Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     27

 

 гр.Стара Загора

 09.01.2009 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, втори състав в публичното  заседание на петнадесети септември през две хиляди и осма година в състав:

                   

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Р.

 

при секретаря    З.Д.,

като разгледа докладваното от  Р. Р.   адм.дело   401   по описа  за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от АПК във връзка с  § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба от К.И.П. *** Загора, като наследник на Неделчо Иванов Болсаранов, против Заповед №1022/22.06.05г. на Кмета на Община Ст.Загора, с която е признато на Елена Вълчева Начева от гр.Ст.Загора правото да придобие собственост върху имот №160, находящ се в местността "Канала/Айвалъка/” в землището на с.Хрищени и възлага на техническата служба на Община Стара Загора да извърши оценка на имота.

Моли, заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна-издадена в нарушение на материалния закон и в на процесуални правила. В нея не били изложени никакви фактически или правни съображения и не е конкретизирано кои от законовите предпоставки по §. 4а или §.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ са изпълнени. Твърди, че заповедта е в противоречие с материалния закон, тъй като в нея е посочено, че имота се е ползвал на основание ПМС №56, а то не е сред актовете по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

В с.з. жалбоподателката се явява лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

Ответникът - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, тъй като били спазени процедурите по издаването на заповедта.

От конституираните заинтересовани страни в хода на съдебното дирене се явяват Недялка И. Колева и Валентин Неделчев Иванов, като първата се присъединява към жалбата, а втория я считат за неоснователна и моли, оспорената заповед да бъде потвърдена.  

След преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено  от фактическа страна, следното:

На Елена Вълчева Начева от гр.Ст.Загора е издадено удостоверение №134 от 1979г., в което е вписано, че на основание Постановление № 56 на Министерски съвет и по решение №1 от 19.01.1968г. и е предоставена за ползване, земя за “трайни насаждения” в размер на 840/осемстотин и четиридесет/ кв.метра в местност “Айвалъка”, землището на с.Хрищени, окръг Ст.Загора. Тя подала заявление вх.№94.03-1236/ 20.01.1998г. за преобразуване правото си на ползване в право на собственост на основание § 4 от ЗСПЗЗ във вр. с § 5 /изм./ от ППЗСПЗЗ. В заявлението си не посочила кое от основанията по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е налице, по отношение на ползвания от нея имот. Уточнила само, че имота е в местността „Дюлите” и в него съществува „лозе”, “овощна градина” и сезонна постройка, построена със сторително разрешение №168/02.12.1988г.

С протокол № 21 от 20.04.1998г., комисия, назначена със Заповед №70/15.01.1998г. видоизменена със Заповед № 165/04.02.1998г., на осн. §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г. за изменение на ППЗСПЗЗ, е разгледала постъпилите редовно подадени заявления от ползвателите, които имат права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Канала”/не е посочено в кое землище/, и счела, че за заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, са налице условията по §4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №456/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. В протокола не е отразено, срещу всеки от имотите на ползвателите, кои от предпоставките да придобият право на собственост са налице - тези по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и въз основа на кой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е възникнало правото им на ползване. Сред ползвателите изброени в протокола под № 112 е посочена и Елена Вълчева Начева .

С план на новообразуваните имоти е отреден новообразуван имот №160 с площ от 600 кв.м. в местност „Канала” /”Айвалъка”/-според плана и в местност „Абаджийската чешма”-според Регистъра на новообразуваните имоти, в землище на с.Хрищени, община Ст.Загора на Елена Вълчева Начева. Планът е изготвен въз основа на помощен кадастрален план на земите на бившите собственици. В регистъра на тези имоти под кадастрален № 202082 с площ от 3500 кв.м. е отразен имот /нива/ на Неделчо Иванов Болсаранов. Той е оставил като наследници по закон  жалбоподателката по делото К.И.П. и конституираните като заинтересовани страни-Недялка И. Колева, Велко Вълев Иванов, Стефанка Великова Славова, Валентин Неделчев Иванов и Ренета Неделчева Ставрева. На същите, в това им качество, е възстановен, с решение по заявление №48428/21.01.1992г. на Общинска поземлена комисия гр.Ст.Загора по чл.18ж от ППЗСПЗЗ, имот с площ общо от  3500 кв.м в землището на с.Хрищени, община Ст.Загора, местност “Абаджийската чешма”. Върху този имот попада процесния имот 160 в местността " Канала” /”Айвалъка”/ в землището на с.Хрищени, община Ст.Загора.

В продължение на повече от седем години Кметът на общината не издал заповед по реда на  § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, с която да признае или откаже на Елена Вълчева Начева да придобие право на собственост върху предоставената и  за ползване земя.

С обжалваната заповед №1022/22.06.05г. на Кмета на Община Ст.Загора, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 21/20.04.1998г. на комисията, назначена със заповед № 70/15.01.1998г. е признал на Елена Вълчева Начева от гр.Ст.Загора правото да придобие собственост върху имот №160, находящ се в местността "Канала”/”Айвалъка”/ в землището на с.Хрищени без да е уточнена площта на имота и да е индивидуализиран с неговите граници. В мотивите е посочено само, че на основание ПМС №56, на Елена Вълчева Начева е предоставено право на ползване на имот №160, находящ се в местността "Канала”/”Айвалъка”/ по решение №1 от 19.01.1968г. на ИК на ОБНС гр.Ст.Загора. Със заповедта е възложено на техническата служба на общината да извърши оценка на имота.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана, след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото, допустими, годни и относими доказателствени средства, които като еднозначни, безпротиворечиви и неоспорени, изцяло кредитира.

След като е сезиран с жалба, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт, съдът проверява както за инвокираните от жалбоподателите пороци, така и за наличието на всички незаявени от тях основания за отмяна по чл.146 от АПК.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок от надлежен субект, поради което е процесуално допустима. Собствениците на възстановени земеделски земи по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, каквато се явява жалбоподателката,  попадащи в обхвата на  действие на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, притежават активна процесуална легитимация да атакуват всички заповеди по  § 62, ал.3 и ал.9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4к, ал.6 и ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като непосредствено засегнати от тях, в случаите, когато са благоприятстващи за ползвателите.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Процесната заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с целта му, но при постановяването и е допуснато незачитане на законовата последователност на издаваните за всяка фаза административни актове в производството по трансформация на правото на ползване в право на собственост, определена с   § 62, ал.3 и ал.9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4к, ал.6 и ал.7 от ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е превърнало в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.).  Процедурата по придобиването на собствеността върху предоставения за ползване, въз основа   на    някой   от    актовете   по  §   4 ПЗР   на   ЗСПЗЗ, имот трябва да е приключила, а не висяща или предстояща, независимо дали ползвателят придобива при условията на § 4а или по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Следователно издадената от кмета при тази хипотеза  заповед по §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за признаване правото на ползвателя да придобие собственост върху имота, е незаконосъобразна поради съществено нарушение на процесуалните правила.

На следващо място, протоколът на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, досежно процесния имот, не отговаря на § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - в смисъл да даде становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия съгласно § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. Протоколът е без мотиви, отразяващи разискванията при преценката на кандидатите, дали отговарят на изискванията и съдържа само диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи”. Комисията не е следвало да даде положително становище, че по отношение на Елена Вълчева Начева са налице условия съгласно § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание на ползвателката да придобие право на собственост върху предоставената и за ползване земя, и защото процесния имот и е предоставен, видно от всички приложени към преписката писмени доказателства, на основание ПМС №56 и с решение №1 от 19.01.1968г., който акт не е от кръга на изчерпателно изброените в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, даващи правата на ползвателите по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. ПМС с такъв номер, даващо право на ползване върху земеделска земя не съществува в правния мир на българското законодателство. Липсата на този императивен правопораждащ факт не е отчетен при постановяване на процесната заповед и от административния орган. Въз основа на този, несъответстващ на материалния закон, протокол, кметът не е следвало, съгласно § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, да издаде заповед, с която да признае правото да се придобие собственост от ползвателката Елена Вълчева Начева. За пълнота следва да се отбележи, че в заповедта си, кметът не е посочил и съображения за основанието - по §4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на което признава правото на Елена Вълчева Начева да придобие като ползвател собственост върху процесния имот. Именно административният орган със заповедта си по §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, и при съобразяване на всички законови и технически изисквания, е компетентен да признае правото на ползвателите да придобият собственост, като в условията на обвързана от становището на комисията компетентност, отчете фактическите и правни основания за възникване на правото на придобиване  на собственост. Заповедта по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ може да се издаде само на база мотивираното и конкретно становище на комисията по § 62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Като е заместил комисията и сам е извършил преценка за съществуването на условията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, без дори да посочи мотиви по кое от двете основания  -  по  §   или   от  ПЗР на  ЗСПЗЗ,  е възникнало правото  на ползвателите, нито защо приема , че ПМС №56 е от кръга на изчерпателно изброените в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ актове на държавни органи, кметът на Община Стара Загора е постановил един незаконосъобразен административен акт /в този смисъл са Решение № 2377 от 8.03.2007 г. на ВАС по адм. д. № 1002/2007 г., IV отд, Решение № 11658 от 23.11.2007 г. на ВАС по адм. д. № 7628/2007 г., IV о./.

Следва да се отбележи, че в оспорената заповед не е индивидуализиран имота с площ и граници, което също я прави незаконосъобразна. Едва в мотивите се споменава върху какъв имот е предоставено право на ползване, но не и върху какъв имот му се признава право на собственост и действителната воля на административния орган трябва да се извлича чрез тълкуване.

По тези съображения оспорената заповед следва да бъде отменена изцяло.

В изпълнение на разпоредбата на чл.173 ал.2 от АПК, преписката следва да бъде върната на Община Стара Загора с указания за издаване на мотивирана заповед след проверка/ тъй като в удостоверението е възможна техническа грешка при изписване номера на ПМС/ - на основание какъв точно акт на държавен орган е предоставено право на ползване на Елена Вълчева Начева и попада ли той в кръга на изчерпателно изброените актове по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Ако отговора на този въпрос е положителен, то тогава да се извърши и преценка от компетентната комисия по § 62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, дали са налице основания за трансформиране на правото на ползване в право на собственост по някое от основанията, предвидени в § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Водим от тези мотиви, съдът

 

                                      Р       Е       Ш       И :

 

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед №1022/22.06.05г.  на Кмета на Община Ст.Загора, с която е признато на Елена Вълчева Начева от гр.Ст.Загора правото да придобие собственост върху имот №160, находящ се в местността "Канала/Айвалъка/” в землището на с.Хрищени, община Ст.Загора и е възложено на техническата служба на Общината да извърши оценка на имота.

ВРЪЩА делото като преписка на Община Стара Загора за произнасяне по заявление вх.№94.03-1236/ 20.01.1998г. от Елена Вълчева Начева от гр.Ст.Загора, при спазване разпоредбите на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, и на § 62 и § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

                                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: