Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

 

№ 10   28.10.2008г.      град Стара Загора

                          

                           

                         В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди и осма година, в състав:

          

                                                                                                                                      

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ИРЕНА ЯНКОВА

 

                                                                                                                                                                                       ЧЛЕНОВЕ:    ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                                           Р.Т.

       

 

  при секретар   С.Х.                                                                   и с участието

  на прокурора  Р.А.                                                           като разгледа

  докладваното от  съдия    Р. Т. административно дело   № 414  по  описа

  за 2008г., за да се произнесе, съобрази следното:                                  

                                                                      

                                                                                 

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.14, ал.3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

 

            Образувано е по касационна жалба, подадена от П.М.Д. ***„Цар Симеон Велики” № 168, вх.”0”, ет.3, ап.12, против Решение № 22 от 10.04.2008г., постановено по гр. дело № 1697/ 2006г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

            В жалбата се съдържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението - касационни основания по см. на чл.209, т.2 и 3 от АПК. По същество изложените доводи са че съдебният акт е необоснован, постановен при липса на компетентност за произнасяне по жалба за обявяване нищожност на административен акт, в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че районният съд не е изложил никакви мотиви с които да обоснове направения извод за липсата на основания за прогласяване нищожността на оспореното решение на Поземлена комисия /ПК/ - Стара Загора /сега Общинска служба „Земеделие”– гр. Стара Загора/. Обосновава, че недопускането на  гласни доказателства и неназначаването на независима съдебно геодезическа експертиза представлява съществено процесуално нарушение, доколкото събирането на исканите доказателства би довели до установяването на различна от възприетата фактическа обстановка и обосновало други правни изводи по отношение законосъобразността на оспорения административен акт. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.              

           

            Ответникът по касационната жалба  -  Общинска служба „Земеделие” – гр. Стара Загора, редовно призован за съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по основателността на жалбата.

           

            Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните,  намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

 

            Производството пред Районен съд – Стара Загора, с правно основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, е образувано по жалба на П. Д. с искане за обявяване нищожността на Решение № 50664/ 29.07.1993г. на ПК - гр. Стара Загора /сега ОбС „Земеделие” гр. Стара Загора/ и възстановяване правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници за незастроената част от 1986кв.м. от имот, целият с площ от 3500кв.м., находящ се в строителните граници на гр. Стара Загора, местност „Ташладжа,”  с номера 989 и 990 по кадастралния план от 1951г., а по действащият кадастрален план на града – имот № 96. С оспореното пред Старозагорския районен съд решение на ПК – Стара Загора е признато правото на собственост на наследниците на Димитър Петров Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот, представляващ нива от 3.500дка, четвърта категория, находящ се в строителните граници на гр. Стара Загора в местността „Ташладжа”, имот 989, 990 от кадастралния план от 1951г., като със същото решение е отказано възстановяване правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху същия имот поради извършено строителство – СД „АКУСТ” – до „ХИМСНАБ”. С обжалваното решение Старозагорският районен съд е отхвърлил подадената от П. Д. жалба и направените с нея искания за прогласяване нищожността на Решение № 50664/ 29.07.1993г. на ПК - гр. Стара Загора /сега ОбС „Земеделие” гр. Стара Загора/ и за възстановяване на собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници за част от имота до размера на 1986кв.м.  Въз основа на събраните по делото доказателства и приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в установената форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона и при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила.

 

            Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за недопустимост на обжалваното решение, като постановено от некомпетентен съд в нарушение на изискванията за родова подсъдност.  Обжалваното пред Районен съд – Стара Загора решение на ПК – Стара Загора /сега ОбС “Земеделие”/, е постановено в производство по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 3 на посочената разпоредба тези решения могат да се обжалват в 14-дневен срок пред районния съд. В нормата на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ е предвидено изключение от правилата на общата родова подсъдност, регламентирана в чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК /съотв. чл.36, ал.1 от ЗАП /отм.//. По силата на правилото, че специалният закон дерогира приложението на общия такъв, уредената в ЗСППЗ подсъдност изключва общата родова подсъдност по АПК /ЗАП/, като за определяне на родово компетентният съд е ирелевантно какви са инвокираните пороци на обжалвания административен акт. Последните са от значение за определяне на срока за обжалване, доколкото при оспорване валидността на акта искането за прогласяване на неговата нищожност не е ограничено във времето.

            С оглед на горното касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че обжалваното решение като постановено при спазване правилата за родовата подсъдност, е допустимо.

            Предмет на гр. дело № 1697/ 2006г. по описа на Районен съд – Стара Загора е валидността на  оспореното Решение № 50664/ 29.07.1993г. на ПК - гр. Стара Загора /сега ОбС „Земеделие” гр. Стара Загора/. В производство, образувано по искане за прогласяване нищожността на един административен акт, съдебната проверка за законосъобразност обхваща единствено и само съществуването на правоизключващи юридически факти спрямо разпоредените с акта права и задължения. Следователно предмета на доказване включва онези факти и обстоятелства, които могат да релевират наличието на съществени пороци на административния акт, обуславящи неговата невалидност. В действащото българско законодателство няма легална дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна практика основание за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било издаването на административния акт от некомпетентен орган т.е в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са и административните актове, постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи.

            Доколкото жалбата, във връзка с която е образувано гр. дело № 1697/ 2006г. по описа на Старозагорския районния, е с искане за прогласяване нищожността на решението на ПК  - Стара Загора, при осъществяването на контрола за неговата законосъобразност съдът е следвало единствено да преценява дали е налице някой от посочените по горе съществени пороци – основания за нищожността на административния акт. Ето защо настоящата касационна инстанция намира, че  районният съд не е допуснал твърдяните от жалбоподателя съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосновават неправилност на постановеното съдебно решение. Направени исканията за събиране на гласни доказателствени средства и назначаване на “независима и компетентна съдебно-геодезическа експертиза”, които са оставени без уважение от решаващия съдебен състав, са свързани с установяване на обстоятелства, които са ирелевантни за преценката на валидността на оспорения административен акт. Въпросите относно наличието на осъществено строителство в имота, възстановяването на собствеността в стари реални /възстановими/ граници върху който е отказано с оспореното решение на ПК; вида, характера и момента на извършване на застрояването и неговата законност,  са относими за преценката за съответствието на административния акт с материалноправните разпоредби, на които се основава. Противоречието с материалния закон обаче е основание, което може да обоснове единствено и само незаконосъобразност на обжалвания акт, но не е от категорията съществени недостатъци, опорочаващи административния акт до степен на нищожност. Дори и да бяха събрани доказателства относно наличието на регламентираните в ЗСПЗЗ материалноправни предпоставки за възстановяване правото на собственост върху имота /респ. върху част от имот/ в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, незаконосъбразността на обективирания в оспореното Решение № 50664/ 29.07.1993г. на ПК - гр. Стара Загора отказ не представлява порок, дисквалифициращ го като валиден административен акт. Посочените от касационния жалбоподател пороци на оспореното решение на ПК – Стара Загора биха могли да бъдат основания за отмяна на административния акт като незаконосъобразен, но тази отмяна може да бъде постановена от съда само при условие, че правото на жалба е упражнено в преклузивния 14 дневен срок от датата на съобщаване на акта. В тази връзка твърдяното в касационната жалба “неуведомяване” за издаденото решение на ПК се опревергава от събраните в хода на съдебното дирене доказателства и от изявленията на самия жалбоподател в т.ч. в първоначалната искова молба в която изрично заявява, че е получил решението през 1993г.

            Основателно е обаче възражението на касационния жалбоподател за необоснованост на извода на Старозагорския районен съд, че оспореното решение на ПК – Стара Загора е издадено от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Съгласно действалата към момента на постановяване на административния акт разпоредба на чл. 15, ал.2, т.6 от ЗАП, задължителен елемент от съдържанието на административния акт и условие за неговата действителност е същият да е подписан от лицето /лицата/, от чието име изхожда обективираното в акта волеизявление. В  случая в производството пред Районен съд – Стара Загора административният орган е представил препис от Решение № 50664/ 29.07.1993г. на ПК - гр. Стара Загора със заверка “Вярно при ОСЗГ – Стара Загора”, който не съдържа подписите на нито един от членовете на комисията в т.ч. на председател и на секретар. Доколкото именно Решение № 50664/ 29.07.1993г. на ПК - гр. Стара Загора е оспореният административен акт, Старозагорският районен съд е бил длъжен да извърши служебна проверка за неговата валидност и на първо място дали е налице формирано и обективирано по надлежния ред волеизявление на компетентния орган, като събере необходимите доказателства в т. ч да изиска от административния орган да представи оригинал на обжалваното решение. Само по такъв начин може да се установи дали се касае за липса на съществен елемент от формата на административния акт водещ до липса на валидно волеизявление или за неотразяване в представения препис на решението на подписите на членовете на комисията. Като не е събрал доказателства за извършване на необходимата проверка в горния смисъл, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което възпрепятства касационния състав да осъществи контрол за правилността и законосъобразността на извода на Старозагорския районен съд, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Не може да бъде установено дали при постановяването на административния акт ПК – Стара Загора е действала в надлежен състав съобразно изискванията на приложимия материален закон към датата на издаване на акта /чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ /отм./. На следващо място не може да се прецени налице ли е волеизявление на колективния административен орган – т.е дали при приемането на решението са спазени императивните изисквания за кворум и мнозинство, като законово установени условия за валидността на административния акт.

            С оглед на гореизложеното съдът намира, че Решение № 22 от 10.04.2008г. по гр. дело № 1697/ 2006г. по описа на Районен съд – Стара Загора е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като такова е неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за извършване на необходимите процесуални действия и проверка действителността на оспорения административен акт  -  Решение № 50664/ 29.07.1993г. на ПК - гр. Стара Загора /сега ОбС „Земеделие” гр. Стара Загора/, досежно наличието на валидно и в изискуемата форма волеизявление на компетентен орган.  

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. второ във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ  Решение № 22 от 10.04.2008г., постановено по гр. дело № 1697/ 2006г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           

    ЧЛЕНОВЕ:  1.

                              

     2.