Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

 19    27.06.2008г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

         Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и осма година, в състав:

 

                                           

                                                                    СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар  Д.Д.                                                                           и с участието

на прокурора                                                                                                            като разгледа

докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 98 по описа за  2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

 

         Образувано е по жалба /наименована възражение/ на Н.Д.К. ***, в качеството му на наследник на Стефанка Стефанова Кожухарова, против Заповед № 1250/ 14.06.2007г. на Кмета на община Стара Загора, с която е признато на К.К.Г. правото да придобие собственост върху имот, находящ се в землището на гр. Стара Загора, местност „Събореният мост”. В съдебно заседание жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и моли същата да бъде отменена.    

 

            Ответниците по жалбата -  Кмет на община Стара Загора и К.К.Г., чрез процесуалните си представители по делото, оспорват жалбата като неоснователна и молят същата да бъде отхвърлена. В съдебно заседание излагат подробни съображения, че административният акт е правилен и законосъобразен.

         Ответникът по жалбата – В.Д.К. счита жалбата за основателна и моли да бъде уважена.

         Ответникът по жалбата - В.Д.А. не взема становище по основателността на жалбата.   

 

         Съдът, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

                

Административното производство по издаването на оспорената заповед е  образувано въз основа на заявление вх. № 9403 – 2522/ 30.01.1998г., подадено от ответника по жалбата – К.К.Г., с което е направено искане правото й на ползване да се превърне в право на собственост на предоставения имот, представляващ лозе с построена в него сграда, находящ се в местността „Събореният мост”. По делото е представено и предходно заявление с идентично съдържание вх. № 0502 -  104 от 25.06.1992г. Изготвен е оценителен протокол, за който няма данни да е връчен /съобщен/ на ползвателя. Видно от приетото като доказателство Решение № 111 “а” / 21.09.1978г. на ИК на ГНС – Стара Загора за одобряване списъците за раздадена земя по Постановление на МС № 76 от 05.12.1977г., К.Г. е включена в списъка на лицата, на които е предоставена за ползване земя по посоченото ПМС. Подаденото от К. Г. заявление е разгледано от комисията по § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, назначена със заповед № 986/ 25.06.2002г. на Кмета на община Стара Загора. Съгласно представения по делото Протокол № 26А/ 23.10.2002г., комисията е разгледала постъпили заявления от ползватели, които имат права по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и като е приела, че същите са редовно подадени, е счела, че по отношение на заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. Сред ползвателите изброени в протокола, под №1 е К.К.Г.. Въз основа на посоченото като установено, комисията е приела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с която да се признае правото да се придобие собственост от ползвателите. Съгласно представените по делото: заверен препис – извлечение от плана на новообразуваните имоти за земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Събореният мост”, землището на гр. Ст. Загора, одобрен със Заповед № 329 от 15.04.2003г. на Областния управител на Старозагорска област, ведно със заверен препис - извлечение от регистъра на имотите, неразделна част от плана, на К.К.Г. е отреден и записан имот, представляващ имот с пл. №28 от кадастрален район 258, находящ се в местността „Събореният мост” в землището на гр. Стара Загора, с площ от 600.17 кв.м. От приетия като доказателство по делото препис - извлечение от помощния кадастрален план на земите на бившите собственици и регистъра на имотите на бившите собственици за земи, попадащи в разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е видно, че под кадастрален № 11 с площ от 500.07 кв.м. по преписка № 51689, е отразен имот /лозови насаждения/ на Стефанка Стефанова и Димитър Василев. На наследниците на последните, сред които е и жалбоподателят в настоящото производство, по подадено заявление вх. № 51689/ 13.02.1992г. с Решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ въз основа на Протокол № 52293/ 22.02.1996г., Поземлена комисия – Стара Загора е признала правото на възстановяване на собствеността върху земеделска земя - лозе, ІV категория, с площ от 0.500дка, находяща се в местността „Съборената кюприя”, в землището на гр. Стара Загора. Съгласно Удостоверение ТУ – И – 59/ 11.03.2008г. на Началник отдел “Кадастър и регулация” в община Стара Загора, 500 кв.м. от имот 28, кад. район 258 по плана на новообразуваните имоти в м. “Съборената кюприя”, землището на гр. Стара Загора, одобрен със Заповед № 329/ 15.04.2003г. на Областен управител на област Стара Загора, е идентичен с имот № 11 от помощния план за същата местност, записан на наследниците на Стефанка Стефанова Кожухарова.  

С обжалваната заповед № 1250 от 14.06.2007г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол №26-а/ 23.10.2002г. на комисията, назначена със заповед № 986/ 25.06.2002г. на Кмета на община Стара Загора, е признато правото на К.К.Г. да придобие собственост върху имот, находящ се в местност “Събореният мост”, землището на гр. Ст.Загора. От фактическа страна оспореният административен акт е обоснован с наличието на предоставено право на ползване върху имота по ПМС № 76 от 05.12.1977г. и становище на комисията за изпълнение на условията на §4а/§4б от ЗСПЗЗ, обективирано в Протокол №26-а/ 23.10.2002г.

По делото са назначени и изслушани две съдебно-технически експертизи, заключенията по които съдът кредитира и възприема като компетентни, обективни и безпристрастни. Съгласно заключението на първата съдебно-техническа експертиза, в североизточния край на процесния имот № 28, масив 258 в местността “Събореният мост”, има изградена масивна, монолитна сграда /сезонна постройка/ със стоманобетонова конструкция, на две нива, със ЗП 14.10кв.м. и РЗП 33.08кв.м. Изградена е и дървена барака – склад с размери 1/60 3.60м. От заключението по втората съдебно-техническа експертиза и приложената към него комбинирана скица се установява, че имот № 28 по плана на новообразуваните имоти за местността “Събореният мост” с площ по разписен списък от 600.17кв.м. попада в имоти  №№ 11 и 5 по помощния кадастрален план /в части със съответни площи 493кв.м. и 108кв.м./. Вещото лице не дава заключение дали имот кад. № 11 с площ от 500кв.м. е идентичен с имота, признат за възстановяване на наследниците на Ст. Кожухарова и Д. Василев с Решение на ПК – Стара Загора.  

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Христина Георгиева и Богдана Маркова. От свидетелските показания, които съдът кредитира изцяло като ясни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се установява, че в имота – предмет на Заповед № 1250/ 14.06.2007г. на Кмета на община Стара Загора, има изградена постройка, много овощни насаждения и асми, както и че К. Г. отпреди 1970г. живее там.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:  

По допустимостта на жалбата:

Неоснователен е довода на пълномощника на ответника К. Г. за недопустимост на жалбата. Действително в представеното и прието като доказателство по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изпълнена от вещото лице Г. Илиев, е посочено, че обективно поради липса на данни е невъзможно еднозначно установяване идентичност на имот № 11 по помощния кадастрален план за м. „Съборената кюприя” с площ от 500кв.м. с имота, признат за възстановяване в терен по  § 4 на наследниците на Стефанка Кожухарова и Димитър Василев, съгласно Протокол № 52293/ 22.02.1996г. на ПК – Стара Загора по преписка № 51689/ 13.09.1992г. Причината за това е, че в Решението по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, не се съдържат данни за границите на признатите за възстановяване имоти, като описанието и индивидуализацията на същите се извършва с посочване на вида им, местността, в която се намират, площта им и категорията земеделска земя. От друга страна имайки предвид разпоредбите на чл.28 от ППЗСПЗЗ и §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ следва извода, че изработването на помощния кадастрален план на земите на бившите собственици и респ. регистъра на имотите на бившите собственици за земи попадащи в разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е въз основа именно на тези решения на ПК, като установяването на границите на имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС, се извършва въз основа на информационните източници, начини и методи, регламентирани в чл.28, ал.3 от ППЗСПЗЗ.  В случая видно от представеното по делото препис - извлечение от помощния кадастрален план на земите на бившите собственици и регистъра на имотите на бившите собственици за земи попадащи в разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, под кадастрален № 11 с площ от 500.07 кв.м. по преписка № 51689 /преписката, по която е и издаденото решение  по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ по Протокол № 52293/ 22.02.1996г. на ПК – Стара Загора/, е отразен имот /лозови насаждения/, собственост на Стефанка Стефанова и Димитър Василев. Доколкото по делото безспорно е установено и от Удостоверение ТУ – И – 59/ 11.03.2008г. на Началник отдел “Кадастър и регулация” в община Стара Загора и от заключението на вещото лице по втората съдебно-техническа експертиза, че имот № 28 по плана на новообразуваните имоти за местността “Събореният мост” /по отношение на който е признато правото на ползвателя да придобие в собственост/ попада в имот  № 11 по помощния кадастрален план, съдът намира, че по отношение на жалбоподателя е налице правен интерес и респ. активна процесуална легитимация като заинтересовано лице по см. на  §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ от оспорването на Заповед № 1250/ 14.06.2007г на Кмета на община Стара Загора.

В представената по делото административна преписка липсват данни за датата на връчване на заповедта на жалбоподателя, с оглед на което съдът приема, че оспорването е направено в законово установения 14 дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна и като такова е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане по същество. 

          Оспорения административен акт - Заповед № 1250/ 14.06.2007г. е издаден от компетентния по см. на § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. орган - Кмета на община Стара Загора.

От данните по делото е установено, че с молба вх. № 0502 -  104 от 25.06.1992г. К.Г. е заявила искането си за придобиване на собствеността върху предоставения й за ползване по ПМС № 76/ 05.12.1977г. имот, представляващ лозе от 0.950 кв.м. /по заявление/ и 1 дка. /по одобрения с Решение № 111 “а” / 21.09.1978г. на ИК на ОбНС – Стара Загора списък/, находящ се в местността “Събореният мост” в землището на гр.Стара Загора. Във връзка с него съгласно действащата редакция на § 5 от ППЗСПЗЗ е изготвен оценителен протокол, който обаче не е бил връчван или съобщен на ползвателката по какъвто и да е начин. Съгласно действащата към датата на издаване на оценителния протокол /27.07.1994г./ законова уредба и за разлика от последващото нормативно регулиране на тези отношения в §61 - §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, изготвянето на оценката имплицитно съдържа в себе си признаване на ползвателя правото да придобие собственост върху имота – т.е оценителният протокол по своята правна същност представлява констативен административен акт, който установява наличието на предпоставките за пораждането на правото, декларира и удостоверява възникнало субективно право, като едновременно с това е условие за неговото упражняване. След като на К. Г. този оценителен протокол не е бил съобщен /доколкото информация за неговото изготвяне и съществуване се появява едва в представената по делото  административна преписка по издаване на Заповед № 1250/ 14.06.2007г. на Кмета на община Стара Загора/, не може да се приеме, че липсата на плащане на определената с оценителния протокол стойност на имота в рамките нормативно установения срок – до 30.09.1995г., води до преклудиране правата на ползвателката да придобие собствеността върху земята. Недопустимо е неизпълнението на задължението от страна на административния орган за връчване респ. съобщаване на оценителния протокол и неговото бездействие, да има за резултат настъпването на неблагоприятни последици в правната сфера на лицето, инициирало производството. Не може да се преклудира едно право, за което предпоставка за упражняването му е установяването по надлежния ред с административен акт на материалноправните предпоставки за неговото пораждане, при условие че документът, обективиращ преценката на административния орган за възникването му не е съобщен на правоимащото лице. В случая неплащането на цената и незавършването на фактическия състав по трансформацията на правото на ползване в право на собственост в законово установените преклузивни срокове не може да бъде вменено във вина на ползвателката, тъй като положителното решение по подаденото от нея искане не е доведено до знанието й с оглед реализиране на признатите й права и на практика не е налице влязла в сила оценка. Всичко това сочи на неприключило административно производство по подаденото от нея заявление от 1992г. С оглед разпоредбата на §36 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ДВ, бр.98/1997г./, съгласно която ползвателите подали молби за оценки до общините по местонахождението на имота до 30.09.1995г. по §4а и 4б от ЗСПЗЗ, запазват правата си за получаването им по този закон, следва да се приеме, че със заявление вх.№ 9403 – 2522/ 30.01.1998г. е новирано искането на ползвателя за изкупуване на предоставения му за ползване имот. Доколкото разглеждането и произнасянето по искането е станало през 2002г. /видно от протокол № 26А/ 23.10.2002г. на комисията по §62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ/ , съдът намира че административното производство е проведено по приложимия ред – този по §62 и сл. от ПМС № 456/ 11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр.122 от 12.12.1997г./.   

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ. Съгласно приложимата за случая хипотеза на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за да се трансформира правото на ползване в право на собственост, е необходимо кумулативното наличие на две  предпоставки, а именно: 1. Правото на ползвателя да е учредено по посочените в §4 актове върху земя на бивши собственици и 2. В имота да има сграда, построена преди 01.03.1991г. От приетите доказателства по делото категорично се установява, че ползвателят е получил процесния имот на основание акт на Министерски съвет, посочен в нормата на §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а именно: ПМС № 76/ 05.12.1977г. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че в предоставения за ползване имот – предмет на оспорената заповед, има изградени две сгради /сезонна постройка и дървена барака/. Обстоятелството, че постройките в имот № 28 по плана на новообразуваните имоти за местността “Събореният мост” са били изградени преди 01.03.1991г. се установява и доказва както от събраните по делото гласни доказателствени средства, така и от писмените такива /Съобщение № 5396 от 15.05.1979г. за заплащане на данъци за сградата/ и от заключението на вещото лице. Следователно кумулативно са налице юридическите факти, с които правната норма свързва признаване правото на ползвателя да придобие в собственост предоставения му за ползване имот. Административният орган обосновано е приел, че е осъществен нормативно установения състав за издаване на заповед по § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ.

         При извършената проверка на основание чл.168, ал.1 от АПК съдът не установи нарушения на административно-производствените правила при провеждане на процедурата по § 62 от ППЗСПЗЗ. Заявлението, с което е инициирано производството е подадено в новирания нормативно регламентиран преклузивен срок и съдържа всички изискуеми по § 61 от ППЗСПЗЗ реквизити.  Към него е приложен документ, удостоверяващ предоставено право на ползване върху имота по ПМС № 76/ 05.12.1977г. Заявлението е разгледано от нарочна комисия, назначена със Заповед на Кмета на община Стара Загора. Въз основа на становището на комисията е постановена заповедта за признаване правото на ползвателя да придобие в собственост предоставения му имот.              

        

Релевираният от жалбоподателя довод, че иска собствеността върху признатия за възстановяване с решение на ПК наследствен имот, който навремето им е бил насилствено отнет, не променя извода за наличие на законово установените права на ползвателя да придобие собственост върху процесния имот. В случаите на предоставено право на ползване на лица, които са различни от бившите собственици на земеделските имоти, е налице конкуренция на права. С разпоредбите на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ законодателят е постановил при кои изрично регламентирани случаи и при какви предпоставки ползвателите имат приоритет пред бившите собственици и могат да придобият собственост върху имотите.

           

            Предвид гореизложеното съдът приема, че Заповед № 1250/ 14.06.2007г. на Кмета на община Стара Загора е законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

            С оглед изхода на делото направеното от пълномощниците на ответниците по жалбата – Кмет на община Стара Загора и К.Г. искане за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.3 и ал.4 от АПКелят следва да бъде осъден да плати на община Стара Загора сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща внесено възнаграждение за вещо лице и на К.К.Г.  сумата от 30 /тридесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 03770/ 10.03.2007г.  

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

           

            ОТХВЪРЛЯ  жалбата  Н.Д.К. ***, против Заповед № 1250/ 14.06.2007г. на Кмета на община Стара Загора, с която е признато на К.К.Г. правото да придобие собственост върху имот, находящ се в местността “Събореният мост”, землището на гр. Стара Загора, като неоснователна. 

 

            ОСЪЖДА  Н.Д.К. ***, с ЕГН **********,*** Загора сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща направените разноски в производството.

 

         ОСЪЖДА  Н.Д.К. ***, с ЕГН **********, да заплати на К.К.Г. *** сумата от 30 /тридесет/ лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                    

        

 

                                                                   

СЪДИЯ: /п/ Р. Т.