Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

 45     21.10.2008г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

       Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на  четиринадесети октомври две хиляди и осма година, в състав:

 

                                           

                                                      СЪДИЯ: И.Я.

       

при секретар  М.П.                                                                   и с участието

на прокурора                                                                                      като разгледа

докладваното от съдия И. Я. административно дело № 416 по описа за  2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

       Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

 

       Образувано е по жалба на Д. Стефнова Б., Й.Н.Й. и Р.Н.Б.,***,  против Заповед № 939/ 15.06.2005г. на Кмета на община Стара Загора, с която е признато на Н.Г.Е. правото да придобие собственост върху имот № 235, , находящ се в местност “ Дюлите”, землището на с.Хрищени. В жалбата се излагат доводи, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден при съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие на материалноправните разпоредби, на които се основава. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед.   

 

       Ответникът по жалбата -  Кметът на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен.

       Ответникът по жалбата –  Н.Г.Е. , взема становище, че жалбата е неоснователна, като моли  да бъде отхвърлена поради законосъобразност на административния акт.

 

 

       Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

       Жалбата е подадена в законово установения 14 дневен срок, от активно легитимирани лица по см. на  §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, поради което е процесуално допустима.  

       

       Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

       С обжалваната заповед Заповед № 939/ 15.06.2005г.  на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол №16/ 09.04.1998г. на комисията, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г. на Кмета на община Стара Загора, е признато правото на Н.Г.Е. да придобие собственост върху имот № 235, находящ се в местност “Дюлите”, землището на с. Хрищене. Със заповедта е възложено на техническата служба на общината да извърши оценка на имота.

        Административното производство по издаването на оспорената заповед е  образувано въз основа на заявление вх. № 6601074/ 02.06.1992г., подадено от ответника по жалбата – Н.Г.Е., с което е направено искане „на основание § 4 от ЗСПЗЗ и във връзка с § 5 от ППЗСПЗЗ правото му на ползване да се превърне в право на собственост на предоставения имот, представляващ трайни насаждения – лозе и овощна градина, находящ се в местността „Дюлите”, с. Хрищени. Видно от приетото като доказателство Удостоверение № 21/ 12.03.1987 година., издадено от Председателя на ИК на ГОНС – Стара Загора, в изпълнение на Постановление на МС № 11 от 02.03.1982г. и Решение № 21 от 12.03.1987 г. на ИК на ГОНС Стара Загора, на Н.Г.Е.  е предоставено право на ползване върху имот № 235, находящ се в местността „ Дюлите”, в землището на с. Хрищене. Подаденото от Е. заявление е разгледано от комисията по § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г. на Кмета на община Стара Загора, видоизменена със заповед № 165/ 04.02.1998г. Видно от представения по делото Протокол № 16/ 09.04.1998г., комисията е разгледала постъпили заявления от ползватели, които имат права по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и като е приела, че същите са редовно подадени, е счела, че по отношение на заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи”. В протокола не е отразено срещу всеки от имотите на ползвателите, кои от предпоставките да придобият право на собственост са налице - тези по § 4а или по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и въз основа на кой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е възникнало правото им на ползване. Сред ползвателите изброени в протокола, под № 5, с. Хрищени е и Н.Г.Е.. Въз основа на посоченото като установено комисията е приела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с която да се признае правото да се придобие собственост от ползвателите. Съгласно представените по делото: заверен препис – извлечение от плана на новообразуваните имоти за земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Айвалъка”, землището на с. Хрищени, ведно със заверен препис - извлечение от регистъра на имотите, неразделна част от плана, на Н.Е. е отреден и записан имот, представляващ имот с пл. №235 от , находящ се в местността „Айвалъка” в землището на с.Хрищене, с площ от 495 кв.м На наследниците– Йовчо Н. Бараков –  по подадено заявление вх. № 48475/ 28.01.1992г. с Решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ . Поземлена комисия – Стара Загора е признала правото на възстановяване на собствеността върху земеделска земя - нива, ІV категория, с площ от 5.000дка, находяща се в местността „Айвалъка”, в землището на гр. Хрищени. По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира и възприема като компетентно, обективно и безпристрастно. Съгласно същото имотът 235, масив 207 по плана на новообразуваните имоти е идентичен с имота, предоставен на Е. по цитираното по- горе удостоверение от 1987 година. В имота са построени сгради с временен статут. В нивата са засадени овощни , тип семейна градина. От разпитаните по делото свидетели се установи, че собственик на процесното място преди включването му в ТКЗС е наследодателят на жалбоподателите – дядо Недялко.То се намира отгоре над ДАП – а  до с. Хрищене до един черен път. През 1987 година част от нивата е предоставена на Е., който го ползвал непрекъснато. Той бил засял овощни дървета, построил си барака, в която слагал инструментите. В нея имал легло, печка, масичка. Сградата е направена от ламарина и дървета и е построена върху циментена площадка.В мястото имало бадеми, орехи ,ябълки и други овощни дървета. Н. периодично ги подновявал. В мястото никога не е имало лозе.  Свидетелката Лингерова добре познава даденото място на Н., тъй като е ходила да бере ябълки в него, а периодично са обменяли с ползвателя и селскостопански опит Според св.показания на Топалов в мястото има засети орехи и бадеми. Сградата, находяща се там  е построена през 1994 – 1994 година. Постройката била паянтова. Сега в предоставеното на ползвателя имот имало дръвчета, засадени най-много преди 7-8 години. Съдът не кредитира свидетелските показания на Топалов в частта относно годината на построяване на сградата и броя и времето на създаване на овощната градина. По негови думи той е ходил само веднъж в този имот  в началото на деветдесетте години и не могъл да знае дали дали наистина овошките са посети преди седем осем години.Свидетелските показания на Лингелова са безпротиворечиви. Те кореспондират и на писмените доказателства по делото и на приетата експертиза.От тях се установява, че от момента на предоставяне на имота на ползвателя   и до сега той отглежда овошки, които подновява поради изтекъл амортизационен срок. 

                При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че разгледана по същество жалбата е неоснователна.  

       Оспореният административен акт е законосъобразен. Той е издаден от компетентния по см. на § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. орган - Кмета на община Стара Загора,  в съответствие с материалния закон.

За да се трансформира правото на ползване в право на собственост върху земеделска земя по реда на параграф 4б следва да са налице следните кумулативни предпоставки. Земеделската земя следва да е предоставена на ползвателя на актовете изчерпателно изброени в параграф 63 от ЗСПЗЗ, земята да е незастроена, но да представлява овощна градина или лозе и да бъде единствената на семейството на ползвателя  Само при тези условия това лице  ще се ползва с предимство пред възстановения собственик , след като  му се предоставя възможност да заплати земята чрез общината. Е. като заинтересовано лице е подал заявление през 1992 година при действието на параграф 5 от ПЗР на ППЗСППП / ДВ бр. 34 т 24.04.1992 година/ за придобиване на право на собственост, като е посочил , че имота е засаден с лозе и овощна градина. В съответствие с параграф 36 от ПЗР на ЗСПЗЗ ползвателите на имоти, които са подали молби за оценка до 30.09.1995 година по параграф 4а и  4б запазват правата си за получаване на оценка.При разглеждане на заявлението кметът на община Стара Загора е назначил комисията в състав, предвиден с параграф 62,ал.1 от ПЗР от ППЗСПЗЗ, която с надлежно съставен протокол е изложила становище за фактическите и правни основания за признаване на правото на ползвателите в това число и на Е. да придобие собствеността върху земеделската земя. Въз основа на протокола  е съставена и  оспорената заповед.Процедурата по издаване на този административен акт  представлява сложен фактически състав, съществен елемент от който е именно протокола на комисията, която преценява дали са спазени изискванията на актовете на органите по параграф 4 от ЗСПЗЗ, както и основанията по параграф 4а и 4б от ЗСПЗЗ.Фактическите обстоятелства по делото и от назначената комплексна експертиза безусловно налагат извода за наличието на предпоставките по параграф 4 б от ЗСПЗЗ за придобиване правото на собственост от Е. върху ползвания от него имот -  наличие на овощна градина. Продължилото дълго административно производство не може да преклудира правата на ползвателя, който в продължение на повече от шестнадесет години след подаване на заявлението  е полагал грижи за мястото, отглеждала е дървета, подменял е старите. Независимо, че административният акт им някои непълноти при формата и обстоятелствената част, това не води до нарушение на материално правните разпоредби или процедурните правила.

        С оглед изхода на делото ни на основание чл. 143,ал.3 от АПК съдът намира, че жалбоподателите следва да заплатят на ответника но жалбата Е. направените по делото разноски в размер на 200 лева

Предвид изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е  законосъобразна, а жалбата е неоснователна.

      

       Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно   от АПК,  Старозагорският административен съд 

 

                                             Р     Е     Ш     И     :

 

       ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Д. Стефнова Б. с ЕГН **********, Й.Н.Й. с ЕГН **********  и Р.Н.Б. с ЕГН **********,***,  против Заповед № 939/ 15.06.2005г. на Кмета на община Стара Загора, с която е признато на Н.Г.Е. правото да придобие собственост върху имот № 235, , находящ се в местност “ Дюлите”, землището на с.Хрищени.1 като неоснователна.

        ОСЪЖДА Д. Стефнова Б. с ЕГН **********, Й.Н.Й. с ЕГН **********  и Р.Н.Б. с ЕГН **********,*** да ЗАПЛАТЯТ  на Н.Г.Е. *** с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 200 лева.

 

      Решението подлежи на оспорване пред Върховен  административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                              

СЪДИЯ: