Р Е Ш Е Н И Е

№VІ-32                                    14.11.2008г.                    гр.Стара Загора

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД                                ШЕСТИ СЪСТАВ

На десети ноември                                                  две хиляди и осма година

в публично заседание в състав:     

           

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : Д.Д.

 

секретар И.К.

като разгледа докладваното от съдия Д. Д.

адм. дело №406  по описа на АС Стара Загора за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на §62 ал.3 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по оспорване от Я.И.Г. *** Загора на  заповед №1464/02.08.2005г. на Кмета на община Стара Загора, с която на И.П.И. е признато право да придобие собствеността върху имот №21, местност “Каменна могила”, землище на с. Хрищени, община Стара Загора.

С жалбата не се навеждат доводи за наличие на някое от основанията за оспорване по чл.146 от АПК, а се излагат личните мотиви на жалбоподателката да възрази срещу заповедта на кмета, а именно желае имота да й бъде възстановен в качеството й на единствена наследница. Представя доказателства – удостоверение за наследници от 26.05.2008г. на И. Колев Късииванов и данни от решение по чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ. В съдебно заседание процесуалния й представител адвокат Х. поддържа доводи за нарушение на изискването за форма на административния акт, а именно не са изложени конкретни мотиви в коя от предвидените законови хипотези се признават права на бившия ползувател.  Алтернативно се твърди, че не са изпълнени условията нито на §4а, нито на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, като съгласно заключението на вещото лице по съдебно агрономическата експертиза, тези основания не са били налице и към момента на влизане на закона в сила.  

         Отвения административен орган – Кмета на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Василев оспорва жалбата, представя доказателства за изпълнение на процедурата по издаване на оспорената заповед и иска от съда да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответника И.П.И. в писмения отговор по жалбата твърди, че са спазени материалните предпоставки на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, предвид на което има правото признато му с оспорената заповед. Представя писмени доказателства относими към спазването на изискванията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и §61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а в съдебно заседание процесуалния му представител адвокат П. оспорва допустимостта на жалбата, алтернативно поддържа доводи за наличие условията на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ – имота представлява овощна градина.

         Съдът като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

         Със заповед № 1464/02.08.2005г. Кмета на община Стара Загора на основание §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и §62 ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, е признал на И.П.И. правото да преобразува  прекратеното право на ползване в право на собственост върху имот  №21, находящ се в местността “Каменна могила” , землище на с. Хрищени. Заповедта е мотивирана от фактическа страна с предоставено право на ползване на основание ПМС №76 от 05.12.1977г., съгласно удостоверение №43/25.02.1980г. и становището на комисията, назначена със заповед №70/15.01.1998г.

         В преписката се съдържат посочените от административния орган документи, както и заверени копия от помощния план и плана на новообразуваните имоти за местността “Каменна могила”, регистър на собствениците и таблица за обезщетенията им.

         По възражението за не допустимост на жалбата, съдът намира, че същото е неоснователно предвид, доказателствата представени от оспорващия за признато право да му бъде възстановена земеделска земя в посочената местност, бивша собственост на наследодателя И. Колев Късииванов, чийто единствен наследник е, както и установеното от заключението на съдебно техническата експертиза относно месторазположението на имот №21 по ПНИ за м. “Каменна могила”. Въз основа на представения регистър на собствениците и копия от помощния план и ПНИ, административния орган правилно е определил страните в административното производство, поради което съдът намира, че е налице право на оспорване по смисъла на чл. 147 от АПК за Я.И.Г..

         Възраженията на същата обаче, че заповедта е незаконосъобразна не се подкрепят от доказателствата по делото. Въпреки липсата на конкретно посочване на нормите на §4а, респ. §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, от доказателствата в административната преписка може да се направи извод относно фактите, мотивирали административния орган да признае право да се придобие собственост. Липса на мотиви е налице тогава, когато нито от текста на оспорения административен акт, нито от документите  в административната преписка може да се установят фактите, послужили като основание за издаването му. Настоящия случай не е такъв. От доказателствата, които са събрани в хода на административното производство може да се направи категоричен извод за заявено още на 18.05.1992г. право на придобиване на собствеността, върху имот предоставен за ползване по реда на акт на МС, посочен в §63 от ПЗР към Постановление №456 от 11 декември 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, по което административния орган не се е произнесъл в сроковете по §5 ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в отменената редакция ДВ бр.34 от 1992г. По силата на и  §36 от ПЗР на ЗСПЗЗ – ДВ бр.98 от 97г.,  ползувателите подали молби за оценки до 30.09.1995г. пред общините по местонахождение на имота, запазват правата си за получаването им по този закон. Следователно кметът дължи произнасяне по заявеното право, като допълнителното заявление от 1998г. е без значение в случая, тъй като §61 от ПЗР към ПМС №456/11.12.97г. новира срока за онези, които са пропуснали да заявят правата си по отмените разпоредби. Оттук и извода на съда за компетентност на органа да постанови оспорения административен акт. Налице са и материално правните предпоставки на §4б от ЗСПЗЗ предл. второ, която хипотеза е заявена от ответника, съгласно текста на заявлението от 18.05.1992г. Към онзи моменти същият под страх от наказателна отговорност е декларирал, че в имота има лозе и овощна градина, както и изградена постройка, но от ламарина с площ от 13.70 кв.м. По отношение на тези факти доказателства е и заявлението от 1998г., в което отново е посочени както площта и съседите, така и съществуването на лозе върху площ от 300кв.м. и овощна градина. Въз основа на тези писмени доказателствата комисията е формирала извод, че по отношение на И.П.И. са налице законовите предпоставки на §4а и §4б от ЗСПЗЗ. Дори и при липса на конкретно посочване коя от двете норми е изпълнена обективно, то достатъчно е да се установи наличието на хипотезата на която и да е от тях, за да е законосъобразна заповедта, с която се установява правото на преобразуване. Кметът действа в условията на обвързана компетентност, като в производството по §62 от ПЗР към ПМС №456/97г. се произнася съобразно становището на помощен орган в точно определен състав, което е съществено изискване за законосъобразност и е спазено. Следователно установил е административния орган, че както към момента на влизане  в сила / Дв бр.34 от 30.04.1991г./ на отменения §5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, така и към момента на произнасяне на комисията по §62 от ПЗР към ПМС №456/97г. са изпълнени изискванията на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изрично в текста на §62 е посочено, че комисията разглежда постъпилите заявления, с които се декларират правно релевантните факти под страх от наказателна отговорност, като проверява и изпълнението на условията на актовете, по силата на които е предоставено правото на ползване. Следователно тя няма задължение да изследва на място възрастта на дърветата, наличието на лозе, респ. вида на постройката, а лицата, на които законът е предоставил право са длъжни добросъвестно да декларират фактите, които подлежат на преценка от помощния орган. В този смисъл комисията няма функцията на вещо лице, поради което констатациите за едновременно изпълнение и на §4а и на §4б от ЗСПЗЗ не водят до липса на мотиви. Двете на основания могат да се налице като в тежест на оспорващия е да установи липсата им. В случая от заключенията на вещите лица, които съдът приема като компетентно и добросъвестно дадени, може да се направи извод, че по отношение на И.П.И. са налице условията на §4б от ЗСПЗЗ, тъй като постройката както към момента на подаване на заявлението от 1992г., така и към януари 1998г.  е  заявена като ламаринена барака. Предвид на факта, че липсва сграда по смисъла на §1в ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ, която норма е следвало да бъде съобразена като действаща към момента на постановяване на оспорения административен акт, не могат да се признаят права на това основание. Възрастта на дръвчетата обаче по правилата на формалната логика не опровергава декларираното от заявителя. Ноторно е, че поддръжката на овощните дръвчета изисква същите да бъдат подновявани, но дори да се приеме, че някои от тях поради възрастта си са насадени след деклариране на относимите факти, то съгласно показанията на разпитана свидетелката и заключението на вещото лице се налага извод за изпълнение условията на §4б предл. второ от ЗСПЗЗ. В таблицата към заключението е посочено, че има пет ореха на възраст между 10 и 20год., което кореспондира с изнесеното от свидетеля за насаждането им. Установеното от вещото лице не  поддържане на имота от две – три години е правно ирелевантно, тъй като както се посочи по-горе момента към който, е следвало да бъде облагороден имота е установения от действащия към момента на постановяване на оспорената заповед  закон – редакцията от 22.12.1997г. на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, която изисква земите да представляват овощни градини. На този въпрос вещото лице отговори, че имота може да се определи като ползван за овощни насаждения. 

         Относно възражението на оспорващия, че в протокола на комисията е вписана местността “Канала”, а заповедта е за имот в местността “Каменна могила”, съдът намира следното:

         Нормата на §62 от ПЗР към ПМС №456/97г. не поставя изискване за посочване на местности. Разглеждат се заявленията на лицата, като в същите се посочват граници, съседи и местонахождение. Установено, че процедурното изискване за разглеждане на постъпилото в срок още през 1992г. заявление на И.П.И., е изпълнено. Комисията е дала положително становище, с което кметът е длъжен да се съобрази и да постанови заповед, с която да признае правото му да придобие собственост върху имота, подробно описан в заявлението с граници и съседи. Техническата експертиза установи, че същият е обхванат и от Плана на новообразуваните имоти за местността “Каменна могила”, като в заповедта е посочен и с номера си от този план, макар факта на одобряването му от Областния управител да е правно ирелевантно, както и влизането му в сила. Видно от приложените регистър на собствениците и ксерокопие на помощен план към него, че Кметът е използвал данните за идентифициране на имота, поради което не може да се приеме, че и по отношение местоположение, граници, площ и съседи не са налице мотиви към заповедта. Последните се съдържат в документите събрани в хода на административното производство и приложени към преписката.

         Предвид тези изводи на съда по фактите и правото оспорването е неоснователно, като в съответствие с този изход на спора следва да се решат и претенциите за разноски пред настоящата инстанция. На основание чл. 143 ал.3 от АПК ответника И. като страна, за която акта е благоприятен има право на възнаграждение за един адвокат в размер на 60лв., които са изплатени съгласно договора за правна защита и съдействие. Доказателства за други направени разноски не се съдържат в кориците на делото, а страната не е представила списък, съобразно който да бъде извършена проверка за действителното им плащане. 

         Мотивиран от изложеното и на основание 172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

РЕШИ

 

         ОТХВЪРЛЯ оспорването на Я.И.Г. ***/02.08.2005г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на И.П.И. *** Загора се признава право да придобие собственост върху имот №21, местност “Каменна могила”, землище на с.Хрищени.

         ОСЪЖДА  Я.И.Г. ЕГН : **********,*** Загора да заплати на И.П.И. *** сумата от 60 /шестдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено. 

         Препис от решението да се връчи на страните.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: