Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

41    28.11.2008г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври  две хиляди и осма година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар   П.М.                                                                       и с участието

            на прокурора                                                                                                          като разгледа

            докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 314 по описа за 2008г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.138, ал.1 от Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ, отм./ във вр. с § 6, ал.3 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията /ЗУТ.

 

Образувано по жалба на “МАЛТЕХАГРО” ООД със седалище гр. Ботевград и адрес на управление бул. “Цар Освободител” № 30, представлявано от управителя Димитър Димитров, против Заповед № 826/ 03.07.2001г. на Кмета на община Стара Загора, с която е одобрено частично изменение на регулационния план за парцел І „За комплексно жилищно строителство и подземни гаражи и имот пл. №  4646а и частично изменение на застроителния план за новообразувания парцел ІІ - 4646а, кв. 520 по плана на гр. Стара Загора, като от парцел І „За комплексно жилищно строителство и ПГ” се образуват парцели № І „За комплексно жилищно строителство и ПГ” и ІІ за имот   пл. №  4646а, съгласно приложения проект. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество изложените съображения са за издаването му при неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание, както и че частичните изменения на ПР и ПЗ са одобрени при допуснати съществени нарушения на регламентираните административно-производствени правила и в противоречие на материалния закон. Направено е за отмяна на обжалваната заповед.      

 

Ответникът по жалбата – Кмет на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва подадената жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт, като издаден в съответствие с материалния закон и при съблюдаване на процесуалните правила, е правилен и законосъобразен.  

 

Ответниците по жалбата – Д.Т.Д. и С.Д.Б. ,чрез пълномощника си по делото в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорват жалбата като недопустима и неоснователна. Излагат доводи за липса на правен интерес и съответно на активна процесуална легитимация за жалбоподателя за оспорване на Заповед № 826/ 03.07.2001г. на Кмета на община Стара Загора. По съществото на спора поддържат, че обжалваната заповед е законосъобразна и че при одобряването на частичните изменения на Плана за регулация и Плана за застрояване /ЧИ на ПРЗ/ са спазени всички изисквания по действащата нормативна уредба към 2001г. Молят жалбата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено, като алтернативно правят искане за нейното отхвърляне, като неоснователна.   

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Относно допустимостта на жалбата:

Правен интерес, обуславящ активната процесуална легитимация като абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното обжалване имат лицата, които към момента на постановяване на акта са имали право да го обжалват.  Следователно наличието на право на оспорване на административния акт и съответно кръгът на легитимираните лица, се определят към датата на издаване на акта и се преценяват съобразно действащата към този момент нормативна уредба. Доколкото обжалваната заповед е издадена при условията на § 6, ал.3 от ПР на ЗУТ, по отношение на въпроса за процесуалната легитимация следва да намери приложение разпоредбата на чл.295, ал.1 във вр. с чл.295, ал.2, т.2 от ППЗТСУ /отм./, съгласно която право да обжалват заповеди за одобряване на застроителни и регулационни планове или техни изменения имат собственици на парцели (имоти) и лица с ограничени вещни права, когато предвижданията на плана се отнасят за тези парцели (имоти). В случая от представените по делото доказателства безспорно се установява, че към датата на издаване на заповедта “Малтехагро” ООД – гр. Ботевград, като правоприемник на “Малтехагро” ЕООД – гр. Ботевград, по силата на сключени договори за продажба на дялове от капитала и при приложението на чл.17а от ЗППДОбП, е собственик на постройка, която по регулационния план на гр. Стара Загора, утвърден със Заповед № 2/ 03.01.1991г., попада в УПИ І – “За комплексно жилищно строителство и ПГ” и улица с о.т 4514 – 4520, в кв. 520 по плана на града, като част от тази постройка попада в новообразувания въз основа на одобреното с оспорената заповед изменение на ПР УПИ ІІ - 4646а. Следователно като титуляр на ограничено вещно право върху имот – предмет на плана, жалбоподателят се явява засегнат от одобрените ЧИ на ПЗР, което и обуславя качеството му на „заинтересовано лице” и респ. наличието на правен интерес да оспорва по съдебен ред административния акт. Ирелевантни за преценката на активната процесуална легитимация на жалбоподателя са доводите на ответниците по жалбата /Ст. Б. и Д. Т./ досежно съставените АДС и тяхното съдържание респ. относно кога е отписан имота от актовите книги за държавна собственост, доколкото административната дейност по вписване/ отписване на имоти от актовите книги за държавна собственост е техническа и няма правопораждащ, правопроменящ, правопогасяващ или правопрекратяващ юридически ефект по отношение на собствеността. Още по-малко в настоящото съдебно производство може да се изследват въпросите дали записаната в АДС като площ на имота е в куб. м. или в кв.м.; защо при извършено вече попълване на имот № 4646а в кадастралния план отписването от АДС със заповед на Областния управител на област Стара Загора е извършено от имот № 4645; законосъобразно ли е извършено техническата анкета и разделянето на постройката; истинността на съставения констативен нотариален акт за собственост и верността на удостоверената площ на имота в представеното извлечение от ДМА по см. 203 и т.н. Проверката, която съдът е длъжен да извърши досежно принадлежността на право на собственост респ. на ограничени вещни права върху съответния имот, е единствено и само за преценката на процесуалната легитимация на страните по делото и се извършва въз основа на представените документи. В това съдебно производство – административно по своя характер, съдът не може да извършва преценка дали и доколко удостовереното в документите, легитимиращи лицата като носители на вещни права, отговаря на действителното фактическо и правно положение – т.е дали записванията досежно принадлежността, съдържанието и обема на правото, е вярно.  

Ето защо съдът приема за безспорно установено, че към датата на издаване на оспорената заповед “МАЛТЕХАГРО” ООД – гр. Ботевград е собственик на постройка, находяща се в имот – предмет на плана. Към датата на подаване на жалбата съгласно представените и приети като доказателства по делото нотариален акт № 110, том І, рег. № 2584, нот. дело № 86 от 2005г., както и скица № 880/ 21.03.2008г. на сграда /л. 10/ и скица № 3546/ 04.08.2008г. на поземлен имот /л. 156/, по кадастралната карта на гр. Стара Загора, одобрена със Заповед № РД – 18 – 1/ 07.01.2008г. на Изпълнителния Директор на АГКК, дружеството е собственик на сграда, попадаща в поземлен имот със стар идентификатор кв. 520 п. ІІ - 4646а. – т.е в имота, по отношение на който са одобрени ЧИ на ПЗР. Следователно жалбоподателят се явява заинтересовано лице по см. на чл. 295, ал.2, т.2 от ППЗТСУ /отм./ и по отношение на него е налице правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването на Заповед № 826/ 03.07.2001г. на Кмета на община Стара Загора.

            По делото липсват данни за съобщаването на заповедта по реда на чл.82, ал.3 от ППЗТСУ /отм./ на “Малтехагро” ООД – гр. Ботевград.

            С оглед на горното съдът приема, че жалбата като подадена от легитимирано лице и в законово установения срок, е процесуално допустима. 

       

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Административното производство по издаване на оспорената заповед е  започнало по молба на ответника по жалбата – С.Д.Б. вх. № 94.03-2318/ 19.02.2001г. до Главния архитект на община Стара Загора, с искане да бъде допуснато частично изменение на застроителния и регулационен план за имот пл. № 4646-а, кв. 520 по плана на гр. Стара Загора, признат и определен за възстановяване на наследниците на Кръстьо Бончев Марков с влязло в сила Решение № 14/ 13.04.1999г. на Старозагорския районен съд, постановено по гр. дело № 1411/ 1998г. по описа на същия съд. С Решение по т.18 по протокол  № 6 от проведено на 07.03.2001г. заседание на Архитектурно-градоустройствената комисия при община Стара Загора, е допуснато ЧИРП за парцел І „За комплексно жилищно строителство и ПГ и имот пл. №  4646а и ЧИЗП за имот пл. № 4646а, кв. 520 по плана на гр. Стара Загора. Въз основа на решението и скица № 1033/ 26.03.2001г. с виза на Главния архитект на община Стара Загора от 26.03.2001г., е изготвен проект за частично изменение на застроителния и регулационния, с обяснителна записка към него и графично изображение.  Проектът е разгледан и приет с решение по т.6 по протокол № 2 /12/ от заседание на Експертен съвет по устройство на територията /ЕСУТ/ при община Стара Загора, проведено на 09.05.2001г. С обявление № 1014/ 18.05.2001г. на основание чл. 69, ал.2 от ППЗТСУ изработеният проект за ЧИРП и за ЧИЗП е обявен и съгласно съдържащите се в административната преписка по издаване на оспорената заповед доказателства е съобщен на заявителката, на наследниците на Кръстьо Бончев като собственици на имот пл. № 4646а, на домоуправителите на жилищни блокове, находящи се в имоти №№ 4646 и 4647 и на община  Стара Загора. По делото няма данни проектът да е съобщен на „Малтехагро” ЕООД гр. Ботевград – заинтересовано лице по см. на чл. 295, ал.2, т.2 от ППЗТСУ /отм/. Съгласно констативен акт от 13.06.2001г. в законово установения 7 дневен срок от връчване на обявление № 1014/ 18.05.2001г. не са постъпили писмени възражения по проекта. С Решение по т.11 по Протокол № 4 /14/ от проведено на 13.06.2001г. заседание на ЕСУТ при община Стара Загора окончателно е приет проекта за ЧИРП за парцел І и имот пл. № 4646а и ЧИЗП за новообразувания парцел ІІ 4646а, кв. 520 по плана на гр. Стара Загора. С оспорената в настоящото производство Заповед № 826/ 03.07.2001г. на Кмета на община Стара Загора, на основание чл.6, т.7 и чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ във вр. с чл.86а от ППЗТСУ; чл.16, чл.54, ал.2, чл.57, ал.1, т.1, чл. 58, ал.1, т.1, чл. 59, чл.62, ал.1, т.1, чл.113, ал.1 и ал.2 от Наредба № 5 за ПНТСУ; § 7 от ЗИД на ЗУТ и решения на Архитектурно градоустройствената комисия при община Стара Загора и ОЕСУТ, е одобрено  частично изменение на регулационния план за парцел І „За комплексно жилищно строителство и подземни гаражи и имот пл. №  4646а и частично изменение на застроителния план за новообразувания парцел ІІ - 4646а, кв. 520 по плана на гр. Стара Загора, като от парцел І „За комплексно жилищно строителство и ПГ” се образуват парцели № І „За комплексно жилищно строителство и ПГ” и ІІ за имот   пл. №  4646а, съгласно приложения проект.

   По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът възприема като обективно, безпристрастно и компетентно. Съгласно същото и с допълнителните уточнения, дадени в съдебно заседание, със Заповед № 403/ 31.03.2000г. на Кмета на община Стара Загора е изменен кадастралния план за кв. 520 по плана на града с попълване на кадастъра с имот №4646а, възстановен със съдебно решение № 14 / 13.04.1999г. Вещото лице е посочило, че одобрените с оспорената заповед ЧИ на ПРЗ не съобразяват съществуващата в УПИ І, кв. 520 стопанска сграда, посочена като едноетажна полумасивна такава и че по отношение на предвиденото основно и допълващо застрояване са спазени изискванията на приложимата Наредба № 5/ 17.05.1995г. за правила и норми по териториалното и селищно устройство /отм./. При извършената справка в община Стара Загора вещото лице е установило, че  няма запазена строителна документация /разрешение за строеж, одобрен архитектурен проект в отделните му части и т.н./ досежно изградената в имота сграда.

 

   При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че  обжалваният административен акт е законосъобразен.

           

            Оспорената Заповед № 826/ 03.07.2001г. е издадена от материално и териториално компетентния орган по см. на чл. 6, т.7 от ЗТСУ /отм./ – Кмета на община Стара Загора.

            Съдът намира, че при нейното постановяване не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Не е спорно по делото, че проектът за ЧИ на ПРЗ не е съобщен на “Малтехагро” ООД – гр. Ботевград в качеството му на заинтересовано лице по см. на чл.295, ал.2, т.2 от ППЗТСУ /отм./, по реда на чл. 194, ал.1 от ЗТСУ /отм./, каквото е въведеното с разпоредбата на чл.69, ал.2 от ППЗТСУ /отм./ изискване. Действително това е лишило жалбоподателят от възможността да вземе становище като направи  писмени възражения, предложения или искания във връзка с проекта на плана. За да бъде квалифицирано това нарушение като съществено обаче е необходимо то да е повлияло или би могло да повлияе върху съдържанието на акта – т.е когато създава вероятност за неистинност на установените факти, от значение за съществуването на разпореденото или отказано с акта субективно право т.е такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В конкретния случай констатираното нарушение на административно-производствените правила не се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в оспорената заповед. Развилото се съдебно производство и извършените от страните /в частност от жалбоподателя/ процесуални действия в т.ч. представените доказателства в подкрепа на неговите доводи налагат извод, че дори и да бяха събрани и обсъдени в административното производство възраженията на „Малтехагро” ООД – гр. Ботевград като участник в спорното административно правоотношение, те биха установили фактическа обстановка и обосновали правни изводи и резултат, идентични с възприетото административно решение – т.е допуснатото нарушение не е повлияло върху съдържанието на обжалвания акт. С оглед на предоставената на жалбоподателя възможност в хода на съдебното производство да направи всички доводи и възражения по издадения административен акт и да представи или да поиска събиране на доказателства с които да обоснове твърденията си за незаконосъобразност на Заповед № 826/ 03.07.2001г. на Кмета на община Стара Загора, не може да се счита, че е накърнено правото му на защита. Поради което допуснатото от административния орган нарушение по чл.69, ал.2 от ППЗТСУ /отм./ не е съществено и не е довело до опорочаване на издадения от акт.     

            Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че липсата на неговото изрично съгласие като собственик на постройка в имота – предмет на плана, представлява съществено нарушение, обуславящо отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна.  Доколкото изменението на плана е на основание чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ /отм./ не може да се приеме, че наличието на съгласие на всички пряко заинтересувани собственици в т. ч. на “Малтехагро” ООД – гр. Ботевград като лице, непосредствено засегнато от предвижданията на одобрените ЧИ на ПРЗ, е било необходимо. За разлика от хипотезата на чл. 32, ал.2 от ЗТСУ /отм./, за изменението на плана по чл. 32, ал.1, т.2 от същия нормативен акт, наличието на такова съгласие не е регламентирано в закона като материалноправна предпоставка. Ирелевантно за законосъобразността на обжалвания административен акт е и липсата на искане съотв. съгласие на община Стара Загора като собственик на УПИ І „За комплексно жилищно строителство и гаражи” за ЧИЗРП. Развилата се по реда на ЗТСУ /отм./ респ. ППЗТСУ /отм./ процедура е инициирана от легитимирано лице /като собственик на поземлен имот 4646а, попадащ в УПИ І “За комплексно жилищно строителство и гаражи”/, което е достатъчно за да се приема, че е налице надлежно образувано административно производство. По изложените по горе съображения съгласието на Община Стара Загора за ЧИЗРП не е било необходимо. А от представените по делото доказателства се установява, че проектът за ЧИЗРП е съобщен на община Стара Загора като собственик на парцел І, кв. 520 по плана на града. Отделен е въпросът че в това производство жалбоподателят не може да обосновава доводите си за незаконосъобразност на оспорения административен акт с допуснати по отношение на други лица нарушения /а в случая такива и не са налице/.

            Неоснователно е възражението на “Малтехагро” ООД – гр. Ботевград, че не е спазено нормативно регламентираното изискване проектът за изменение на плана да се изработва въз основа на мотивирано предписание на Главния архитект. Действително това е правилото, установено с разпоредбата на чл. 88, ал.3, изр. първо от ППЗТСУ /отм./, но в изречение второ от същата норма е предвидена възможност по преценка на Главния архитект на общината, съобразно значението на изменението по плана, да поиска по основателността на молбата да се произнесе съветът за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура. Очевидно в случая е процедирано точно по този начин, доколкото в административната преписка по издаване на оспорената заповед са съдържа Решение по протокол № 6 от проведено на 07.03.2001г. заседание на Архитектурно-градоустройствената комисия при община Стара Загора, на което заседание е разгледана молбата и е прието решение за допускане ЧИРП за парцел І „За комплексно жилищно строителство и ПГ” и имот пл. №  4646а и ЧИЗП за имот пл. № 4646а, кв. 520 по плана на гр. Стара Загора.

Нито в ЗТСУ, нито в ППЗТСУ е регламентирано императивно изискване при изменение на ПУП да бъде изготвяно задание и следователно липсата на такова не може да обоснове наличието на съществено нарушение на процедурата по изработването и одобряването на ЧИЗРП. 

 

            Основателни са доводите на жалбоподателя че в заповедта като правни основания са посочени и несъответни разпоредби от ЗУТ /§ 7/ и от ППЗТСУ /чл.86а/. Доколкото с оглед на събраните доказателства по делото се установи, че процедура по чл.86а от ППЗТСУ /отм./ за попълване на кадастралния план с възстановения по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ имот е проведена и приключена със Заповед № 403/ 31.03.2000г. на Кмета на община Стара Загора, очевидно посочването на тази норма като основание за издаването на обжалваната в настоящото съдебно производство заповед не е било необходимо. Не е ясно какви са били съображенията на административния орган за позоваването на разпоредбата § 7 от ЗУТ /отм./ и в преписката няма данни и доказателства за приложимостта й в случая. Но тъй като оспореният административен акт съдържа действителното правно основание за одобрените ЧИ на ПЗР – чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ /отм./, погрешното посочване на неотносими правни норми не може да обоснове извод за незаконосъобразност на заповедта.

            Доколкото фактическите основания, наложили ЧИ на ПЗР могат да бъдат извлечени от всички съпътстващи и подготвящи крайния акт документи, съдържащи се в административната преписка по неговото издаване, липсата на обективирани в Заповед № 826/ 03.07.2001г. на Кмета на община Стара Загора мотиви не представлява съществено нарушение на формата на акта по см. на чл.146, т.2 от АПК, водещо до невъзможност за извършване на съдебна проверка и преценка за спазването на материалните законови изисквания за издаването на акта. Непосочването на мотиви относно приложимостта на ЗТСУ /отм/ и на Наредба № 5/ 17.05.1995г. /отм./ по никакъв начин не могат да обосноват незаконосъобразност на заповедта, защото приложимият закон, с оглед на датата, на която е внесен за обявяване проектът за ЧИ на ПРЗ  /18.05.2001г/  е определен с нормата на § 6, ал.3 от ПР на ЗУТ и съответно с тази на § 8 от ПЗР на Наредба № 5/ 21.05.2001г. за правила и нормативи за устройство на територията /отм./. Още по-малко това обстоятелство е пречка за осъществяване на съдебния контрол за съответствие на заповедта с материалния закон.  

Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ /отм./ влезлите в сила застроителни и регулационни планове могат да бъдат изменяни когато кадастралният план съдържа съществени непълноти или грешки, които имат значение за предвижданията по подробния план. Изменението на ПУП на това основание изисква предхождаща или съпътстваща процедура по поправяне /попълване/ на кадастралния план. От събраните по делото доказателства в т.ч. и от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че преди постановяването на заповедта за ЧИЗРП е издадена Заповед № 403/ 31.03.2000г. на Кмета на община Стара Загора, с която е одобрено попълването на кадастралната основа по съществуващата граница на имот пл. № 4646а кв. 520 по плана на гр. Стара Загора, възстановена собственост на наследниците на Кръстьо Бончев Марков. С оглед на което съдът намира, че е налице изискуемата от закона материалноправна предпоставка за изменението на влязъл в сила ПУП на посоченото в заповедта основание.  

Предвиденото с одобрените ЧИ на ПРЗ застрояване, попадащо върху част от съществуващата сграда – собственост на жалбоподателя, не е в нарушение на нормативна уредба. Действително съгласно разпоредбата на чл. 92а, ал.1 от ППЗТСУ /отм./ измененията на действащите подробни градоустройствени планове задължително се съобразяват с разрешените строежи, за които разрешението за строеж не е изгубило действие, като промяна в предвиденото застрояване, на основание на което е разрешен строежът, е допустима само със съгласие на собственика на строежа. Но в алинея втора на посочената норма е регламентирано изключение от това правило, въвеждащо неприложимост на изискването по ал.1 при изменение на плановете по чл.32, ал.1 т.2 от ЗТСУ /отм./, какъвто е настоящият случай. Отделно от това от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че липсват строителни книжа за сградата, собственост на „Малтехагро” ООД – гр. Ботевград в т. ч разрешение за строеж. Издаденото на основание § 16, ал.1 от ЗУТ Удостоверение от 14.06.2005г. на Главния архитект на община Стара Загора за търпимост на строежа не променя извода за неприложимост в конкретния случай на изискването по чл.92а, ал.1 от ППЗТСУ /отм./.

            От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че при одобряването на ЧИ на ПРЗ, по отношение на предвиденото основно и допълващо застрояване са спазени изискванията на приложимата Наредба № 5/ 17.05.1995г. за правила и норми по териториалното и селищно устройство /отм./ - отстояния от страничните регулационни линии и  градоустройствени показатели за устройствената зона /плътност, интензивност, свободна дворна площ и озеленяване/, при допустимо застрояване за стопанска дейност.    

            В голямата си част доводите и на жалбоподателя, и на ответниците по жалбата – С.Д.Б. и Д.Т.Д., сочат на наличието на материалноправен спор за собственост. Възникналият спор в следствие на конкуренцията на права в резултат на възстановена по реда на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ на собствеността върху имот пл. № 4646а и придобити права по ЗППДОбП, не може да бъде решен в настоящото съдебно – административно производство.

 

            Предвид гореизложеното съдът приема, че Заповед № 826/ 03.07.2001г. на Кмета на община Стара Загора № 1250/ 14.06.2007г. на Кмета на община Стара Загора е законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с  материалния закон и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК искането на пълномощника на ответниците по жалбата за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като „Малтехагро” ООД бъде осъдено да заплати сумата от 540 лв., от която 40 лв. лева внесено възнаграждение за вещо лице и 500лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно Договор за правна защита и съдействие № 026457 от 30.06.2008г.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто  от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ  жалбата на “МАЛТЕХАГРО” ООД със седалище гр. Ботевград и адрес на управление бул. “Цар Освободител” № 30, представлявано от управителя Димитър Димитров, против Заповед № 826/ 03.07.2001г. на Кмета на община Стара Загора, с която е одобрено частично изменение на регулационния план за парцел І „За комплексно жилищно строителство и подземни гаражи и имот пл. №  4646а и частично изменение на застроителния план за новообразувания парцел ІІ - 4646а, кв. 520 по плана на гр. Стара Загора, като от парцел І „За комплексно жилищно строителство и ПГ” се образуват парцели № І „За комплексно жилищно строителство и ПГ” и ІІ за имот   пл. №  4646а, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА   “МАЛТЕХАГРО” ООД със седалище гр. Ботевград и адрес на управление бул. “Цар Освободител” № 30, с БУЛСТАТ 832042759, представлявано от управителя Димитър Димитров,  да заплати на Д.Т.Д. ***, с ЕГН: ********** и С.Д.Б. ***, с ЕГН: **********, общо сумата от 540 /петстотин и четиридесет/ лв., представляваща направените от ответниците по жалбата разноски по делото.

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                    

 

                                                                                    

СЪДИЯ: /п/ Р. Т.