наследниците на ползеателя, а не решението на ПК / сега ОЗСГ/. От друга страна като доказателство по делото не е представено самото решение на ПК, а само данни от него с удостоверителен характер, поради което то не съдържа подписите на комисията, а е подписано само от председателя и секретаря, В настоящия случай ПК не е издала окончателно решение по чл. 18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ, в този смисъл то няма конститутивно действие, тъй като процесната земеделска земя не е индивидуализирана с граници и не е приложено към решението скица, а представлява едно предварително решение, с което се признава право за възстановяване на собственост върху земи..От представеното удостоверение от 23.03.1967 г. на Общински селски съвет с. Мъглиж и служебна бележка на СНС с. Мъглиж се установява , че наследодателят на жалбоподателите е притежавал земеделска земя в местността " Гьоновец както следва : лозе от едни дка/ лозе от 0,5 дка/ и 2,5 дка пустееща земеделска земя. Процесиите документи е следвало за послужат ГОНС гр. Стара Загора , съответно пред градския съвет, отдел селско стопанство. От представените документи се установява , че наследодателят на жалбоподателите е притежавал земеделски земи в местността " Гьоновец". Те са били пустеещи поради което и на основание чл.9, ал.2 от ПМС 21/ 1963 година е следвало да се раздават безплатно за вечно ползване на домакинства на член кооператори, работници, служители, занаятчии, пенсионери.Но тези обстоятелства могат да се преценяват единствено от органа на поземлената реституция - ОСЗГ. Разгледана по същество е основателна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Административното производство по издаването на оспорената заповед е
образувано въз основа на заявление вх. № 1201024/ 01 06.1992г., подадено от
на Д. Ямалиев с което е направено искане „на основание § 4 от ЗСПЗЗ и
във връзка с § 5 от ППЗСПЗЗ правото му на ползване да се превърне в право на
собственост на предоставения имот, представляващ "лозе", овощна градина,
находящ се в местността „Гьоновец"", с площ от 650 кв.м, с построена в него
сграда от 24 кв.м. Видно от приетото като доказателство по делото протокол № 1
от 01.11.1968 година на общинската комисия за ТПС при ГОНС и решение №
90"а" от 25.05.1968 година на ГОНС на Д. Пенев Ямалиев е предоставено
право на ползване върху нива с площ от 1 дка, находяща се в местността
„Гьоновец", в землището на гр.Стара Загора.Подаденото в него заявление е
разгледано от комисията по § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, назначена със заповед № 1001/ 09.07.2004 г. на Кмета на община Стара Загора,. Видно от представения по делото Протокол № 28/ 23.04.2007 г.., комисията е разгледала постъпили заявления от ползватели, които имат права по §4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ и като е приела, че същите са редовно подадени, е счела, че по отношение на заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, „са налице условията по § 4а и § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г, които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи". В протокола не е отразено срещу всеки от имотите на ползвателите, кои от предпоставките да придобият право на собственост са налице - тези по § 4а или по § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и въз основа на кой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е възникнало правото им на ползване. Сред ползвателите, изброени в протокола, под №73 е и Д. Пенев Ямалиев . Въз основа на посоченото като установено комисията е приела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с която да се признае правото да се придобие собственост от ползвателите. Съгласно представените по делото: заверен препис - извлечение от регистъра на новообразуваните имоти, за местността " Черния мост", землището на гр. Стара Загора, ведно със заверен препис - извлечение от регистъра на имотите, неразделна част от плана, на Д. Пенев Ямалиев е отреден и записан имот, представляващ имот с пл. №416, находящ се в местността „ Черния мост" в землището на гр. Стара Загора, с площ от 1051 кв.м. От приетия като доказателство по делото препис-извлечение от помощния кадастрален план на земите на бившите собственици и регистъра на имотите на бившите собственици за земи попадащи в разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и от назначената по делото съдено техническа експертиза се установява, че имот № 1252 с площ от 3159 кв.м., върху който попада процесния имот сега 416 е записано, че е стопанисван от община. Стара Загора. Видно от писмо от 24.01.2008 година имот № 1252 е записан в последствие на наследниците на Неделчо К. въз основа на таблицата на дължимото обезщетение на собствениците. С удостоверение от 14.01.2008 година отново община Стара Загора удостоверява, че имот № 416,кад.район 302 по плана на новообразуваните имоти попада в имот № 1252 от помощния план, собственост на наследниците на Неделчо Н.. По подадено от нея заявление вх. № 53292/ 03.06.1992г. с Решение по чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ въз основа на Протокол № 51176/ 07.07.1993г. Поземлена комисия - Стара Загора е признала за възстановяване собствеността върху земеделска земя - нива, IX категория, с площ от 2.000 дка, находяща се в местността „Гьоновец" и на лозе с площ от 1 дка, в местността " Гьоновец " землището на гр. Стара Загора. От назначените по делото съдебно-технически експертизи, които се поддържат от в.щ. в с.з., които съдът възприема като компетентно изготвени се установи, че имот №416, посочен в заповед № 1731 от 16.08.2007 година попада изцяло в имот № 1252. В процесния имот към момента на огледа са построени едноетажна масивна жилищна сграда, навес и паянтова стопанска постройка, както съществува лозе. Местността " Черния мост " , одобрен със заповед № 613/ 28.06.2004 година на областен управител обхваща част от няколко местности в това число и част отместността " Гьоновец"..От свидетелските показания Димова и Христова се установява, че И. е притежавала имот с площ от около три декара по пътя за Старозагорските минерални бани.Част от имота била празна, а друга част около една трета била засята с лозе. В последствие същият е даден на други лица..Според свидетелските показания на Богданов имот № 416 е бил запустял още около 1958 година. Това запустяло място се е обработвало от мъжа на И.Д.. Съдът кредитира свидетелските показания на Богданов , тъй като същите кореспондират от представените от самите жалбоподатели пред ПК гр. Стара Загора писмени документи през 1967 година, които доказват по безспорен начин, че нивата от 2,5 дка е била пустееща.

С обжалваната заповед № 1731 от 16.08.2007 г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.З от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол №28/ 23.04.2007г. на комисията, назначена със заповед № 1001/ 09.07.2004 г. на Кмета на община Стара Загора, е признато правото на наследниците на Д. Пенев Ямалиев да придобият собственост върху имот № 416,,масив 302 от 1051 кв.м.находящ се в местност "Черният мост, землището на гр. Стара Загора. Със заповедта е възложено на техническата служба на общината да извърши оценка на имота.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка съдът намира, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореният административен акт е незаконосъобразен. Заповед № 1731 от 16.08.2007г е издадена от компетентния по см. на § 62, ал.З от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. орган - Кмета на община Стара Загора, но е постановена при допуснати нарушения на законово установените изисквания за форма и съдържание на акта.

Обжалваният акт е издаден при неспазване на императивната норма на чл59,ал.1т. 4 от АПК/. Съгласно тази разпоредба, административният акт следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти, въз основа на които административният орган е счел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. В случая, в оспорената заповед не са изложени фактическите основания за нейното издаване и по-точно липсват мотиви относно наличието на условията по §4а или по §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Такива не се съдържат и в посочения като основание за издаване на заповедта протокол на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, досежно процесния имот. Самият протокол не отговаря на изискванията на §62, ал. 2 от посочения нормативен акт - същият съдържа само диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице условията по § 4а и § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г.", без да са изложени мотиви въз основа на кои факти и обстоятелства е направен извода, че по отношение на ползвателите са налице нормативно установените предпоставки да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи в местност "Малмедвен"- т.е липсва становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия по §4а или §46. Това води до извод, че при издаване на обжалвания административен акт не са спазени изискванията на § 61 и §62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Следва да се отбележи, че заповедта по § 62, ал.З от ПЗР на ППЗСПЗЗ може да се издаде само на база мотивирано и конкретно становище на комисията по §62. ал.2 от ПЗР на ППЗСП


33. Признаването на правото да се придобие собственост от ползвателите представлява сложен фактически състав. Съществен елемент от този състав е протоколът с положителното становище /относно наличието на предпоставките по §4а или по §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ и спазването на изискванията актовете на държавните органи, посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Административният орган, при съобразяване на всички законови и технически изисквания, е компетентен да признае правото на ползвателя да придобие собственост, като в условията на обвързана от становището на комисията компетентност, отчете фактическите и правните основания за придобиване на собственост. В случая кметът на общината е постановил оспорената заповед въз основа на немотивиран протокол и при липса на фактически основания относно претендираното спорно право..На практика административният орган е заместил комисията и сам е извършил преценка за съществуването на условията, без да посочи мотиви по кое от двете основания -по §4а или §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е възникнало правото на ползвателя. В обжалваната заповед № 1731 от 16.07.2007 са изложени мотиви единствено за наличието на един от елементите от правопораждащия фактически състав за признаване правото на трансформиране правото на ползване в право на собственост, а именно - предоставено право на ползване съгласно акт по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно параграф 63 от ППЗСПЗЗ правото на ползване може да се трансформира в право на собственост, ако земеделските земи са дадени на ползвателите въз основа на изрично посочените в разпоредбата нормативни актове. От приетите доказателства е видно, че процесната пустееща земя е раздадена на Ямалиев въз основа на ПМС № 21/ 1963 година. В заповедта на кмета на община Стара Загора е посочено, че имотът се ползва на основание ПМС № 12 от 13.04.1971 година, в противоречие с приложените към преписката документи, Тази необоснованост на заповедта е самостоятелно основание за отмяната й.От друга страна липсват обаче мотиви досежно наличието на останалите релевантни юридически факти обосноваващи спазването на материалните законови изисквания за издаването на административния акт. Нарушаването на императивното изискване за форма на акта е абсолютно основание за неговата отмяна,.

На следващо място заповедта е издадена при непълно и неточно посочване на правното основание, което е нарушение на чл.59,ал.2 т.4 от АПК. Визираната като основание за постановяване на оспорения административен акт разпоредба на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е неотносима в случая /с оглед съдържанието на разпоредените правни последици/, доколкото посочената правна норма регламентира прекратяването на правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. ЗСПЗЗ. при липса на фактически основания относно претендираното спорно право. Позоваването на разпоредбата на §62, ал.З от ПЗР на ППЗСПЗЗ не е достатъчно - същата обосновава по най - общ начин правото на органа да упражни предоставените му правомощия в рамките на неговата компетентност. Като правно основание за издаването на заповедта е необходимо да се посочи и конкретната хипотеза по §4а или §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, регламентираща съответните материалноправни предпоставки за издаване на заповед за признаване правото на ползвателя да придобие собствеността върху имота. Тази неточност в изписването на правното основание за издаването на оспорения административен акт не би довела до неговата  незаконосъобразност,   но  само  ако същото може да се изведе от фактическите основания за издаването на заповедта. В случая от изложените материалноправни основания за издаване на обжалвания акт наследниците на Д. Пенев Ямалиев е предоставено право на ползване на имот №416, находящ се в местност „Черния мост,по Решение № 90а от 25.04.1968 г. на ИК на ОБНС Стара Загора" не може да се направи извод дали признаването на правото да се придобие собствеността е извършено при условията на §4а или на §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Точното посочване на конкретното правно основание е важно за да се проследи дали определения на ползвателя имот попада в ограничението по §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което предвижда различни възможности ползователите да изкупят не повече от 250 кв.м. от представената им до фактически ползваната земя зависимост от това дали е приложим §4а или §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Непосочването на фактическите и правните основания за постановяването на заповедта поставя съда в невъзможност да осъществи контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, тъй като този контрол обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта или в протокола, на който се основава/ и доколко същите се субсумират в посоченото като правно основание за издаване на заповедта.

Съдът не споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателите, че ответниците по жалбата, на които им предоставена земя нямат право да я изкупят с оглед обстоятелството, че построената в нея сграда е незаконна предвид въведената в чл.9,ал. 3 на ПМС 21/ 63 година забрана в тези пустеещи земи да се застрояват жилищни сгради. От една страна в процесното постановление се е забранявало строителство само на обекти с жилищен характер. По аргумент на противното е можело да се изграждат всякакви други строежи, които не са с характер на жилище.В § 4а не се въвежда изискването сградата да е законно построена. Кметът при преценка дали лицето, подало молбата за превръщане на правото му на ползване в право на собственост следва да се съобрази единствено с параграф 1в,ал.З от ППЗСПЗЗ, където по едни отрицателен начин е дадена дефиниция на сграда по смисъла на §4а от ЗСПЗЗ.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед, като издадена в нарушение на 59,ал.2 т.4 от АПК, се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Доколкото с оглед установената липса на елементи от формата на оспорения административен акт е невъзможно произнасянето по неговата материална законосъобразност и респективно по съществото на спора, образуваната преписка по направеното от наследниците на Д. Ямалиев искане следва да бъде върната на Кмета на община Стара Загора.. Компетентният административен орган, при спазване на регламентираните в АПК и §62 ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ административно-производствените правила и след обсъждане на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за наличието /респ. липсата/ на основания по §4а или §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ и при съблюдаване на изискванията за форма и съдържание на административните актове по чл.59 от АПК, следва да издаде мотивирана заповед по §62, ал.З ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд


Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ по жалба на И.С.К. ***„Васил Левски" № 46, ап. 7 с ЕГН **********, Д.Н.К. ***, с ЕГН ********** и С.Н.К. *** с ЕГН ********** Заповед № 1731/ 16.08.2007 г. на Кмета на община Стара Загора, , с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.З от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол №28/ 23.04.2007г. на комисията, назначена със заповед № 1001/ 09.07.2004 г, е признато правото на наследниците на Д. Пенев Ямалиев да придобие собственост върху имот № 416, находящ се в местността " Черния мост", землището на гр. Стара Загора", като незаконосъобразна.

ВРЪЩА преписката на Кмета на община - Стара Загора за разглеждане и произнасяне по подаденото от Д. Пенев Ямалиев по заявление от 01.06.1992г, съобразно дадените от съда указания.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.


СЪДИЯ: