РЕШЕНИЕ №16

гр.Стара Загора 27.03,2008 год. В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският административен съд      в публичното    заседание на        единадесети март през      две хиляди и осма година в състав:

Председател: Б.Т.

Членове:

при секретаря    С.Х.

и в присъствието на прокурора                                                 ,

като разгледа докладваното от Б.Т.   адм.дело   № 74 по описа за 2008год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63 ал.1 т.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/.

Образувано е по жалба на П.И.С. *** против заповед за задържане на лице рег.№ 638/20.12.2007г, издадена от М. М. -оперативен работник/ОР/ при РПУ Стара Загора на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на заповедта по смисъла на чл.146 т.З от АПК поради липса на мотиви - не са посочени конкретни факти и обстоятелства, дали основание на аадминистративния орган да приеме, че за жалбоподателя са налице данни за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.З и 4 от НК. Освен това посоченият час на задържане не съвпадал с отразения в докладната записка на извършилия задържането полицай. Поради това моли заповедта да бъде отменена и да му бъдат присъдени направените разноски.

Ответникът - ОР при РПУ Стара Загора М. М. намира жалбата за неоснователна, а издадената заповед за законосъобразна.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на обжалвания административен акт, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна.

Със заповед за задържане на лице рег.№ 638/20.12.2007г, издадена от ОР при РПУ Стара Загора М. М. на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от


2

ЗМВР във връзка с чл.195, ал.1, т.З и 4 от НК, е задържан в РПУ Стара Загора за срок от 24ч в 12.00ч на 20.12.2007г жалбоподателят С. С.. С. отказал да подпише заповедта, протокола за личен обиск, декларация, че е запознат с правата си.

По делото е представена докладна записка от 21.01.2008г, изготвена от ответника. От нея е видно, че жалбоподателят бил задържан около ОЗ.ООч на 20.12.2007г при рутинна проверка на автомобил, управляван от Д. Г. Д. от гр.Бургас. Отведен е в РПУ Стара Загора за проверка на алиби относно участие във въоръжен грабеж от бензиностанция, извършен същата вечер. Впоследствие била извършена проверка на багажника на автомобила, където били открити три броя раздвижени гаечни ключове и закривена отвертка. Била назначена трасологическа експертиза, от заключението на която било видно, че с тези инструменти е възможно взломяване на секретни патрони. В хода на проверката се установило, че жалбоподателят има две криминални регистрации в гр.Бургас за престъпления по чл.354а, ал.1 от НК и чл.206 от НК. Имайки предвид всичко това и с цел извършване на качествена максимално обстойна проверка за съпричастността на лицето към множество кражби от частни домове със счупени секретни патрони, административният орган постановил задържането му.

За така посочените в докладната записка факти и обстоятелства не са представени никакви доказателства.

Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и законосъобразността й следва да се преценява с оглед изискванията на чл.146 от АПК.

При тези доказателства съдът счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и не в съответствие с целта му - да се създаде възможност на полицейските органи да реализират правомощията си по разкриване и разследване на престъпления.

Не може да бъде споделено твърдението на жалбоподателя, че актът е немотивиран, тъй като е достатъчно посочването на фактическото основание -вида на престъплението и на правното основание - чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Процесната заповед е постановена при спазване на изискванията на чл. 63, ал. 1 от ППЗМВР и съдържа всички законови реквизити.

Тя    обаче    противоречи    на    материалния   закон.    Задържането    е

разпоредено при рутинна проверка на автомобил. Безспорно е, че към този

момент не е била налице хипотезата на чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР. Действително,

за да се постанови задържане от полицейските органи, не е необходимо да са

събрани доказателства, сочещи на извършено престъпление, но е необходимо

наличие    на    данни,    обосноваващи    предположението    за    извършено

1 престъпление като основание по смисъла на закона за задържането за срок от

' 24 часа.


3

В конкретния случай постановеното задържане за срок от 24 часа спрямо С. С. е принудителна административна мярка, за която условията за прилагане не са реализирани. Липсват доказателства в административната преписка за каквито и да са данни за евентуално извършено от жалбоподателя престъпление към момента на издаване на заповедта.

Представената докладна записка, освен че е съставена много по-късно от оспорения административен акт, не може да послужи за обосноваване на необходимостта от задържане, дори да се приемат за достоверни изложените в нея факти. Това е така, защото сочения като мотив чл.195 от НК /квалифициран състав на кражба/ не кореспондира с повода за задържане, а именно проверка за участие във въоръжен грабеж. Всички оперативни мероприятия досежно евентуална съпричастност на жалбоподателя към домови кражби са извършени след задържането му, включително претърсването на автомобила и откриването на инструменти в него.

Отделен е въпросът, че лицето фактически е задържано в ОЗ.ОО ч, което се признава от административния орган. Не е ясно какво е наложило издаването на заповедта едва в 12.00ч. По посочените причини тя се явява и в противоречие с целта на закона, а именно да се създадат условия за безпрепятствено провеждане на полицейска проверка. В този смисъл оспорената заповед има по-скоро санкционен, отколкото превантивен характер, което в никакъв случай не кореспондира с целта на закона.

По тези съображения жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена като се отмени оспорения административен акт.

С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса и адвокатски хонорар в размер на 260лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА заповед рег.№ 638/20.12.2007г, издадена от М. М. - оперативен работник при РПУ Стара Загора, за задържане на П.И.С. *** на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

ОСЪЖДА РПУ СТАРА ЗАГОРА ДА ЗАПЛАТИ на П.И.С. ЕГН ********** *** СУМАТА 260.00/двеста и шестдесет/лв за направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационнно оспорване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.