Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

33     19.02.2009г.      град Стара Загора

 

 

              В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар   П.М.                                                                             и с участието на прокурора                                                                                                  като разгледа докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 346 по описа за 2008г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

 

Образувано е по жалба на М.Н.К. ***, С.Г.З. ***, Д.Б.Н. ***, З.А.В. *** , М.К.Ж. ***, В.Н.Г. ***, Ж.Б.С. ***, Д.Г.Д. ***, С. ***, Ц.В.Ц. ***, М.Г.М. *** и Д.М.Д. ***,  против Заповед  № 1832/ 18.11.2004г. на Кмета на община Стара Загора за одобряване на План за регулация в квартал 336 по плана на гр. Стара Загора, с искане за обявяване на нейната нищожност поради постановяването й в грубо противоречие на материалноправните разпоредби и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателите твърдят че имотът – предмет на одобрения с оспорената заповед План за регулация - УПИ ХVІ кжс, пг, коо “ в кв. 336 по плана на града, не съществува като правен субект, тъй като процедурата по узаконяването му не е приключила. Изложени са съображения, че доколкото с изменението на плана се предвижда на мястото на съществуващи градинки и алеи да бъдат изградени подземни гаражи и комплексно жилищно строителство, с което се променя не само предназначението на имота, но и формата на собствеността – от публична в частна общинска, обжалваният административен акт е издаден при липса на материална компетентност за Кмета на община Стара Загора, по аргумент от разпоредбата на чл.6, ал.1 във вр. с ал.3 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Нищожността се обосновава и с обстоятелството, че процедурата по издаване на оспорената Заповед № 1832/ 18.11.2004г. е започнала по заявление, подписано от заместник кмета на община Стара Загора, без наличие на надлежна заповед за упълномощаване.

 

            Ответникът по жалбата -  Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като недопустима с твърдения за наличието на влязло в сила съдебно решение между същите страни и със същия предмет. По съществото на спора обосновава неоснователност и недоказаност на жалбата, с оглед на което моли съда да остави в сила заповедта на Кмета на община Стара Загора, като издадена в съответствие с изискванията на закона.

 

            Ответникът по жалбата – В.П.П., редовно призован за съдебно заседание, не се явява и представлява и не взема становище по основателността на оспорването.

       

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Производство по издаване на оспорената заповед е започнало по заявление вх. № СП – 164/ 06.08.2004г. за съгласуване на подробен устройствен план, подадено от община Стара Загора, заинтересовано лице по см. на чл.131, ал.1 във вр. с ал.2, т.1 от ЗУТ /съгласно представения заверен препис - извлечение от поименния стопански справочен регистър /разписния списък/ към ПУП. С подписаното от заместник кмета на общината заявление е направено искане за съгласуване на План за регулация /ПР/ относно УПИ ХVІ кжс, пг, коо в кв.336 по плана на гр. Стара Загора, като бъде обособен УПИ съгласно посоченото в приложеното копие – извадка от регулационния план на града. На основание чл. 135, ал.3 от ЗУТ с предписание изх. № Ип – И – 358/ 16.08.2004г. на Главния архитект на община Стара Загора, оправомощен със Заповед № 721/ 11.06.2001г. във връзка с Решение № 433 по Протокол № 22 от заседание на Общински съвет Стара Загора, проведено на 10.05.2001г., е допуснато изработване на проект за изменение на ПР в обхват ПР за УПИ ХVІ – Комплексно жилищно строителство, подземни гаражи и КОО, кв. 336 по плана на гр. Стара Загора /съгласно представената скица – предложение/. Въз основа на предписанието е изготвен проект за ПУП – ПР с обяснителна записка и графично изображение, като видно от нанесеното с кафяв цвят на ПР по скица № 3766/ 15.09.2004г. промените се изразяват в обособяване на нов УПИ № ХVІІІ – ОДО в кв. 336 по плана на гр. Стара Загора от съществуващият УПИ № ХVІ – “Комплексно жилищно строителство, подземни гаражи и КОО”, променя се номера на УПИ ХVІ в № ХVІІ, както и уличната регулация откъм ул. “Димчо Стаев”. За изработения ПР е изготвено съобщение № Сп-164/ 2004г., като в представената административна преписка липсват доказателства проектът да е обявен на всички заинтересованите лица с надлежно съобщение по чл.128, ал.3 от ЗУТ – приложена е единствено разписка за връчено съобщение на заявителя – община Стара Загора. Проектът за изменение на ПУП – ПР в частта досежно имот УПИ ХVІ кжс, пг, коо в кв.336 по плана на гр. Стара Загора, е разгледан и приет с решение по т.33 по протокол № 35 от заседание на Общинския експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/ при община Стара Загора, проведено на 15.09.2004г. Със заповед № 1832/ 18.11.2004г. на Кмета на община Стара Загора, по заявление вх. № СП 164 от 06.08.2004г., Предписание № Ип - И 358 от 16.08.2004г. на Главния архитект на община Стара Загора, приет проект с Решение по Протокол № 35 от 15.09.2004г. на ОЕСУТ при община Стара Загора, на основание чл. 129, ал.2, чл.134, ал.1, т.2 и чл.135, ал.2 от ЗУТ, е одобрен План за регулация в кв. 336 по плана на града, като УПИ ХVІ – “Комплексно жилищно строителство и подземни гаражи, КОО” се променя на УПИ ХVІІ – “Комплексно жилищно строителство и подземни гаражи, КОО” и от него се обособява нов УПИ № ХVІІІ – ОДО, променя се и уличната регулация откъм ул. “Димчо Стаев”, както е показано на плана за регулация по кафяви линии и надписи, неразделна част  от настоящата заповед.

            Представени и приети като доказателства са скица – копие от  ПЗ, одобрен със Заповед № 214/ 09.02.1993г., както и Заповед № 2551/ 09.08.1988г. на Председателя на ОбНС – гр. Стара Загора за одобряване ЗРП на кв. “М. Станев” в посочените в заповедта граници, с приложена скица.

            Към материалите по настоящото дело е приложено адм. дело № 217/ 2007г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

           

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

            Предметът на съдебната проверка и контролът за законосъобразност по отношение на оспорената Заповед № 1832/ 18.11.2004г. на Кмета на община Стара Загора, следва да обхване единствено наличие на основания за обявяване на нейната нищожност. Това следва не само от обстоятелствената част и от петитума на подадената жалба, но и с оглед обстоятелството че оспорването е направено след изтичане на нормативно регламентирания срок. Необосновано е твърдението на жалбоподателите, че 14 дневният срок за обжалване на заповедта по отношение на тях започва да тече от датата, на която са получили писмо изх. № Т – отг 451/ 07.05.2008г. с приложена към него Заповед № 1832/ 18.11.2004г. на Кмета на община Стара Загора, което писмо приемат като изпълняващо функциите на съобщение по см. на чл.130 от ЗУТ. Съгласно изискванията на чл. 130 от ЗУТ /в действащата към датата на издаването на заповедта редакция/, приложимият процесуален ред за съобщаване на заповеди за одобряване на ПУП /респ. за тяхното изменение, по арг. от нормата на чл. 136, ал.1 от ЗУТ/, е бил редът, регламентиран в ГПК /отм./ - т.е уведомяването на заинтересованите лица е следвало да се извърши чрез връчване на съобщение с посочване на номера и датата на издаване на заповедта и предметния й обхват – какъв ПУП се одобрява респ. изменя и кои урегулирани поземлени имоти са предмет на плана. Действително в представената административна преписка по издаването на оспорената заповед липсват доказателства, че след нейното постановяване същата е била съобщена на жалбоподателите по настоящото дело по описания по-горе ред. В случая обаче от приетите като доказателства по приложеното адм. дело № 217/ 2007г. по описа на Административен съд – Стара Загора - писмо изх. № Т – отг 858/ 31.08.2007г. на Главния архитект на община Стара Загора и молба до съда от 12.09.2007г. безспорно се установява, че съобщаването за издадената заповед е станало в един много по-ранен момент, а не както се твърди в жалбата на 08.05.2008г. /дата на връчване на писмо изх. № Т – отг 451/ 07.05.2008г. на Кмета на община Стара Загора/. Следва да се отбележи че нито ЗУТ, нито приложимият към 2004г. ГПК или пък сега действащият АПК, вменяват като императивно задължение за административния орган издаваните от него заповеди да бъдат съобщавани чрез изпращане на преписи от тях  на заинтересованите лица. В случая в писмо изх. № Т – отг 858/ 31.08.2007г. на Главния архитект на община Стара Загора изрично е посочено не само номера и датата на издаване на оспорената заповед, но е и възпроизведено нейното съдържание, с оглед на което съдът приема че изпълнява функциите на съобщение по чл.130 от ЗУТ. Това писмо е приложено от жалбоподателите към подадената молба вх. № 1353/ 12.09.2007г. по адм. дело № 217/ 2007г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Видно от молбата /с характер на становище – възражение по представените от община Стара Загора доказателства/, жалбоподателите освен че изрично обсъждат извършените със Заповед № 1832/ 18.11.2004г. изменения на ПР, признават и факта за узнаването за нейното издаване в т.ч. и за съдържание й. Нещо повече – по искане на жалбоподателите /част от които са и жалбоподатели по настоящото дело/ тази заповед е изискана, представена и приета като доказателство  по адм. дело № 217/ 2007г. Ето защо съдът намира, че към датата на подаване на жалбата против Заповед № 1832/ 2004г. на Кмета на община Стара Загора /вх. № 94 – 00 – 348/ 10.05.2008г./, е изтекъл дори удължения по см. на чл.140 от АПК срок за съдебно обжалване на административния акт, считано от момента, към който е безспорно установено и признат от жалбоподателите факта на узнаването за издаването на заповедта – 12.09.2007г. С оглед на горното направеното оспорване следва да бъде разгледано като такова за прогласяване нищожността на Заповед № 1832/ 18.11.2004г. на Кмета на община Стара Загора, доколкото това искане, по аргумент от разпоредбата на чл. 149, ал.5 от АПК, може да бъде направено без ограничение във времето.

 

            По допустимостта на жалбата:

            Неоснователен е довода на ответника по жалбата – община Стара Загора, че подадената жалба е процесуално недопустима поради обстоятелството, че между същите страни и на същото основание е налице влязло в сила решение, с което е разрешен административно-правния спор. Видно от приложеното адм. дело № 217/ 2007г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с влязло в сила Решение № 133/ 31.03.2008г. по посоченото дело, е отхвърлена като неоснователна жалбата, подадена от живущите на адрес гр. Стара Загора, бул. “Цар Симеон Велики” № 27, вх. “Д” против Заповед № 1288/ 20.06.2007г. на Кмета на община Стара Загора.  Независимо от факта, че лицата, по чиято жалба е образувано производството по адм. дело № 346/ 2008г. по описа на Административен съд – Стара Загора, са били жалбоподатели и като такива страни по адм. дело № 217/ 2007г. по описа на същия съд, както и че по двете дела ответник по жалбата е община Стара Загора, не са налице предпоставките по чл. 159, т.6 или т.7 от АПК, релевиращи недопустимост на подадената жалба като основания за оставянето й без разглеждане. Липсва изискуемата от закона идентичност между адм. дело № 217/ 2007г. и адм. дело № 346/ 2008г. от гл. т. на техния предмет, доколкото оспорените административни актове по двете дела са различни. По адм. дело № 217/ 2007г. предмет на съдебна проверка и контрол за законосъобразност е била Заповед № 1288/ 20.06.2007г. на Кмета на община Стара Загора, а по настоящото дело - Заповед № 1832/ 18.11.2004г. на Кмета на община Стара Загора. Двете заповеди, макар и издадени на основание на един и същ материален закон /ЗУТ/ и касаещи едни и същи УПИ, не са идентични от гл.т. на предметно съдържание и разпоредени правни последици. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на ответника по жалбата – община Стара Загора, за наличието на абсолютна процесуална пречка за разглеждане и произнасяне по същество по подадената жалба. Този извод не се променя и от обстоятелството, че в постановеното и влязло в сила Решение № 133 от 31.03.2008г. по адм. дело № 217/ 2007г. по описа на Административен съд – Стара Загора, решаващият съдебен състав е обсъдил в мотивите към решението си съдържанието на Заповед № 1832/ 18.11.2004г. на Кмета на община Стара Загора. Това обсъждане е направено при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства при осъществения контрол за законосъобразност на Заповед № 1288/ 20.06.2007г. на Кмета на община Стара Загора. Доколкото със сила на пресъдено нещо се ползва съдебното решение /но не и мотивите към него/ и при липсата на изрично произнасяне в Решение № 133/ 31.03.2008г. на Старозагорския административен съд досежно оспорената в настоящото производство заповед, не може да се приеме, че между същите страни с влязло в сила решение е разрешен административно-правния спор относно законосъобразността на Заповед № 1832/ 18.11.2004г. на Кмета на община Стара Загора.

           

            При извършената проверка относно допустимостта на жалбата съдът приема за установено, че същата е подадена от активно легитимирани лица, в качеството си на заинтересовани такива по см. на чл.131, ал.1 във вр. с ал.2, т.1 от ЗУТ, като носители на ограничено вещно право на строеж върху имот – предмет на одобрения ПР /УПИ ХVІ в кв. 336 по плана на града/. Доколкото оспорването е с искане за прогласяване нищожността на Заповед № 1832/ 18.11.2004г. на Кмета на община Стара Загора, по аргумент от разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК, същото не е обусловено от преклузивен срок. С оглед на горното и при липсата на процесуални пречки от категорията на абсолютните за допустимост на образуваното съдебно производство, жалбата подлежи на разглеждане и произнасяне по същество.

           

             В производство, образувано по искане за прогласяване нищожността на един административен акт, съдебната проверка за законосъобразност обхваща единствено и само съществуването на правоизключващи юридически факти спрямо разпоредените с акта правни последици. Следователно предмета на доказване включва онези факти и обстоятелства, които могат да релевират наличието на съществени пороци на административния акт, обуславящи неговата невалидност. В действащото българско законодателство няма легална дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна практика основание за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било издаването на административния акт от некомпетентен орган т.е в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание /т. е при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма/ или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи.

           

            Въз основа на установената фактическа обстановка и след извършена проверка на оспорената заповед на Кмета на община Стара Загора досежно наличието на съществени пороци като основания за обявяване на нейната нищожност, съдът намира че жалбата е неоснователна, по следните съображения:.

                       

            Заповед № 1832/ 18.11.2004г. е издадена в изискуемата от закона форма, от материално и териториално компетентния административен орган – Кмета на община Стара Загора. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателите, че доколкото със заповедта се променя не само предназначението, но и “формата на собственост, която от публична общинска се превръща в частна общинска” и при липсата на решение на ОбС – Стара Загора по чл.6, ал.1 във вр. с ал.3 от ЗОС за преобразуване на собствеността, оспореният административен акт се явява нищожен поради несъществуването на задължително основание за неговото издаване и на некомпетентност на постановилия го орган. Безспорно, приемането на решение за обявяване на имот – публична общинска собственост, за частна общинска собственост, е в изричната законово установена компетентност на Общинския съвет съгласно разпоредбата чл.6, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗОбС. Но в случая с оглед съдържанието на заповедта и на разпоредените с нея правни последици липсва каквото и да е основание да се твърди, че с оспореният акт се “променя формата на общинска собственост”. Нито посочените основания за издаването на Заповед № 1832/ 18.11.2004г., нито предмета на обективираното в нея волеизявление сочат, че Кметът на община Стара Загора е иззел и упражнил правомощия от изключителната компетентност на ОбС – Стара Загора, с което да се обоснове нищожност на обжалвания административен акт. Оспорената заповед по същество съдържа разпореждане за изменение на ПУП – ПР и по аргумент от разпоредбата на чл.129, ал.2 от ЗУТ във вр. с чл.136, ал.1 от ЗУТ компетентен да одобри тези изменения е именно Кметът на община Стара Загора.

            На следващо място наличието на решение на Общинския съвет по чл.6, ал.1 от ЗОбС не е “задължително основание”, при липсата на което да е недопустимо издаването на заповед за изменение на ПР, в какъвто смисъл са изложените от жалбоподателите доводи. Доколкото приемането на решение за обявяване на имот – публична общинска собственост в частна общинска собственост не е предвидено като елемент от правопораждащия фактически състав по отношение на правомощието на кмета на общината да издаде заповед за одобряване на ПУП – ПР и съответно не е регламентирано в закона като предпоставка за изменение на плана, не може да се приеме, че решението на ОбС по чл.6, ал.1 от ЗОбС представлява нормативно изискуемо материалноправно основание или задължителна част от процедурата по изработването и одобряване на ПУП респ. на неговото изменение. Както вече беше посочено в протоколно определение от съдебно заседание по делото, проведено на 10.09.2008г., когато изменението на ПУП е свързано с промяна предназначението на имоти, заповедта на Кмета на общината за одобряване на тези изменения би била предпоставка и основание за приемане на решение от Общинския съвет, доколкото статута на имотите е обусловен от тяхното предназначение. Следователно причинно-следствената връзка е точно обратната на сочената от жалбоподателите.

            Неоснователни са твърденията на жалбоподателите, че административното производство по реда на ЗУТ е започнало по искане на лице, което не е упълномощено по съответния ред да изпълнява функциите на кмета на общината, с което твърдение обосновават липсата на породено правно действие на подаденото заявление за изменение на ПР и съответно липса на основание за издаване на Заповед № 1832/ 18.11.2004г. от Кмета на община Стара Загора, обуславящо и нейната нищожност. Не е спорно по делото, че производството по изменение на ПР досежно УПИ ХVІ, кв. 336 по плана на гр. Стара Загора, е започнало по Заявление вх. № СП – 164/ 06.08.2004г. за съгласуване на подробен устройствен план, подадено от община Стара Загора и подписано от заместник кмета на общината – Т. Димитров. Доколкото съгласно представения заверен препис - извлечение от поименния стопански справочен регистър /разписния списък към ПУП/ УПИ ХVІ е общинска собственост, община Стара Загора е заинтересовано лице по см. на чл.131, ал.1 във вр. с ал.2, т.1 от ЗУТ и като такова по аргумент от нормата на чл.135, ал.1 от ЗУТ, може да инициира производство за изменение на ПУП – ПР относно този имот. Действително съгласно разпоредбите на ЗМСМА общината се представлява от Кмета на общината и той е органът, който следва да направи искане за съгласуване и одобряване на ПУП. Видно от представената и приета като доказателство по делото Заповед № 1059/ 19.07.2004г., за периода 19 юли 2004г. – 13 август 2004г., Кметът на община Стара Загора поради ползване на отпуск по болест, е определил Т. Димитров – заместник кмет на общината, да го замества за периода на отсъствието. Съгласно разрешението, дадено в ТР № 4/ 22.04.2004г. на ВАС по т.д № 4/ 2002г., когато по силата на изрична писмена заповед отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице, за определения в заповедта период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем. Следователно именно Т. Димитров, в качеството си на изпълняващ длъжността кмет на община Стара Загора по заместване поради отсъствие на титуляра, на 06.08.2004г. е бил компетентният орган да направи искане по реда на чл.135, ал.1 от ЗУТ. Обстоятелството, че овластителната заповед на Кмета на община Стара Загора № 1059/ 19.07.2004г. не е посочена като основание за подаването на заявлението, не опорочава действието по образуване на административното производство, доколкото безспорно е установено наличието на надлежно оправомощаване и извършване на действия в рамките на възложената компетентност. А посочването на тази заповед като основание за постановяването на оспорената Заповед № 1832/ 18.11.2004г. на Кмета на община Стара Загора не се следва, тъй като не е елемент от задължителното съдържание на  административния акт. Нейното посочване би било необходимо само в случай че крайният акт, с който се одобрява ПР, е подписан от заместник кмета на общината. И на последно място съдът намира, че доколкото в чл. 134, ал.5 от ЗУТ е предвидена възможност служебно, при наличието на някое от основанията по чл.134, ал.1 или ал.2 от ЗУТ, компетентният орган с мотивирано предписание да нареди да се изработи проект за изменение на действащ ПУП, в случая при наличието на такова предписание, постановено от оправомощеното длъжностно лице /Главния архитект на община Стара Загора/, дори и да са допуснати нарушения във връзка с инициирането на процедурата, те не биха били от категорията на съществените такива, водещи до незаконосъобразност на крайния административен акт, още по-малко могат да обосноват наличието на основание за неговата нищожност.

            Неоснователен е и довода на жалбоподателите, че предмет на одобреното със заповедта изменение на ПР е УПИ ХVІ кжс, пг коо , който УПИ не съществува тъй като „процедурата по узаконяването му не е приключила”. От представените по делото Заповед № 2551/ 09.08.1988г. на Председателя на ОбНС – гр. Стара Загора за одобряване ЗРП на кв. “М. Станев” в посочените в заповедта граници с приложена скица, се установява, че по действащият ПУП към момента на постановяване на оспорената Заповед № 1832/ 18.11.2004г. на Кмета на община Стара Загора, УПИ ХVІ, в кв. 336 по плана на града, е съществувал.

            Следва да се отбележи, че с одобреното изменение на ПР не се установява ново отреждане /ново предназначение/ на УПИ ХVІ, тъй като съгласно приетата като доказателство по делото скица № 3766/ 15.09.2004г. – извадка от действащия до постановяването на Заповед № 1832/ 18.11.2004г. ПУП за кв. 336 по плана на гр. Стара Загора, одобрен със Заповед № 2551/ 09.08.1988г. на Председателя на ОбНС – гр. Стара Загора /л. 11 от адм. дело № 12378/ 2008г. по описа на ВАС/, отреждането на УПИ ХVІ и преди издаването на оспорената заповед е било за “Комплексно жилищно строителство, подземни гаражи и КОО”. В тази връзка неправилно жалбоподателите сочат, че в одобрения със Заповед № 214/ 09.02.2003г. на Кмета на община Стара Загора ПУП – ПЗ, са нанесени “съществуващите градинки, алеи и асфалтов път”. От  представеното копие на скица – извадка от ПРЗ, посоченото графично изображение обозначено със знак “Р” не означава парк, зелени площи и т.н., а отреждане “за паркинг /гаражи/”. Съществуващи или предвидени за “озеленени площи” в т.ч. паркове и алеи графично се изобразяват по различен начин в ПУП.

            В Закона за устройство на територията /чл.110/ са разграничени няколко вида подробни устройствени планове, с посочване на предметното им съдържание. С Плана за регулация и застрояване /ПРЗ/ се определя отреждането и конкретното предназначението, режима на устройство на поземлените имоти и режима, характера и начина на застрояване, като последното се извършва въз основа на влязъл в сила План за застрояване - ПЗ /в случая този одобрен със Заповед № 214 от 09.02.1993г./ или на Работен устройствен план по чл.110, ал.1, т.4 във вр. с чл.113 от ЗУТ. По делото няма данни за започнала процедура по изменение на ПЗ от 1993г. или за изработване /респ./ одобряване на РУП по делото няма.

            Одобреното с оспорената Заповед № 1832/ 18.11.2004г. изменение на ПР не установява ново отреждане /предвиждане/ за УПИ ХVІ в кв. 336 по плана на гр. Стара Загора, различно от съществуващото такова, установено още с ПРЗ от 1988г.; още по-малко предвижда конкретно застрояване на “мястото на съществуващите градинки алеи и асфалтов път”, водещо до невъзможност за достъп до входа на жилищния блок, в който живеят жалбоподателите. Измененията на плана предвиждат единствено и само обособяване на самостоятелен УПИ от УПИ ХVІ, промяна на номерацията на УПИ ХVІ и на уличната регулация.

Въз основа на горното и доколкото при издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения на императивни правни норми, дисквалифициращи я като валиден административен акт и не са констатирани недостатъци от категорията на съществените такива, опорочаващи заповедта до степен на нищожност, съдът намира, че жалбата и направеното с нея искане за прогласяване нищожността на Заповед № 1832/ 18.11.2004г. на Кмета на община Стара Загора е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.  

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

    Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на М.Н.К. ***, С.Г.З. ***, Д.Б.Н. ***, З.А.В. *** , М.К.Ж. ***, В.Н.Г. ***, Ж.Б.С. ***, Д.Г.Д. ***, С. ***, Ц.В.Ц. ***, М.Г.М. *** и Д.М.Д. *** и обективираното в нея искане за обявяване нищожността на Заповед  № 1832/ 18.11.2004г. на Кмета на община Стара Загора, с която  на основание чл. 129, ал.2, чл.134, ал.1, т.2 и чл.135, ал.2 от ЗУТ, е одобрен План за регулация в кв. 336 по плана на града, като УПИ ХVІ – “Комплексно жилищно строителство и подземни гаражи, КОО” се променя на УПИ ХVІІ – “Комплексно жилищно строителство и подземни гаражи, КОО” и от него се обособява нов УПИ № ХVІІІ – ОДО и се променя уличната регулация откъм ул. “Димчо Стаев”,  като неоснователна.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                         СЪДИЯ: /п/ Р. Т.