Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

                                     гр. Стара Загора  28.05.2009 г.

 

                              В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Старозагорският административен   съд, в открито заседание  на дванадесети май .......…...............................................................................

Две хиляди  и девета година в състав:

                                                        

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И.Я.

 

при  секретаря М.П. .................................................. и в присъствието на прокурора Ю.С...................................... изслуша докладваното от съдията И.Я. адм. д. N 298 по описа за 2008 г.

 

Предявени са обективно съединени искове за обезщетение за причинени имуществени вреди общо в размер 259 035,80  лева, с правно основание чл. 1, ал 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. /ЗОДОВ/.

 

              Ищецът твърди в исковата си молба, че “Олимп.-67” ЕООД бил извършвал основна стопанска дейност – търговия и доставка на течни горива.За реализация на търговската си дейност дружеството било придобило на 12.04.2000 г. свои транспортни средства – товарен автомобил –влекач “ Волво” и прикачено автомобилно ремарке – цистерна за гориво, който се били използвали и експлоатирали за извършване със собствен транспорт на превоза на закупените от фирмата горива от производители до техни клиенти, поръчали горивата.През м.11.2000 г. ищецът бил приел поръчка за превоз на 18 420 тона дизелово гориво. Превозът бил извършен от служител на ООД-то ищец.Във връзка с оказана транспортна услуга, по искане на инспектори на регионална дирекция “ Митници” гр.Пловдив с два броя приемо-предавателни протоколи описаните по- горе ППС/ пътни превозни средства/ и регистрационните им талони били иззети от нейни служители поради твърдяни нарушения на митническото законодателство., констатирани от митническите власти  на 06.11.2000 г.От изземването им двете ППС били останали във владение и  на разположение на митница Пловдив в склад на “ Филтранс” АД гр. Пловдив, нает от митницата с договор за съхранение от 10.11.20000г. С протокол от 20.11.2000 г. иззетите ППС били оценени от началник отдел митница. На 04.04.2001 г. било издадено наказателно постановление / НП/ № 1129 на началника на митница гр. Пловдив, с което са отнети превозните средства, послужили за превоза на стоките, предмет на митническото нарушение : процесния влекач и цистерна за гориво. С решение по НАХД № 179/2005 г. на РС- Пловдив влязло в законна сила на 12.08.2005 година, било отменено НП, с което двете ППС били отнети в полза на държавата, като незаконосъобразно. С разписки от 11.11.2005 година дружеството ищец било получило от представител на митница Пловдив свидетелствата за регистрация на отнетите ППС –та.С помощта на инженер – автоексперт бил извършен оглед на превозните средства, при който  се установило, че те били сериозно увредени, в лошо техническо състояние, поради което  не можели да се движат на собствен ход. С протокол от 13.11.2007 г. дружеството било получило от представител на митницата горепосочените ППС-та в присъствието на инженер – автоексперт, който бил извършил и подборни огледи  със заснемане им и бил подписал протокола и описа  към него. По тяхно искане експертът бил изготвил и писмено заключение относно техническото състояние и годността за експлоатация на ППС.Според него към 13.11.2007 г. двете ППС били в лошо техническо състояние  с много липси, което ги правило и негодни за употреба. Дружеството ги било продало за скраб на 20.11.2007 година за сумата от 11 464,40 лева.В резултат на неправомерни действия и актове на митническите органи и длъжностни лица за времето от изземването им – 07.11.2000 г. до момента на отмяна на НП с влязло в сила съдебно решение ищецът бил претърпял имуществени вреди.За времето, в което  иззетите ППС-та са останали във владение и на разположение на митница Пловдив те били сериозно и непоправимо увредени, не били надлежно пазени, имали много липси, което ги било правило и негодни за употреба.Общата стойност на щетите възлизала на 39 884, 25 лв, която представлява на 75 % от тяхната оценка, извършена от митническите служители на 20.11.2000 г.  Освен причинените на дружеството щети върху двете ППС то  било претърпяло и други преки имуществени вреди за периода от задържането на ППС на 07.11.2000 г. до отмяна на НП с влязло в законна сила съдебно решение. ЕООД-то ищец било обективно възпрепятствано да използва и експлоатира по предназначение за нуждите на собствената си дейност ППС, които по това време се намирали в митница Пловдив.То претърпяло денгуби предвид невъзможността да ползва ППС и било принудено да извършва допълнителни финансови разходи за “ навло”- транспортни възнаграждения за превозвачи, на които ищецът бил възлагал транспортиране на закупените от тях горива от производителите до техните клиенти, поръчали им горива. Разликата между разходите на дружеството за превозите със собствен транспорт на поръчаните от  техни клиенти горива и разходите за “ навло” за превозване с чужд транспорт било формирало и пряката имуществена вреда, претърпяна от дружество по причина и в резултат на невъзможността за ползва отнетите от митницата негови собствени ППС и произтичащата от това обективна нужда   за превозите на  горивата да бъдат използвани по скъпите транспортни услуги на други фирми превозвачи, формиращи допълнителни финансови разходи.Размерът на претърпените вреди от търговското дружество възлизал на 46 000 лв. Общият размер на имуществени вреди възлизал на 85 000 Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение  за причинените имуществени вреди в общ размер на  49 884,25 лв , ведно със законната лихва върху сумата , считано от 12.08.2005 година до окончателното изплащане на обезщетението.

Ответникът Агенция “ Митници”, гр. София в с.з.   и в писмения си отговор, взема становище, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат  отхвърлени.

 

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора взема становище, че предявените искове са основателни и доказани.

 

По реда на 214,ал.1,изречение 3 от ГПК, приложима с оглед на препращата разпоредба на чл. 144 от АПК ищецът увеличи размера на претенциите си за обезвреда от 85 000 лв на 259 035,80 лв, като моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 43 321,80 лв, представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди за нанесени щети на собствените му превозни средства, и сумата от 215 714 лева, представляваща претърпяна от ищеца имуществена вреда в резултат на допълнително понесени разноски за навло,

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

 

Дружеството- ищец  е регистрирано в търговския регистър с решение № 334 от 12.02.1997 година, по фирмено дело № 184 по описа за 1997 година на Старозагорски окръжен съд. В предмета на дейността му е включено и предоставяне на превозни дейности , както и на всяка друга търговска дейност, освен забранената от закона.Той е собственик на следните пътни транспортни средства: ремарке автомобилно- цистерна- влекач с рег. № СТ 4890 ЕЕ година на производство 1966 г/ и на влекач марка “ Волво” с рег. № СТ 1840СС.Въз основа на акт за установяване на митническо нарушение е издадено наказателно постановление /НП/ № 1129/2001 г. на началника на Митница “ Пловдив” с която на Николов и  Маринов са наложени административни наказания глоби в размер на 12 710 лева на всеки един от тях и са отнети превозните средства, послужили за превоз на стоки, предмет на митническо нарушение, а именно описаните по-горе влекач и ремарке – цистерна . Видно от протокол за предаване и приемане от 07.11.2000 влекачът “ Волво” е предаден на служител на митница Пловдив в гр. Казанлък. В този документ е установено техническото състояние на МПС – то е здраво, без липси и технически неизправности. С втори протокол от 07.11.2000 г. е иззето и ремаркето цистерна от владението на ищеца от митническите служители. При приемането на ППС-то е установено и  състоянието му като здраво без липси и неизправности. НП е обжалвано от Н. Николов, за което е образувано и НАХД № 179 по описа за 2005 година на Районен съд гр. Пловдив. С решение от 24.06.2005 година състав на Пловдивския районен съд е прекратил  административно наказателното производство по НАХД № 179/2005 г. и е отменил като незаконосъобразно НП № 1129/ 04.04.2001 година на началника на регионална дирекция “ Митница” Пловдив в частта , в която е отнето превозно средство влекач “ Волво” на стойност 48 179 лв и ремарке цистерна на стойност 5000 лева , определени с протокол ТП – МС 36/ 20.11.2000 г. на началника на отдел “ Тарифна политика”, при митница Пловдив.. В мотивите си съдът приема, от една страна,че дори да е извършено митническо нарушение, то административно наказателното производство следва да се прекрати поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност за административно преследване.  От друга страна излага доводи, че не е установено и авторството не деянието. Решението е влязло в законна сила на 12.08.2005 година. Видно от два броя разписка от 11.11.2005 година в изпълнение на цитираното по- горе съдебно решение “ Олимп -67“ ЕООД гр. Казанлък е получило и свидетелствата за регистрация на отнетите в полза на държавата МПС влекач и цистерна за гориво – автомобилно ремарке. Видно от договор за влог от 10.11.2000 г. и приемо предавателен протокол задържаните ППС са предадени за съхранение на фирма “ Филтранс” АД гр. Пловдив. Не се оспорва от страните, че до отмяната на НП те са се намирали на отговорно пазене при влогоприемателя. Страните при първоначалното установяване на състоянието на ППС са описали част от липсите, установени при огледа им.Видно от протокол от 13.11.2007 година отнетите от владението на дружеството  ППС са предадени на техния собственик – дружеството – ищец. При предаването им е съставен  подробен опис към протокола за предаване на ППС към манифест от 2002 година.. В този протокол е подписан със особено мнение от представител на агенция “ Митници” / така свидетелските показания на свидетеля Христов/ . По искане на управителя на дружеството експерт автомобилен инженер  е извършил оглед на ППС – та на 11.11.2005 г. и 13.11.2007 г. и е установил ,че прикачното ремарке и товарния автомобил са в лошо техническо състояние с множество липси, които ги правило и негодни за употреба/ така приетата като доказателство частна автотехническа оценителна експертиза, изготвена от свидетеля Христов/.Към нея е приложен албум със снимков материал.От свидетелските показания на Теодоси П. се установи, че фирма “ Олимп 67”ЕООД развива основна търговска дейност търговия с продукти. Фирмата, на която той е бил управител през 2005 г.притежавала влекач “ Волво” с цистерна, която използвали за превоз на гориво и за зареждане на търговски обекти. Камионът бил сравнително нов и в добро техническо състояние със съответните разрешителни документи .Бил купен през 1998 г. – 1999 г., втора употреба. През месец ноември 2000 г. му се обадили от митница Казанлък , като го уведомили, че следва да закара камиона на паркинг в Казанлък за оглед, където му  съобщили , че той  е  конфискуван. Камионът бил иззет, за което бил съставен и надлежен протокол по образец , в които било отразено и техническото състояние на двете ППС-та. В края на 2005 година получил уведомление , че делото е прекратено и че следва да отиде в митница Пловдив за да му върнат превозните средства.Длъжностни лица на митницата му предали ключовете и талона на ППС-та. От тях разбрал,че камионът се съхранявал на някакъв паркинг. П. бил придружен от шофьор – свидетеля Колев и от автоексперт – свидетеля Христо Ганчев. Последният извършил оглед на камиона и установил лошото му техническо състояние. Липсвали основни  детайли по МПС-то и то не можело да тръгне на собствено ход., както и много детайли по оборудването на кабината, на двигателя и системата на прикаченото ремарке. Свидетелят Христов изказал мнението си  , че ППС-та са неизправни и не могат да бъдат вдигнати от паркинга. Поради което Христов, Колев и П. се прибрали в Казанлък без превозните средства.П. се обадил на свидетеля Стефанов , адвокат и го помолил да отиде с него до митница Пловдив за да може да уреди  обезщетението, което му дължи Митницата извънсъдебно. На 23.11.2005 година Стефанов и П. били приети от началника на Митница Пловдив.Той предварително знаел, че по камиона били установени липси. Адвокатът му предложил да извършат оглед на МПС-то и да сключат извънсъдебно споразумение относно размера на вредите.Началникът на митницата отказал, тъй като нямал компетентност да сключва такъв род договори. Стефанов и П. и още две лица от митницата отишли на паркинга. Бил извършен оглед и опис на щетите. Стефанов забелязал, че липсвало цялото арматурно табло на камиона.Описът на щетите не бил извършен от експерт. След тази дата свидетелят Христов указвал съдействие на П. при търсене на фирми, които да отстранят повредите на камиона.След проучване се било установило, че не било икономически изгодно поправянето  на щетите, защото вероятно възстановителните работи са по-високи от цената на камиона.След като се взело решение МПС-то да бъде предадено на скраб,  П. извикал Христов и на 13.11.2007 година той извършил отново оглед на МПС-то, като  се направил опис на щетите в присъствието на митнически служител.Според свидетелските показания на св. Андонов управителят на дружеството ищец е посетил няколко пъти  митница Пловдив Той обещал да прибере камиона след 40 дни, но отишъл много по-късно.Той самият е видял МПС-то през 2005 година, когото е предал регистрационните талони и контактните ключове на управителя, но не си спомня по камиона да е имало липси. Камионът е предаден за скраб, при което дружеството е получило сумата от 11464 лева От назначеното по делото комплексна автотехническа  и транспортно икономическа експертиза се установи,  че размерът на щетите, нанесени върху МПС –влекач “ Волво”  възлизат на 39 346,60 лева, а тези, понесени от цистерната са в размер на 3975,20 лв.Стойността на влекача, представляващо  – тринадесетгодишно МПС  възлиза на 21000 евро , около 42 000 лева. Вредата от това, че ООД-то ищец е ползвало транспортни услуги от други превозвачи възлиза според експерта възлиза на 215 714 лв.Вещото лице е оценило тази вреда като разликата от заплатените от търговското дружество възнаграждения на други превозвачи за транспортни услуги и сумата, която “ Олимп -67” ЕООД би разходило , ако бе ползвало  собствен транспорт при пробег на МПС-то 120 194 километра.

        При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявените искове се явяват основателни и доказани.

       Съгласно разпоредбата на чл. 1,ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата, съгласно тази разпоредба се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод извършване на административна дейност, вреда и причинна връзка между вредата и настъпилия вредоносен резултат. При липса на които и да от тези елементи на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ. Под дейност следва да се разбира действие, бездействие или акт, който има властнически характер и са насочени към възникване на административни отношение между административния орган и съответното лице. Страните не спорят относно обстоятелството, че влекачът и цистерната са задържани от служители на агенция “ Митници” на 07.11.2000 г. Съгласно разпоредбата на чл. 229,ал.1 от Закона за митниците   митническите органи имат право да изземват и задържат стоките - предмет на митническо нарушение, преносните, превозните и други средства, послужили за тяхното укриване, внасяне или изнасяне от страната, веществените доказателства, необходими или свързани с процедурата на разследване, както и стоки и суми за обезпечаване на евентуални вземания по съставения акт. Съгласно алинея 2 на горната разпоредба до приключване на административнонаказателното и наказателното производство иззетите и задържаните стоки се съхраняват от митническото учреждение.При тълкуване на горните разпоредби съдът намира, че задържането на превозните средства, респективно отнемането им в полза на държавата по своята същност представлява една принудителна административна мярка с  обезпечителна функция, която цели по време на висящността на процеса, в който следва да се установи, дали законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на лица, извършили митнически нарушения отнетите вещи да се запазят в състоянието , което са били към момента на отнемането им. От една страна по този начин държавата ще придобие правото на собственост върху вещи ,които биха могли да се ползват по предназначението им, а от друга страна при евентуалната отмяна на НП те ще се върнат на техния собственик, в състоянието,  в което те са бил към момента на отнемането. Законодателят е предвидил, че до решаване на въпроса дали е извършено митническо нарушение, извършено ли е то виновно от дееца, вещите следва да се съхраняват от митническото учреждения. Поради което е ирелевантно обстоятелството дали същите са предадени за отговорно пазене на трети лица. Съгласно разпоредбата на чл. 46,ал.1 от ЗАНН иззетите вещи се предават за пазене съобразно установените правила. В ЗМ такива правила не са предвидени. Според алинея 2 на същия член при липса на правила вещите се предават за пазене  в службата на актосъставителя или в съответната общинска  администрация. При систематичното тълкуване на горните разпоредби съдът намира, че в тежест на регионална дирекция “ Митници” гр. Пловдив е възникнало административното задължение да съхранява / пази отнетите вещи/ до приключване на съдебното производство по НАХД № 179/2005 година по описа на РС Пловдив. Законодателят не е определил каква грижа следва   да полагат длъжностните лица при агенция “ Митници” при пазене на вещите-  тази на добър стопанин или квалифицираната грижа на добър търговец.Защото до влизане на НП в сила, респективно неговата отмяна тези превозни средства не са държавна , а частна собстевонст, която е неприкосновена и се защитава от закона пи силата на чл. 17,ал.1 от Конституцията на Републиката В законодателството не е дадено легална дефиниция на термина “ с грижа на добър стопанин” Той е абстрактен , но винаги предполага и упражнява на съответния надзор върху стоката, което е предадена за пазене. Теорията приема, че  грижа на добър стопанин са тези грижи, които лицето нормално би положило за собствените си вещи за да ги съхрани. Поради което съдът намира, че длъжностните лица не са изпълнили вмененото им със закон задължение за пазене на задържаните, респективно отнетите  в полза на държавата вещи. Налице е първият елемент за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. Съдът намира, че е налице и вторият елемент за да се ангажиране на отговорността на административния орган, а именно  пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразното бездействие и претърпените вреди Основание за ангажиране на тази отговорност на агенция “ Митница” гр. София по чл. 1,ал.1 от ЗОДОВ , че вещите, средство на осъществяване на административно нарушение  са отнети и обективния факт, че в последствие  НП е отменено и с него е постановено тяхното връщане. Това е дало основание на съда по НАХД № 179/ 2005 г. да квалифицира  повдигнатото административно обвинение за незаконно,  въпреки че отделните процесуални действия са извършени в съответствие в закона и са в правомощия на служители от Агенция “ Митници” Обезщетение в този случай се дължи за всички преки и непосредствени вреди. Преки вреди са тази типична, нормално настъпваща необходима последица от вредоносния резултат, адекватно следствие на увреждането. Те следва и да са непосредствени тоест да са настъпили по време и място, следващ противоправния резултат. Ако ответникът бе изпълнил вменените му със закон задължения и бе съхранявал отнетите  вещи надлежно и добросъвестно, бе упражнявал и адекватен надзор върху  лицето, на които ги е предал за пазене, то установените от свидетелите и експерта щети не биха настъпили.Това прави основателни и доказани първите обективно съединени искове за нанесени вреди на МПС, в размерите, установени от експерта.Институтът на неоснователното увреждане предполага репариране на всички претърпени от пострадалото лице вреди, като същевременно то не следва да се обогатява неоснователно за сметка на ответника. Поради което дължимото обезщетение представлява и разликата от нанесените щети и ползите, които то е извлякло от увреждането.  Предаването на вещите на скраб и получаване на сумата от 11 464 лева представлява именно такава полза, която дружеството ищец е осъществило. Поради което съдът намира, че първите два обективно съединени иска за претърпени имуществени вреди следва да се уважат в размера от 31 857,40 лева и следва да се отхвърлят в претендирания размер от  43 321,80 лева, като неоснователни. Съдът намира за неоснователни наведените в писмения отговор и представената писмена защита твърдения, че ищецът е претърпял вреди следствие собственото си противоправно поведение, изразяващо се в по- късното получаване на ППС-та.Според  признанията на длъжностни лица на самия ответник, вещите при предаването им през 2000 г. са били без липси в добро техническо състояние. През месец ноември 2005 г. ППС-та не са можели да се движат на собствен ход и са претърпели толкова щети, че дори е икономически нецелесъобразно тяхното възстановяване. Съдът не кредитира показанията на водения от ответника свидетел, според които видимо не можело да се установят липси. Самите служите на АМ на 25.11.2005 година признават, че щети върху отнетите ППС-та са налице / така съставения и приет като доказателство двустранно подписан протокол на 25.11.2005 г./. Вредите, понесени от ППС-та са били видими.Липсвали са гуми, оборудване , фарове.Тези щети са възприети от лица, което не притежават специални знания . Показанията на Христов са безпротиворечиви, те коресподират с показанията на другите свидетели и приетите писмени доказателства. По късното вдигане на превозните средства не е следствие на противоправно поведение на ищеца. Същият е следвало да  направи опит да поправи увредените вещи за до може да ги транспортира до Казанлък.Ако агенция Митници беше предала вещите в добро състояние, в каквото те са били иззети , не би се налагало ищецът да търси начин за поправянето им. Основен принцип в правото, че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.Ако ответникът бе поправил вещите на ищеца, респективно сключил извънсъдебно споразумение, то дружеството би взело в кратък срок отнетите в полза на държавата вещи от паркинга, на който са се съхранявали. Поради което съдът приема, че не `намират опора в закона твърденията на ответника за изключване на отговорността му на основание чл. 5,ал.1 от ЗОДОВ, респективно нейното намаляване на основание ал. 2 от цитираната разпоредба . Вредата не е настъпила поради изключителна вина на пострадалия, а не се събраха и доказателства, че той виновно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

             По отношение  на иска за вреди, представляващ разликата между разходите на ищеца за превозите със собствен транспорт  на поръчаните от клиентите горива и разходите на дружеството за “ навло” за превозване с чужд транспорт на поръчаните от клиентите горива съдът намира за основателен в претендирания размер.

              Правото на собственост е абсолютно вещно право, което собственикът може да противопостави на всички лица и те следва да се съобразяват с него. То е защитено от Конституцията и приетите въз основа на нея закони, както и ратифицираните по надлежния ред  конвенции. Така съгласно Решение от 15.06.2006 г. на ЕСПЧ по делото "Злинсат ООД срещу България" по Жалба № 57785/00 г., Пето отделение съдът приема, че първото и най-важно изискване на чл. 1 от Протокол № 1 - независимо кое е неговите правила е приложимо - е, че всяка намеса от страна на публичните власти в мирното ползване на собствеността трябва да бъде законна. Второто изречение на първия параграф позволява лишаване от собственост само "съгласно условията, предвидени в закона". Правото на собственост  включва в състава си следните правомощия : право на владение, право на ползване и право на разпореждане със собствената вещ. Фактическото владение е отнето на ищеца чрез предаване на процесните вещи на служители на агенция “ Митници”. От този момент той не  е могъл и да упражнява фактическата власт върху тях. Това лишаване от владението е извършено законосъобразно за периода от 07.11.2000 г. до 12.08.2005 година. След отмяната на НП на началника на агенция “ Митници”   с обратна сила е отпаднало и законосъобразността на отнемането на владението на вещите, средство за извършване на митническо нарушение. Митническият орган не е имал право да държи тези вещи поради установената от съда  несъставомерност на повдигнатото от  АНО административно обвинение от субективна страна. Второто правомощие, включено в правото  на собственост  е право на ползване на вещта. То    дава правна или фактическа възможност на собственика да извлича полезните свойства на вещта.Вещта  може да се ползват лично от собственика, да се отдава под наем на трети лица. Ищецът е търговец – търговско дружество. То закупува вещи – основни средства за да може да осъществява предмета на дейност, залегнал  в устава, респективно дружествения договор. Той е предоставял на трети лица транспорти услуги с цел печалба. Тези услуги са се предоставяли лично от дружеството/ транспортен договор/ до задържането на ППС-та от митническите служители, а след това  - чрез други превозвачи, на които  ЕООД-то е заплащало и съответното възнаграждение. Това се установи и от назначената по делото комплексна експертиза. Според вещото лице“ Олимп- 67” ЕООД, поради задържане на превозните средства от страна на служители на “ Агенция “ Митници” е предоставяло услугата “ доставка на горива”  чрез трети лица, като размера на заплатените от дружеството разходи възлизат на 268 324 лева.Според експерта ако ищецът бе ползвал собствен транспорт той би направил разноски в размер на 52610  лева. Представляват ли тези допълнителни разходи, извършени от ищеца пряка и непосредствена имуществена вреда. Според теорията имуществена вреда представлява разликата между имуществото на лицето след засягане на благото и това, което би имал , ако нямаше засягане. Проявните форми на имуществените вреди могат са се обобщят в две големи групи – претърпени загуби и пропуснати ползи. Първата група от тях са  последица от засягане на имуществени блага , а именно - намаляване на стойност на вещта, понасяне на разноски/ какъвто е и настоящия случай/ , възникване на задължения спрямо трети лица. Претендираната имуществена вреда от дружеството не е пропусната полза,тоест неосъществено увеличаване на имуществото му. Поради което не намира опора в закона становището на процесуалния представител на ответника, че ищецът следва следва да докаже в хода на това производство какво състояние би имало имуществото му, ако превозните средства не бяха отнети от митническите служители.Поради изложеното по- горе съдът приема, че ищецът е претърпял преки и непосредствени вреди, представляващи понесени от него разноски  в резултат на отнемане на превозните средства от страна. Ищецът доказа и третия елемент, основание за ангажиране на отговорността на държавата – размера на вредите  чрез допустими доказателствени средства – съдебна експертиза. Това прави основателен и доказан обективно съединения иск в претендирания размер от 215 714 лв.

        Тъй като до приключване на устните състезания не се представиха доказателства за пълно или частично изпълнение на задължението за обезвреда , то на основание чл. 84, ал.3 от ЗЗД  съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава още от момента на деликта/ отмяна на незаконосъобразното наказателно постановление/  - 12.08. 2005 г. Предвид на изложеното и на основание чл. 84, ал.3 от ЗЗД той дължи и законната лихва върху горните суми от 12.08.2005 г. до окончателното им изплащане.

         На основание чл. 78,ал.1 от ГПК, приложима с оглед разпоредбата на чл. 144 от АПК ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно уважената част на исковете съдебно.-деловодни разноски в размер на 348,85 лева.

 

Водим от горните мотиви, административния  съд

 

                                  Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОСЪЖДА агенция “ Митници” гр. София да заплати на “ Олимп-67” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.***, бул. “***”, представлявано от управителя Н. Т. П.  сумата от 31857,40 лв/ тридесет и една хиляди осемстотин петдесет и седем лева и четиридесет стотинки/, представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди за нанесени щети на собствените му превозни средства, ведно със законната лихва върху сумата от 31857,40 лв , считано от датата на увреждането -12.08.2005 година до окончателното изплащане на главницата, като отхвърля иска до претендирания размер от 43 321,80 лева, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА агенция “ Митници” гр. София да заплати на “ Олимп-67” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.***, бул. “***”, представлявано от управителя Н. Т. П.  сумата от 215 714 лв / двеста и петнадесет хиляди седемстотин и четиринадесет лева, представляваща претърпени от ищеца имуществена вреда в резултат на допълнително понесени разноски за навло, ведно със законната лихва върху сумата от 215 714 лева, считано от датата на увреждането -12.08.2005 година до окончателното изплащане на главницата.

 

ОСЪЖДА агенция “ Митници” гр. София да заплати на “ Олимп-67” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.***, бул. “***”, представлявано от управителя Н. Т. П.  сумата от на 348,85 лв /триста четиридесет и осем  лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща направените от ищеца  съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част на исковете.

Решението  подлежи на  обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните  пред Върховен административен  съд София.

 

 

                                                    СЪДИЯ: