Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 72    20.01.2008г.      град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на десети декември две хиляди и осма година, в състав:

                                           

                                                                                              СЪДИЯ: Г.Д.

 

при секретар   А.А.                                                                      

и с участието на прокурора                                                                                                    

            като разгледа докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 387 по описа за 2008г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

           

            Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/  във вр. с чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

 

            Образувано е по жалба на В.Т.В. ***, против Заповед № 463/ 27.05.2008г. на кмета на община Казанлък, с която на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ е разпоредено на жалбоподателката, като собственик на павилион №8, намиращ се върху източния тротоар на ул.”Йордан Стателов”/западно от кв.215 по плана на гр.Казанлък/, да премахне преместваемия си обект. 

            В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед.  

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез пълномощника си по делото – адв.К.,  поддържа оспорването.

Ответникът Община Казанлък чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита издадената заповед за законосъобразна поради наличие на законовите предпоставки за прилагане на процедурата по чл.57а ЗУТ, както и тази по § 17 от допълнителните разпоредби на ЗУТ. Моли жалбата да бъде отхвърлена като се присъди юрисконсултско възнаграждение.

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Между страните няма спор, че В.Т.В. е собственик на Павилион № 8 с площ от 9,2кв.м., намиращ се върху източния тротоар на ул.”Йордан Стателов” - западно от кв.215 по ПУП – ПР, одобрен със заповед №789 от 29.10.2002г. на кмета на Община Казанлък, а съгласно предходния ПУП от 1987г. е попадал в УПИ І-за жил.строителство и КОО, кв.215 на гр.Казанлък. От представените по делото молба вх.№ 1683/ 31.10.1995г. от собствениците на павилиони за отстъпване право на строеж върху земята, където са разположени обектите, писмо изх.№ 1212-483-00-696/ 10.2005г. на началника на РДНСК Стара Загора и протокол № 17 от 14.11.1991г. на Експертен съвет по комплексно изграждане на териториалните единици при ОбНС – Казанлък, съдът приема за установено, че към 1995год. процесният павилион вече е бил изграден. С Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 10.11.1995г., издаден на основание Заповед № 1074 от 09.11.95г., на жалбоподателката е отстъпено право на строеж върху държавно регулирано място от 9,2 кв.м. в кв.215 по плана на гр.Казанлък, за постройка на павилион № 8.

Във връзка с подадена молба от “ГА България Казанлък”ЕООД и “Евромакс 3”ООД, и писмо вх.№ 124-02-14/ 24.10.2005г. / изх.№ 1212-483-00-696/ 10.2005г./ на РДНСК Стара Загора, е извършена проверка от комисия длъжностни лица при Община Казанлък, назначена от кмета. За резултата е съставен констативен акт № 08/ 08.02.2006г, в който е прието за установено, че по сключения договор от 10.11.1995г., с който на В.Т.В. е отстъпено право на строеж върху общинска земя, не е реализирано масивно строителство в петгодишния срок, което да представлява строеж.  Констатирано е наличието на скица от 14.02.2001г със схема за поставяне на 8 броя павилиони, всеки по 9кв.м. застроена площ, включително и за процесния, на основание чл.56 от ЗУТ и Наредба № 21 на Общински съвет Казанлък за поставяне на преместваеми съоръжения за търговски обекти и други обслужващи дейности /Наредбата/, като схемата е приета от ОЕСУТ с решение № 15 по протокол № 6/ 19.07.2001г. Отразено е, че за процесното преместваемо съоръжение няма издадено разрешение за поставяне, в нарушение изискването на чл.14 от Наредба № 21 на ОбС-Казанлък за поставяне на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности. Павилионът е описан като метален с размери 3,20/3,20м., височина 2,60м. и е посочено, че не представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Актът е съобщен на заинтересованите лица, като жалбоподателката е подала възражение № 194-В-136-1/ 13.02.2006г. /приложено по адм.д.№ 54/ 2007г. по описа на Старозагорски окръжен съд/. Въз основа на този акт е издадена заповед № 719/ 30.08.2006г на Кмета на Община Казанлък, с която на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ е разпоредено премахване на павилиона като поставен без надлежно разрешение в нарушение на чл.15, ал.1, т.2 от Наредбата. С влязло в сила решение № 1243/ 17.07.2007г по адм.д.№ 29 по описа за 2007г на Окръжен съд Стара Загора заповедта е обявена за нищожна поради некомпетентност на издателя  - заместник-кмет на Община Казанлък.

На 23.05.2008г е извършена нова проверка на процесния павилион от комисията, назначена от Кмета на Общината, която констатира, че няма промяна в обстоятелствата, отразени в констативен акт № 08/ 08.02.2006г. Съставеният протокол е съобщен на жалбоподателката, като В.в. отново е възразила срещу него.

Кметът на Община Казанлък е издал оспорената заповед № 463/ 27.05.2008г, с която е нарежда на В.Т.В. като собственик на преместваем обект – павилион № 8, намиращ се върху източния тротоар на ул.”Йордан Стателов”/западно от кв.215 по плана на гр.Казанлък/, да премахне в 14-дневен срок от получаването на заповедта преместваемия си обект. От фактическа страна са възпроизведени установяванията в констативния акт. От една страна административният орган е приел, че е налице преместваем обект, поставен без разрешение за поставяне в нарушение на чл.15, ал.1, т.2 от Наредба № 21 на Общински съвет Казанлък за поставяне на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности. От друга страна, видно от отразеното в мотивите на заповедта, кмета на Община Казанлък приема, че не е налице решение на Общински съвет-Казанлък, в шестмесечния срок от влизане в сила на §17, ал.2 от ДР на ЗУТ за установяване траен устройствен статут на конкретния павилион и също така е възпрепятствано реализирането на възникнала инвестиционна инициатива по одобрени проекти с разрешения за строеж на “Генерална агенция България Казанлък”ЕООД гр.Казанлък и “Евромакс 3” ООД гр.Казанлък. От правна страна заповедта е мотивирана с чл.57а, ал.3 от ЗУТ. 

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение, прието без оспорване от страните, съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено. От него, както и от уточненията, направени от вещото лице в с.з., проведено на 10.12.2008г. се установява, че конструкцията на процесния павилион е метална, поставен е върху фундаментна плоча, закрепена трайно към земята. Свързан е с електропреносната мрежа и ВиК. Според вещото лице, съобразно характеристиката и начинът на поставянето му, павилионът е трайно закрепен към земята и е бил поставен по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ. За павилион № 8 не са представени строителни книжа / одобрен проект, разрешение за строеж/. Учреденото в полза на жалбоподателката право на строеж е отразено върху регулационния план от 1987г на УПИ І за ЖСК и КОО в кв.215 по плана на гр.Казанлък, като след изменението на плана със заповед № 789/29.10.2002г. на кмета на Община Казанлък павилионът попада върху тротоарна площ.

 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът намира Заповед № 463/ 27.05.2008г. за незаконосъобразна. 

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, по смисъла на  чл.57а от ЗУТ, в предвидената от закона писмена форма,  но е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, на които се основава и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Процесната заповед е издадена с правно основание чл. 57а, ал.3 от ЗУТ на основание констативен акт № 08/ 08.02.2006г. Съгласно посочената правна норма кметът на общината въз основа на констативен акт, съставен от служителите на общинската администрация, издава заповед за премахване на обектите по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗУТ.  В ал.1 на сочената като правно основание норма са визирани изчерпателно хипотезите, при които последната намира приложение. От фактическите основания, изложени в обжалваната заповед, както и от съдържанието на приложения в административната преписка констативен акт № 08/ 08.02.2006г., съдържащи твърдения за наличие на преместваем обект, поставен без разрешение, следва да бъде прието, че в случая е приложима конкретната хипотеза на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ. За да е законосъобразна издадената заповед по реда на цитираната правна норма на първо място е необходимо наличието на обект от категорията на посочените в чл.56, ал.1 / преместваеми обекти за търговски и обслужващи дейности/ или чл.57, ал.1 от ЗУТ / рекламни, информационни и монументално - декоративни елементи/.  В конкретния случай съдът намира, че обектът, предмет на обжалваната заповед няма характеристиките на такъв по чл.56 и чл.57 от ЗУТ, по следните съображения: От материалите по делото е безспорно установено, че процесният Павилион № 8 е изграден при действието на ЗТСУ, като към 1995г. вече е съществувал.  За да намери приложение разпоредбата на чл.57а от ЗУТ относно заварените обекти, чието поставяне е извършено по време на действието на ЗТСУ и ППЗТСУ  е необходимо те да са  били поставени по реда на чл.120а от ППЗТСУ / обн. ДВ , бр. 6 от 1998г., отм. ДВ, бр.1, 02.01.2001г./. В случая, павилион № 8 е бил изграден преди влизане в сила на посочената правна норма, поради което не може да се приеме, че е преместваем обект по см. на чл.120а от ППЗТСУ /отм./. Допълнително съображение в подкрепа на горния извод е и установеното от вещото лице трайно закрепване на процесния обект върху терена, изключващо го от категорията на преместваемите обекти. Макар и да липсват данни павилионът да е изграден със строително разрешение по реда на чл.120 от ППЗТСУ, с факта на неговата търпимост в продължение на повече от 15 години и обективната му характеристика, съдът приема, че същият е поставен по реда на чл. 120, ал.4 от ППЗТСУ (отм.), т.е. като временна постройка върху държавен, респективно общински терен. В този смисъл е и заключението на назначената по делото експертиза. Обстоятелството, че през 2001г. е издадена схема съгласно чл.56 от ЗУТ и Наредба № 21 на Общински съвет – Казанлък, за поставяне на павилиони в парцел І – за жил.строителство и КОО, кв.215 по плана на гр.Казанлък, сред които е и павилионът на жалбоподателката,  не променя статута на обекта. Доколкото  процесната покстройка – павилион № 8 не попада в кръга на преместваемите обекти, очертан в чл.56 и чл.57 от ЗУТ, разпоредбата на чл.57а от ЗУТ не може да намери приложение в конкретния случай. Като е приложил неотносим към процесния обект материален закон, административният орган е издал незаконосъобразен акт.

Въпреки че в обстоятелствената част на обжалваната заповед Кметът на община Казанлък се е позовал и на § 17 от ПР на ЗУТ, който определя материалноправните предпоставки за премахването на обекти с временен устройствен статут от общински имоти, това не може да обуслови извод за законосъобразността й. На първо място, не е спазена установената в ЗУТ процедура за издаване на заповед на посоченото основание. Разпоредбата на § 17 от ПР на ЗУТ препраща към нормите на чл.195 и 196 от ЗУТ, които предвиждат различна процедура от проведената. Съществено е нарушено процесуалното правило да се изслушат заинтересованите лица при съставяне на констативния протокол от комисията, назначена със заповед на кмета. В конкретния случай жалбоподателката не е била уведомена за образуваното административно производство и извършване на проверка на обекта й, не й е предоставена възможност да даде обяснения нито през 2006г, нито през 2008г. Неизслушването на заинтерисованите страни според трайната и непротиворечива съдебна практика представлява съществено процесуално нарушение, което накърнява правата на засегнатото лице предвид крайната мярка по премахване на обекта им. Посочените нарушения на нормативно установената процедура представляват абсолютно основание за отмяна на заповедта, по аргумент на чл.146, т.2 от АПК. Отделно от това, неизяснен в хода на административното производство е останал и въпроса за градоустройствения статут на процесния обект. Доколкото от събраните по делото доказателства се установи наличието на постройка, трайно прикрепена към земята, разположена върху общински терен на валидно правно основание /до установяване на противното по съответния съдебен ред/ по силата на сключен договор за учредено право на строеж, както и обстоятелството, че застрояването фигурира в плана от 1987г. /видно от заключението на вещото лице/, съдът приема, че процесната постройка е получила траен устройствен статут, поради което не подлежи на премахване по реда на §17 от ЗУТ. 

            По изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна и оспореният административен акт следва да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен.

С оглед изхода на делото направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК Община Казанлък бъде осъдена да заплати сумата от 435 /четиристотин тридесет и пет/ лева, от които 135 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице и 300 /триста/ лева адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна помощ и съдействие №032316 от 29.09.2008г. 

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

            ОТМЕНЯ, по жалба на В.Т.В. ***7.05.2008г. на кмета на община Казанлък, с която на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ е разпоредено на В.Т.В., като собственик на павилион №8, намиращ се върху източния тротоар на ул.”Йордан Стателов”/западно от кв.215 по плана на гр.Казанлък/, да премахне преместваемия си обект, като незаконосъобразна. 

 

ОСЪЖДА   ОБЩИНА КАЗАНЛЪК  да заплати на В.Т.В. ***,   сумата от 435 /четиристотин тридесет и пет/ лева, представляваща направените от жалбоподателката по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: