Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

61    19.12.2008г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети  ноември две хиляди и осма година, в състав:

 

                                           

                                                                                                          СЪДИЯ: Г. ДИНКОВА

 

при секретар   А.А.                                                                      

и с участието на прокурора                                                                                                     като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 219 по описа за 2008г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

 

Образувано е по жалба на Р.С.Н. *** и жалба на Р.Д. Русенов, П.Л.И. и Т.Ж.И.,***, против Скица № 1115/ 17.05.2006г. с Виза за проектиране на жилищна сграда в УПИ VІ-3035, кв.72 по плана на гр.Стара Загора, издадена от Главния архитект на община Стара Загора. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като конкретните оплаквания са за издаването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание на акта, както и постановяването му в противоречие с материалния закон. Направено е искане за отмяна на издадената от Главния архитект на община Стара Загора виза за проектиране, отразена в скица № 1115 от 17.03.2006г.  

 

Ответниците по жалбата – община Стара Загора, А.Г. Гьоков, Г.Г.Г. и С.Г.Г.,  не се явяват и не се представляват в съдебно заседание и не вземат становище по основателността на оспорването.

 

Ответниците по жалбата – “Стройкорект–2007”ООД гр.Стара Загора, М.Г.М., Антония Г.Б. – М. и Р.Г.Б.,  чрез пълномощниците си по делото оспорват жалбите като процесуално недопустими и неоснователни. Изложени са съображения за законосъобразност на оспорената виза за проектиране, поради което се иска жалбите да бъдат оставени без уважение.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Предмет на обжалване в настоящото съдебно-административно производство е издадената от главния архитект на община Стара Загора Виза за проектиране отразена върху Скица № 1115/ 17.03.2006г, с която е допуснато застрояване в УПИVІ-3035 кв.72 по плана на гр.Стара Загора.  По делото е изискана /с разпореждане на съда от 07.04.2008г./ и представена от Община Стара Загора административната преписка  по издаването на административния акт, към която е приложено и надлежно заверено цветно копие на оспорения акт. Тук е мястото да бъдат обсъдени направените от жалбоподателя Р.Н. оплаквания, че представеното от административния орган заверено цветно копие на Скица № 1115/ 17.03.2006г. с виза за проектиране /л.19 от делото/ се различава от приложените по делото черно-бели копия на същия документ / л.4, л.164 и л.167 от делото/. Действително, по делото освен посоченото цветно копие на скицата с виза за проектиране са приложени и три незаверени черно-бели копия, които обаче не са представени от Община Стара Загора. Копието на скица № 1115/ 17.03.2006г., намиращо се на л.4 от делото е представено от жалбоподателя Р.Н. като приложение към подадената от него чрез административния орган жалба до съда. Останалите две черно-бели копия на скицата са представени от РДНСК – Стара Загора, във връзка с изисканата от съда архитектурна папка от одобрения инвестиционен проект. Въз основа на гореизложеното съдът приема, че обжалваният акт – Скица № 1115/ 17.03.2006г. с Виза за проектиране, издадена от главния архитект на община Стара Загора е приложен на л.19 от делото.  

            За изясняване на спора от фактическа страна, по делото са назначени единична и тройна СТЕ, заключенията по които съдът възприема като обективни, мотивирани и кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал.  Съгласно заключенията на експертите, към момента на издаване на обжалваната виза за проектиране е действал КЗСП, одобрен със Заповед № 580/ 21.04.1997г. на кмета на община Стара Загора. Въз основа на този влязъл в сила ПУП – КЗСП е издадена виза за проектиране на сградата в УПИ VІ-3035 кв.72 по плана на гр.Стара Загора. Съобразно заключенията на вещите лица и видно от графичната част на скица № 1115/ 17.03.2006г.и представеното по делото копие-извадка на действащия КЗСП, съдът приема за безспорно установено по делото, че с процесната виза e допусната промяна в конфигурацията на предвидената сграда в УПИ VІ-3035, съгласно КЗСП, одобрен със Заповед № 580/ 21.04.1997г. на  кмета на община Стара Загора. Във визата за проектиране е предвидена сграда на основното застрояване /жилищна сграда/ с височина до 10м. и по смисъла на чл.32, ал.1, т.1 от ЗУТ е с характер на ниско застрояване, съответно на предвиденото съгласно действащия КЗСП. Налице е и съответствие на одобрения с плана начин на застрояване в УПИ VІ-3035 и този, предвиден с визата, а именно – свободно застрояване между УПИ VІ-3035 и УПИ ІV-3036 /през дъно на имотите/ и свързано застрояване между УПИ VІ-3035 и УПИ V-3038.  Различията между одобреното с плана застрояване и проектираното с визата ново такова се свеждат до промяна на формата и  очертанията на сградата, изразяващи се в отстъп от свързаното застрояване от север и скосяване на постройката от юг. Вещите лица, изпълнили и двете СТЕ са категорични, че отразените във визата за проектиране отстояния до страничните регулационни линии /3 метра, като към южната странична регулационна линия е увеличено с 30% за дълбочината на сградата над 14м./, до границата към дъното на УПИ /5 метра/, както и разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през дъно на УПИ /1,5 от височината на сградата/, са в съответствие с нормативно установените в чл.31, ал.1 и ал.5 и чл.32, ал.2 от ЗУТ отстояния.  Еднозначно е и становището на експертите, че посочените в процесната виза градоустройствени показатели са съобразени с действащите към момента на нейното издаване правила и нормативи за съответната устройствена зона, а именно: височина на сградата – 10 м., плътност на застрояване – 60%, интензивност на застрояването – 3,5, озеленяване – 20%.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:    

            Относно допустимостта на жалбата:

            Съгласно представения и приет като доказателство по делото заверен препис – извлечение от поименния стопански справочен регистър /разписен списък/ към регулационен план на гр. Стара Загора и нотариални актове № 132, том І., рег.№ 4276, дело 504 от 30.12.2005г.,  № 70, том І, рег.№1080, дело 55/2002, № 164, том ІІ, дело 846/64г. и № 163, том ІІ, дело 851/ 64г., се установява, че жалбоподателите  са собственици, респ. носители на ограничени вещни права върху имоти – УПИ V-3038 и УПИ ІV-3036, съседни на процесния УПИ VІ-3035 предмет на оспорената в настоящото съдебно-административно производство виза за проектиране. По аргумент от разпоредбата на чл.214, ал.1, т.1 от ЗУТ обжалваната виза за проектиране, отразена в Скица № 1115/ 17.03.2006г. представлява индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ. По делото липсват данни за съобщаването на издадената Скица № 1115/ 17.03.2006г. на жалбоподателите.

         С оглед на горното съдът приема, че жалбите като подадени от легитимирани лица в законоустнаовения срок и срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

   Като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбите оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът намира, че обжалваната виза за проектиране е законосъобразна.

Оспореният административен акт е издаден от материално компетентния орган, по смисъла на чл.134, ал.6 във връзка с чл.140, ал.1 от ЗУТ – Главния архитект на община Стара Загора.

            Съдът намира, че при издаването на обжалваната виза за проектиране не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Независимо, че в изисканата и представена по делото административна преписка не се съдържа искане от заинтересовано лице за издаването на процесната виза за проектиране, съдът приема, че такова е било подадено, доколкото при извършена проверка на документите в Община Стара Загора вещото лице по назначената единична експертиза е установило подадено Заявление № Ипуп – 38/ 01.02.2006г. /т.ІІІ, 2.1 от заключението/. Следователно развилата се по реда на чл.134, ал.6 от ЗУТ процедура е инициирана от легитимирани лица – собствениците на УПИ VІ-3035 кв.72 по плана на гр.Стара Загора, което е достатъчно за да се приеме, че е налице надлежно образувано административно производство. 

Доводът на жалбоподателите, че издадената виза за проектиране не им е била съобщена не може да обоснове твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяната на оспорения акт като незаконосъобразен. Процедурата по издаване на виза за проектиране в хипотезата на чл.134, ал.6 от ЗУТ е регламентирана в чл.140 от ЗУТ. В посочената специална правна норма не е предвидено изискване, каквото съществува в общата разпоредба на чл.26 от АПК, административният орган да уведоми всички заинтерисовани лица за започването на административното производство. Не съществува и императивно законово изискване, за разлика от производството по изменение на влязъл в сила план / арг.чл. 130 ЗУТ/, издаденият административен акт да се съобщава освен на неговите адресати и на останалите заинтерисовани лица, по см. на чл.131 от ЗУТ.  За да бъде квалифицирано твърдяното нарушение като съществено е необходимо то да е повлияло или би могло да повлияе върху съдържанието на акта – т.е. такова нарушение, недопускането на което би могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая развилото се съдебно производство и извършените от страните /в частност от жалбоподателя Р.Н./ процесуални действия, в т.ч. ангажираните доказателства в подкрепа на неговите доводи налагат извод, че дори и да бяха събрани и обсъдени в административното производство възраженията на жалбоподателя като участник в спорното административно правоотношение, те биха установили фактическа обстановка и обосновали правни изводи и резултат, идентични с възприетото административно решение – т.е. допуснатото нарушение не е повлияло върху съдържанието на обжалвания акт. С оглед на предоставената на жалбоподателите възможност в хода на съдебното производство да направят всички доводи и възражения по издадения административен акт и да представят доказателства, с които да обосноват твърдението си за незаконосъобразност на визата за проектиране отразена върху скица № 1115/ 17.03.2006г. на главния архитект на община Стара Загора, не може да се счита, че е накърнено правото им на защита.

Неоснователно е оплакването в жалбите, че издадената виза за проектиране  е постановена при неспазване на императивните изисквания за форма на индивидуалния административен акт. Конкретните твърдения са за непосочване на фактически и правни основания за издаването й, представляващо нарушение на чл. чл. 59, ал.2, т.4 от АПК.  На първо място е необходимо да се направи уточнението,  че регламентираните в АПК задължителни реквизити на административния акт   следва да бъдат разглеждани в контекста на предвидените в специалния закон /ЗУТ/ специфични изисквания за форма и съдържание на акта.  В конкретния случай съдържанието на визата за проектиране е нормативно определено в разпоредбата на чл.140, ал.2 от ЗУТ, съгласно която “Визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Предвид спецификата на процесния акт фактическите основания за издаването му следва да се установяват не само въз основа на изложеното текстово описание, а да се извличат и от отразеното в акта графично изображение. Доколкото от заключенията на назначените по делото съдебно-технически експертизи еднозначно се установява, че в издадената виза за проектиране се съдържат изискуемите, съгласно ЗУТ реквизити, а именно: параметрите на проектираното застрояване, с посочени линии на застрояване, височина на сградата, отстояния до страничните регулационни линии и през дъно на имота, както и градоустройствените показатели за устройствената зона /плътност, интензивност, озеленяване/, съдът намира, че обжалваният административен акт  е постановен в съответствие с нормативно установените изисквания за съдържание на този вид актове.

Основателни са доводите на жалбоподателя Р.Н., че в скица № 1115/ 17.03.2006г. с виза за проектиране е посочена и несъответна разпоредба от ЗУТ /чл.41, ал.2 от ЗУТ/. Разпоредбата на чл.41, ал.2 от ЗУТ визира допускането на допълващо застрояване с виза за проучване и проектиране, когато такова не е предвидено по действащия план. В случая, видно от съдържанието на оспорения акт и от отговорите на вещите лица, не се предвижда допълващо застрояване, а единствено изграждане на жилищна сграда на основното застрояване, поради което посочването на тази норма като основание за издаването на обжалвания в настоящото производство административен акт не е било необходимо. Не е ясно какви са били съображенията на административния орган за позоваването на разпоредбата на чл.41, ал.2 от ЗУТ и в преписката няма данни и доказателства за приложимостта й в случая. Но доколкото оспореният административен акт съдържа действителното правно основание за издаването му – чл.134, ал.6 от ЗУТ, погрешното посочване на неотносими правни норми не може да обоснове извод за незаконосъобразност на същия.  

Съдът намира, че обжалваният административен акт не страда и от пороци, водещи до неговата незаконосъобразност.

            Разпоредбата на чл.134, ал.6 от ЗУТ, посочена като правно основание за издаване на визата за проектиране, отразена върху скица № 1115/ 17.03.2006г., регламентира материалноправните условия за допускане на конкретно застрояване, различно от предвиденото с влязъл в сила ПУП. Законодателят е предвидил един значително по-бърз и облекчен ред, различен от процедурата за изменение на влезлия в сила ПУП, като конкретното застрояване се определя с виза за проектиране, издадена на основание чл.140 от ЗУТ. За да е законосъобразна издадената виза за проектиране по реда на цитираната правна норма е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. Промяна в разположението и конфигурацията на предвидените с ПУП сгради; 2. Запазване на предвидените с действащия ПУП характер и начина на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона. В случая, от събраните по делото доказателства / заверено копие – извлечение  на КЗСП, одобрен със Заповед № 580/ 21.04.1997г. и писмените заключения на назначените по делото единична и тройна СТЕ/ съдът приема за категорично установено, че сградата в УПИ VІ-3035, отразена върху обжалваната виза е с форма и  очертания, различни от предвидената застройка с действащия ПУП, поради което е налице промяна в конфигурацията на застрояването. Новопредвидената сграда е с височина до 10м. и по смисъла на чл.32, ал.1, т.1 от ЗУТ е с характер на ниско застрояване, в съответствие с установения такъв по ПУП. Доколкото предвидената с действащия КЗСП застройка в УПИ VІ-3035 е в свързано застрояване спрямо УПИ V-3038 и свободно разположена спрямо УПИ І-3036, този начин на застрояване е запазен и при новата сграда, което се установява от графичното изображение във визата. Еднозначно е и становището на назначените по делото вещи лица, че посочените в процесната виза градоустройствени показатели са съобразени с действащите към момента на нейното издаване правила и нормативи за съответната устройствена зона, а именно: височина на сградата – 10 м., плътност на застрояване – 60%, интензивност на застрояването – 3,5, озеленяване – 20%. Съгласно експертните заключения и по двете съдебно-технически експертизи, във визата за проектиране са отразени изискуемите отстояния между линиите на проектираното застрояване и страничните регулационни линии на УПИ,  през дъното на имота и спрямо сградите на основното застрояване, като изцяло са спазени нормативно установените разстояния. Несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя, че липсва отразяване на разстоянието към южната странична регулационна линия и между сградите през дъно на имота. Видно от съдържанието на обжалвания акт, в същия е отразено 3 метра минимално изискуемо отстояние между проектираната сграда и южната странична регулационна граница на УПИ VІ-3035, а отразеното отстояние между жилищните сгради на основното застрояване през дъното на УПИ VІ-3035 спрямо УПИ ІV-3036 е един път и половина от височината на сградата /1,5 Н/. Твърдението, че е нарушено разстоянието между сградите през дъното на УПИ VІ-3035 като е по-малко от предвиденото в КЗСП също не навежда на извод за нарушение, доколкото в случая посоченото във визата отстояние /1,5Н/ е съобразено с изискуемите се нормативи съгласно чл.32, ал.2 от ЗУТ за разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през дъното на урегулирания поземлен имот.

Въз основа на така установените по делото релевантни факти съдът приема, че в случая са налице визираните в чл.134, ал.6 от ЗУТ материалноправни предпоставки, с оглед на което издадената на това основание виза за проектиране върху скица № 1115/ 17.03.2006г. е в съответствие и с материалния закон. 

Съдът намира за неотносими изложените от жалбоподателя доводи с които обосновава незаконосъобразността на визата, позовавайки се на констатациите на зам. началника на РДНСК Стара Загора, обективирани в Заповед № РД-14-344/ 22.04.2008г. Доколкото този акт е постановен в  производство по осъществяване контрол върху строежите, посочените в него констатации за начина на фактическото реализиране на строителството са ирелевантни към изводите за законосъобразността на предвиденото такова.

 

Предвид изложените съображения съдът приема, че обжалваната Скица № 1115/ 17.03.2006г. с виза за проектиране, издадена от главния архитект на община Стара Загора е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбите се явяват неоснователни и като такива, следва да бъдат отхвърлени.

 

С оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на пълномощниците на ответниците по жалбата за присъждане на направените разноски съобразно представените по делото доказателства за договорени и заплатени адвокатски възнаграждения в общ размер на размер на 800лв.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбите на Р.С.Н., Р.Д. Русенов, П.Л.И. и Т.Ж.И.,***, против Скица № 1115/ 17.05.2006г. с Виза за проектиране на жилищна сграда в УПИ VІ-3035, кв.72 по плана на гр.Стара Загора, издадена от Главния архитект на община Стара Загора, като неоснователни. 

 

ОСЪЖДА Р.С.Н., Р.Д. Русенов, П.Л.И. и Т.Ж.И. да заплатят на М.Г.М. сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие № 019726/ 20.05.2008г.

ОСЪЖДА Р.С.Н., Р.Д. Русенов, П.Л.И. и Т.Ж.И. да заплатят на Р.Г.Б. сумата от 300 /триста/ лева, представляваща договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие № 023312/ 20.05.2008г.

ОСЪЖДА Р.С.Н., Р.Д. Русенов, П.Л.И. и Т.Ж.И. да заплатят на “Стройкорект – 2007”ООД гр.стара Загора сумата от 300 /двеста/ лева, представляваща договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие № 019726/ 20.05.2008г.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ: