Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       45

 

 

гр. Стара Загора,

 18.02.2009 г.

 

 

                            В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори състав, в  откритото заседание на  двадесет и четвърти ноември през две хиляди и осма година, в състав:  

 

            

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Р.

 

 

при участието на секретаря З.Д.,

като разгледа докладваното от съдия Р.Р., адм.дело №375 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производството е образувано по жалба против индивидуален административен акт  и се движи по реда на глава Х, раздел I от АПК във връзка с чл. 215 от ЗУТ.

Обжалвана е заповед № 12-216/29.04.2008г. на Началник РДНСК - гр. Ст.Загора, с която на основание чл. 216, ал.5 във вр. ал.1, т.2 от ЗУТ, е оставено в сила разрешение за строеж №РС-И 190/12.032008г., издадено от Директор Дирекция “ТСУ” при Община Ст.Загора: “Монтаж на водопроводна и канализационна  инсталация от жилище на втори етаж до таванско помещение №4, строеж VІ-та категория от основно застрояване”, находящ се в УПИ ІІ-1274, в кв.108 по плана на гр.Ст.Загора, ул. “Господин Михайловски” №55, с възложители А.Х.А. и Й. Алексеев А.,***.Загора.

Жалбоподателят М.Ж.М.,***, сочи в жалбата си, че заповедта е незаконосъобразна - не били взети предвид, при постановяването и, направените от него възражения и не били обсъдени представените доказателства. Сочи за наличие на друг висящ съдебен спор с предмет издадено строително разрешение за ремонт на покривната конструкция на сградата, в която се намира и процесния имот. Твърди, че възложителите на строежа не са собственици на имота, за който е дадено процесното разрешение за строеж, а е собственост на него - жалбоподателя. Счита, че представения по преписката нот.акт №4/2005г. е нищожен, поради което били спазени, при издаване на разрешението за строеж, изискванията на чл.148, ал.5, чл.183 и чл.186 от ЗУТ. Твърди, че общо събрание на етажната собственост за даване на разрешение за процесния строеж не е провеждано. В петитума на жалбата си иска отмяната на оспорената заповед.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв.Пенкова, чрез която поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з.  ответникът по жалбата - Началник РДНСК Ст.Загора, редовно призован, не се явява, но чрез представител по пълномощие - юриск. Маркова, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответника А.А. не се явява и не се представлява.

Ответника Й.А. не се явява, но се представлява от адв.Петрунова, чрез която моли оспорването да се отхвърли. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Заинтересованите страни З.Б. и М.З. не се явяват и не се представляват.

Въз основа на събраните доказателствени средства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С нот.акт №4, том ІІІ, рег.№6162, нот.дело № 287/2005г. на нотариус Бойко Георгиев, с район на действие този на РСъд-Ст.Загора, Й.А.А. е придобил ½ ид.част от целия втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.Ст.Загора, ул. “Господин Михайловски” №55, построена в дворно място, представляващо УПИ ІІ-1274, в кв.108 по плана на гр.Ст.Загора, заедно с таванско помещение със застроена площ 102,60 кв.метра и съответните идеални части от общите части на сградата. Собственици на другата ½ ид. част от този имот останали неговите родители А.Х.А. и Стефка Йорданова Ангелова, въз основа на Договор за продажба от 13.05.1988г. На 16.02.2006г. е издадено разрешение за строеж № РС-И-999 от Директора на Дирекция “ТСУ” при Община Ст.Загора за “Ремонт на покривна конструкция” на описаната по-горе сграда и на 02.10.2006г. е одобрен инвестиционния проект на този строеж. Тези два акта са оставени в сила със Заповед №19-чл.216/15.11.2006г. на Началника на РДНСК Ст.Загора. Тази заповед е обжалвана, и не е била влязла в сила към 05.03.2008г. Тя е предмет на  съдебно производство по адм. дело №2/2008г. на Окр. съд Хасково.

С молба рег. № ТЗ-262/05.03.2008г., Й. и А. Ангелови, поискали от Главния архитект на Община Ст.Загора, на осн. чл.147, ал.1, т.2 и по реда на чл.185, ал.1, т.4 или ал.2 от ЗУТ, да им бъде издадено разрешение за строеж за монтаж на ВиК инсталации в таванско помещение №4 на жилището им, находящо се на посочения по-горе адрес. Към молбата приложили освен нот.акт №4, том ІІІ, рег.№6162, нот.дело № 287/2005г., Договор за продажба от 13.05.1988г. и протокол от общото събрание на собствениците на сградата, находяща се в гр.Ст.Загора, ул. “Господин Михайловски” №55. Съгласно този протокол събранието дава съгласие на Ангелови за прокарване на ВиК инсталация в собственото им таванско помещение №4. На 12.03.2008г. Директора на Дирекция “ТСУ” при Община Ст.Загора, упълномощен от Гл.архитект, въз основа на Заповеди №№46/13.01.2006г. и 161/01.02.2006г., издал на основание чл. 147, ал.1, т.2, чл.148, ал.1 и ал.2, чл.152, ал.1 и чл.153, ал.1 от ЗУТ, разрешение за строеж №РС-И 190. Срещу него собственици на имот в тази сграда - М.Ж.М. и З.Ж.Б., подали жалба до Началника на РДНСК Ст.Загора с вх. № СЗ-509-5-00-461/07.04.2008г., който я разгледал, счел я за допустима, но неоснователна и я отхвърлил, като оставил в сила разрешението за строеж. В мотивите към заповедта си приел, че този строеж е от VІ-та категория и съгласно чл. 147, ал.1, т.2, чл.148, чл.152, ал.1 и чл.153, ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на проект за издаване на разрешението за строежа, но въпреки това изискал от възложителите да представят такъв. След представяне и разглеждане на проекта, адм.орган приел, че строежа попада в хипотезата на  чл. 147, ал.1, т.2 от ЗУТ, тъй като с него не се засягат общи части на сградата, инсталацията не представлява съоръжение с повишена степен на опасност подлежащо на технически надзор от ГД “ИДТН”, т.е. за монтирането и не се изисква одобряване на проект. Констатирал, че водопроводната инсталация представлява монтаж на тръби от помещение, собственост на възложителя в друго такова, без да се засягат обща част, а канализационната инсталация представлява монтаж на тръби в собствено помещение, като отклонение от вертикалния клон, минаващ през него, без да се засяга обща част на сградата. Приел, че с проекта за “Ремонт на покривна конструкция”, не се засяга разпределението и квадратурата на съществуващите четири тавански помещения. Произнесъл се и по възражението в жалбата, досежно претенцията на жалбоподателите за собственост върху процесния таван и счел, че нотариалния акт, на който се позовават възложителите е официален документ за собственост, и до отмяната му по съответния ред, следва да се зачита за такъв от административните органи. Изложил и доводи, защо е неприложима нормата на чл.183 от ЗУТ. Заповедта е връчена на М. на 20.05.2008г. и той е депозирал жалбата срещу нея на 03.06.2008г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото годни, допустими и относими доказателства.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на законоустановения 14 - дневен срок от надлежен субект по смисъла на чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ – етажен собственик в сграда, в която е разрешено строителство, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна и следва да се отхвърли.

След като е сезиран с оспорването, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт, съдът проверява както за инвокираните от жалбоподателя пороци, така и за наличието на незаявени от него основания за отмяна.

Установи се, че атакуваният акт е издаден от компетентен административен орган, в рамките на дискреционната му власт и в съответната писмена форма, при спазване на материалноправните норми.

Правилно Началника на РДНСК Ст.Загора е приел, че обжалваното пред него разрешение за строеж е законосъобразно издадено и го е оставил в сила. Процесното разрешение за строеж не касае промяна на предназначението на процесното таванско помещение, с него не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им, не се изменят съществено общите части на сградата. Водопроводната инсталация представлява монтаж на тръби от помещение, собственост на възложителя в друго такова, без да се засягат обща част. Канализационната инсталация представлява монтаж на тръби в собствено помещение, като отклонение от вертикалния клон, минаващ през него, без да се засяга обща част на сградата. При тези констатации, е безспорен извода, че са налице условията на чл. 185, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от ЗУТ. Съгласно чл. 185, ал. 1, т. 4 и 5 не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи и се прекарва нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици, както е в настоящия случай. Въпреки това съгласие на етажните собственици за извършване на строежа е взето, при спазване изискванията на ПУРНЕС за провеждане на събрание и вземане на решение. Освен това разрешението за строеж е издадено на основание чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, съгласно който не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за монтаж на инсталации. Въпреки липсата на такова изискване, адм. орган, с цел изясняване на фактите по преписката е изискал тъкъв проект и установил чрез него наличието на предпоставките по чл. 185, ал. 1 от ЗУТ.

Ирелевантен за административното производство е факта, има ли между възложителите и жалбоподателя спор за собственост върху процесното таванско помещение или не, както и наличието на висящ съдебен спор по обжалване на издадено разрешение за строеж за “Ремонт на покривна конструкция” на процесната сграда и на одобрен инвестиционен проект на този строеж, поради което това възражение на оспорващия е неотносимо към спора. Административния съд, разглеждащ настоящото оспорване, не може да се произнася по възражения, касаещи въпроси, по които е компетентен да се произнесе граждански съд. В настоящият случай от значение е само изясняване предмета на спора досежно законосъобразността на процесната заповед.

 Правилно адм.орган, на осн. чл.216, ал.5 във вр. ал.1, т.2  от ЗУТ, е  издал атакуваната заповед, като е приел, че обжалваното разрешение за строеж е законосъобразно и привел безспорно установените и необорени фактически констатации към съответните законови норми. В процедурата по издаване на процесната заповед адм. орган не е допуснал нарушение на административно-производствени правила. В мотивите си Началника на РДНСК Ст.Загора изложил доводи по всички възражения, посочени в жалбата до него и обсъдил всички доказателства.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваният акт не страда от пороци, водещи до неговата отмяна или нищожност, поради което жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.

Съгласно правилата на процеса оспорващия следва да заплати на страните поискали присъждане на направените от тях деловодни разноски, както следва: на РДНСК Ст.Загора направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева; и на ответника Й. Алексеев А. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

Ръководен от гореизложеното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

 

                                         Р        Е        Ш        И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО ОСПОРВАНЕТО на М.Ж.М.,***, срещу Заповед № 12-216/29.04.2008г.  на началник РДНСК -гр. Ст.Загора, с която на основание чл.216, ал.5 във вр. ал.1, т.2  от ЗУТ, е оставено в сила разрешение за строеж №РС-И 190/12.03.2008г., издадено от Директор Дирекция “ТСУ” при Община Ст.Загора: “Монтаж на водопроводна и канализационна  инсталация от жилище на втори етаж до таванско помещение №4, строеж VІ-та категория от основно застрояване”, находящ се в УПИ ІІ-1274, в кв.108 по плана на гр.Ст.Загора, ул. “Господин Михайловски” №55, с възложители А.Х.А. и Й. Алексеев А.,***.Загора.

ОСЪЖДА М.Ж.М.,***, да заплати на РДНСК-гр.Стара Загора направените по делото разноски в размер на 80,00/осемдесет/ лева.

ОСЪЖДА М.Ж.М.,***, да заплати на Й. Алексеев А. ***, направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 - дневен срок от съобщавнането му на страните.

 

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: