Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

№ 52    28.11.2008г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осма година, в състав:

                                           

                                                                                              СЪДИЯ: Г.Д.

 

при секретар   А.А.                                                                      

и с участието на прокурора                                                                                                    

            като разгледа докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 389 по описа за 2008г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

           

            Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/  във вр. с чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

 

            Образувано е по жалба на М.И.Р. в качеството й на Едноличен търговец с фирма „Р – М. Р.”, със седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ул.”Я”№ 14, против Заповед № 423/ 21.05.2008г. на кмета на община Казанлък, с която на основание § 17, ал.1 от ПР на ЗУТ е разпоредено да се премахне Работилница за лепене, монтаж и баланс на гуми, находящ се в УПИ ІV-816 в кв.228 по плана на гр.Казанлък, собственост на жалбоподателя.

            В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед.  

 

Ответникът по жалбата -  Община Казанлък, редовно и своевременно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на жалбата. 

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

   На 09.05.2008г. комисия, назначена със Заповед № 1117/ 07.12.2007г. на кмета на община Казанлък за установяване състоянието на сгради и строежи, които не са подходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, както и за осигуряване на безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите, е извършила проверка на строеж: „Работилница за лепене, монтаж и баланс на гуми”, находящ се в УПИ ІІ-8708 ОДО, кв.228 и улица по плана на гр.Казанлък, собственост на ЕТ”Ритмо-Мариана Радулова”. За извършения оглед е съставен и подписан констативен протокол. Видно от констативната част на същия, комисията е приела за установено, че строежът представлява масивна едноетажна сграда със застроена площ от 20кв.м. Зидовете са изпълнени от тухлена зидария. За сградата има издадено разрешение за строеж № 166 от 22.09.1995г. по чл.152 от ЗТСУ – за преустройство на временен обект, построен по реда на чл.120 от ППЗТСУ, въведена е в експлоатация с разрешение за ползване № 160/ 01.11.1995г. и се ползвала по предназначение, което я прави законна като строеж. Комисията е приела за установено, въз основа на представените документи – Договор за продажба от 13.07.1995г., сключен между ПК”Наркооп”Казанлък и ЕТ”Р – М. Р.”, констативен нотариален акт № 95, т.І, рег.№ 8254, д.495 от 2000г. и нтариален акт № 164, т.ІV, рег.№ 6884, д.677 от 2006г., че ЕТ”Р.-М.Р.” е собственик на масивната сграда с площ от 20кв.заедно с терена под сградата, находяща се на ул.”Софроний” в УПИ ІІ-8708 ОДО, кв.228 и улица по плана на гр.Казанлък. В протокола е посочено, че сградата и земята под нея не представляват имот, тъй като не е идентифицирана със самостоятелен номер в действащия кадастрален план. А съгласно действащия План за регулация и застрояване на кв.228 по плана на гр.Казанлък, одобрен със Заповед № 153/ 27.02.2008г., сградата няма устройствен статут. Констатацията на комисията е, че сградата е неподходяща по местонахождение и разположение – част от нея попада в улична регулация и не е с добър естетичен вид. Предложението на комисията е обект “Работилница за лепене, монтаж и баланс на гуми” да бъде премахнат. По делото не се установява този протокол да е връчен на жалбоподателя, съответно същият де е участвал при съставянето му. С оспорената пред съда Заповед № 423/ 21.05.2008г. кмета на община Казанлък, на основание §17, ал.1 от ПЗР на ЗУТ във връзка с подадена молба вх.№ 168-642-1/ 16.01.2008г. от “Селин”ООД гр.Казанлък и протокол от 09.05.2008г. на комисията, назначена със Заповед № 1117/ 07.12.2007г., е наредил ЕТ”Р – М. Р.” да премахне в 14-дневен срок от получаването на заповедта собствения си обект: Работилница за лепене, монтаж и баланс на гуми, находящ се в УПИ ІV-816 в кв.228 по плана на гр.Казанлък. От фактическа страна заповедта е мотивирана с обстоятелството, че посочената сграда нямала траен устройствен статут, тъй като липсвало решение на ОбС Казанлък в шестмесечния срок от влизане в сила на ЗУТ /31.03.2001г./ за процедура за изменение на действащия ПУП с цел временни строежи да получат траен статут, както и с наличието на възникнала инвестиционна инициатива, с възложител „Селин”ООД гр.Казанлък, за изграждане на сграда за обществено и делово обслужване, съгласно влязла в сила Заповед за одобряване на план за регулация и застрояване на кв.228 по плана на гр.Казанлък.

От представения от жалбоподателя нотариален акт №164, томІV, рег.№ 6884, нот.дело 677/ 2006г.  се установява правото му на собственост, въз основа на давностно владение, на  недвижим имот: Работилница, представляваща масивна сграда с площ от 20кв.м., находяща се в гр.Казанлък, ул.”Софроний”№ 3, в имот № 816 в квартал 228 по плана на гр.Казанлък, заедно с терена под сградата с площ от 20 кв.м. Приложен е и договор за продажба на недвижим имот от 13 юли 1995г., доказващ придобиването на процесния имот чрез покупка от ПК ”Наркооп”гр.Казанлък. По делото са представени Разрешение за строеж № 54 от 30.04.1991г., утвърден Проект от 30.04.1991г. за узаконяване на обект-„Каса дялов капитал”при РПК ”Наркооп”гр.Казанлък, Разрешение за строеж № 166/ 22.09.1995г. и Разрешение за ползване. От посочените документи, неоспорени от страните и приети като писмени доказателства, съдът приема за установено, че процесната сграда е временна постройка по смисъла на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ/отм./ и е била изградена преди 1991г. без надлежни строителни книжа, което е наложило узаконяването й през 1991г. – одобрен е проект за узаконяване, с който е извършено заснемане на съществуващото строителство и е издадено Разрешение за строеж № 54/ 91г., удостоверяващо законността на постройката. През 1995г. е издадена виза, одобрен е проект и е издадено разрешение за строеж на основание чл.152 от ППЗТСУ за вътрешно преустройство на сградата, изградена по реда на чл.120 от ППЗТСУ. С Разрешение за ползване № 160 строежът – „преустройство в работилница за лепене, монтаж и баланс на гуми на М. Р., ул.”С”№ 3”, е въведен в експлоатация.

 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът намира Заповед № 423/ 21.05.2008г. за незаконосъобразна. 

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, по смисъла на  §17, ал.1 от ПР на ЗУТ, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила, но е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, на които се основава. 

Разпоредбата на чл.§ 17, ал.1 от ПР на ЗУТ, посочена като правно основание за издаване на Заповед № 423/ 21.05.2008г. регламентира материалноправните условия за издаване на заповед за премахване на временни строежи. За да е законосъобразна издадената заповед по реда на цитираната правна норма е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. Строежът да е с временен устройствен статут и да е изграден по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./; 2. Земята, върху която е изграден строежа да е държавна или общинска собственост и 3. Да е възникнала инвестиционна инициатива за реализиране предвижданията на действащ подробен устройствен план. В случая е налице първото от законоустановените условия -  процесната сграда е била изградена като временна постройка по см. на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ/отм./, на която не е даден траен устройствен статут по реда на § 50а ПР на ЗТСУ (отм.), респ. по реда на § 17, ал. 2 ПР на ЗУТ.

За да може обаче кметът на общината да разпореди премахването на временен строеж на посоченото в заповедта правно основание е необходимо теренът върху който е изградена сградата да е общинска, респ.държавна собственост. По делото няма представени никакви доказателства и дори не се твърди от административния орган, че УПИ ІV -816 кв.228 по плана на гр.Казанлък, в който е построена процесната сграда е актуван като общинска /съотв.държавна/ собственост. Нещо повече, от представеното от жалбоподателя и прието като доказателство по делото заверено копие на нотариален акт № 106, том V, рег.№ 7980, дело№ 807 от 2007г. е видно, че “Селин”ООД гр.Казанлък е собственик на УПИ ІV-816 в кв.228 по плана на гр.Казанлък, одобрен със заповед № РД-02-14-192/1987г., без находящата се в имота работилница за лепене, монтаж и баланс на гуми, с площ от 20 кв.м.         А съгласно нотариален акт №164, том ІV, рег.№ 6884, нот.дело № 677/ 2006г.                 /също приет като писмено доказателство по делото/ работилницата, представляваща масивна сграда с площ от 20кв.м., ведно с терена върху който е построена, е собственост на жалбоподателя – ЕТ”Ритмо – Мариана Радулова”. Посочените нотариални актове като официални свидетелстващи документи се ползват с материална доказателствена сила и обвързват съда относно удостовереното в тях право на собственост и неговата принадлежност. В тази връзка съдът приема, че към момента на издаване на Заповед № 423/ 21.05.2008г. процесният обект не попада върху държавна или общинска земя, поради което не е налице една от визираните в § 17, ал.1 от ПР на ЗУТ предпоставки. Липсата на едно от задължителните условия, поставени от законодателя в условията на кумулативност е основание за неприложимост на предвидените в посочената норма правни последици и обуславя незаконосъобразността на издадената заповед.

От документите, съдържащи се в приложената по делото административна преписка не може да бъде установено по категоричен и безспорен начин и твърдяното от административния орган наличие на възникнала инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на ПУП. На първо място следва да се отбележи, че е налице несъответствие между посоченото в протокола на комисията от 09.05.2008г. и посоченото в обжалваната заповед предвиждане на действащия ПУП за реализирането на което е необходимо веменния обект да бъде премахнат. В констативния протокол, послужил като основание за издаване на процесната заповед, комисията е установила, че временния строеж възпрепятства реализирането на предвидено мероприятие, съгласно добрения  със Заповед № 153/ 27.02.2008г.  ПУП, а именно - изграждане на улица. В заповедта, обаче се твърди, че е налице друга инвестиционна инициатива – изграждане на сграда за обществено и делово обслужване, с инвеститор „Селин”ООД, реализирането на която е предвидено с действащия ПУП. Доколкото по делото е представена единствено текстовата част, без графично изображение,  на Заповед № 153/ 27.02.2008г.на кмета на община Казанлък, с която е одобрен ПРЗ на кв. 228 по плана на гр.Казанлък, не може да бъде установено какво е конкретното предвиждане на плана, засягащо обекта на жалбоподателя. Освен това липсват доказателства че тази заповед е влязла в законна сила и одобреното с нея изменение на ПУП представлява действащия към процесния моент подробен устройствен план. В тежест на административния орган е да установи и докаже съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Въпреки дадените на ответника указания по чл.163, ал.3 вр. с чл.170, ал.1 от АПК /с разпореждане в з.з. от 23.06.2008г. и протоколно определение от о.с.з на 17.09.2008г./, че не сочи доказателства относно факти и обстоятелства, по отношение на които носи доказателствена тежест, в хода на съдебното производство не бяха ангажирани доказателства за изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорената заповед. Във връзка с това съдът приема че не е налице и следващото изискване на закона - наличие на възникнала инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния устройствен план .  

Изхождайки от горното, настоящият състав на Старозагорският административен съд приема, че не са налице кумулативно предвидените предпоставки в §17, ал.1 от ЗУТ за премахване на обект:”Работилница за лепене, монтаж и баланс на гуми”, собственост на ЕТ”Р. – М. Р.”гр.Казанлък. 

По изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна и оспореният административен акт следва да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен.

С оглед изхода на делото направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК Община Казанлък бъде осъдена да заплати сумата от 200 /двеста/ лева, от които 50 /петдесет/ лева платена държавна такса и 150 /сто и петдесет/ лева адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна помощ и съдействие от 17.09.2008г. 

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

            ОТМЕНЯ, по жалба на ЕТ ”Ритмо – М. Р.” със седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ул.”Я”№ 14, Заповед № 423/ 21.05.2008г. на кмета на община Казанлък, с която на основание § 17, ал.1 от ПР на ЗУТ е разпоредено да се премахне обект: Работилница за лепене, монтаж и баланс на гуми, находящ се в УПИ ІV-816 в кв.228 по плана на гр.Казанлък, собственост на ЕТ”Р. – М. Р.”, като незаконосъбразна.

 

ОСЪЖДА   ОБЩИНА КАЗАНЛЪК  да заплати на ЕТ”Р. – М. Р.” със седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ул.”Я”№ 14,   сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: