Р Е Ш Е Н И Е

№VІ-57                                    18.02.2009г.                    гр.Стара Загора

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД                                ШЕСТИ СЪСТАВ

На шестнадесети  февруари                                 две хиляди и девета година

в публично заседание в състав:     

           

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : Д.Д.

 

секретар И.К.

като разгледа докладваното от съдия Д. Д.

адм. дело №408  по описа на АС Стара Загора за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на §62 ал.3 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по оспорване от Я.И.Г. *** Загора на  заповед №1496/02.08.2005г. на Кмета на община Стара Загора, с която на П.Д.Г. е признато право да придобие собствеността върху имот №22, местност “Каменна могила”, землище на с. Хрищени, община Стара Загора.

С жалбата не се навеждат доводи за наличие на някое от основанията за оспорване по чл.146 от АПК, а се излагат личните мотиви на жалбоподателката да възрази срещу заповедта на кмета, а именно желае имота да й бъде възстановен в качеството й на единствена наследница. Представя доказателства – удостоверение за наследници от 26.05.2008г. на Иван Колев Късииванов и данни от решение по чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ. В съдебно заседание процесуалния й представител адвокат Х. поддържа доводи за нарушение на изискването за форма на административния акт, а именно не са изложени конкретни мотиви в коя от предвидените законови хипотези се признават права на бившия ползувател.  Алтернативно се твърди, че не са изпълнени условията нито на §4а, нито на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.  

         Отвения административен орган – Кмета на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. оспорва жалбата, представя доказателства за изпълнение на процедурата по издаване на оспорената заповед и иска от съда да бъде отхвърлена като неоснователна, предвид заключението по допусната съдебно – техническа експертиза.

Ответника П.Д.Г. не се явява  и не представлява писмен отговор.

         Съдът като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

         Със заповед № 1496/02.08.2005г. Кмета на община Стара Загора на основание §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и §62 ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, е признал на П.Д. Герджиковда придобие собственост върху имот №22,  находящ се в местността “Каменна могила” , землище на с. Хрищени. Заповедта е мотивирана от фактическа страна с предоставено право на ползване на основание ПМС №76 от 05.12.1977г., съгласно удостоверение №44/25.02.1980г. по Решение №111а/21.09.1978г. на ИК на ГОНС Стара Загора, и  становището на комисията, назначена със заповед №70/15.01.1998г.

         В преписката се съдържат посочените от административния орган в заповедта документи, както и заверени копия от помощния план и плана на новообразуваните имоти за местността “Каменна могила”, регистър на собствениците и таблица за обезщетенията им.

         От доказателствата, които са събрани в хода на административното производство е видно, че на 03.06.1992г./л.23 по делото/ е заявено право на придобиване на собствеността,  по което административния орган не се е произнесъл в сроковете по §5 ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в отменената редакция ДВ бр.34 от 1992г. По силата на  §36 от ПЗР на ЗСПЗЗ – ДВ бр.98 от 97г.,  ползувателите подали молби за оценки до 30.09.1995г. пред общините по местонахождение на имота, запазват правото си да ги получат по силата на този закон. Следователно кметът дължи произнасяне по заявеното право, като допълнителното заявление от 1998г. е без значение в случая, тъй като §61 от ПЗР към ПМС №456/11.12.97г. новира срока за онези, които са пропуснали да заявят правата си по отмените разпоредби. Оттук и извода на съда за компетентност на органа да постанови оспорения административен акт. Налице са и материално правните предпоставки на §4б от ЗСПЗЗ предл. второ, която хипотеза е заявена от ответника, съгласно текста на заявлението от 03.06.1992г. Към онзи моменти същият под страх от наказателна отговорност е декларирал, че в имота има овощна градина. По отношение на тези факти доказателство е и заявлението от 1998г., в което отново са посочени както площта и съседите, така и съществуването на овощни насаждения. Въз основа на тези писмени доказателствата – удостоверение № 44/25.02.1980г./л.24 по делото/, решение №111а на ИК на ГНС /л. 56 по делото/, строително разрешение №22/14.02.1983г./л. 25 по делото/, както и декларираните факти в заявлението от 1992г., комисията е формирала извод в протокол №21/20.04.1998г./лист 53 по делото/, че по отношение на П.Д.Г. са налице законовите предпоставки на §4а и §4б от ЗСПЗЗ. Комисията е действала в състава определен от §62 ал.1 към ПЗР на ПМС №456/11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ1 видно от Заповед № 70/15.01.1998г./л.60 по делото/ и заповед №165/04.02.98г. на Кмета на община Стара Загора/л.59 по делото/.

         Следователно изпълнени са всички процедурни правила на §61 от ПЗР на ПМС №456/11.12.1997г., като заявлението е подадено в срок и е разледано по силата на §36 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който запазва правата на онези, чиито искания за оценки не са разгледани до влизане в сила на новия процесуален ред – този на §61 от посоченото ПМС. Но в ущърб на лицето, чието право да преобразува правото си на ползване в право на собственост е установено още в хода на административното производство, чрез представяване на декларациите и документите посочени в §61 от ПЗР на ПМС №456/11.12.97г., е издадена заповед, която не съдържа точно посочване на правното основание, а съобразно с него и площ на имота, която да се оцени по реда на §62 ал.4 от ПМС №456/11.12.97г.

         В хода на съдебното производство се установи от заключението по допуснатата съдебно – агрономическа експертиза, че в имота има засадени 22 броя плодни дръвчета, от които плододаващи 18бр. и изсъхнали 4 броя, които са на възраст от 10г. до 27г., което сочи на извод, че към момента на заявяване на правата по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ имота е бил облагороден. Бившия ползвател, макар да е представил строително разрешение е заявил хипотеза от §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и Комисията, която действа като помощен орган, е следвало да се позове на това законово основание, а Кмета от своя страна да съобрази, че е предоставен за ползване имот  с размер 1 дка, който съгласно ограниченията на §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ следва да бъде оценен. Приложение на тази законова норма няма в оспорения административен акт. В него се посочва номер на имота от ПНИ за същата местност без отново да се сочи площта му, при което остава не ясна волята на  органа кой имот подлежи на оценката, която е разпоредил да се извърши. Съдът, няма възможност да разпореди на техническата служба, нито на лицензиран оценител да извърши оценка на имота предоставен за ползване, която после да се утвърди от Кмета на Община Стара Загора. Тази не пълнота в мотивите и в разпореждането не може да бъде отстранена по пътя на отмяна на заповедта и решаване на въпроса по същество, тъй като естеството му не позволява това. В хипотезата на отказ, съдът може да признае правото да се придобие собственост, но когато това е признато, но не са спазени изискванията §62 ал.3 за възлагане оценка на ползвателския имот, както и не е конкретизирана хипотезата на §4б от същия закон, се налага връшане на преписката за ново произнасяне при  това в определен срок и при спазване указанията на съда. Кметът на Община Стара Загора следва да издаде нова заповед, с която да признае на П.Д.Г. да придобие право на собственост на основание §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, защото вече и по съдебен ред е  установено неговото фактическо изпълнение, като възложи на техническата служба на Общината да извърши оценка на ползвателския имот, индивидуализиран с граници и с площ от 1.дка, така както е посочен в заявлението. Поради това, че вече е одобрен плана на новообразуваните имоти  и е влязъл в сила в тази си част, следва да бъде одобрена оценката на имота, който е отреден на този ползвател съобразно ограниченията на §4з ПЗР на ЗСПЗЗ за площ до 1 дка.     

         Мотивиран от изложеното и на основание 172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

РЕШИ

 

         ОТМЕНЯ по оспорване на Я.И.Г. ***/02.08.2005г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на П.Д.Г. *** Загора се признава право да придобие собственост върху парцел №22, местност “Каменна могила”, землище на с.Хрищени.

         ВРЪЩА делото като преписка на Кмета на Община Стара Загора за произнасяне по заявлението на П.Д.Г., като съгласно указанията на съда да се признае право да се придобие собственост на основание §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и се възложи извършване на оценка на ползвателския имот, индивидуализиран с граници, съседи и за площ при спазване ограниченията на §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ.

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Кмета на Община Стара Загора за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено. 

         Препис от решението да се връчи на страните.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: