Р Е Ш Е Н И Е  59

 

      гр.Стара Загора 12.01.2009 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         девети декември

през      две хиляди и осма година в състав:

 

Председател: Б.Т.

 

                                                                       Членове:           

при секретаря    С.Х.

и в присъствието на  прокурора                                        ,                                                        като разгледа докладваното от  Б.Т.   адм.дело   № 396 по описа  за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалби от Г.И.Г. и Т.Т.Г. *** против заповед № 464/ 27.05.2008г на Кмета на Община Казанлък, с която е разпоредено на Г.И.Г. като собственик на преместваем обект – павилион № 7, намиращ се върху източния тротоар на ул.”Йордан Стателов”/западно от кв.215 по плана на гр.Казанлък/, да премахне преместваемия си обект. В жалбите се съдържат оплаквания, че заповедта е незаконосъобразна поради съществени нарушения на материалния закон и административнопроцесуалните правила, поради което се иска отмяната й. Освен това се поддържа, че оспореният акт нищожен като противоречащ на чл.177, ал.1 от АПК. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателите поддържат оспорването.

Ответникът Община Казанлък чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита издадената заповед за законосъобразна поради наличие на законовите предпоставки за прилагане разпоредбата на § 17 от допълнителните разпоредби на ЗУТ. Моли жалбата да бъде отхвърлена като се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено  следното:

Жалбоподателите са съсобственици на павилион № 7 с площ 9.2кв.м., намиращ се върху източния тротоар на ул.”Йордан Стателов”/западно от кв.215 по плана на гр.Казанлък/, придобит възмездно по време на брака им от лицето Дянко Тодоров Иванов с договор от 20.05.2004г /намиращ се в адм.д. №28/2007г но Окръжен със Стара Загора/. На Дянко Иванов е издадено разрешение за строеж  № 72/ 16.04.1992г за монтиране на павилион на основание протокол № 17/ 14.11.1991г на ЕСКИТЕ при Община Казанлък, чл.197 от ЗТСУ и чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, съгласно приета от СТУСА разстановка. Впоследствие му е отстъпено право на строеж за постройка на павилион № 7 от Община Казанлък с договор от 10.11.1995г.

По повод жалби от граждани и “ГА БЪЛГАРИЯ КАЗАНЛЪК”ЕООД гр.Казанлък и “ЕВРОМАКС” ООД гр.Казанлък, както и с оглед писмо изх.№ 0202-483-00-696/ 19.10.2005г на Началника на РДНСК Стара Загора е извършена проверка от комисия длъжностни лица при Община Казанлък, назначена от кмета. За резултата е съставен констативен акт № 7/ 08.02.2006г, в който е прието за установено, че е издадено разрешение за строеж № 72/16.04.1992г на Дянко Иванов за монтиране на павилион и му е отстъпено право на строеж с договор от 10.11.1995, като не е реализирано строителство в петгодишния срок, което да представлява строеж.  Издадена е скица от 14.02.2001г със схема за поставяне на 8 броя павилиони, всеки по 9кв.м. застроена площ, включително и за процесния, на основание чл.56 от ЗУТ и Наредба № 21 на Общински съвет Казанлък за поставяне на преместваеми съоръжения за търговски обекти и други обслужващи дейности /Наредбата/, като схемата е приета от ОЕСУТ с решение № 15/ 19.07.2001г. Отразено е, че за процесното преместваемо съоръжение няма издадено разрешение за поставяне. Павилионът е описан като метален с временен статут, понеже няма решение на Общинския съвет Казанлък в 6-месечния срок от влизане в сила на § 17, ал.2 от ДР на ЗУТ за установяване на траен градоустройствен статут и е посочено, че не представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Актът е съобщен на заинтересованите лица, които са депозирали възражения си. Въз основа на този акт е издадена заповед № 718/ 30.08.2006г на Кмета на Община Казанлък, с която на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ е разпоредено премахване на павилиона като поставен без надлежно разрешение в нарушение на чл.15, ал.1, т.2 от Наредбата. С влязло в сила решение № 123/ 17.07.2007г по адм.д.№ 28 по описа за 2007г на Окръжен съд Стара Загора заповедта е обявена за нищожна поради некомпетентност на издателя  - заместник-кмет на Община Казанлък.

На 23.05.2008г е извършена нова проверка на процесния павилион от комисията, назначена от Кмета на Общината, която констатира, че няма промяна в обстоятелствата, отразени в констативен акт № 7/ 08.02.2006г. Съставеният протокол е съобщен на жалбоподателите, като Т.Г. отново е възразила срещу него.

Кметът на Община Казанлък е издал оспорената заповед № 464/ 27.05.2008г, с която е разпорежда на Г.И.Г. като собственик на преместваем обект – павилион № 7, намиращ се върху източния тротоар на ул.”Йордан Стателов”/западно от кв.215 по плана на гр.Казанлък/, да премахне преместваемия си обект. От фактическа страна са възпроизведени установяванията в констативния акт. Прието е също, че е възпрепятствано реализирането на възникнала инвестиционна инициатива по одобрени проекти с разрешения за строеж на “ГА БЪЛГАРИЯ КАЗАНЛЪК”ЕООД гр.Казанлък и “ЕВРОМАКС” ООД гр.Казанлък. От правна страна заповедта е мотивирана с чл.57а, ал.3 от ЗУТ и чл.15, ал.1, т.2 от Наредбата.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение, прието без оспорване от страните, съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено. От него се установява, че конструкцията на процесния павилион е метална, поставен е върху предварително подготвена бетонова основа и е закрепен с електрозаварки за замонолитени в бетоновата основа метални фусове. Свързан е с електропреносната мрежа. За него не е представен утвърден архитектурен и конструктивен проект. Отреденото право на строеж е отразено върху регулационния план от 1987г на УПИ І за ЖСК и КОО в кв.215 по плана на гр.Казанлък, след изменението на плана със заповед № 789/29.10.2002г павилионът попада върху тротоарна площ.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Жалбите са процесуално допустими като подадени в законо-установения срок от лица с правен интерес. Разгледани по същество, се явяват основателни.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма. Тя не е нищожна поради противоречие с чл.177, ал.2 от АПК, според който административни актове, издадени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Влезлият в сила съдебен акт по адм.д.№ 28/2007г на Окръжен съд Стара Загора действително касае административен акт със същото съдържание и страни, но отмяната му е постановена поради некомпетентност на издателя. Не са обсъждани евентуални нарушения на материалния закон и процесуалните правила, поради което забраната за постановяване на същия акт не е приложима. В този смисъл искането за прогласяване на нищожност следва да бъде отхвърлено.

Оспорената заповед е незаконосъобразна като противоречаща на материалния закон и процесуалните правила с оглед недопустимото смесване на две различни хипотези на премахване на обекти с характеристиките на процесния.

Нормата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ предвижда възможност върху поземлените имоти да се поставят преместваеми увеселителни обекти, преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини маси, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци чешми, фонтани, часовници и др.). Тези обекти се поставят при наличие на предпоставките в ал. 2 до 5 от същия текст и се премахват по реда на чл.57а от ЗУТ .

От доказателствата по делото – разрешение за строеж № 72/ 16.04.1992г, протокол № 17/ 14.11.1991г на ЕСКИТЕ при Община Казанлък и писмо изх.№ 0202-483-00-696/ 19.10.2005г на Началника на РДНСК Стара Загора  се установява, че павилионът е поставен по реда на чл. 120 ППЗТСУ (отм.), т.е. като временна постройка върху държавен, респективно общински терен, от Дянко Иванов и придобит впоследствие от жалбоподателите. С оглед на това и като се има предвид вида и характера на постройката, тя не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, тъй като е възможно обектът да бъде демонтиран без разрушаване и преместен другаде. След отмяната на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) - ДВ бр. 6/1998 г. този вид обекти са били предмет на регулация с разпоредбите на § 6а от ПЗР ППЗТСУ (отм.), нов. ДВ бр. 6/1998 г. и § 50а ПЗР ЗИДЗТСУ (отм.) - нов ДВ бр. 124/1998 г.

Разпоредбата на § 6а, ал. 2 ПЗР ППЗТСУ (отм.) касае временните постройки по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.), разрешени без установен срок, за които е предвидено да бъдат премахнати без да се заплащат в срок от 3 години от влизане на изменението и допълнението на Правилника в сила, освен ако чрез частични изменения на застроителните и регулационни планове е възможно установяване на траен градоустройствен статут в съществуващия им вид.

Съгласно § 50а, ал. 1 ПЗР ЗИДЗТСУ (отм.) разрешенията за строеж и одобрените проекти за постройки, изградени върху държавни и общински терени, без да са предвидени по действащите подробни градоустройствени планове, но са били допустими като временно строителство по отменената разпоредба на ал. 4 на чл. 120 от ППЗТСУ към момента на разрешаването им губят действие по право след изтичане на срока за който са разрешени, но не по-късно от три години от влизане в сила изменението и допълнението на ППЗТСУ, ДВ бр. 6/98 г., като с ал. 2 на текста е указано, че тези строежи се премахват по реда на чл. 160 от закона. В ал. 3 на същия текст е регламентиран реда, по който по изключение за тези постройки може да бъде създаден траен градоустройствен статут.

Понастоящем правната регламентация се съдържа в § 17 от ПР на ЗУТ, който предвижда в ал.1 с решение на областния управител или на общинския съвет строежи с временен устройствен статут, изградени по реда на отменената ал. 4 на чл. 120 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство върху земя - държавна или общинска собственост, извън случаите по чл. 195 и 196 от този закон, да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с действащ подробен устройствен план. След възникване на инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния устройствен план временните строежи се премахват, без да се заплащат, въз основа на заповед на кмета на общината, издадена по реда на чл. 195 и чл. 196 от този закон. По решение на областния управител или на общинския съвет, взето в 6-месечен срок от влизане в сила на закона, могат да се допуснат процедури за изменение на действащ подробен устройствен план с цел временни строежи по ал. 1 да получат траен устройствен статут в съществуващите им размери и вид.

В хода на административното производство не е обсъждано обстоятелството, че имотът фигурира в регулационните планове и как това се отразява на статута му.

От изложеното следва, че предметната на заповедта постройка, определена от издаващият административен орган като "павилион", не е от вида на обектите по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Следователно разпоредбата на чл. 57а ЗУТ е неприложима по отношение на нея.

Въпреки че в обстоятелствената част на обжалваната заповед Кметът на община Казанлък се е позовал и на § 17 от ПР на ЗУТ, който определя материалноправните предпоставки за премахването на обекти с временен устройствен статут от общински имоти, това не може да обуслови извод за законосъобразността й, защото редът за издаването й е опорочен. Разпоредбата на § 17 от ПР на ЗУТ препраща към нормите на чл.195 и 196 от ЗУТ, които предвиждат различна процедура от проведената. Съществено е нарушено процесуалното правило да се изслушат заинтересованите лица при съставяне на констативния протокол от комисията, назначена със заповед на кмета. В конкретния случай тези лица не са уведомени за започването на процедурата и извършване на проверка на обекта им, не са поканени да дадат обяснения нито през 2006г, нито през 2008г. Неизслушването им според трайната и непротиворечива съдебна практика представлява съществено процесуално нарушение, което накърнява правата на заинтересуваните страни предвид крайната мярка по премахване на обекта им. То представлява достатъчно основание заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна без да се обсъжда наличието на материалноправните условия за отстраняване на павилиона.

При този изход на спора на жалбоподателя Г. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 260лв за държавна такса, адвокатско възнаграждение и експертиза.

Водим от гореизложеното,  съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО ЗА ПРОГЛАСЯВАНЕ НИЩОЖНОСТТА на заповед № 464/ 27.05.2008г на Кмета на Община Казанлък, с която е разпоредено на Г.И.Г. като собственик на преместваем обект – павилион № 7, намиращ се върху източния тротоар на ул.”Йордан Стателов”/западно от кв.215 по плана на гр.Казанлък/, да премахне преместваемия си обект, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОТМЕНЯ заповед № 464/ 27.05.2008г на Кмета на Община Казанлък, с която е разпоредено на Г.И.Г. като собственик на преместваем обект – павилион № 7, намиращ се върху източния тротоар на ул.”Йордан Стателов”/западно от кв.215 по плана на гр.Казанлък/, да премахне преместваемия си обект, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА по жалби от Г.И.Г. ЕГН ********** *** И Т.Т.Г. ЕГН ********** ***.

ОСЪЖДА Община Казанлък ДА ЗАПЛАТИ НА Г.И.Г. СУМАТА 260/двеста и шестдесет/лв, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: