Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

                            180  19.06.2009г.   град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                                      

                                                                                              СЪДИЯ: Г.Д.

       

при секретар   Албена Ангелова                                                                                    

и с участието на прокурора                                                                                              като разгледа  докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 301 по описа за 2008г.,  за да се произнесе, съобрази следното:      

            Произвадството по делото е образувано по жалба, неправилно наименувана “искова молба” от адв.М.С. като пълномощник на В.М. *** Загора, против действията и бездействията на кмета на община Стара Загора във връзка с принудителното изпълнение на заповед № 806/ 19.04.2007г. за изземване на недвижим имот, издадена от кмета на община Стара Загора.  В жалбата, в условията на обективно съединяване са направени следните искания: 1.да бъде осъден ответника да прекрати неоснователните действия на самоволно изваждане на багажа, собственост на жалбоподателя и семейството му, от недвижимия имот – предмет на изземване; 2. да бъде осъден ответника да прекрати бездействието си относно предоставяне възможност на жалбоподателя да събори стопанските постройки и да изнесе  материала от тях и 3. осъждане на ответника да разпечата недвижимия имот и определи на жалбоподателя по-голям срок, в който да си прибере вещите от недвижимия имот. В съдебно заседание жалбоподателя, чрез пълномощника си по делото поддържа направените в жалбата искания.

Ответникът по жалбата – Кмета на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител юриск. Петрова, оспорва жалбата. Излага съображения, че в производството по изпълнението на заповедта за изземване на недвижимия имот на жалбоподателя са отправяни многократни покани и му е била предоставяна възможност доброволно да изнесе движимите си вещи от имота, поради което не е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Със Заповед № СД 480/ 21.08.1990г. издадена от Председателя на ОНС – Стара Загора, на основание чл.94 от ЗУТ е бил отчужден недвижим имот – дворно място от446кв.м., ведно с намиращите се в него масивна жилищна сграда и масивен гараж, находящ се в гр.Стара Загора, ул.”Г.Раковски”№37, собственост на В.М.Д.. Видно от т.ІІІ на цитираната заповед, в определената оценка на отчуждавания имот не са включени изградените в имота стопански постройки, като е дадена възможност на собственика да ги събори да вземе материалите. Не са оценени и дървените корнизи, 2 бр. абажури, както и релсите в жилищната сграда, които собственика следва да вземе. С издадената заповед № СД 480/ 21.08.1990г. е настъпил отчуждтелния ефект и правото на собственост върху описания по-горе имот е преминало в общината, съгласно влезлия в сила 1996г. ЗОбС. На 10.12.2002г. кмета на община Стара Загора е издал заповед № 1810/ 1012.2002г. за административно изземване на отчуждения недвижим имот. С повторна заповед № 806/ 19.04.2007г., издадена на основание чл.65 от ЗОбС кметът на община Стара Загора е наредил да бъдат иззети от В.М.Д. следните недвижими имоти: масивна къща на един етаж и масивен гараж, находящи се в гр.Стара Загора, ул.”ГС.Раковски”№ 37. Определена е дата за изземването – 20.04.2007г. и комисия, която да извърши действията по принудителното изземване. По делото няма данни тази заповед да е била оспорена пред съда и поради липса и на такива твърдения от страна на жалбоподателя съдът приема, че същата е влязла в законна сила. От представения по делото опис на имущество от 20.04.2007г. се установява, че посочените в него движими вещи са изнесени от имота на жалбоподателя и са предадени за съхранение в складова база “Голеш” гр.Стара Загора, като за пазач на вещите е определено лицето Иван Стоянов Иванов. Съгласно приемо-предавателен протокол от 30.11.2007г. членове от назначената от кмета на общината комисия по изземването, е предала на сина на жалбоподателя Симеон Веселинов Д. друга част от недвижимите вещи, намиращи се в отчуждения имот, подробно описани в протокола. С нотариална покана от 04.03.2008г. кмета на община Стара Загора е поканил жалбоподателя в едномесечен срок от връчването й, да изнесе собствените си движими вещи, намиращи се в отчуждения недвижим имот, общинска собственост. Видно от направеното отбелязване за връчване върху поканата, същата е била получена на 17.03.2008г. от лицето Миньо Д.. Жалбоподателят е изпратил писмен отговор до кмета на общината, заведен в деловодството на община Стара Загора с вх.№ 08.04.2008г., с който го уведомява, че нотариалната покана не е получена лично от него, а лицето, на което е била връчена го е уведомило късно, поради което не е имал възможност да организира изнасянето на вещите от имота. Моли да бъде уточнена дата и час за освобождаването на имота, като му се осигури достатъчно време за събиране на багажа, събаряне на стопанските постройки и изнасяне на материалите от тях. Поради това, че кметът на община Стара Загора не е определил дата и съответно възможност за достъп на жалбоподателя до недвижимия имот за изнасяне на вещите, В.М.Д. е подал “искова молба” до Старозагорски административен съд, по повод на която е образувано настоящото съдебно административно производство. 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

            Предметът на жалбата определя и предмета на съдебното производство, което според настоящия състав на Административен съд – Стара Загора, е такова по обжалване действия /т.1 от петитума на “исковата молба”/ и бездействия /т.2 и т.4 от петитума на “исковата молба”/ на органа по изпълнението, изрично регулирано в Раздел VІ на Глава ХVІІ от АПК. От събраните по делото доказателства безспорно се установи наличието на валидно изпълнително основание по см. на чл.268, т.1 от АПК – влязла в сила Заповед № 806/ 19.04.2007г. на кмета на община Стара Загора за изземване на недвижим имот – общинска собственост, въз основа на което е образувано изпълнително производство по реда на АПК. Страни в това изпълнително производство са кметът на Община Стара Загора, в качеството му на орган по изпълнението, съгл.чл.271,ал.1,т.1 от АПК и жалбоподателя, в качеството му на длъжник по изпълнението. Във връзка с така направените уточнения съдът приема, че жалбата е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.296 АПК срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.  

            Относно искането да бъде задължен ответника да прекрати неоснователните действия по изваждане багажа на жалбоподателя от недвижимия имот:

            Съдът намира жалбата в тази й част за неоснователна, като съображенията за това са следните:

Търсената от жалбоподателя защита за преустановяване на незаконосъобразни действия от органа по изпълнението е приложима в случаите, когато се извършват фактически действия, нарушаващи или застрашаващи правата или законните интереси на длъжника по образуваното административно-изпълнително производство. За да е налице, обаче адекватна защита срещу тези неоснователни действия на органа по изпълнението, е необходимо искането до съда за прекратяването им да е направено своевременно, т.е. в хода на извършването им. Когато неоснователните действия са прекратени или изоставени от съответния орган съдебното нареждане за тяхното прекратяване ще бъде безпредметно, тъй като прекратяването на действията като пряко целен резултат е вече осъществено. В процесния случай твърдяните действия по изнасяна на лични вещи, собственост на жалбоподателя от недвижимия имот – предмет на иззимване, действително са били извършени от органа по изпълнението, но това е станало на 20.04.2007г. /видно от приложения по делото опис – лист 44/, т.е. значително време преди отправеното до съда искане за тяхното прекратяване. По делото не се събраха данни към момента на подаване на “исковата молба” в съда / 25.04.2008г../, респ. в хода на съдебното производство, повторно да са извършвани твърдяните действия. Нещо повече, в с.з., проведено на 13.05.2009г. пълномощникът на жалбоподатела изрично заяви, че към настоящия момент не се извършват действия от служители на община Стара Загора относно изнасянето на движими вещи, собственост на В.Д.. Въз основа на тези фактически установявания съдът приема, че нито към датата на подаване на искането, нито към настоящия момент са налице данни за извършване на твърдяните в искането неоснователни действия. Поради това не може да бъде постановено преустановяване извършването на едно фактическо действие, реалното изпълнение на което не е започнало, респ. да бъде прекратено действието, изпълнението на което е приключило. С оглед изложеното съдът намира, че искането е неоснователно и жалбата в тази й част следва да бъде отхвърлена.

В останалата част жалбата е основателна.

Съгласно чл.294 от АПК на контрол за законосъобразност подлежат постановленията, действията и бездействията на органа по изпълнението. От анализа на цитираната правна норма се налага извод, че предмет на защита са както волеизявленията на органа по изпълнението по допустимостта или движението на изпълнителното производство, така и фактическите действия с които той осъществява процесуалните си правомощия , респ. неизпълнението на процесуалните задължения на органа по изпълнението /бездействия/.  Релевантно за настоящото съдебно производство е евентуалното задължение за действие на органа по изпълнението, изразяващо се в осигуряване възможност на длъжника да изнесе от недвижимия имот – предмет на изземване, всички свои движими вещи.  В случая образуваното изпълнително производство е във връзка с принудителното изпълнение на влязла в сила Заповед № 806/ 19.04.2007г. на кмета на община Стара Загора. Тази заповед има за предмет изземване на недвижим имот, като извън нейния предметен обхват са намиращите с в недвижимия имот движими вещи. По делото не съществува спор относно обстоятелството, че към настоящия момент в имота, описан в цитираната заповед се намират движими вещи, които са собственост на жалбоподателя. Следователно тези вещи подлежат на връщане на техния собственик. Действително кмета на община Стара Загора е отправил нотариална покана до В.Д. с указване на 1-месечен срок за изнасяне на вещите. Но доколкото тази покана не е била връчена лично на длъжника и видно от съдържанието на същата – липсва конкретна дата, час и лице, което ще разпечата имота, не може да се приеме, че органа по изпълнението е изпълнил задължението си да осигури възможност на длъжника да демонтира и изнесе собствените си движими вещи. Твърдението на ответника, че на жалбоподателя многократно е била предоставяна възможност да прибере вещите си, не бе установено по делото с надлежни доказателствени средства. При прилагането на последиците от непредставянето на доказателства за правно и доказателствено релевантни факти от страната, която носи тежест за тяхното установяване и доказване, съдът приема за неоснователно като недоказано това възражение. Във връзка с изложеното съдът счита, че в процесния случай органа по изпълнението е нарушил принципа на съразмерност при изпълнението, регламентиран в чл.272 от АПК, съгласно който е длъжен да осъществи изпълнението по начин и със средства, осигуряващи най – ефективно изпълнение на задължението и които са най – благоприятни за длъжника. По тези съображения съдът приема обжалваното бездействие на органа по изпълнението – неосигуряване на възможност за длъжника да събори стопанските постройки и да изнесе материалите от тях, както и да изнесе намиращите се в жилищната сграда движими вещи, за незаконосъобразно, поради което жалбата в тази си част е основателна. С оглед установеното незаконосъобразно бездействие и на основание чл.298, ал.1 предл.второ от АПК следва да бъде задължен кмета на Община Стара Загора, в едномесечен срок от получаване на настоящото съдебно решение да осигури на жалбоподателя достъп до недвижимия имот – предмет на изземване, като определи 14-дневен срок с изричното посочване на началната дата и час, от който този срок започва да тече, за доброволно изнасяне на намиращите се в имота движими вещи, собственост на В.М.Д., в т.ч. събаряне на изградените стопански постройки и изнасяне на материалите от тях. 

С оглед изхода на делото следва да бъде частично уважено искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски като на основание чл. 143, ал.1 от АПК община Стара Загора  бъде осъдена да заплати сумата от 90/деветдесет/ лева, от които 10 /десет/ лева платена държавна такса и 80 /осемдесет/ лева адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 006009/ 23.04.2008г.

 

Мотивиран от горното и на осн. чл. 298 от АПК, Старозагорският административен съд,

Р    Е    Ш    И:

ЗАДЪЛЖАВА Кмета на община Стара Загора, в качеството му на орган по изпълнението на влязла в сила Заповед №  806/ 19.04.2007г., в едномесечен срок от получаване на настоящото съдебно решение, да осигури на В.М.Д. достъп до недвижимия имот – предмет на изземване, като определи 14-дневен срок с изричното посочване на началната дата и час, от който този срок започва да тече, за доброволно изнасяне на намиращите се в имота движими вещи, събаряне на изградените стопански постройки и изнасяне на материалите от тях.

ОТХВЪРЛЯ жалбата, в частта, относно направеното искане за прекратяване неоснователните действия на органа по изпълнението за изваждане багажа на жалбоподателя от недвижимия имот – предмет на изземване, като неоснователна.

ОСЪЖДА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА  да заплати на В.М.Д. *** Загора, сумата от 90/деветдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                                         

                                                                                              СЪДИЯ: