Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

 № 37    20.11.2008г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

         Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осма година, в състав:

 

                                           

                                                                    СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар  П.М.                                                                           и с участието

на прокурора                                                                                                            като разгледа

докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 223 по описа за  2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

 

         Образувано е по жалба на Т.Т.Т. ***, бул. “Луи Пастьор”, бл.102 – А, ет.3, ап.9, против Решение № ЗДОИ – 01/ 14.02.2008г. на Кмета на община Казанлък. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като по същество изложените съображения са за постановяването му в противоречие на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят обосновава, че направеното произнасяне по подаденото от него заявление за достъп до обществена информация е формално и не е даден отговор на поставените въпроси и съотв. не е предоставена исканата информация, за което излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да задължи Кмета на община Казанлък да предостави информацията, описана в заявлението. Претендира и за разноски

        

         Ответникът по жалбата -  Кмет на община Казанлък, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. По съществото на спора обосновава, че по реда на ЗДОИ на Т. Т. е предоставена наличната в община Казанлък информация, с оглед на което моли жалбата да бъде отхвърлена.  

        

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

   Съобщаването за постановеното по реда на ЗДОИ решение на Кмета на община Казанлък е извършено по пощата чрез препоръчано писмо с обратна разписка. По делото е представено известие за доставяне /обратна разписка/ за връчване на обжалвания административен акт на Т. Т. с отбелязана дата на получаване 18.02.2008г. Видно от обратната разписка, пощенската пратка /писмо/ не е предадена лично на жалбоподателя. Посочено е, че писмото е получено от съпругата на жалбоподателя, но обратната разписка не е оформена по надлежния ред и не съдържа всички необходими реквизити - липсва отбелязване на административния акт, който се изпраща и имената на лицето, получило пощенската пратка като пълномощник. В съдебно заседание и в представените по делото писмени бележки жалбоподателят оспорва факта съпругата му да е получавала адресираното да него препоръчано писмо на посочената в известието за доставяне дата. С оглед констатираното нередовно съобщаване на оспорения акт, съдът приема, че е спазен  преклузивния срок за обжалване по чл.149, ал.1 от АПК. Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

 

         Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Производството по реда на ЗДОИ е образувано по заявление вх. № ЗДОИ – 01/ 06.02.2008г., подадено от Т. Т., с искане да му бъде предоставена следната информация: 1) Входящите номера с посочване на ден, месец, година на заведената в община Казанлък кореспонденция между него и съответно Кмета на община Казанлък и Секретаря на общината, както и съдържанието на поставените резолюции и имената и длъжността на определения за изпълнител служител, на подадените от него заявления, както следва: Заявление от 15.08.2007 год., Заявление от 10.12.2007 год., изпратено с писмо R №000818/12.12.2007 год. чрез ПС-Сф-1336; Заявление за достъп до информация от 29.01.2008 год., изпратено с AR  с/у ИД на 30.01.2008 год. чрез ПС-Сф-1336 и Предложение по повод неосъществена среща по искане от 15.04.2007 год. - всичките адресирани до Кмета на община Казанлък и изпратените до Главния секретар на общината - Заявление от 14.01.2008 год., изпратено с писмо R №784/15.01.2008 год. чрез ПС-Сф-1336; Заявление от 14.01.2008 год., изпратено със същото R писмо с № 784/15.01.2008 год. и съща ПС и Заявление от 29.01.2008 год. към което се прилага и Заявлението до г-н Дамянов за достъп до информация; 2) Име и презиме на предшествениците – кмет и заместник кмет, отговарящ за земеделието на община Казанлък и наличната информация за изпълнението на Решение №146 от 16.04.1992 год. на МС на РБългария, свързано с приключване дейността на Ликвидационните съвети на организациите по §12 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ и приемането на документите им от ДА и кметствата в т.ч. кои лица/служители/ са били включени при това предаване в гр.Шипка, с. Х. Димитрово и с.Шейново към община Казанлък; кои лица са били кметове в горепосочените селища, както и имената на бившите председатели на ТКЗС в същите населени места, кои са лицата - Председател и членове на ЛС за гр.Шипка, с.Х.Димитрово и с.Шейново с данни за заеманите тогава и сега длъжности; кои длъжностни лица тогава са подписвали Приемо -предавателните протоколи по селища и къде и при кого са били приети тогава и сега при кого се съхранява документацията – име, адрес и осигурен ли е достъп за справки от гражданите на споменатите селища; унищожавани ли са документи без участието на кметствата и да кога, от кого и какви; сегашният кмет на общината и неговите предшественици възлагали ли са функции на горепосочените кметове на селищата за осъществяване на контрол за целесъобразността и законосъобразността на актове и действия на кметовете при изпълнение на техните правомощия/ чл.44 от ЗМСМА/; на коя дата по Приемно-предавателните протоколи е подписал кмета на гр.Шипка, с.Шейново  и с.Х.Димитрово към община Казанлък, че е приел архива, реално това станало ли е възможно и кога; описи по раздели отделно за ДА и на кметствата съставяни ли са и къде и при кого се съхраняват от приемане на архива до сега и 3) Съставите на Поземлените комисии – имена, длъжности и на Общинската служба”Земеделие и гори” от 1990 год. до сега и промените в тях, както и копия на хартиен носител на посочените в заявлението документи.

            С оспореното в настоящото съдебно производство решение № ЗДОИ – 01/ 14.02.2008г. на Кмета на община Казанлък, издадено на основание чл.28, ал.2 от ЗДОИ, е предоставен достъп до част от исканата от заявителя обществена информация – по т.1 от заявлението - относно входящите номера на заведената в община Казанлък кореспонденция му Т. Т. и Кмета на общината; по т.2 – относно имената на кметовете на община Казанлък и ресорните зам. кметове, отговарящи за земеделието за периода 1991г. – 2008г. По останалите въпроси, посочени в т.2, както и по въпроса, формулиран в т.3 от заявлението, не е предоставена информация с мотив, че такава не се съхранява и не е налична в община Казанлък. Разпоредено е на хартиен носител да бъдат предоставени заверени копия от заповедите на Кмета на община Казанлък за съставите на общинската Експертна комисия, както и писмата до Кмета на общината относно предаване на документите на бивши ТКЗС-та от кметствата на с. Хаджи Димитрово, с. Шейново и гр. Шипка. На заявителя е указано номера, под който се съхранява  фонда на община Казанлък в Териториален държавен архив – гр. Стара Загора, с посочване на телефони за контакти.

            По делото е представена образуваната административна преписка по издаване на оспореното решение в т.ч. копия на документите, предоставени на жалбоподателя като обществена информация по реда на ЗДОИ. Представени и приети като доказателства са документите, съдържащи се в кореспонденцията, водена от жалбоподателя с Териториален държавен архив – гр. Стара Загора, с кметовете на кметства с. Шейново и гр. Шипка, Областен управител на област Хасково, Областна Дирекция – „Земеделие и гори” – гр. Хасково и др.; както и Решение № 146/ 16.04.1992г. на МС; ПМС № 325/ 30.12.1994г., Заповед № 57/ 13.01.1995г. на Кмета на община Казанлък, Писмо изх. № 06-00-56/ 30.03.1994г. на Министерство на земеделието и др., установяващи задълженията за органи и длъжностни лица     във връзка с организацията на работата, опазването и предаването за съхранение на документите на организациите в ликвидация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

            Във връзка с направените от жалбоподателя в писмената молба и в с.з уточнения съдът приема, че се оспорва решението на Кмета на община Казанлък в частта му, с която не е предоставена информация по заявения от Т. Т. достъп. Обстоятелството, че за жалбоподателят непредоставянето на исканата от него информация представлява мълчалив отказ не обвързва съда при квалифицирането на обжалвания акт, който в случая е формираният и обективиран в оспореното решение отказ по отношение на въпросите, посочени в т.2.1 – т.2.8 и т.3 от заявлението и исканите във връзка с тях документи.  По аргумент от разпоредбата на чл. 58, ал.1 от АПК мълчалив отказ е налице при непроизнасяне на компетентния орган в законово установения срок. А в случая е налице изрично волеизявление.

            При така установената фактическа обстановка съдът намира, че оспореното Решение № ЗДОИ-01/ 14.02.2008г. на Кмета на община Казанлък е законосъобразно – издадено е от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, в предвидената от закона форма и със съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 34 от ЗДОИ и чл.59 от АПК.  

            Видно от постановеното решение искането за предоставяне на достъп до обществена информация е частично е удовлетворено, а по отношение на заявения достъп по т.2.1 – т.2.8 и т.3 от заявлението в акта е посочено, че органът не разполага с такава информация. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в РБългария и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по този закон субекти. С оглед на тази легална дефиниция, исканата от жалбоподателя информация и поставените от него въпроси, подробно описани в подаденото заявление, представляват обществена информация по см. на ЗДОИ. Посоченият нормативен акт в разпоредбата на чл.3 определя и кои са задължените субекти за предоставяне на достъп до обществена информация -  държавни органи, органи на местното самоуправление, публичноправни субекти и т.н., които създават или съхраняват обществена информация.Следователно във всеки един случай при извършване на преценка дали съществува задължение за предоставяне на достъп до конкретна обществена информация, е необходимо да се установи кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Субектът, до който е направено искането, да е сред лицата изчерпателно посочени в чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗДОИ и 2. Информацията, която се иска, да се създава или съхранява от него. Безспорно Кметът, като орган на изпълнителната власт в общината, попада в кръга задължените по ЗДОИ субекти. Но в случая част от заявената за предоставяне от жалбоподателя в настоящото производство информация не се създава или съхранява от Кмета на община Казанлък. С оглед на което съдът приема, че по отношение на тази информация за административния орган не съществува задължение по ЗДОИ за нейното предоставяне, по следните съображения:

            По отношение на информацията по т.1.2 от заявлението: Съдът споделя изложените от жалбоподателя доводи, че независимо, че изпратените до Секретаря на община Казанлък писма са имали надпис върху плика “лично”, е следвало да бъдат заведени в деловодството на община Казанлък с поставянето на входящ регистрационен номер, доколкото не се касае за лична кореспонденция, а за служебна такава – т.е до г-жа Г. Стоянова в качеството й на Секретар на общината. Но след като писмата не са били официално заведени, липсата на поставен регистрационен индекс води до обективна невъзможност да бъде предоставена исканата от заявителя информация относно входящите номера на посочените от него заявления.

            По отношение на въпросите, формулирани в т.2.1 – т.2.8 от заявлението:  Както вече беше посочено, субектите по чл.3, ал.1 от ЗДОИ са задължени да предоставят информация, която е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична /т.е официална информация/ или такава, която се събира, създава, и съхранява при и по повод дейността на органите и на техните администрации /служебна информация/. В случая, с оглед предмета на исканата информация по т.2.1 – т.2.8 от заявлението очевидно не се касае за официална информация, създадена от Кмета на община Казанлък и обективирана в издадени от органа индивидуални и/или общи административни актове. Информация по поставените въпроси не се съдържа в документи или в друг материален носител на информация, създадени или съхранявани във връзка с упражняване на нормативно регламентираните правомощия на Кмета на община Казанлък респ. с осъществяване на дейността на ръководената от него администрация. А за да се осигури достъп до информация е необходимо фактически да съществува такава информация т.е информацията не би могла да бъде предоставена, ако задълженият субект обективно не разполага с нея. В случая не са налице доказателства, които да установяват или дори като индиция да сочат за съществуването в община Казанлък на исканата от жалбоподателя информация. От представената по делото кореспонденция на жалбоподателя с различни институции се установява, че очевидно ликвидационните съвети на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ не са изпълнили вменените им задължения за предаване на документацията след ликвидацията на ТКЗС. Следва да се отбележи, че от събраните по делото доказателства и въз основа на законовата уредба може да се направи извод, че за Кмета на община Казанлък не е съществувало и не съществува задължение за съхраняване на документацията на ликвидационните съвети за ТКЗС в гр. Шипка, с.Х. Димитрово и с. Шейново. По аргумент от разпоредбите на чл.10 и чл.13 от действалия до 13.07.2007г. Закон за държавния архивен фонд /отм./, председателите на ликвидационните съвети на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ са били задължените лица, отговарящи за опазването, обработването и предаването на документите на съответния архив. А съгласно ПМС № 325/ 30.12.1994г. за заличаване на организациите в ликвидация по §12 от ЗСПЗЗ е вменено като задължение на кметовете на общини и населени места да приемат за съхранение и извършване на справка по неценната информация /неподлежаща на предаване в държавните архиви, със справочно значение/ на организациите по § 12 от ЗСПЗЗ до изтичане на сроковете за съхраняването й. Въз основа на посоченото ПМС със Заповед № 57/ 13.01.1995г. на Кмета на община Казанлък е разпоредено посочената в ПМС информация да се приеме за съхранение от кметовете на населените места, като е предвидено приемането и съхраняването на информация в общинския архив да се извърши по отношение на организациите в ликвидация по параграф 12 от ЗСПЗЗ със седалище в гр. Казанлък. Следователно по силата на ПМС № 325 от 30.12.1994г. и Заповед № 57/ 13.01.1995г. на Кмета на община Казанлък, органите, които са били задължени да приемат за съхранение информацията със справочно значение по отношение дейността на бившите ликвидационни съвети на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ са били кметовете на населени места /сега кметства/, в които са се намирали седалищата на тези организации – в случая кметовете на с. Шейново, с. Х. Димитрово и гр. Шипка. Останалата документация е следвало да бъде предадена от председателите на ликвидационните съвети в съответното териториално поделение на държавния архив. 

            Ето защо не може да бъде вменено на Кмета на община Казанлък да предоставя достъп до информация, за която не е установено че е налична при него и че е съществувало задължение да я събира и съхранява.

 

            С оглед на гореизложеното съдът приема, че доколкото по отношение на информацията, посочена в подаденото от Т.Т.Т. заявление по т.2.1 – т.2.8 и т.3 и на исканите в тази връзка копия на документи, Кметът на община Казанлък не се явява задължен субект по см. на чл.3, ал.1 от ЗДОИ, формираният в Решение № ЗДОИ – 1/ 14.02.2008г. отказ за предоставяне на тази информация, се явява правилен и законосъобразен.

                    

         Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,  Старозагорският административен съд 

 

 

                                                    Р     Е     Ш     И     :

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Т.Т. ***, бул. “Луи Пастьор”, бл.102 – А, ет.3, ап.9, против Решение № ЗДОИ – 01/ 14.02.2008г. на Кмета на община Казанлък, като неоснователна.  

        

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                   

СЪДИЯ: /п/ Р. Т.