Р Е Ш Е   Н   И   Е

  

 

№ 52    19.02.2009г.      град Стара Загора

 

  

 В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на десети февруари две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

при секретар   М.П.                                                                       и с участието

            на прокурора                                                                                                          като разгледа

            докладваното от съдия И. Я. административно дело № 215 по описа за 2008г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

 

            Образувано е по жалба на К.В.В.,и Д.К.Д., в качеството им на домоуправители на живущите в блок 144, ул. “Г.С.Раковски”№ 144  против Заповед N 640/ 10.05.2006г. на  Кмета на община Стара Загора, с която е одобрен Подробен устройствен план – Изменение на План за регулация на УПИ № І компл.жил.ст-во и  п.п. гаражи, кв. 153, гр. Стара Загора, като с Плана за регулация УПИ № І компл.жил.ст-во и  п.п. гаражи се разделя на два нови урегулирани имота: УПИ № І компл.жил.ст-во и  п.п. гаражи и УПИ № ІІ 6000. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на заповедта, като с подробно изложени съображения по същество от пълномощниците на жалбоподателите обосновава, че административният акт е издаден в противоречие и при допуснати нарушения на  материалноправните разпоредби на ЗУТ и на подзаконовите актове по неговото прилагане. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед.Излагат се доводи, че производството по издаване на заповедта е проведено  без тяхно участие, с което съществено са нарушени административно производствените правила.     

            Ответникът по жалбата – „Тераснаб” ООД – гр. Стара Загора, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че изменението на ПУП – ПР е направено в съответствие с нормативно установените изисквания и при спазване на регламентираната в ЗУТ процедура, с оглед на което обосновава правилност и законосъобразност на оспорения административен акт. 

            Ответникът по жалбата – община Стара Загора взема становище за неоснователност на подадената жалба.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

            Жалбоподателите  имат учредено право на строеж и притежават апартаменти, находящи се в УПИ № І компл.жил.ст-во и  п.п. гаражи, кв. 153, гр. Стара Загора  с административен адрес гр. Стара Загора, ул. “Г.С.Раковски” № 144 .Те са носители на ограничени вещни права според данните от имотния регистър в УПИ № І компл.жил.ст-во и  п.п. гаражи, кв. 153, гр. Стара Загора поради което те  явяват заинтересовани лица по см. на чл.131, ал.1 във вр. с ал.2, т.1 от ЗУТ и по отношение на тях е налице правен интерес и респ. активна процесуална легитимация да обжалват Заповед № 670/ 10.05.2006г. на  Кмета на община Стара Загора.

       

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Административното производство по издаване на оспорената заповед е  започнало по заявление по чл.135, ал.1 от ЗУТ, подадено от ответника по жалбата Община Стара Загора  – заинтересовано лице по см. на чл.131, ал.1 във вр. с ал.2, т.1 от ЗУТ, като собственик на недвижим имот, съставляващ УПИ УПИ № І компл.жил.ст-во и  п.п. гаражи, кв. 153, по плана на гр. Стара Загора съгласно  представения и приет като доказателство по делото АОС  № 04384 от 15.09.2005 година. С Предписание № Ип – И – 34 от 03.02.2006г. на Главния архитект на община Стара Загора /оправомощен със Заповед № 721 от 11.06.2001г. на Кмета на община Стара Загора във връзка с Решение № 433 по Протокол № 22 от заседание на ОбС – Стара Загора, проведено на 10.05.2001г./, след преценка законосъобразността на направеното искане, на основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, е разрешено на Община Стара Загора да възложи изработването изменение на ПУП – План за регулация /ПР/ за УПИ УПИ № І компл.жил.ст-во и  п.п. гаражи, кв. 153, гр. Стара Загора  , съгласно представена скица предложение. Със  заявление  № СП-34/ 15.02.2006г., ведно със обяснителна записка и скица е внесен  за съгласуване проект за ПУП – Изменение на ПР № І компл.жил.ст-во и  п.п. гаражи, кв. 153, гр. Стара Загора в ЕСУТ при община Стара Загора   . Проектът е разгледан и приет с Решение № 33 по Протокол № 9 от проведено на 22.03.2006г. заседание на ЕСУТ. От съобщение без дата / стр.26 от делото не е видно дали той е обявен на заинтересованите лица, съгласно изискванията на чл.128, ал.3 от ЗУТ, етажните собственици в процесното УПИ.. С оспорената Заповед № 670/ 10.06.2006г. на  Кмета на община Стара Загора, на основание чл. 134,ал.1т.2 от ЗУТ и чл.129,ал.2 от ЗУТ Предписание № Ип – И –34 от 03.02.2006г., Протокол № 9 , т.33 от 23.03.2006 година е одобрен Подробен устройствен план – Изменение на План за регулация с Плана за регулация УПИ № І компл.жил.ст-во и  п.п. гаражи се разделя на два нови урегулирани имота: УПИ № І компл.жил.ст-во и  п.п. гаражи и УПИ № ІІ 6000.

   За изясняване на обстоятелства от значение по делото, е допуснати и назначени съдебно-технически експертизи. Според експертите новообразуваното УПИ ІІ 600 отговаря на изискванията на чл. 20 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, тъй като той не е в нарушение на нормативните изисквания на отстояние, плътност и интензивност на застрояване. Вещото лице е определило разстоянието от най крайната част на съществуващия блок на УПИ – 8,50 км.м. То е пресметнало и нормативните отстоянията при измерена височина на блока 29,90 м.Според вещите лица съгласно действащия регулационен план не е определен прилежащ терен за който и от двата жилищни блока.При урегулиране на УПИ ІІ- 600 страничната регулационна линия би следвало да отстои на 10,13  метра западно от деветоетажния жилищен блок.

            Жалбата е допустима.Съдът намира, че съгласно чл. 47 от ЗС управителите или председателите на етажната собственост имат право да представляват живущите във връзка с воденето на процеси, ако са изрично упълномощени от ОС на етажната собственост. Това е особен род представителство, установено в специален закон По делото да приложени протоколи от ОС на ЕС,от които е видно, че това законово изискване е спазено.Едва след приключване на съдебното дирене, въпреки проведените пет съдебни заседания процесуалния представител на дружеството едва в писмената си защита оспорва положените подписи на етажните собственици.От една страна той няма правен интерес да въвежда доводи за ненадлежно учредена представителна власт.  Такова право имат единствено лицата, които са ненадлежно представлявани. Постулат в правото, е че никой няма право да предявява чужди права.Ако решението е наблагоприятно за тях , тези лица разполагат с право да искат отмяна на влязло в сила съдебно решение

       Не се явява състоятелен довода, че жалбоподателите оспорват друга заповед.От обстоятелствена част на жалбата / страница 2/ и в петитума на жалбата изрично е посочен кой е оспорения административен акт а именно заповед № 670 от 10.05. 2006 година

        При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че  жалбата е основателна.

            Оспорената Заповед № 670/ 10.05.2006г. е издадена от компетентния орган по см. на чл. 129, ал.2 във вр. с чл.136, ал.1 от ЗУТ –  Кмета на община Стара Загора, но е постановена в противоречие на материалноправните разпоредби на ЗУТ и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане и при неспазване на регламентираните императивни изисквания досежно съдържанието на ПР. 

      Като материалноправно основание за издаването на обжалвания административен акт е посочена нормата на чл.134, ал.1, т.2 от ЗУТ. В нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК в оспорената заповед не са посочени фактическите основания, налагащи издаването й, не се съдържат такива и в решение № 33/23.03.2006г., взето по протокол № 9 на ОЕСУТ, с което е приет проекта за изменение на влязъл в сила регулационен  план . Разпоредбата на чл.134, ал.1, т.2 от ЗУТ дава възможност за изменение на влязъл в сила подробен устройствен план тогава, когато са възникнали нови държавни или общински нужди за обекти, собственост на държавата, общините или експлоатационните дружества От съдържанието на заповедта не може да се направи извод за приложимостта на тази хипотеза в случая, тъй като не е посочено възникването на такива нужди за изброените в нормата субекти. В обяснителната записка към проекта не е отразено, че в  каква връзка  е направено в изменението. Следва да се отбележи , че като правно основание за промяна на ПР в предписанието за допускане изработване на проект е посочено чл. 134,ал.2,т.6 от ЗУТ. Съгласно визираната  разпоредба,  влязъл в сила ПУП може да бъде изменен при наличие на съгласие на всички пряко заинтересувани собственици.По принцип е допустимо промяна на плана на две или повече основания, посочени в чл. 134 от ЗУТ. Но за необходимостта на изменение на ПР за всяко основание следва да се изложат от административния орган отделни мотиви.

Изискванията на чл.59, ал.2 АПК имат императивен характер и са предпоставка за валидността и законосъобразността на издадения административен акт, който следва да съдържа всички законови реквизити. Липсата на надлежни мотиви от правна и фактическа страна води до незаконосъобразност на заповедта, тъй като същите не могат да бъдат установени едва в съдебното производство. Недопустимо е съдът да изземе прерогативите на административния орган, предоставени на последния по силата на закона.

 

Съдът не споделя становището на жалбоподателите, че след като изготвения проект не би е съобщен, те не са могили да участват в административното производство,. Това нарушение било съществено и самостоятелно основание за отмяна на заповедта на кмета на община Стара Загора.Изготвеният проект е следвало да бъде съобщен на заинтересованите лица, съгласно чл. 128, ал. 3 от ЗУТ по реда на АПК, съгласно чл. 130 от ЗУТ. Тъй като това не е направено, налице е процедурно нарушение при издаването на обжалваната заповед. Това нарушение е несъществено - издадената заповед е била съобщена на заинтересованите страни, в т. ч. и на жалбоподателите, който са упражнили правото си на жалба и имат възможност  в образуваното съдебно производство да изложат възраженията си и да защитят правата си. Неизпълнението на процедурата за обявяване на проекта за изменение на УПИ не е съществено процедурно нарушение и не е основание за отмяна на издадената по-късно заповед, щом заинтересованите от издаването й са имали възможност да я обжалват.    

При разработването на проекта не е съставено планово задание по чл. 125, ал. 2 от ЗУТ с опорен план по чл. 125, ал. 3 от ЗУТ, което се явява съществено нарушение.

 

От друга страна съгласно чл. 54,ал.2 от Наредба 8 от 2001 година за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове се превидвижда ПР само по ИЗКЛЮЧЕНИЕ да се изработва без ПЗ и то само  когато значителна част от територията е застроена и е целесъобразно запазване на сградния фонд и  не се увеличават устройствените показатели на територията. Мотиви в тази насока не са изложени от административния орган защо се налага отделно приемане на ПР.

От друга страна съгласно чл.19,ал.6 от ЗУТ при урегулиране на поземлени имоти в границите на населени места за нежилищни нужди или за други нужди без застрояване размерите на имотите се определят с ПУП, съобразно санитарно хигиенните и притивопожарни изисквания и съответните устройствени правила и нормативи.Безспорно, че имот УПИ № І компл.жил.ст-во и  п.п. гаражи, кв. 153, гр. Стара Загора е урегулиран за комплексно жилищно застрояване. От документите към административната преписка не е ясно дали е спазено изискването на чл. 20 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и какви устройствени показатели са установени в УПИ ІІ 600. Лисват и документи дали административния орган е приел , че сме в хипотезата на чл. 21,ал.1 от Наредба № 7 по силата на която следва при преструктуриране на жилищни комплекси следва да определи и прилежащ терен към съществуващите жилищни блокове. Това поставя в невъзможност съда да упражни адекватен съдебен контрол върху оспорения административен акт

 

Съдът не споделя довода, че дружеството е било лишено от право да участва в процеса, което съставлявало съществено процесуално нарушение. От едва страна към момента на издаване на процесната заповед то не е притежавало вещни права в имота и не е било адресат на заповедта. Поради което негови права и законни интереси не биха могли да се засегната от заповедта. От друга страна конституирано като заинтересована страна, то е участвало в пет съдебни заседания, правило е искане чрез процесуалния си представител. По негово искане е назначена и съдебно техническа експертиза. Имало е възможност да взема отношение и по основателността на жалбата.

 

При така установеното по делото административният съд счита, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на разпоредбата на чл.59 от АПК, чл.125 от ЗУТ и при липсата на предпоставките на чл.134, ал.1, т.2 от ЗУТ, поради което се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.Преписката следва да бъде върната на кмета на община Стара Загора, който следва да обоснове необходимостта за промяна на плана на посоченото правно основание чл. 134,ал.1т.2 от ЗУТ, като съществено посочи на какви устройствени показатели отговаря новообразуваното УПИ ІІ 600,

 

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателите за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като община Стара Загора бъде осъдена да заплати на К.В.В.  сумата от 1020 /хиляда и двадесет лева/ лева, представляваща 10 /десет/ лева платена държавна такса и 720 /седемстотин и двадесет / лева внесени възнаграждения за вещи лица и за процесуално представителство – 300 лева., а на жалбоподателката Д.  К.Д. – 100 лева за процесуално представителство.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ  от АПК, чл. 173,ал.2 от АПК Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

            ОТМЕНЯ  по жалба на  К.В.В. ***„ Георги Сава Раковски” бл. 144, вх. 0, представители на етажните собственици Заповед N 670/ 10.05.2006г. на  Кмета на община Стара Загора, с която е одобрен Подробен устройствен план – Изменение на План за регулация на УПИ № І компл.жил.ст-во и  п.п. гаражи, кв. 153, гр. Стара Загора, като с Плана за регулация УПИ № І компл.жил.ст-во и  п.п. гаражи се разделя на два нови урегулирани имота: УПИ № І компл.жил.ст-во и  п.п. гаражи и УПИ № ІІ 6000,  като незаконосъобразна.

 

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА да заплати на К.В. ***„ Георги Сава Раковски” бл. 144, вх. 0, с ЕГН ********** сумата от 1020 /хиляда и двадесет / лева, представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото.

 

ОСЪЖДА  ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА да заплати на Д.  К.Д. ***„Георги Сава Раковски” бл. 144, вх. 0,ап.18 с ЕГН ********** сумата от 100 /тсто/ лева, представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                             

СЪДИЯ: