Р Е Ш Е Н И Е

№VІ-       122                                  30.03.2009г.                    гр.Стара Загора

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД                                ШЕСТИ СЪСТАВ

На двадесет и трети март                                    две хиляди и девета година

в публично заседание в състав:    

                              СЪДИЯ: Д.Д.

секретар И.К.

като разгледа докладваното от съдия Д. Д.

адм. дело №158  по описа на АС Стара Загора за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, образувано по искова молба на М Г Х, изтърпяващ наказание “доживотен затвор без замяна” в гр. Стара Загора срещу Министерство на правосъдието за заплащане на сумата от 6 308лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на администрацията, изразяващо се в неосигуряване за сметка на същата при Затвора в гр. Стара Загора на един централен ежедневник, полагащ се на основание чл.79 ал.2 от ППЗИН/отменен/. Вредите се претендират за периода от 22.02.2003г. до 01.09.2006г., съгласно молбата за отстраняване нередовностите на исковата молба.

         Ответника – Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на исковата молба и иска от съда да бъде отхвърлена, поради липса на доказателства за осъществен фактически състав за ангажиране отговорността на държавата.

         Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

         Ищецът изтърпява наказание “доживотен затвор без право на замяна” във ІІ група на Затвора в гр. Стара Загора. Основава иска си на претърпени неимуществени вреди от неосигуряване за сметка на Затвора на един централен ежедневник, както разпорежда чл.79 ал.2 от ППЗИН/отменен/. Твърди, че в резултат на това бездействие за периода от 22.02.2003г. ди 01.09.2006г. той е лишаван от възможността да получава и чете ежедневник, посредством който да се развива в интелектулано отношение и да се информира за случващото се извън рамките на затвора. Това е породило у него трайни и интензивни чувства на нечовешко отношение, притеснение, нервност и страх, неиноформираност, дезориентация, подтиснатост, изолираност, униние и апатия. Преживял е страдание, което е довело до разрушаване на ценностната система, изпаднал е в тежка форма на продължителна депресия, проявяваща се в изблици на гняв, последван от продължително ридание и плач. Тези чуства определя като неимуществени увреждания, които са пряка и непосредствена последица от бездействието на адимнистрацията да осигури за своя сметка един централен ежедневник.

         На първо място съдът дължи отговор на въпроса, дали описаната вредоносна причина – неосигуряване за сметка на Затвора на един централен ежедневник, представлява бездействие на административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

         Нормата на чл.79 ал.2 от ППЗИН/ отменена, но действала за исковия период/ гласи: В затворите и поправителните домове най-малко на двадесет затворници се осигурява по един централен ежедневен вестник. ППЗИН е издаден за приложение на Закона за изпълнение на наказанията, поради което има за предмет на регулиране обществените отношения, свързани с осъществяване целите на наказанието, определени в НПК. Поради това и дейността по изпълнение на наказанията не може да се определи като такава при или по повод изпълнение на административни правомощия по смисъла на АПК. Изпълнението на наказанието се осъществява, чрез използване на държавната власт и принуда спрямо личността на осъдения, при гарантирано от Конституцията и законите ограничаване на целите и вредоносните последици от тази дейност. Служителите на затвора разполагат с властнически правомощия и когато ги използват извън пределите, в които са им предоставени, може да бъде ангажирана отговорността на лицето, което им е възложило изпълнението на работата.

         В конкретния случай се твърди, че  не осигуряването на един централен ежедневник на най-малко двадесет затворници е незаконосъобразно бездействие, чието наличие е първата предпоставка, за ангажиране отговорността на държавата за вреди от административна дейност. Поради това, че изпълнението на наказанието не е такава по смисъла на АПК, следва извода и за липса на задължение, произтичащо пряко от нормативен акт – чл.257 от АПК. Осигуряването или неосигуряването на централен ежедневнки не е действие, респ. бездействие, което администрацият на затворите да дължи на ишеца при изпълнение на наказанието. Нормата на чл.79 ал.2 от ППЗИН трябва да се разглежда във връзката й с ал.1, а именно за възможността да има библиотеки, които да се попълват с литература по ред и практика на гражданските такива, като в същите за сметка на затвора се осигурява централен ежедневник пропорционално на броя на затворниците – на двадесет човека – един вестник. Тези правила на посочената разпоредба не са от категорията нормативно разпоредени фактически действия, които администрацията дължи по силата на закона или при поискване. Библиотеката и попълването с книги и вестници е въпрос на материална възможност на съответното място за лишаване от свобода. Поради това и не е налице първия елемент от състава на чл.1 от ЗОДОВ, а при неговата липса е без предметно да се обсъждат вредите и причинно следствената връзка с посоченото в исковата молба бездействие.

         За пълнота следва да се каже, че изложеното от свидетелите установява поведението на ищеца в Затвора в гр. Стара Загора, което съгласно заключението на вещото лице демонстрира личностово разстройство. Свидетелските показания и експертизата имат отношение въобще към начина, по който ищецът преживява ограниченията от изпълнението на най-тежкото наказание, а не последиците от не прочитането на централния ежедневник.

         Относими към фактите в исковата молба са представените писмени доказателства от ответника относно предоставянето на възможност да се упражни правото на информация, като са удовлетворявани молбите на ищеца за личен абонамент. Съгласно чл.34 от ЗИН лишените от свобода имат право да получават и четат вестници, списания, книги, да изучават чужди езици. Те могат да слушат радио и да гледат телевизия по ред, утвърден от началника на съответното място за лишаване от свобода. Това, че в случая съгласно свидетелските показания, ищецът няма радио и телевизия в килията си, не сочи на задължение да му бъде осигурен поне централен ежедневник. Не се установи, а и не се твърди в исковата молба, да е нарушено някое от правата му по чл.34 от ЗИН. Предмет на делото е наведеното с нея твърдение за дължимост на действие по силата на чл.79 ал.2 от ППЗИН/отменен/, неизвършването му, поради което са претърпени неимуществени вреди – конкретни болки и страдания, които подлежат на обезвреда, чрез обезщетение, определено от съда по справедливост.

         В заключение следва да се каже, че макар в молбата за отстраняване  недостатъците на исковата молба да не се поддържа искане за осъждане на ответника да заплати лихва върху обезщетението от датата на увреждането, ищецът претендира такава. Но по исковете с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, лихва се дължи от датата на влизане на решението в сила, с което се устаноява незаконосъобразността на бездействието, поради което претенцията освен неоснователна, не може да бъде удовлетворена за периода, сочен в исковата молба.

         Предвид изхода от оспорването на ответника се дължи присъждането на разноски по делото, тъй като ищецът е освободен единствено от държавна такса, но дължи разходите, които е направило другата страна в защита от неоснователните претенции.

         Воден от изложеното, Административен съд Стара Загора,

 

РЕШИ

              ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, предявен от М Г Х против Министерство на правосъдието гр. София за осъждане на ответника да заплати сумата от 6 308лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 22.02.2003г. до 01.09.2006г., причинени от незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора в гр. Стара Загора да осигури на основание чл.79 ал.2 от ППЗИН/отменен/ един централен ежедневник.

              ОСЪЖДА М Г Х да заплати сумата от 200лв., представляваща разноски по делото, на Министерство на правосъдието.

         Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

 

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: