Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е      30

 

                                                           гр. Стара Загора,

                                                                                29.01.2009 г.

 

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори състав, в  откритото заседание на  двадесет и девети септември през две хиляди и осма година в състав:  

            

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Р.Р.

 

при секретаря З.Д.,

като разгледа докладваното от  съдията Р.Р.  адм.дело №388 по описа за 2008 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

  Производството е образувано по оспорване на индивидуален административен акт  и се движи по реда на глава Х, раздел I от АПК.

Обжалвана е заповед № 16431/17.05.2008г. на Началник Сектор “Пътна полиция” при ОДП-Ст.Загора /сега ОД на МВР/, с която на осн. чл. 140, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и чл.12а, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №I-45/24.03.2000г. „За регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях” /Наредба №I-45/24.03.2000г./, е отказано образуването на административно производство за регистрация на лек автомобил марка „Сузуки Игнис”.

Жалбоподателят твърди в жалбата, че заповедта е незаконосъобразна, поради липса на задължителни реквизити в садържанието и, което води до съществени пороци. Счита, че липсва напълно титулната и част с отразяване кой е издателят и, на каква длъжност е, на какво правно основание и въз основа на какви пълномощия я издава. Твърди, че е налице липса на материална компетентност на издателя на заповедтта, което води до нейната нищожност. Счита, че оспорения адм.акт противоречи на материалния закон и нарушава европейските норми и международни споразумения, тъй като той, като участник в международен военен контингент на Северноатлантическия пакт /НАТО/, имал право на безмитен внос на личен автомобил от страните членки на тази организация и е представил всички необходими документи за регистрацията на автомобила. Моли оспорената заповед да бъде отменена и се задължи административния орган да извърши исканата регистрация.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява. Представлява се от адв.АЖелязкова, който поддържа жалбата.

В с.з. ответника по жалбата не се явява, но се представлява от юриск.Русев, който оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Въз основа на събраните доказателствени средства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят С.П.С.,*** Загора, е бил назначен в състава на Обединения щаб на НАТО в гр.Лисабон, Република Португалия. От тази страна член на Европейския съюз той закупил с фактура №2006 ZC 00119 на 09.10.2006г. нов лек автомобил марка „Сузуки Игнис” с идентификационен номер на рамата TSMMHX51S00254926, при режим на временен внос, като сделката е освободена от начисляване на данък добавена стойност, съгласно чл.14 от португалския Кодекс за данък добавена стойност. Този автомобил е бил регистриран в Република Португалия с номер 97-СС-69. След изтичане срока на командироването му-20.06.2007г., С.П.С. получил разрешение да изнесе автомобила си, в условията за свободно придвижване по смисъла на член XI, т.6 на Конвенцията между държавите членки на НАТО. При износа на автомобила, португалските митнически власти задържали оригиналните документи за регистрацията му в тяхната държава и предоставили на собственика С. заверени копия от тях.

Жалбоподателя подал в Република България две заявление за регистрация на автомобила вх.№№ 32444/27.08.2007г. и 4465/30.01.2008г. до Началник Сектор “Пътна полиция” при ОДП-Ст.Загора, като към тях приложил заверени копия от документите за придобиване, регистрация и износ на автомобила от Република Португалия и легализираните им на български език преводи. Сред тези документи е и декларация на Обединения щаб на НАТО – Лисабон, Република Португалия от 29.06.2007г., с която по заповед на командира на щаба, завеждащия Административен клон - подполковник Жоао Мануел да Коста Лопес, е удостоверил, че документите относно внос и износ на превозното средство „Сузуки Игнис” с идентификационен номер на рамата TSMMHX51S00254926 и регистрационен номер 97-СС-69, собственост на сержант С.П.С., са идентични с оригиналните, издадени и съхранявани от португалските митнически власти, както и писмо на Главна дирекция „Митници и специфични данъци върху потреблението” до С., с което го уведомяват, че не могат да изпратят оригиналните документи за регистрация на автомобила, но му изпращат техни „автентични копия”. Тъй като дълго време в Сектор “Пътна полиция” при ОДП-Ст.Загора не била извършена регистрацията, С. подал и заявление вх.№16188/14.04.2008г. до Директора на ОДП Ст.Загора със същото искане. С писмо рег.№14078/23.04.2008г. на Директора на ОДП Ст.Загора, е уведомен, че поради непредставяне на оригиналните документи за регистрация на превозното средство, издадени от Република Португалия, не съществува законова възможност за извършване на регистрация му в нашата страна. Наред с това е посочено, че по тази причина не може да се попълни по служебен път и заявлението по чл.12а, т.2 от Наредба№I-45/24.03.2000г., с което започва процедурата по регистрация. Със заповед № 16431/17.05.2008г. Началник Сектор “Пътна полиция” при ОДП-Ст.Загора, на осн. чл. 140, ал. 5 от ЗДвП и чл.12а, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №I-45/24.03.2000г.,  отказал образуването на административно производство за регистрация на лек автомобил марка „Сузуки Игнис” с с идентификационен номер на рамата TSMMHX51S00254926. Заповедта е връчена на С. на 21.05.2008г., който депозирал жалба вх.№24152 на 04.06.2008г. чрез адм.орган.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок от надлежен субект, поради което е процесуално допустима.

Оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган - началник на Сектор “Пътна полиция” при ОДП-Ст.Загора, тъй като на управляваното от него структурно звено е възложена дейността по регистрация на превозните средства, съгласно чл.2 от Наредба№I-45/24.03.2000г. и при издаването и на него не са му необходими други пълномощия извън законово определените, още повече, че Директора на ОД на МВР не е компетентен да се произнася по тези искания за регистрация. Процесната заповед съдържа всички, изискуеми за един индивидуален административен акт, реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, включително и тези, от които е видно кой е издателят му, на каква длъжност е и на какво правно основание го издава. С оглед на тези изводи оспорената заповед не е нищожна, поради липса на материална компетентност на адм.орган. Тя представлява валиден и законосъобразно оформен индивидуален адм.акт.

Неоснователни са наведените от жалбоподателя доводи, че с оспорената заповед са нарушени европейските норми и международни споразумения. Никъде в мотивите си към заповедта адм. орган не обосновава отказа си за образуване на административно производство с оспорване правото на заявителя на безмитен внос на личен автомобил и свободно движение в рамките на страните членки на НАТО, като участник в международен военен контингент на пакта. Цитираната от оспорващия Конвенция между държавите членки на НАТО, в нито една от своите разпоредби не задължава съответните държавни органи да започнат и извършват административните процедури по регистрация на превозни средства на служители от силите на пакта, в разрез с правилата на националното си законодателство.

Жалбата разгледана по същество, относно соченото възражение за противоречието и с материалния закон, е основателна и следва да се уважи.

Като е отказал образуване на административно производство за регистрация на процесния автомобил, на осн. чл. 140, ал. 5 от ЗДвП и чл.12а, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №I-45/24.03.2000г., началника на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Ст.Загора е постановил един незаконосъобразен адм.акт. Неправилен, в конкретния случай, е извода на адм.орган, че след като заявителя на регистрацията не е представил оригиналните документи за регистрацията на собственото му превозно средство от страната членка на ЕС Португалия, то следва да му се откаже започване на такава административна процедура в Република България. В случая е безспорно установено, още в производството пред адм.орган, че заявителят е направил всички зависещи от него постъпки и е представил като доказателства надлежно заверени, от съответните португалски власти и командване на НАТО в Лисабон, копия от оригиналните документи за регистрацията на автомобила в Португалия, както и легализираните им на български език преводи. Нещо повече – по преписката са налице и писмени доказателства, формулирани от официалните португалски власти и тези на НАТО, които по един несъмнен начин определят заверените от тях копия не само като верни с оригиналите, а им предават и значение като на техни дубликати, поради факта, че по правилата на приложимото национално право на Република Португалия, оригиналните документи на изнесено от тази държава превозно средство, остават на съхранение в нейните митнически власти. В подкрепа на този извод е и признанието, съдържащо се в писмо рег.№14078/23.04.2008г. на Директора на ОДП Ст.Загора, че оригиналите на тези документи са изискавани и по служебна инициатива от митническите органи на Португалия с писмо от 12.09.2007г., чрез Дирекция „Международно сътрудничество”, но отговор не е получен. При наличието на тези безспорни доказателства, началника на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР - Ст.Загора е следвало да прецени наличието на неразрешима колизия между португалското и българското законодателство, която е поставила българския гражданини С.П.С. в обективна невъзможност да представи в оригинал документите за регистрация по смисъла на чл.140, ал.5 от ЗДвП. Следвало е да приеме за такива надлежно заверените от португалските власти дубликати на оригиналните документи за регистрация и въз основа на тях и другите представени доказателства, да оформи по служебен път заявлението по чл.12а, ал.1, т.2 от  Наредба №I-45/24.03.2000г., с което да започне и процедурата по регистрация. Незаконосъобразен е извода на адм. орган, че административното производство въобще не може да започне, тъй като подадените от С. заявления са попълнени собственоръчно, а не по служебен път. Настоящия съд, счита че служебно попълненото заявление, по смисъла на чл.12а, ал.1, т.2 от  Наредба №I-45/24.03.2000г., има за цел оптимизиране на процеса и правилно попълване на техническите данни, тъй като голяма част от тях се нанасят автоматично от изградената за целта база данни към "Автоматизирана информационна система" - КАТ, автоматично се извършват проверки за МПС в национални и международни информационни фондове, а достоверността на данните за собственика автоматично се извличат от "Автоматизирана информационна система" - "Български документи за самоличност". По същество, формулировката "издадено по служебен път" има предвид служебното извличане на данни за идентификация и техническа спецификация на МПС и данни за неговия собственик от изброените по - горе автоматизирани информационни системи и автоматичното им нанасяне в заявлението за регистрация. Задължение на структурното звено, на което е възложена дейността по регистрация на превозните средства, е да попълни служебно заявлението и то се подписва от собственика на МПС, от когото изхожда направеното искане за регистрация. Незаконосъобразно е адм. орган да обосновава отказа за започване процедура по регистрация на неизпълнението на едно свое законово задължение, прогласено да бъде в помощ при административното обслужване на гражданите и то при хипотеза, при която разполага с всички необходими данни за служебното попълване на заявлението за регистрация. В чл.12а, ал.1 от  Наредба №I-45/24.03.2000г. никъде не се съдържа сред изброените изисквания за регистрация, представянето на оригинален документ за регистрация на превозно средство в страната в която е регистриран. Посочената, като основание на оспорената заповед, разпоредба на чл.140, ал.5 от ЗДвП, може да обоснове отказ на административния орган да регистрира превозно средство, за което собственика не може да представи оригинален документ за регистрацията му в страната в която е регистриран, но не и отказ да се образува въобще административното производство за регистрация.

Предвид всичко изложено, след като се установи материална незаконосъобразност на атакуваната заповед същата следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за образуване на административно производство за регистрацията на процесния лек автомобил, при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Ръководен от гореизложеното и на осн. чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

                                 Р        Е        Ш        И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на С.П.С.,*** Загора, за прогласяване нищожност на Заповед № 16431/17.05.2008г. на Началник Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Ст.Загора, с която на осн. чл. 140, ал. 5 от Закона за движение по пътищата и чл.12а, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №I-45/24.03.2000г. „За регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях”, е отказано образуването на административно производство за регистрация на лек автомобил марка „Сузуки Игнис” с идентификационен номер на рамата TSMMHX51S00254926.

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед № 16431/17.05.2008г. на Началник Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Ст.Загора, с която на осн. чл. 140, ал. 5 от Закона за движение по пътищата и чл.12а, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №I-45/24.03.2000г. „За регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях”, е отказано образуването на административно производство за регистрация на лек автомобил марка „Сузуки Игнис” с идентификационен номер на рамата TSMMHX51S00254926, по искане на С.П.С.,*** Загора.

ВРЪЩА преписката на Началник Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Ст.Загора, за образуване на административно производство за регистрация на лек автомобил марка „Сузуки Игнис” с идентификационен номер на рамата TSMMHX51S00254926, по искане на С.П.С.,*** Загора, при спазване дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му.

 

                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: