Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

64    12.03.2009г.      град Стара Загора

 

 

                                   В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Г.Д.

       

 

при секретар   А.А.

и с участието на прокурора  

като разгледа докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 393 по описа за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 54, ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ във връзка с §4, ал.1, т.2 от ЗКИР във вр. с чл.145 и сл. от   Административно-процесуалния кодекс /АПК/. 

 

            Образувано е по жалба на Л.С.М. – Б. ***, против Заповед № 1320/ 27.05.2008г. на Кмета на община Стара Загора, с която е отказано извършване на техническа анкета на кадастралния план в парк “Бедечка” за ПИ № 6174 по плана на гр.Стара Загора. Изложените в жалбата доводи по същество са такива за незаконосъобразност на административния акт поради противоречието му с материалния закон. Оспорва се направеният извод за наличие на спор за материално право, като се твърди, че процесният имот, за който е поискано нанасянето му в кадастралния план е собственост единствено на наследниците на И. Минев Б.,*** Загора, съгласно решение № 52341/ 23.03.2004г. на Общинска служба земеделие и гори гр.Стара Загора. В съдебно заседание жалбоподателката чрез пълномощника си по делото поддържа жалбата като излага и допълнителни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в нарушение на императивните изисквания за форма и съдържание, съгласно чл.59, ал.1 и ал.2, т.4 от АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед.    

           

            Ответникът по жалбата Кмет на община – Стара Загора, редовна призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по основателността на оспорването.

           

            Ответниците по жалбата – Н.М.Д. и И.М.Б. /конституирани като страни по делото като наследници на И. Минев Б./, чрез пълномощника си по делото, изразяват становище за основателност на жалбата и молят обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

            Ответникът по жалбата – Н.С.К. /конституирана като страна по делото като наследник на И. Минев Б./, редовно и своевременно призована за съдебно заседание, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по оспорването.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

       

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

   С влязло в сила решение № 52341/ 23.03.2004г. на Общинската служба по земеделие и гори гр. Стара Загора на наследниците на И. Минев Б. е признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 6.498 дка, находящ се в строителните граници на град Стара Загора в местността “Молла гермя”, представляващ имот № 65. Със Заявление рег.№ ТА-34/ 25.02.2008г. до Главния архитект на Община Стара Загора,  Л.С.М. – Б., в качеството си на наследник на И. Минев Б., е поискала да бъде изготвена техническа анкета за четири поземлени имота, сред които и ПИ № 65, находящ се в парк “Бедечка” /местност ”Молла гермя”/, гр.Стара Загора. На 18.04.2008г., в присъствието на заявителя Л.С.М. – Б. и заинтерисованите лица Н.С.К., И.М.Б., Н. *** Загора, старши специалист – районен техник при Община Стара Загора е извършил оглед на място и е установил, че заявителят “владее имота с решение № 52341 от 23.03.2004г.”,  като границите на имот пл.№ 6174 на място не са материализирани. Регулационният план е утвърден със Заповед № 443/ 28.04.1960г. горепосочените обстоятелства са описани и удостоверени в технически протокол за констатиране на грешки и непълноти при снемане границите на имот пл.№ 6174 по плана на гр.Стара Загора, парк “Бедечка”. Съществуващите на място граници са заснети и нанесени в скица към графичната част на протокола, като новозаснетият имот е означен с планоснимачен № 6174. Техническият протокол е подписан от техническия техник, който го е съставил, от заявителя и от заинтерисованите лица – Н.К., И. Б. и Н.Д..*** е отказал да  подпише техническия протокол, като в самия протокол е направено изрично отбелязване, че процесният терен попада в имот публична общинска собственост – улица и парк. 

С оспорената Заповед № 1320/ 27.05.2008г. на Кмета на община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, §4, ал.1, т.2 от ЗКИР и чл.53, ал.2 от ЗКИР е отказано да бъде извършена техническа анкета на кадастралния план в парк”Бедечка” за ПИ № 6174 по плана на гр.Стара Загора, собственост на наследниците на И. Минев Б.. От фактическа страна обжалваният административен акт се обосновава с наличието на спор за материално право между заявителят и заинтерисованото лице – Община Стара Загора, с оглед неподписването на техническия протокол от Кмета на община Стара Загора, който спор до решаването му по съдебен ред препятства остраняването на непълноти и грешки в кадастралния план.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която, неоспорено от страните, съдът възприема, като обективно и компетентно изготвено. Съгласно същото  се установява, че процесният имот – нива от 6.498дка, правото на собственост върху който е признато на наследниците на И. Минев Б. съгласно решение № 52341/ 23.03.2004г. на ОСЗГ гр.Стара Загора, се намира в строителните граници на гр.Стара Загора в местността “Молла Гърмя” /включваща парк “Бедечка/. По неодобрения, но публикуван в ДВ, бр.5/ 2000г., Помощен кадастрален план на парк “Бедечка” /изготвен за нуждите при възстановяване на имоти на територията на парка/ този имот е под № 65. Действащия към настоящия момент кадастрален план за парк “Бедечка” е от 1960г., като в него не е отразен имот № 65. Според вещото лице имот № 65 по помощния план би следвало да получи № 6174 по действащия кадастрален план, поради което е посочен този планоснимачен номер на процесния имот в обжалваната Заповед № 1320/ 27.05.2008г. След обстоен и задълбочен анализ на представените по делото документи и извършен оглед на място вещото лице е категорично, че 1255кв.м от имота на жалбоподателката попадат в територията на парк “Бедечка”, определена с Решение № 1069/ 11.09.2003г. на ОбС-Стара Загора, както и че в имота се включва и част от ул.”И. ***/ в участъка южно от кръстовището за гр.Казанлък, почти цялото обръщало на тролейбус № 3 и северната част от съблекалните на тренировъчното игрище на стадион “Локомотив”. По данни от разписния списък към плана вещото лице е установило също така, че имот № 65 по помощния план / с предвиден № 6174 по действащия кадастрален план/ се застъпва и с възстановения със Заповед № 2620/ 11.12.2000г. имот пл.№ 3027а, собственост на наследниците на  Г. ***.

 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна.

 

Заповед № 1320/ 27.05.2008г. е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по см. на §4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР – Кметът на община Стара Загора. Постановена е в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми по чл.59, ал.2 от АПК реквизити. Неоснователно е релевираното от пълномощника на жалбоподателя оплакване за липса на мотиви в обжалваната заповед. Видно от съдържанието на акта, в него изрично е посочено правното основание за издаването му – § 4, ал.1, т.2 вр. с чл.53, ал.2 от ЗКИР. От фактическа страна заповедта е мотивирана с наличие на спор за материално право, поради обстоятелството, че “видно от технически протокол от 18.04.2008г. процесният имот попада върху имоти публична общинска собственост”. Съдът намира, че административният орган е изложил съответните на посочената правна норма фактически съображения за издаване на заповедта, които са  необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава правото на органа да упражни предоставените му правомощия  и осигурява възможност на адресата на акта да защити интересите си. Освен това, доколкото фактическите основания за постановяване на отказа могат да бъдат извлечени и от останалите документи, съдържащи се в административната преписка, съпътстващи и подготвящи издаването на крайния акт, какъвто в случая се явява техническия протокол с изрично обективиран в него отказ на кмета на общината да го подпише, съдът приема, че не е налице твърдяното от жалбоподателя съществено нарушение на формата на акта по см. на чл.146, т.2 от АПК, водещо до невъзможност за извършване на съдебна проверка и преценка  за спазването на материално правните изисквания за издаването му.

Заповедта е издадена и при спазване на нормативно регламентираните процесуални правила при провеждане на административното производство по реда на чл.53 от ЗКИР.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че обективираният в оспореният административен акт отказ да бъде извършена техническа анкета е направен при наличие на законовоустановените материалноправни предпоставки.

Съгласно приложимите към настоящия казус разпоредби на чл.53 от ЗКИР и чл.62 от Наредба № 3/ 2005г. за съдържанието, създаването и подържането на кадастралната карта и кадастралните регистри във вр. с §4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР, изменението на кадастралния план се извършва със Заповед на кмета на общината въз основа на съставен от съответното длъжностно лице акт за установяване на непълноти и грешки, който акт се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтерисованите собственици. От разпоредбата на ал.2 и ал.3 на чл.53 от ЗКИР може да се направи извод, че задължително условие за изменение на кадастралния план е наличието на съгласие на всички пряко засегнати собственици, обективирано и удостоверено с подписването на съставения акт за заснемане на границите на новия имот /техническия протокол/. Актът по чл.53, ал.3 от ЗКИР има за цел да установи липсата на имуществен спор между заявителя по искането за попълване на кадастралната основа и лицата, чиито имуществени интереси, като собственици на имот, в границите на който ще се попълва възстановения по реда на ЗСПЗЗ поземлен имот, са засегнати. С оглед на това е въведено и законовото изискване актът за констатиране на непълноти и грешки да се съставя на място от съответното длъжностно лице и да бъде представен за подпис на заинтерисованите лица /заявител и собственици/. От представеното и прието като доказателство по делото писмено заключение на назначената съдебно-техническа експертиза съдът приема за категорично установено, че имот № 65 по помощния план с площ 6.498 дка, чието попълване в кадастралния план е поискано, попада върху терен с отредено предназначение за парк /1255кв.м. от парк “Бедечка”/ и върху улица “И. Вазов”. Съгласно чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС във връзка с чл. 8, ал.3 от Закона за пътищата, посочената улица “И. Вазов”, която е в регулационните граници на гр.Стара Загора е със статут на публична общинска собственост.  По аргумент от разпоредбата на чл.3, ал.2, т.3 от ЗОС, със статут на имот – публична общинска собственост се ползва и територията на парк “Бедечка”, находащ се в гр.Стара Загора, доколкото видно от приложеното по делото решение № 1069/ 11.09.2003г.на ОбС – Стара Загора се запазва отреждането за този парк на част от територията, определена със Заповед № 443/ 28.04.1960г. на Председателя на ОНС Стара Загора. В този смисъл и съгласно легалната дефиниция, дадено в § 1, т.13 от ДР на ЗКИР общината се явява пряко заинтерисован собственик по см. на чл.53, ал.3 от ЗКИР, чиито права биха се засегнали от исканото попълване на кадастъра и съответно чието съгласие е абсолютно необходима предпоставка за изменението на кадастралния план. В конкретния случай техническия протокол не е подписан от Кмета на община Стара Загора /в чиито правомощия съгласно разпоредбата на чл.12, ал.5 от ЗОС е управлението на имотите – общинска собственост/. Нещо повече – налице е изричен отказ за неговото подписване, обективиран в самия протокол от  18.04.2008г. Доколкото общината се явава пряко заинтерисован собственик на имот, който се засяга от исканото изменение на кадастралния план, неподписването на съставения акт за непълноти и грешки сочи на наличие на спор за материално право. Индицията за съществуването на такъв спор съгласно изричната разпоредба на чл.53, ал.2, изр.2 от ЗКИР във вр. с чл.62, ал.6 от Наредба № 3/ 2005г. на МРРБ възпрепятства попълването на кадастралния план по административен ред до решаването на спора с влязло в сила съдебно решение. Тъй като производството по ЗКИР е административно по своя характер, извън компетентността на решаващия орган – Кмет на община Стара Загора, както и на настоящия съдебен състав, е да разглежда и да се произнася по гражданскоправния спор за принадлежността на правото на собственост. Този спор следва да бъде решен по общия исков ред.

Във връзка с направеното възражение от жалбоподателката, че по делото не са представени актове за общинска собственост, които да доказват твърдяното от общината право на собственост, съдът намира за необходимо да отбележи, че имотите, засегнати от исканото попълване на кадастралния план са публична общинска собственост по силата на изрична законова норма, а съгласно чл.5 от ЗОС актът за общинска собственост няма правопораждащо а само установително (констативно) действие, т. е. не създават в полза на общината право на собственост върху конкретен имот, а само удостоверява принадлежността на това право до установяване на противното, който въпрос обаче не подлежи на обсъждане в настоящото съдебно-административно производство. Освен това реално е невъзможно да бъде представен по делото АОС за ул.”И. Вазов”, част от която попада в имота на жалбоподателката, тъй като съгласно чл. 56, ал.2 от ЗОС за общинските пътища не се съставят актове за общинска собственост.

 

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна – издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с материалноправните разпоредбе на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

 

 Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на  Л.С.М. – Б. ***, против Заповед № 1320/ 27.05.2008г. на Кмета на община Стара Загора, с която е отказано извършване на техническа анкета на кадастралния план в парк “Бедечка” за ПИ № 6174 по плана на гр.Стара Загора, собственост на наследниците на И. Минев Б., като неоснователна. 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: