Р Е Ш Е Н И Е

№VІ-34                                    25.11.2008г.                    гр.Стара Загора

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД                                 ШЕСТИ СЪСТАВ

На двадесет и пети ноември                                    две хиляди и осма година

в публично заседание в състав:     

           

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : Д.Д.

 

секретар И.К.

като разгледа докладваното от съдия Д. Д.

адм. дело №417  по описа на АС Стара Загора за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на §62 ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ във вр. с чл.145 и сл. от АПК, образувано по оспорване от Д.С.Б., Й.Н.Й. и Р.Н.Б., чрез процесуалния им представител адв. Й. *** Загора на  заповед №970/15.06.2005г. на Кмета на община Стара Загора, с която на Д.Г.Д. *** Загора е признато право да придобие собственост върху имот №240, местност “Айвалъка”, землище на с. Хрищени, община Стара Загора,  редовно и своевременно заявено, поради което е допустимо.  

         С жалбата се навеждат доводи за не спазване на установената форма- едновременното посочване в мотивите на правното основание на административния акт - §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, което представлява липса на мотиви, а оттам и нарушаване правото на защита на лицето, което е неблагоприятно засегнато от него.  Второто оплакване е за липса на предпоставките на закона към момента на издаване на заповедта. От съда се иска да отмени оспорения административен акт като незаконосъобразен.

         Ответния административен орган, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Желязкова оспорва жалбата и иска от съда да бъде отхвърлена като неоснователна.

         Ответника Д.Г.Д. в 14-дневния срок не представя писмен отговор по жалбата, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Със заповед №970/15.06.2005г. Кмета на община Стара Загора на основание §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и §62 ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, е признал на Д.Г.Д. *** Загора, правото да преобразува  прекратеното право на ползване в право на собственост върху имот  №240, находящ се в местността “Айвалъка”,  землище на с. Хрищени. Заповедта е мотивирана от фактическа страна с предоставено право на ползване на основание ПМС №76 от 05.12.1977г., съгласно удостоверение №382/20.04.1983г. и становището на комисията, назначена със заповед №70/15.01.1998г., отразено в протокол №16/ 09.04.1998г.

         В преписката се съдържат посочените от административния орган документи- заявление от по образец №6601030/26.05.92г., удостоверение за предоставено право на ползване, протокол на комисията, както и заверени копия от помощния план и плана на новообразуваните имоти за местността “Айвалъка”, регистър на собствениците и таблица за обезщетенията им.

         Въз основа на представения регистър на собствениците и копия от помощния план и ПНИ, административния орган правилно е определил страните в административното производство, поради което и предвид представените данни от решение по чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ и удостоверение за наследници, съдът намира, че е налице право на оспорване по смисъла на чл. 147 от АПК за Д.С.Б., Й. Неделяков Й. и Р.Н.Б.. Правото на възстановяване на собствеността им е признато върху имот, който е идентичен с предоставения за ползване на ответника Д.Г.Д..

         Възраженията им, че заповедта е незаконосъобразна не се подкрепят от доказателствата по делото. Въпреки липсата на конкретно посочване или на нормата на §4а, или на  §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, от доказателствата в административната преписка може да се направи извод относно фактите, мотивирали административния орган да признае право да се придобие собственост. Липса на мотиви е налице тогава, когато нито от текста на оспорения административен акт, нито от документите в административната преписка може да се установят фактите, послужили като основание за издаването му. Настоящия случай не е такъв. От доказателствата, които са събрани в хода на административното производство може да се направи категоричен извод за заявено още на 26.05.1992г. право на придобиване на собствеността, върху имот предоставен за ползване по реда на акт на МС, посочен в §63 от ПЗР към Постановление №456 от 11 декември 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, по което административния орган не се е произнесъл в сроковете по §5 ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в отменената редакция ДВ бр.34 от 1992г. По силата на  §36 от ПЗР на ЗСПЗЗ – ДВ бр.98 от 97г.,  ползувателите подали молби за оценки до 30.09.1995г. пред общините по местонахождение на имота, запазват правата си за получаването им по този закон. Следователно кметът е разгледал подадено в срок заявление и по действащия процесуален ред – този на §62 от ПЗР към ПМС №456/11.12.2007г., а от заключението на вещото лице по допусната съдебно –агрономическа експертиза може да се направи извод, че декларираното от ползвателя лозе в предоставения за ползване имот е съществувало към момента на подаване на заявлението. Той е правно релевантния, а не този на постановяване на заповедта. Изискването е административния акт да е съобразен с действащия към момента на постановяването му закона – в случая §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, който изисква към момента на влизането му в сила имотът да е облагороден. Предимоство пред лицата с право на реституция имат само онези ползватели с прекратено право на ползване, които са създали трайни насаждения или са построили в посочения от §4а от Закона срок, постройка, за която не са налице отрицателните предпоставки на  §1в ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Поради това и задачата на вещото лице е да определи възрастта на овощните дървета и лозите, съответно да установи следи от такива насаждения. Няма изискване в закона да се поддържа в добро състояние имота толоква години, колкото са нужни на административния орган да се произнесе. Налице са материално правните предпоставки на §4б от ЗСПЗЗ предл. второ, която хипотеза е заявена от ответника, съгласно текста на заявлението от 26.05.1992г. Към онзи моменти същият под страх от наказателна отговорност е декларирал, че в имота има лозе. Въз основа на декларираното, а в административния процес могат да се установяват факти и с декларация и по действащия към 1998г. ЗАП, и представеното удостоверение за право на ползване, комисията е формирала извод, че по отношение на Д.Г.Д. са налице законовите предпоставки на §4а и §4б от ЗСПЗЗ. Това не е липса на мотиви, до степен не позволяваща контрол върху оспорения акт. Достътчно е да се установява от събраните в преписката доказателства коя от двете норми е изпълнена обективно. В случая от агрономическата експертиза и от съдебно техническата се установи, че са налице към момента на започване на административното производство условията на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ – в имота са били заседани 16 броя лози и един орех, като към момента лозите са изсъхнали. Извършена е и постройка, но за нея са налице отрицателните предпоставки на §1в ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ, поради което не може да се обсъжда хипотезата на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, още повече че това основание не е заявено от ползувателя.

Кметът действа в условията на обвързана компетентност, като в производството по §62 от ПЗР към ПМС №456/97г. се произнася съобразно становището на помощен орган в точно определен състав, което е съществено изискване за законосъобразност и е спазено. Следователно установил е административния орган, че както към момента на влизане  в сила / Дв бр.34 от 30.04.1991г./ на отменения §5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, така и към момента на произнасяне на комисията по §62 от ПЗР към ПМС №456/97г. са изпълнени изискванията на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изрично в текста на §62 е посочено, че комисията разглежда постъпилите заявления, с които се декларират правно релевантните факти под страх от наказателна отговорност, като проверява и изпълнението на условията на актовете, по силата на които е предоставено правото на ползване. Следователно тя няма задължение да изследва на място възрастта на дърветата, наличието на лозе, респ. вида на постройката, а лицата, на които законът е предоставил право са длъжни добросъвестно да декларират фактите, които подлежат на преценка от помощния орган.

         Нормата на §62 от ПЗР към ПМС №456/97г. не поставя и изискване за посочване на местности. Разглеждат се заявленията на лицата, като в същите се посочват граници, съседи и местонахождение на имота. Установено е, че процедурното изискване за разглеждане на постъпилото в срок още през 1992г. заявление на Д.Г.Д., е изпълнено. Комисията е дала положително становище, с което кметът е длъжен да се съобрази и да постанови заповед, с която да признае правото му да придобие собственост върху имота, подробно описан в заявлението с граници и съседи. Техническата експертиза установи, че същият е обхванат и от Плана на новообразуваните имоти за местността “Айвалъка”, като в заповедта е посочен и с номера си от този план, макар факта на одобряването му от Областния управител да е правно ирелевантно, както и влизането му в сила. Видно е от приложените регистър на собствениците и ксерокопие на помощен план към него, че Кметът е използвал данните за идентифициране на имота, поради което не може да се приеме, че и по отношение местоположение, граници, площ и съседи не са налице мотиви към заповедта. Последните се съдържат в документите събрани в хода на административното производство и приложени към преписката.

         Предвид тези изводи на съда по фактите и правото оспорването е неоснователно, като в съответствие с този изход на спора следва да се решат и претенциите за разноски пред настоящата инстанция, заявени от жалбоподателите. Оспорващият има право на разноски в случаите, когато бъде отменен атакувания акт или същият бъде оттеглен, но не и когато бъде отхвърлено оспорването. 

         Мотивиран от изложеното и на основание 172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

РЕШИ

 

         ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д.С.Б., Й.Н.Й. и Р.Н.Б., чрез процесуалния им представител адв. Й. *** Загора на  заповед №970/15.06.2005г. на Кмета на община Стара Загора, с която на Д.Г.Д. *** Загора е признато право да придобие собственост върху имот №240, местност “Айвалъка”, землище на с. Хрищени, община Стара Загора.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено. 

         Препис от решението да се връчи на страните.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: