Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     49

 

 гр.Стара Загора

 22.01.2009 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, втори състав в публичното  заседание на петнадесети декември през две хиляди и осма година, в състав:

                   

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Р.

 

при секретаря    З.Д.,

като разгледа, докладваното от  съдия Р. Р., адм.дело   418   по описа  за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от АПК във връзка с  § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба от Д.С.Б., Й.Н.Й. и Р.Н.Б. *** Загора, като наследници на Йовчо Н. Бараков, против Заповед №972/15.06.05г. на Кмета на Община Ст.Загора, с която е признато на Стефан Михайлов Андонов от гр.Ст.Загора, правото да придобие собственост върху имот №236, находящ се в местността "Айвалъка” в землище на гр.Ст.Загора и възлага на техническата служба на Община Стара Загора да извърши оценка на имота.

Моли, заповедта да бъде отменена, като незаконосъобразна, тъй като в нея липсват фактически и правни основания за издаването и, не била налице, към датата на издаването и, нито една от предпоставките по §. 4а или §.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Претендират разноските по делото.

В с.з. жалбоподателите не се явяват, но се представляват от адв.Й., чрез която поддържат жалбата.

Ответникът - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител мл.експерт Стамболова, оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.

Заинтересованата страна Д.С.А. – Сватовска - наследник на Стефан Михайлов Андонов, се явява лично и взема становище за потвърждаване  на заповедта.

След преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено  от фактическа страна, следното:

На Стефан Михайлов Андонов от гр.Ст.Загора е издадено удостоверение №1296 от 20.12.1982г. на ИК на ГОНС гр.Ст.Загора, в което е вписано, че на основание Постановление № 76 от 05.12.1977г. на Министерски съвет и по решение №111а от 21.09.1978г. му е предоставена за ползване, земя за “лозе и овощна градина” в размер на 500/петстотин/ кв.метра в местност “Айвалъка”, землището на гр.Ст.Загора. Той подал заявления вх.№6601133/24.06.1992г. и вх.№94.03-1890/ 28.01.1998г. за преобразуване правото си на ползване в право на собственост на основание § 4 от ЗСПЗЗ във вр. с § 5 /изм./ от ППЗСПЗЗ. В заявлението си не посочил кое от основанията по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е налице, по отношение на ползвания от него имот. Уточнил само, че имота е в местността „Айвалъка” землището на с.Хрищени и в него съществува „лозе и овощна градина”.

С протокол № 21 от 20.04.1998г., комисия, назначена със Заповед №70/15.01.1998г. видоизменена със Заповед № 165/04.02.1998г., на осн. §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г. за изменение на ППЗСПЗЗ, е разгледала постъпилите редовно подадени заявления от ползвателите, които имат права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Канала”/не е посочено в кое землище/, и счела, че за заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, са налице условията по §4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №456/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. В протокола не е отразено, срещу всеки от имотите на ползвателите, кои от предпоставките да придобият право на собственост са налице - тези по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и въз основа на кой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е възникнало правото им на ползване. Сред ползвателите изброени в протокола под № 153 е посочен и Стефан Михайлов Андонов.

С план на новообразуваните имоти е отреден новообразуван имот №236 с площ от 500 кв.м. в местност „Айвалъка” на Стефан Михайлов Андонов. Планът е изготвен въз основа на помощен план на земите на бившите собственици. В този план, под № 117 в масив 202 в землището на с.Хрищени с площ от 5000 кв.м., е отразен имот на Йовчо Н. Бараков, който му е възстановен, с решение на Общинска поземлена комисия гр.Ст.Загора по заявление вх.№48475/28.01.1992г.. Той е оставил като наследници по закон  жалбоподателите по делото Д.С.Б., Й.Н.Й. и Р.Н.Б.. Върху този имот попада и процесния имот 236 в местността “Айвалъка” в землището на с.Хрищени, община Ст.Загора. Видно от назначените по делото експертизи, процесния имот, не се обработва повече от петнадесет години, като в него съществуват две дюли на възраст повече от двадесет години и, две издънки от смокини и осем саморасли бадема. Тези овошки, поради това, че не се подлагат на агротехничиски мероприятия и за част от тях защото са саморасли издънки, не са плододавали към момента на издаване на процесната заповед. Установено е, че към момента на подаване на заявлението от ползвателя,  в имота няма създадено лозе. По делото липсват доказателства, ползвателя на имота Стефан Михайлов Андонов или неговия наследник, да са заплатили на собственика Йовчо Н. Бараков или наследниците му неговата равностойност.

В продължение на тринадесет години кметът на община Ст.Загора не издал заповед по реда на  § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, с която да признае или откаже на Стефан Михайлов Андонов да придобие право на собственост върху предоставената му  за ползване земя.

С обжалваната заповед 972/15.06.05г., Кмета на Община Ст.Загора, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 21/20.04.1998г. на комисията, назначена със заповед № 70/15.01.1998г., е признал на Стефан Михайлов Андонов от гр.Ст.Загора, правото да придобие собственост върху имот №236, находящ се в местността “Айвалъка” в землището на гр.Ст.Загора, без в нея да е уточнена площта на имота и да е индивидуализиран с неговите граници. В мотивите е посочено само, че на основание ПМС №76 от 05.12.1977г. на Министерски съвет и по решение №111а от 21.09.1978г. на ИК на ГОНС гр.Ст.Загора, на Стефан Михайлов Андонов е предоставено право на ползване на имот №236, находящ се в местността“Айвалъка”. Със заповедта е възложено на техническата служба на общината да извърши оценка на имота.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана, след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото, допустими, годни и относими доказателствени средства, които като еднозначни, безпротиворечиви и неоспорени, изцяло кредитира.

След като е сезиран с жалба, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт, съдът проверява както за инвокираните от жалбоподателите пороци, така и за наличието на всички незаявени от тях основания за отмяна по чл.146 от АПК.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок от надлежен субект, поради което е процесуално допустима. Собствениците на възстановени земеделски земи по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, каквато се явява жалбоподателката,  попадащи в обхвата на  действие на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, притежават активна процесуална легитимация да атакуват всички заповеди по  § 62, ал.3 и ал.9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4к, ал.6 и ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като непосредствено засегнати от тях, в случаите, когато са благоприятстващи за ползвателите.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Процесната заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с целта му, но при постановяването и е допуснато незачитане на законовата последователност на издаваните за всяка фаза административни актове в производството по трансформация на правото на ползване в право на собственост, определена с   § 62, ал.3 и ал.9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4к, ал.6 и ал.7 от ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е превърнало в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.).  Процедурата по придобиването на собствеността върху предоставения за ползване, въз основа   на    някой   от    актовете   по  §   4 ПЗР   на   ЗСПЗЗ, имот трябва да е приключила, а не висяща или предстояща, независимо дали ползвателят придобива при условията на § 4а или по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Следователно издадената от кмета при тази хипотеза  заповед по §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за признаване правото на ползвателя да придобие собственост върху имота, е незаконосъобразна поради съществено нарушение на процесуалните правила.

На следващо място, протоколът на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, досежно процесния имот, не отговаря на § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - в смисъл да даде становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия съгласно § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. Протоколът е без мотиви, отразяващи разискванията при преценката на кандидатите, дали отговарят на изискванията и съдържа само диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи”. Ако комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, беше изпълнила законовите си задължения да разгледа и обсъди поотделено всяко едно от заявленията на ползватели и приложените към тях доказателства, би установила, че по отношение на Стефан Михайлов Андонов, не са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ- в имота няма построена сграда до 01.03.1991г. нито представлява лозе или овощна градина, както и, че липсва към заявлението му декларация, че е единствена земеделска земя на семейството му.  Въз основа на този, несъответстващ на материалния закон, протокол, кметът не е следвало, съгласно § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, да издаде заповед, с която да признае правото да се придобие собственост от ползвателя Стефан Михайлов Андонов. В заповедта си, кметът също не е посочил съображения за основанието - по §4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на което признава правото на ползвателя да придобие собственост върху процесния имот. Именно административният орган със заповедта си по §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, и при съобразяване на всички законови и технически изисквания, е компетентен да признае правото на ползвателите да придобият собственост, като отчете фактическите и правни основания за възникване на правото на придобиване  на собственост. Заповедта по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ може да се издаде само на база мотивираното и конкретно становище на комисията по § 62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Като е заместил комисията и сам е извършил преценка за съществуването на условията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, без дори да посочи мотиви по кое от двете основания  -  по  §   или   от  ПЗР на  ЗСПЗЗ  е възникнало правото  на ползвателя, кметът на Община Стара Загора е постановил един незаконосъобразен административен акт /в този смисъл са Решение № 2377 от 8.03.2007 г. на ВАС по адм. д. № 1002/2007 г., IV отд, Решение № 11658 от 23.11.2007 г. на ВАС по адм. д. № 7628/2007 г., IV о./. Следва да се отбележи, че в оспорената заповед не е индивидуализиран имота с площ и граници, както и, че грешно е посочено местонахождението му - в землище на гр.Ст.Загора, а имота е в землище на с.Хрищени, което също я прави незаконосъобразна.

По тези съображения оспорената заповед следва да бъде отменена изцяло като незаконосъобразна – издадена при липса на основанията по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, по отношение на ползвателя Стефан Михайлов Андонов, да придобие право на собственост върху предоставения му за ползване процесен имот.

Съгласно правилата на процеса ответника следва да заплати на оспорващите направените от тях деловодни разноски в размер на 485 лева,  а по сметка на съда и разликата до окончателното възнаграждение на вещото лице по съдебно-агрономическата експертиза в размер на 55 лева.

Водим от тези мотиви и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

                                      Р       Е       Ш       И :

 

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед 972/15.06.05г. на Кмета на Община Ст.Загора, с която е признато на Стефан Михайлов Андонов от гр.Ст.Загора, правото да придобие собственост върху имот №236, находящ се в местността "Айвалъка” в землището на гр.Ст.Загора, и е възложено на техническата служба на Общината да извърши оценка на имота.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на Д.С.Б., Й.Н.Й. и Р.Н.Б. *** Загора, направените от тях разноски по делото в размер на 485 /четиристотин осемдесет и пет лева/.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати по сметка на Административен съд Стара Загора сумата от 55 /петдесет и пет/ лева, представляваща доплащане възнаграждение на вещо лице.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

                                                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: