Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     26

 

 гр.Стара Загора

 09.01.2009 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, втори състав в публичното  заседание на петнадесети септември през две хиляди и осма година в състав:

 

                   

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Р.

 

 

при секретаря    З.Д.,

като разгледа докладваното от  Р. Р.   адм.дело   524   по описа  за 2007 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от АПК във връзка с  чл.6, ал.6 от Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти/ЗОСОИ/.

Образувано е по жалба от Мюсюлманско настоятелство гр.Казанлък, против изричен отказ постановен с Решение №3 от 23.08.2007г. на Зам. Областен управител на област Стара Загора.

Оспорващия счита, че  Зам. Областния управител на област Стара Загора неправилно е отхвърлил искането за обезщетяване по реда на ЗОСОИ само заради обстоятелството, че то е направено след изтичане на преклузивния срок по чл.6, ал.1, а е следвало да изследва и наличието на всички други законови предпоставки. Излага подробни съображения досежно доказано право на собственост върху отчуждения имот и върху други имоти, които не са предмет на настоящото оспорване.  Моли, оспорения адм. акт да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от председателя на Настоятелството Назим Наджип, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата не се явява и не изпраща процесуален представител.

 След преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено  от фактическа страна, следното:

Мюсюлманско настоятелство гр.Казанлък подало молба вх.№1007/22.05.2007г. до Областен управител на област Стара Загора за обезщетяване по реда на ЗОСОИ за отнет без законно основание недвижим имот, представляващ 1/5 идеална част от дворно място с площ от 42500 кв.метра, находящ се в гр.Казанлък и съставляващ парцел I от кв.87 по плана на града. С Решение №3 от 23.08.2007г. Зам.областен управител на област Стара Загора, действащ въз основа на Заповед №989/14.09.2005г. на Областен управител на област Стара Загора, е отхвърлил като неоснователно искането заявено с тази молба. Административния орган констатирал, че искането до него от Мюсюлманско настоятелство гр.Казанлък, досежно процесния имот, е направено с молба от 22.05.2007г., т.е. след изтичане на предвидения преклузивен срок по чл.6, ал.1 от ЗОСОИ  за подаване на исканията за обезщетяване по този закон, който е изтекъл на 22.11.1998г. Приел, че с изтичането му се погася субективното материално право на собствениците на одържавени имоти на обезщетение.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана, след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото, допустими, годни и относими доказателствени средства, които като еднозначни, безпротиворечиви и неоспорени, изцяло кредитира.

След като е сезиран с жалба, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалваната оценка, съдът проверява както за инвокираните от жалбоподателя пороци, така и за наличието на всички незаявени от него основания по чл.146 от АПК.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок по чл.6, ал.6 от ЗОСОИ, от надлежен субект-страна в административното производство по издаване на оспорения адм.акт, чийто интерес е засегнат, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореният отказ е законосъобразен, като постановен от компетентен административен орган, в изискуемата форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на Зам. областния управител, мотивирали оспорения изричен отказ с обстоятелството, че искането за обезщетяване е подадено до компетентния адм.орган след изтичането на преклузивния срок по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ, и съответно с изтичането му се е погасило и субективното материално право на собствениците на одържавени имоти на обезщетение.

Съдът не споделя възраженията на оспорващия, че адм.орган, независимо от подаване на искането след изтичане на законовия преклузивен срок, е следвало да го уважи, след като са били налице другите предпоставки за претендиране на обезщетение по ЗОСОИ. Правната същност на преклузивните срокове се състои именно в това, че с тяхното изтичане се погася възможността за реализиране на едно предвидено по закон субективното право на правните субекти.

Поради тези съображения, съдът намира, че оспореното Решение №3 от 23.08.2007г. на Зам. областен управител на област Стара Загора е законосъобразно. Въз основа на този правен извод, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от тези мотиви, и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, съдът,

 

 

                                      Р       Е       Ш       И :

 

ОТХВЪРЛЯ  като НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на Мюсюлманско настоятелство гр.Казанлък, против постановен с Решение №3 от 23.08.2007г. на Зам. областен управител на област Стара Загора отказ за обезщетяване по реда на ЗОСОИ за отнет без законно основание недвижим имот, представляващ 1/5 идеална част от дворно място с площ от 42500 кв.метра, находящ се в гр.Казанлък и съставляващ парцел I от кв.87 по плана на града.

 

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

                                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: