Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

53    04.12.2008г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на пети ноември две хиляди и осма година, в състав:

 

                                           

                                                                                              СЪДИЯ: Г.Д.

 

при секретар   А.А.                                                                      

и с участието на прокурора                                                                                                    

            като разгледа докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 176 по описа за 2008г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

 

Образувано е по жалби на Д.Л.М. *** и Х.И.В. *** Черковище, против заповед N 60/ 28.01..2008г. на Кмета на община Казанлък, с която е одобрено изменение на план за регулация и план за регулация на част от кв.6 по плана на с.Горно Черковище. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и е направено искане за неговата отмяна.  В съдебно заседание жалбоподателите уточняват жалбата си като конкретизират, че оспорват Заповед № 60/ 28.01.2008г. само в частта й, с която е одобрено изменение на регулационната граница между УПИ ХІ-89 и УПИ VІІІ-86, като в останалата й част не я оспорват.

 

Ответникът по жалбата -  Община Казанлък, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на жалбата.

Ответниците по жалбата – Ч.П.Ч. и П.К.Ч., редовно и своевременно призовани, не се явяват и не с е представляват в последното по делото заседание, поради което не изразяват стновище по основателността на оспорването.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законово установения срок. Съгласно представените и приети като доказателство по делото заверени копия на поименен стопански справочен регистър /разписен списък/ към ПУП, нотариален акт № 163, том V, дело № 1518/ 1990г. и нотариален акт №4, том VІ, дело № 1616/ 1985г., се установява, че Д.Л.М. е собственик на УПИ ХІ-89, кн.6 по плана на с.Горно Черковище, а Х.И.В. е собственик на УПИ ХІІ-88, кв.6 по плана на с.Горно Черковище. Видно от съдържанието на заповедта на кмета на Община Казанлък, одобрените изменения на ПР обхващат имотите, собственост на жалбоподателите.    Следователно жалбоподателите като носители на вещни права върху имот – предмет на одобрения план, имат качеството на заинтерисовани лица по смисъла на чл.131, ал.1 във вр. с ал.2, т.1 от ЗУТ и като такива по отношение на тях е налице правен интерес и респ.активна процесуална легитимация да обжалват Заповед № 60/ 28.01.2008г.    

 

   С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

         

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Административното производство по издаване на оспорената заповед е  започнало по молба на жалбоподателя Х.И.В.. С подадено заявление вх. № 194-Х-194-1/ 25.06.2007г. до Кмета на община Казанлък, е направено искане на основание чл.134, ал.2, т.5 и т.7 от ЗУТ, да бъде допуснато изработване на проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ на с. Горно Черковище, в частта му относно УПИ  ХІІ-88 в кв.6 по плана на селото, като прилага документи, удостоверяващи наличието на основание за промяна на ПУП. На основание чл. 135, ал.2, т.4 от ЗУТ, с предписание на кмета на община Казанлък изх.№ 104/ 18.07.2007г., е допуснато изработване на проект за частично изменение на ПУП – план за регулация /ПР/ в обхват: УПИ ХІІ-88, прохода и VІІІ-86 в кв.6 по плана на с. Горно Черковище, на основание чл.134, ал.2, т.4 от ЗУТ. Изготвен е проект за изменение на ПР, с обяснителна записка и графично изображение. В представената административна преписка липсват доказателства проектът да е обявен на заинтересованите лица с надлежно съобщение по чл.128, ал.3 от ЗУ, но данни за наличието на такова обявяване се съдържат в Протокол 19 от 22.11.2007г. на ОЕСУТ при община Казанлък, в който е отразено, че не се уважават подадените възражения от Х.И.В. и Д.Л.М. с №№ 194-1000194-3/ 23.10.2007г. и 194-Д-619-1. Проектът е разгледан и приет без забележки с Решение № 52 по протокол № 19 от заседание на Общинския експертен съвет по устройство на територията при община Казанлък, проведено на 22.11.2006г. С оспорената заповед № 60/ 28.01.2008г. на Кмета на община Казанлък на основание чл. 129, ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.134, ал.2, т.4 от ЗУТ и  Протокол № 19 от 22.11.2007г. на ОЕСУТ при община Казанлък, е одобрен проект за изменение на ПР на част от кв.6 по плана на с. Горно Черковище, като се променя вътрешната имотна граница между урегулирани поземлени имоти ХІ-89 и ХІІ-88, и между ХІ-89 и VІІІ-86. 

            По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира като обективно и безпристрастно. Съгласно същото, одобреното с оспорената заповед на Кмета на община Казанлък изменение на ПУП се изразява в промяна на регулационната граница между ХІ-89 и ХІІ-88, и между ХІ-89 и VІІІ-86 в кв.6 по плана на с. Горно Черковище, като част от съществуващата улица “тупик” преминава към УПИ ХІІ-88, а друга част от “тупика” в размер на 30кв.м. преминава към УПИ VІІІ-86. От заключението се установява, че регулационните граници на УПИ ХІ-89, ХІІ-88, и VІІІ-86 в кв. 6 по одобрения със Заповед № 370/ 1990г. ПУП на с.Горно Черковище /частично изменение на който се одобрява с оспорваната заповед/, съвпадат с имотните граници на имот № 89, 88 и 86 по одобрения със същата заповед кадастрален план на с. Горно Черковище. От направените уточнения и допълнения в с.з. вещото лице пояснява, че по стария план на с.Горно Черковище от 1945г. улицата”тупик” не е съществувала, а съгласно регулационния план от 1990г. вече е отразена. Данни за обжалване на регулацията от 1990г. вещото лице не е установило. При извършената проверка на документи в община Казанлък вещото лице не е открило Заповед № 2028/ 1978г. /с която евентуално е изменен плана от 1945г./, посочена в представената по делото от община Казанлък скица № 148/ 13.06.2008г.. Експертът не е установил и документи за прехвърляне на собствеността и извършени плащания от собственика на УПИ VІІІ-86 относно процесните 30кв.м. от тупика, които му се придават. 

 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че Заповед № 60/ 28.01.2008г., в оспорената й част, с която се променя вътрешната регулационна линия между УПИ ХІ-89 и упи VІІІ-86, е незаконосъобразна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган по см. на чл. 129, ал.2 във връзка с чл.136 от ЗУТ – Кмета на община Казанлък, но при допуснати нарушения на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на акта. 

Заповедта е издадена при неспазване на императивната норма на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК. Съгласно действащата към датата на издаване на оспорената заповед разпоредба на АПК, административният акт следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти, въз основа на които административният орган е счел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.134, ал.2, т.4 от ЗУТ, посочена като основание за издаване на заповедта действащия ПУП може да бъде изменен,  когато съдържа явна фактическа грешка имаща значение за неговите предвиждания. Следователно за да бъде издадена заповед за изменение на ПР на това основание, административният орган трябва да посочи и обоснове в какво се изразява допуснатата ЯФГ в действащия ПУП, т.е. да конкретизира несъответствието на плана с действителното фактическо положение. Явните фактически грешки се свеждат до неверни данни за разстояния, височини, площи, обеми и други, но те се различават от грешките, резултат на погрешно тълкуване или неправилно прилагане на закона. В случая, в оспорената заповед не са изложени каквито и да е било мотиви относно фактическите основания за нейното издаване. Такива не се съдържат и в решението на ОЕСУТ, посочено  като  основание за постановяване на заповедта. Непосочването на фактическите основания за постановяването на заповедта поставя съда в невъзможност да осъществи контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт /т.е дали са спазени изискванията на закона/, тъй като този контрол обхваща преценката за наличието на установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта или в протокола, на който се основава/ и доколко същите се субсумират в посочената като основание за издаване на заповедта правна норма. Липсата на мотиви досежно наличието на предвидените в чл.134, ал.2, т.4 от ЗУТ предпоставки за изменението на ПР и обосноваващи спазването на материалните законови изисквания за издаването на административния акт, не би могла да бъде санирана с изложените от страните твърдения или от заключенията на вещото лице в производството по съдебен контрол за неговата законосъобразност. Констатираното нарушение на императивното изискване за форма на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК е абсолютно основание за неговата отмяна, по аргумент на чл.146, т.2 от АПК.

 

Предвид изложените съображения съдът намира, че Заповед № 60/ 28.01.2008г. в оспорената й част,  с която се променя вътрешната регулационна линия между УПИ ХІ-89 и УПИ VІІІ-86 в кв.6 по плана на с.Горно Черковище е  незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

 

 С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК искането на пълномощника на жалбоподателя Х.И.В. за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като община Казанлък  бъде осъдена да заплати сумата от 270 /двеста и седемдесет/ лева, от които 120 /сто и двадесет/ лева изплатено възнаграждение за вещо лице и 150 /сто и петдесет лева/ възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 038214/ 22.04.2008г..  

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ  от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

            ОТМЕНЯ  по жалба на Д.Л.М. *** и Х.И.В. *** Черковище, Заповед N 60/ 28.01..2008г. на Кмета на община Казанлък, в частта й, с която  на основание чл. 129, ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.134, ал.2, т.4 от ЗУТ и Решение № 52 по протокол № 19 от 22.11.2007г. на ОЕСУТ при община Казанлък, е одобрено изменение на план за регулация на част от кв.6 по плана на с.Горно Черковище, с което се променя вътрешната имотна граница между УПИ ХІ-89 и УПИ VІІІ-86 в кв.6 по плана на с.Горно Черковище, като незаконосъобразна. 

 

ОСЪЖДА   ОБЩИНА КАЗАНЛЪК  да заплати на Х.И.В. ***, сумата от 270 /двеста и седемдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: