РЕШЕНИЕ

№У1-23                                    23.09.2008г.                      гр.Стара Загора

В    ИМЕТО НА  НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                                 ШЕСТИ СЪСТАВ

На петнадесети септември                                                           две хиляди и осма година

в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Д.

секретар И.К.

като разгледа докладваното от съдия Д. Д.

адм. дело №403 по описа на АС Стара Загора за 2008г., за да се произнесе взе предвид

следното:

Производството е по реда на §62 ал.З от ППЗСПЗЗ във вр. с чл.121 и сл. от АПК, образувано по жалба от К.И.П. против заповед №1036/22.06.2005г. на Кмета на община Стара Загора, с която на Г Ж Ж от гр. Стара Загора е признато правото да придобие собственост върху имот №159, находящ се в местността "Айвалъка" землище на с. Хрищени.

С жалбата се твърди, че от цифровото посочване на правното основание, не може да се разберат съображенията на административния орган да признае право на Г Ж Ж / посочено е името на П К Ж - явно фактическа грешка/ да придобие собственост, което означава липса на мотиви и е съществено нарушение на административно производствените правила. Протокола на комисията не е връчван на жалбоподателката, с което е лишена от възможността да участва в производството по постановяване на оспорения административен акт. В съдебно заседание процесуалния представител адвокат П допълва жалбата с възражение, че от документите представени от ответника не може да се установи идентичност между предоставения за ползване имот и този посочен с №159 в заповедта, а в протокола на комисията не са посочени площта на имота и правното основание, на което се признават правата по §4а и §46 от ЗСПЗЗ. От съда се иска да приеме, че наведените доводи съставляват основание за отмяна на Заповед №1036/22.06.2005г. по чл.146 т.2 и т.З от АПК - неспазване на установената форма и съществено нарушение на производствените правила.

Ответния административен орган - Кмета на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж оспорва жалбата и иска от съда да бъде отхвърлена.

Ответника Г Ж Ж поддържа, че е облагородил имота си като е засадил лозе и овощни дръвчета и го ползва и към настоящия момент, поради което иска от съда да отхвърли жалбата.

Заинтересованите страни Н К и С В искат от съда да отмени оспорената заповед.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подаден в срок и от лице с право на оспорване, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна:

Предмет на контрол за законосъобразност е заповед №1036/22.06.2005г. на Кмета на община Стара Загора, издадена по реда на §62 от ППЗСПЗЗ, с която на


Г Ж Ж е признато правото да придобие собственост върху имот №159, в местността "Айвалъка", землище на с. Хрищени. Заповедта е издадена с мотиви за предоставено право на ползване в изпълнение на Постановление №76/19.01.1978г. на МС, съгласно удостоверение №131/1979г. и предвид становището на комисията, назначена със заповед №70/15.01.1998г., за признаване право на собственост, поради изпълнение условията на §4а и §46 от ЗСПЗЗ, дадено в протокол №21/20.04.98г.

При извършена проверка на основание чл.168 ал.1 от АПК, съдът не установи нарушения на процедурата по §62 от ППЗСПЗЗ, нито неправилно приложение на §46 от ЗСПЗЗ. Видно от документите по административната преписка, спазени са изискванията за задължителни реквизити и срок на заявлението на ползувателя, назначена е комисия със законово определен състав, и въз основа на нейното становище за учредено право на ползване и изпълнение условията по §4а и §46 от закона е признато право да се придобие собственост.

Г Ж Ж е подал заявление №501031/26.05.1992г. - лист 8-ми от делото, по което няма произнасяне от административния орган до 2005г, което обстоятелство не изключва компетентността на последния да извърши преценка на правото да се придобие собственост. Съгласно разпоредбите на §5 ППЗСПЗЗ /ДВ. Бр.48 от 1995г./ - не поставящ преклузивен срок за произнасяне и плащане и §36 от ПЗР на ЗСПЗЗ - ДВ бр.98 от 97г., ползувателите подали молби за оценки до 30.09.1995г. пред общините по местонахождение на имота, запазват правата си за получаването им по този закон. Това правно положение е запазено и с новата ал.6 на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр.98/97г./, в която е посочен краен срок, до който може да се заяви дори не заявено право за придобиване на собственост - 31.01.1998г. Този срок е възпроизведен в разпоредбата на приложимата правна норма - §61 от ПМС №456/97г., която е спазена и бившия ползувател е подал заявление № 94-03-1272/20-01-1998г., макар да не е бил длъжен, с което отново декларира обстоятелствата, въз основа на които претендира права. Предвид не произнасянето по първото заявление и цитираните правни разпоредби, които изрично предвиждат правото да се иска постановяване на административен акт, е без правно значение подаването на второ заявление в срока до 31.01.1998г. В настоящия случай административното производство е продължило 13 години, като към момента, в който са предприети действия по осъществяване на административната процедура са действали разпоредбите на §62 и сл. от ППЗСПЗЗ, които са спазени.

Със заявлението си, което отговаря на изискванията на §61 ал.1 от ППЗСПЗЗ за описание на имота по §46 ал.1 от ЗСПЗЗ, местонахождение, площ и съседи, лични данни на заявителя, прилагане на удостоверение за предоставеното право на ползване, бившия ползувател е заявил право да придобие собственост върху така описания имот в местността "Айвалъка", при посочените предпоставки - лозе и овощни насаждения. Кмета на община Стара Загора се е произнесъл по наличието именно на тези обстоятелства по отношение на заявения имот, видно от мотивите на оспорената заповед- посочен е номера на удостоверението, което съдържа описание на имота, съответстващо на заявлението. Освен това, в заявлението, удостоверението и крайния административен акт е посочено и наименованието на местността "Айвалъка", в която жалбоподателя твърди, че му е признато право на възстановяване на собствеността и именно върху неговата земя попада имота, посочен в оспорения административен акт. Следователно по фактическото местоположение няма спор, като същото е удостоверено и с извадка от помощния план, който отразява разположението на бившите земеделски земи и имотите за ползване. Означаването на имота, за който е признато право да се придобие собственост с номера му по плана на новообразуваните


имоти, вместо да се опише същия с граници, площ и съседи не е съществено нарушение на изискването за форма, което да влече след себе си отмяна само на това основание. Това посочване не създава неяснота по отношение предмета на административния акт. Номерът, който имота има по плана на новообразуваните имоти е без правно значение за законосъобразността на заповед, с която се признават права по §46 от ЗСПЗЗ, защото не е предмет на установяване в това административно производство. В случая сочи само на факта, че административния акт е издаден след изготвяне на този план и заявения с местонахождение, площ, граници и съседи имот е обхванат от него. Кметът е длъжен в производството по §62 от ППЗСПЗЗ да установи, чрез помощен административен орган, какъвто е комисията, наличието на законовите предпоставки по отношение на описания от бившия ползувател имот т.е. последния заявява, че му е предоставено право на ползване въз основа на някой от актовете по §63 от Правилника, посочва неговото състояние, както изисква §61 ал.1 т.1 и т.2, а т.З само ако претендира права по §4А от Закона, като прилага документ за правото на ползване и скица на имота, ако има такава. Декларация по §61 ал.2 т.З от Правилника се подава само, ако се заявява претенция на това основание, което е алтернативно предвидено в §46 от ЗСПЗЗ - посочено е "или", предвид на което няма съмнение, че са предвидени две самостоятелни хипотези. Комисията дава становище за валидното учредяване на правото на ползване и изпълнението на условията по §46 или 4а от ЗСПЗЗ, в зависимост от това кое основание е посочил заявителя, а Кметът е длъжен да се произнесе въз основа на нейното решение като признае право да се придобие собственост или откаже. Следователно той не разполага с оперативна самостоятелност, а е длъжен да постанови административен акт с посоченото от закона съдържание като се мотивира със становището на комисията за наличие на законовите предпоставки. Заповедта по §62 ал.З от ППЗСПЗЗ има за предмет само и единствено констатирането на правото да се придобие собственост върху предоставения за ползване имот.

Не се подкрепят от доказателствата по делото и другите възраженията за нарушение на изискването за форма на акта - липса на мотиви. Както се посочи по-горе, нормата на §61 изисква описание на имота по §46 от ЗСПЗЗ и такова е дадено в заявлението, потвърдено е в становището на комисията, която е в законово посочения състав и тези документи като част от административната преписка съдържат мотивите на органа за постановяване на акта. Изискването за мотивиране е изпълнено тогава, когато от съдържанието на административния акт или от документите, въз основа на които е постановен могат да бъдат извлечени достатъчно ясно и конкретно фактическите и правни доводи на органа, така че да осигурят право на защита на адресатите и осъществяване на контрол за законосъобразност, В настоящия случай от документите по преписката се установяват предпоставките на закона, които са заявени от бившия ползувател- първата хипотеза на §4Б от ЗСПЗЗ, дадено е положително становище на комисията, а Кмета признал право да се придобие собственост върху имота и в полза на лице, посочени в удостоверението, което съдържа описание отговарящо на декларираното в заявлението. Предвид на това, възражението за липса на мотиви е неоснователно. Не е необходимо и земята да е единствена земеделска, тъй като тази хипотеза е самостоятелно основание за признаване на права. Изброяването е алтернативно - "или земеделската земя е единствена". Въпреки представеното строително разрешение за сезонна постройка, бившия ползувател е заявил права по §46 от ЗСПЗЗ, при това в хипотезата на лозе и овощна градина, а не на единствена земеделска земя, поради което не е необходимо да се установява това обстоятелство. Заповедт е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, при спазване на изричната процедура по §62 от ППЗСПЗЗ, която не изисква участие на бившия собственик на земеделска земя - неговите права се охраняват от представителите,


участващи в състава на комисията, чието становище е задължително. Кмета не разполага с оперативна самостоятелност, а е длъжен да се произнесе съобразно становището на помощния орган.

Поради изложеното съдът намира, че заповедта на кмета на община Стара Загора е валидна и законосъобразна, а жалбата срещу нея неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода от спора ответника има право на разноски, но нито ги е поискал, нито е представил списък на такива пред настоящата инстанция.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.И.П. *** Загора против заповед №1036/22.06.2005г. на Кмета на община Стара Загора, с която на Г Ж  Ж признато правото да придобие собственост върху имот №159, в местността "Айвалъка" землище на с. Хрищени.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.