Р Е Ш Е Н И Е  27

 

 

      гр.Стара Загора 17.06.2008 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         десети юни

през      две хиляди и осма година в състав:

 

Председател: Б.Т.

 

                                                                      Членове:            

при секретаря    С.Х.

и в присъствието на  прокурора    С. Петров                                       ,                                                        като разгледа докладваното от  Б.Т.   адм.дело     246 по описа  за 2008год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.79 ал.1 и чл.76 т.3 от Закона за българските документи за самоличност/ЗБДС/.

Образувано е по жалба на С.А.к. ***  против заповед № 2008001309/18.02.2008г на Директора на ОДП Стара Загора за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл. 76, т.3 от ЗБДС. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на заповедта по смисъла на чл.146 т.4 и 5 от АПК поради издаване в нарушение на материалния закон, изразяващо се в оскъдни мотиви и липса на доказани факти по основанията за налагане на ПАМ и при несъответствие с целта на закона, предвидена в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Ответникът –  Директор на ОДП Стара Загора - чрез процесуалния си представител намира жалбата за неоснователна, а издадената заповед за законосъобразна.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за законосъобразност на оспорената заповед.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на обжалвания административен акт, намира за установено  следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

От установените в хода на административното производство правно-релевантни факти, подкрепени с представените към преписката писмени доказателства, е видно, че жалбоподателят С.А.К. е осъден да заплати на Ангел Петков Груев сумата 50 000лв, за което е издаден изпълнителен лист на 30.11.2007г по ч.гр.д.№ 704 по описа за 2007г на Районен съд Нова Загора.

Производството по издаване на оспорената заповед е инициирано от частен съдебен изпълнител Ивелина Биволова по изп.д.№ 20078690400090 чрез изпращане на карта № 0746279, обр.ЗП-003, заверено копие от цитирания изпълнителен лис и молба вх.№ 117/01.02.2007г по описа на кантората. С писмо ре№ 5010/11.02.2008г, получено от жалбоподателя на 13.02.2008г , е уведомен за започналата спрямо него процедура по налагане на ПАМ на основание чл.76, т.3 от ЗБДС и му е даден 3-дневен срок да предстеви надлежно обезпечение или да изложи своите възражения като изложи факти и доказателства от значение по случая. На 18.02.2008г той изпраща възражение, в което твърди, че е оспорил изпълнителния лист и в тази връзка е налице висящ граждански процес.

При налагането на принудителни административни мерки по чл. 76 от ЗБДС е предоставена законова възможност при наличието на фактическите обстоятелства по предвидените хипотези административният орган да прецени дали да наложи тези мерки. Преценката му обаче е такава по целесъобразност, предвид на това, че разпоредбата на чл. 76 е с диспозитивен характер. На съдебен контрол не подлежи неговата преценка по целесъобразност, а само наличието на условията, визирани в чл. 76, точки 1 до 9. Ето защо поддържаното възражение от жалбоподателя, че приложената мярка има репресивен характер, е неоснователно с оглед нейното съдържание и законови предпоставки.

Съгласно разпоредбата на чл. 76, т. 3 от ЗБДС може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. Следователно предпоставките за прилагането на тази принудителна административна мярка са две: 1. парични задължения в големи размери към български физически или юридически лица или чуждестранни такива, установени по съдебен ред и 2. липса на лично имущество, което да покрива задължението или липса на надлежно обезпечение. По отношение на жалбоподателя е налице първата от двете кумулативни предпоставки - наличие на парично задължение в големи размери (по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗБДС), което е установено по съдебен ред. По отношение на второто изискване жалбоподателят не е представил доказателства за наличие на имущество, което да обезпечи задължението му. В негова тежест е възложено да докаже твърденията си за липса на задължения в големи размери към посоченото юридическо лице или за наличие на надлежно обезпечение  и да представи доказателства пред съда, за което са му дадени указания с разпореждане от 11.04.2008г. Наличието на висящо производство по чл. 250 от ГПК/отм/, по което няма постановен и влязъл в сила съдебен акт не е основание за административния съд да приеме за доказани твърденията на жалбоподателя. В случай, че гражданският съд признае за установена липсата на задължения на жалбоподателя, съдебният акт ще бъде основание за отмяна на наложената принудителна административна мярка, но към настоящия момент не е основание за отмяна на постановената заповед за налагане на ПАМ. Изложеното налага извода, че в случая са налице и двете кумулативно предвидени предпоставки по чл. 76, т. 3 от ЗБДС.

Заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган съгласно изискването на чл. 78, ал. 1 от ЗБДС и приложената по делото заповед № Ів-905/26.07.2005г. на Министъра на вътрешните работи, с която последният делегира права на директорите на РДВР за налагане на мерките по чл. 76 от ЗБДС. С приемането на действащия ЗМВР /ДВ бр.17 от 24.02.2006г/ регионалните дирекции на вътрешните работи са преструктурирани в областни дирекции “Полиция”. В заповедта са изложени фактическите и правни основания за издаването й. В хипотезата на чл. 76, т. 3 от ЗБДС фактическото основание за издаване на заповедта е лицето да има задължения в големи размери и личното му имущество не покрива задължението или е представло надлежно обезпечение, което изрично е посочено в обстоятелствената част на оспорения акт. Административният орган не е длъжен да излага други мотиви. Такава е постоянната практика на Върховния административен съд, изразена напоследък в Р 571 по адм.д.10141/07г, V отд; Р 1083 по адм.д.№ 11289/07г, V отд; Р 1720 по адм.д.№ 12264/07г, V отд.

В този смисъл оспорената заповед се явява мотивирана и не противоречи на целта на закона, при издаването й съдът не констатира нарушения на процесуални правила и на материалния закон. Поради това подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от тези мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО ОСПОРВАНЕТО, направено от  СТ ЕФАН А.К. ЕГН ********** *** против заповед № 2008001309/18.02.2008г на Директора на ОДП Стара Загора за налагане на принудителна административна мярка на основание чл. 76, т.3 от ЗБДС.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.

 

 

 

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/Б.Т.