Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                    

                             53        29.12.2008г.      град Стара Загора

 

   

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осма година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар  П.М.                                                                       и с участието

            на прокурора  Р.С.                                                          като разгледа

            докладваното от съдия  Р. Т.  административно дело № 343 по описа за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

 Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.                                                     

Образувано е по искова молба на Т.П. ***, изпратена по компетентност с Определение № 134 “б” от 29.04.2008г. по гр. дело № 728/ 2008г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 20 000 /двадесет хиляди лв./, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ищцата твърди, че в резултат на незаконосъобразно бездействие на служители от общинска администрация – гр. Казанлък, изразяващо се в невписване на промяната в семейното й положение и съответно на фамилното й име в регистрите по гражданското състояние, не е могла да смени документите си за самоличност, в т.ч. и задграничния си паспорт; отложила е сключването на граждански брак и сватбеното тържество; не е могла да посети майка си, която работи в Гърция; не е получила акт за раждане на детето си; била е лишена от детски надбавки и от обезщетение за раждане на  дете и не е могла да запише детето в детско заведение. Вследствие на това твърди, че е претърпяла имуществени вреди в размер на 1100лв., от които 100лв. наложена и заплатена глоба за несвоевременната смяна на документи за самоличност и 1000лв. пропуснати ползи от невъзможността да получава детски надбавки, както и неимуществени вреди, оценени за сумата от 18 900лв., от които 12 000лв. за отложено сватбено тържество, 3 000лв. за невъзможността на ищцата за посети майка си в Гърция и 3900лв. от несъставянето на Акт за раждане на детето и незаписването му в детско заведение.  

Ответникът – община Казанлък, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени. Поддържа, че не е налице незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от общинска администрация – гр. Казанлък. Излага доводи, че в хода на съдебното производство не е доказано както наличието на причинна връзка между невписването на промяната в семейното положение респ. във фамилното име на ищцата и твърдяните от нея последици, така и наличието на действително претърпени вреди респ. на техния размер.

 

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава заключение, че предявените искове за основателни и следва да бъдат уважени.

                                  

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка.

На 19.10.2002г. ищцата и гръцкият гражданин Елефтериос Христос Галяцос, са сключили граждански брак в гр. Пловдив, РБългария, за което е съставен и подписан Акт за граждански брак № Ц – 769/ 19.10.2002г от длъжностно лице по гражданско състояние от община Пловдив.  През 2006г. Т.П. – Галяцу е подала искова молба за развод, във връзка с която е образувано гр. дело № 68/ 2006г. по описа на Районен съд – гр. Казанлък. В хода на разглеждане на делото е постъпило Решение № 162/ 2004г. на многочленен първоинстанционен съд гр. Родос, Република Гърция, с което е обявено разтрогване на сключения граждански брак между ищцата и Елефтериос Галяцос, с оглед на което производството по гр. дело № 68/ 2006г. на Казанлъшкия районен съд е прекратено.  С молба вх. № 94 - Т - 00 - 7/ 06.03.2007г., Т.П. – Галяцу е направила искане до Кмета на община Казанлък за вписване на чуждестранното съдебно решение по бракоразводното дело в регистъра на общината. Поради липсата на произнасяне по подадената молба ищцата в настоящото производство е подала жалба против мълчаливия отказ на административния орган, във връзка с която жалба е образувано адм. дело № 88/ 2007г. по описа на Административен съд – Стара Загора. С влязло в сила определение № 40/ 25.06.2007г. по горепосоченото дело жалбата е оставена без разглеждане, като недопустима, а подадената молба за вписване в регистрите по гражданското състояние на решението на Родоския съд, Република Гърция, за прекратяване на брака между Т. П. – Галяцу и Елефтериос  Галяцос, е изпратена за разглеждане и произнасяне по компетентност на Кмета на община Пловдив.  Съгласно Уведомление изх. № 95 00 8856 от 06.03.2008г., подписано от Кмета на община Пловдив, след установяване наличието на условията по чл.117 от КМЧП молбата на Т.П. *** е отразила исканата  промяна в регистъра за граждански брак.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка, образувана в община Пловдив във връзка с разглеждането и произнасянето по направеното от Т. П. – Галяцу искане за признаване на чуждестранното решение и вписване на промяната в съставения Акт за гражданско състояние респ.  в съответния регистър, ведно с адм.дело № 88/ 2007г. по описа на Административен съд – Стара Загора, изпратено като преписка по компетентност на Кмета на община Пловдив. Приложено е и гр. дело № 68/ 2006г. по описа на Районен съд – гр. Казанлък.

По направено от пълномощника на ищцата искане по делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Иван Петров Петров /понастоящем съпруг на ищцата/ и Цветанка Иванова П. – майка на ищцата.  След извършена преценка по чл.172 от ГПК и с оглед другите данни по делото съдът кредитира показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица - показанията им са вътрешно непротиворечиви и въз основа на тях се установява една и съща фактическа обстановка, а именно, че ищцата е срещнала затруднения при вписването на съдебното решение за развод в регистрите по гражданското състояние; след като промяната в данните за семейното й положение е била отразена, е започнала реалната подготовка за сватбеното тържество; от съжителството между ищцата и свидетелят Петров имат родено през м.август 2006г. дете, за което не са могли да получат еднократна помощ за раждане и детски надбавки и да го запишат в детско заведение и че за периода преди вписването на промяната в семейното й положение ищцата не е могла да посети майка си в Гърция.  

 

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявените искове се явяват недоказани и неоснователни, по следните съображения.  

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата или общината възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащият  фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата респ. на общината по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

В конкретният случай се претендира обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от бездействието на длъжностни лица на община Казанлък, изразяващо се в невписване на промяна в гражданското състояние на ищцата – семейното й положение и фамилното име. В глава ХV, раздел ІІ от АПК са регламентирани две хипотези на незаконосъобразни бездействия на административния орган /респ. на длъжностни лица от ръководената от него администрация/. В първата хипотеза /по чл.256 от АПК/, неизвършването на фактическо действие по направено искане до компетентния административен орган – т.е до органа, който е длъжен да го извърши по силата на законово оправомощаване, релевира наличието на незаконосъобразно бездействие. Нормата на чл.257, ал.1 от АПК  регламентира бездействието на административен орган да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт т.е по см. на посочената разпоредба бездействие е налице тогава, когато в нормативен акт е предвидено правомощие на административния орган да извърши конкретно определено фактическо действие, вменено в неговата компетентност и при настъпването на юридическия факт, предвиден в хипотезата на съответната правна норма, административният орган вместо да изпълни правомощието си – бездейства.

По аргумент от разпоредбата на чл.25 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ сред данните, които подлежат на вписване в личните регистрационни картони /ЛРК/ на лицата имали или имащи постоянен адрес в съответната община /и които ЛРК в своята съвкупност формират регистъра на населението на тази община/, е и семейното положение съотв. номера, датата и мястото на постановяване на съдебното решение за развод. Следователно семейното положение, като елемент от гражданското състояние подлежи на вписване освен в регистрите за гражданското състояние и в регистрите на населението на общината по постоянния адрес на физическото лице. Последните се водят от оправомощените длъжностни лица от съответната общинска администрация. Но това вписване е предхождано от отразяване на прекратяването на брака  в съставения Акт за гражданско състояние – Акт за сключен граждански брак. Едва след като се извърши вписването в съответния регистър за гражданско състояние, съгласно разпоредбата на чл. 39 от ЗГР чрез автоматизираната система ЕСГРАОН, тази промяна в гражданското състояние служебно се отразява в регистъра на населението по постоянния адрес на лицето.  

 В случая не е спорно по делото,  че Актът за сключения между ищцата и Елефтериос Галяцос граждански брак, е съставен от длъжностно лице по гражданско състояние в община Пловдив /по мястото на събитието/ и същият представлява част от регистрите за гражданско състояние на община Пловдив. Съгласно разпоредбите на глава ІІІ, раздел VІІІ от ЗГР вписването на настъпилата промяна в гражданското състояние досежно семейното положение на ищцата следва да се извърши чрез съответното отбелязване, а именно чрез записване на съдебното решение в графа “Бележки” на акта за брак. С оглед на което с влязло в сила Определение № 40/ 25.06.2007г. по адм. дело № 88/ 2007г. по описа на Административен съд Стара Загора молбата на Т.П. – Галяцу за вписване на съдебното решение за прекратяване на гражданския брак, е изпратена за разглеждане и произнасяне по компетентност на Кмета на община Пловдив. След проведена процедура по чл.117 от КМЧП по признаване и допускане за изпълнение на Решение № 162/ 2004г. на многочленен първоинстанционен съд гр. Родос, Република Гърция, промяната в семейното положение на ищцата е отразена в Регистъра за граждански брак на община Пловдив, видно от Уведомление изх. № 95 00 8856/ 06.03.2008г. на Кмета на община Пловдив и направеното отбелязване в графа „Бележки” на Акта за сключен граждански брак № Ц – 769/ 19.10.2002г. Едва след извършването на това отбелязване и след изпращане на съобщение по чл.82 от ЗГР за съответните длъжностни лица от общината по постоянния адрес /в случая община Казанлък/, възниква задължение служебно да отразят промяната в семейното положение в регистрите на населението на общината. Следователно преди да е записано съдебното решение за развод в съставения Акт за граждански брак и да е изпратено съобщение чрез системата ЕСГРАОН за настъпилата промяна в данните, записани в АГС, не е налице законово установената предпоставка /юридически факт/, с която правната норма свързва възникване на задължение за оправомощените длъжностни лица по гражданско състояние от общината по постоянен адрес на лицето, служебно да впишат промяната в семейното положение в ЛРК респ. в регистъра на населението на общината. Липсата на възниквало по силата на закона задължение за определено действие преди 06.03.3008г. /дата на вписване на съдебното решение за развод в Акта за граждански брак и отразяване на промяната на данните в Регистъра за граждански брак на община Пловдив/, не може да релевира незаконосъобразно бездействие по см. на чл. 257 от АПК. А между страните по делото не е спорно, че след като община Пловдив е извършила вписването на решението за развод, община Казанлък е отразила промяната на семейното положение на ищцата в регистъра на населението.   

Въз основа на описата по – горе процедура по вписване на промяната в данните за гражданското състояние в регистрите за гражданското състояние и в регистрите на населението не може да се приеме че е налице и незаконосъобразно бездействие в хипотезата на чл. 256 от АПК. Компетентни да се произнесат по направеното от Т. П. Галяцу искане вх. № 94 - Т - 00 - 7/ 06.03.2007г., за вписване на решението по бракоразводното дело в регистрите за гражданско състояние в т.ч. да преценят изпълнението на условията по чл.117 от КМЧП за признаване на чуждестранното решението, са съответните оправомощени длъжностни лица по гражданското състояние от община Пловдив. Ето защо не може да бъде вменено като задължение на служителите от община Казанлък да впишат решението на Родоския съд и неизпълнението на което задължение да бъде определено като незаконосъобразно бездействие, доколкото извършването на това вписване е извън тяхната компетентност. Тяхно задължение е да отразят в ЛРК на Т.П. – Галяцу и съответно в регистъра на населението на община Казанлък на настъпилата промяна в семейното положение на ищцата, но едва след признаване и вписване на чуждестранното съдебно решение за развод в Регистъра за граждански брак на община Пловдив чрез съответното отбелязване в графа „Бележки” на Акта за сключен граждански брак.

 

Отделно от това от събраните по делото писмени и гласни доказателства  не се установява по безспорен начин да са настъпили имуществени и неимуществени вреди така, както се претендират от ищцата. Действително отговорността на общините по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за причинени вреди е обективна. Обективният характер на отговорността означава, че общината отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. Следователно при всички положения за да бъде ангажирана отговорността на общината е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, които се явяват пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже настъпването на вреди, тяхното основание и размер, както и причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на административния орган или длъжностни лица. В конкретния случай в тежест на ищцата Т.П. е да докаже по безспорен начин че е претърпяла твърдените от нея в исковата молба вреди от имуществен и неимуществен характер, както и причинната им връзка с твърдяното бездействие на служители от общинска администрация – гр. Казанлък. Въпреки дадените указания с направения по делото доклад в съдебно заседание, проведено на 15.10.2008г. за фактите и обстоятелствата, по отношение на които съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК носи доказателствена тежест, ищцата не ангажира доказателства с които да бъде установено по несъмнен начин, че действително е претърпяла претендираните вреди, още по-малко че твърденият вредоносен резултат е в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от община Казанлък, за да бъде обоснован извод за възникнало по отношение на Т. П. право на парично обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.  

 

По предявения иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 100лв., представляващи сумата по наложената глоба за несвоевременна смяна на документите за самоличност и на задграничния паспорт:

С допустимите от закона доказателствени средства не беше установено по делото, че сочената като последица несвоевременна смяна на документите за самоличност, е резултат именно на твърдяното бездействие на длъжностни лица от общинска администрация – гр. Казанлък, както и че това е довело до налагането на „глоба” в размер на 100лв. Не са представени каквито и да е било доказателства, както че претендираната вреда реално е претърпяна и то в посочения размер /че е наложена и заплатена санкция за несвоевременна смяна на документи за самоличност/, така и че това обстоятелство и вредата са пряко и непосредствено следствие от невписването на промяната в семейното положение на ищцата в регистъра на населението на община Казанлък – няма доказателства за наличието на влязло в сила наказателно постановление за налагане на административно наказание, нито такива, установяващи че посочената сума е заплатена от ищцата.  Липсата на безспорно установена вреда /по размер и по основание от гл. т. на правопораждащия я юридически факт/, както и на причинна връзка с незаконосъобразна административна дейност на община Казанлък, обосновава извод за неоснователност на предявения иск за обезщетение.   

 

По иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размера на претендираната сума от 3000лв., поради невъзможността ищцата да посети майка си в Гърция с оглед липсата на актуален задграничен паспорт:

По делото не бяха представени доказателства, че именно вследствие на невписването на промяната в семейното положение на ищцата, същата не е могла да подаде заявление и да получи нов задграничен паспорт. Още повече че невъзможността за реализиране на пътуването не би могла да бъде обоснована с липсата на паспорт, доколкото след 01.01.2007г. за преминаването на границата с Република Гърция необходимо и достатъчно е легитимираното с лична карта,  какъвто документ за самоличност ищцата безспорно е притежавала /посочената в изходящи от ищцата документи, приети като доказателства по делото - л.к № 195943003, изд. на 19.01.2006г. от МВР – гр. Стара Загора/. Следователно абсолютно недоказан е фактът че ищцата е била обективно възпрепятствана да посети майка си в Гърция и то поради „невъзможността да получи задграничен паспорт”, още по-малко че това е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от община Казанлък. 

 

По предявения иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от невъзможността за съставяне на Акт за раждане на детето и записването му в детско заведение в размер на претендираната сума от 3 900лв.:

Липсват каквито и да е било доказателства, че към момента на раждането на детето /Доника Елефтериос Галяцу, съгласно Удостоверение за семейно положение на членовете на семейството на Т.П.П. - Галяцу изх. № 001419 от 19.06.2007г./, не е бил съставен Акт за раждане, още по-малко това да е в някаква причинно-следствена връзка с невписването на промяната в семейното положение на ищцата в регистрите на населението на община Казанлък. Нещо повече – от показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица и от отразения ЕГН на детето в посоченото удостоверение се установява, че детето е родено през м. август 2006г. – много преди ищцата да е направила искане за отразяване на промяната на подлежащите на вписване данни в съответните регистри. Доколкото актовете за раждане се съставят в 7 дневен срок от раждането на детето, несъстоятелно е да се твърди, че бездействието на служители от община Казанлък във връзка с подадена от ищцата молба от 06.03.2007г. може да бъде причина за „невъзможност” за съставянето на посочения акт за раждане към м. август 2006г. Очевидно Акт за раждане на детето е съставен /в противен случай не би могло да му бъде даден ЕГН/. Отделен е въпросът че най-вероятно в този акт като баща на детето е записан Елефтериос Галяцу /видно от посоченото презиме и фамилия на детето в издаденото Удостоверение за семейно положение на членовете на семейството на Т.П.П. Галяцу/. Но предвид обстоятелството, че от една страна към датата на раждането на детето бракоразводното дело в Казанлъшкия районен съд е било все още висящо, а от друга не имало данни за постановеното решение на Родоския съд за развод, вписването на бащата се е извършило въз основа на законовата презумпция по чл. 32 от СК. Промяната на вписаните данни относно произхода от бащата се извършва с отбелязване в графа „Бележки” на съставения Акт за раждане въз основа на влязло в сила съдебно решение, постановено в съответното производство по реда на СК за установяване/ оспорване на произход. Следователно това вписване в Акта за раждане /или съставянето на нов такъв/ по никакъв начин не е обусловено от последващото /след съставянето на акта за раждане/ вписване на промяната в семейното положение на ищцата в регистъра на населението на община Казанлък. Доколкото основанието за съставянето на нов акт за раждане на детето респ. за промяна на вписани данни във вече съставен такъв би било влязло в сила съдебно решение, липсва пряка и непосредствена причинна връзка между несъставянето на този АГС с твърдяното бездействие на длъжностни лица от община Казанлък.

Не са представени и доказателства за „невъзможността” детето да бъде записано в детско заведение /т.е до кое точно заведение ищцата е подала заявление; получен отказ за записване и мотивите за този отказ/. Още повече че никъде в нормативната уредба не са регламентирани ограничения или пречки за записване на дете в детско заведение, основани на семейно положение, произход на детето и т.н. Ето защо по никакъв начин не може да бъде обоснован извод за наличието на причинна връзка между „незаписването” на детето в детско заведение и твърдяното бездействие на служители от общинска администрация – Казанлък по невписване на промяната на семейното положение на ищцата.

По предявения иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучаване на детски надбавки в размер на 1000лв.:

 Правото на  парични помощи по Закона за семейните помощи за деца /в т. ч еднократна парична помощ при раждане на дете, месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година и месечни помощи за дете до завършване на средно образование/, възниква при наличието на регламентираните в закона предпоставки и се упражнява чрез подаването на молба-декларация /по образец/ в съответната Дирекция „Социално подпомагане”. По делото няма представени доказателства, че ищцата е подавала молби за получаване на парични помощи по чл.6 и чл.8 от ЗСПД и съответно че има постановен отказ за тяхното отпускане. Нещо повече – от приетото като доказателство Удостоверение  изх. № 9455/ 0043 от 20.10.2008г., издадено от Директор дирекция „Социално подпомагане” гр. Казанлък се установява, че Т.П. не е подавала молба за еднократна помощ при раждане на дете. От същото удостоверение е видно, че паричната помощ по чл.7 от ЗСПД /за дете до завършване на средно образование/ ищцата получава от м. май 2008г., но по делото няма данни да е подавала предходни молби, по които да е получила отказ, както и за причините за този отказ. За да се приеме основателна претенцията за обезщетяване за вреди по предявения иск е необходимо да бъде доказано че ищцата е упражнила правата си за парични помощи по чл.2, ал.1 т.2, т.3 и т.4 ЗСПД чрез подаването на съответните молби-декларации в Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Казанлък; отпускането на такива помощи /в частност детски надбавки/ да й е отказано и отказът да е мотивиран с обстоятелство, наличието на което се явява пряка и непосредствена последица от бездействието на служители от общинска администрация – гр. Казанлък. В случая доказателства в посочения смисъл, както и относно размера на претендираните имуществени вреди /пропуснати ползи/ от 1000лв., не бяха представени по делото.

По предявения иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на претендираната сума от 12 000лв. за отложено сватбено тържество:

По делото не бяха събрани категорични доказателства че ищцата е планирала сватбено тържество и че същото е било отложено. От свидетелските показания на Иван Петров се установява, че са имали намерение да сключат граждански брак с ищцата, но реалното планиране и подготовка на сватбеното тържество са започнали едва след като съдебното решение за развод е било признато и отразено в регистъра по гражданското състояние. В тази връзка твърденията за претърпени неимуществени вреди от неосъществено сватбено тържество се явяват недоказани и като такива неоснователни.

Всъщност в хода на съдебното производство не беше доказано по безспорен начин че ищцата е претърпяла неимуществени вреди и че същите се намират в причинно-следствена връзка с бездействие на длъжностни лица от община Казанлък. Показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица са твърде общи и от тях не може да се направи обоснован извод за промени в обичайното поведение на ищцата, които да представляват индикация, че тя преживява болки и страдания, причинени от твърдяната незаконосъобразна административна дейност.

 

С оглед на гореизложеното съдът намира, че поради липсата на елементите от правопораждащия фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за отговорността на община Казанлък, предявените искове за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от общинска администрация – гр. Казанлък се явяват недоказани и неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

 

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд 

 

 

 

   Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените от Т.П. *** против община Казанлък искове за заплащане на сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в т.ч. обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в размер на 1 100 /хиляда и сто / лева, от които 100 /сто/ лева наложена санкция за несвоевременна смяна на документи за самоличност и 1 000 /хиляда/ лева пропуснати ползи от невъзможността за получаване на детски надбавки и обезщетение в размер общо на 18 900 /осемнадесет хиляди и деветстотин/ лева за претърпени неимуществени вреди за отложено сватбено тържество, за невъзможността й да посети майка си в Гърция и да бъде съставен Акт за раждане на дете и записването му в детско заведение, причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от община Казанлък, както и за заплащане на законната лихва  върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 21.04.2008г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни. 

 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: