Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     26

 

 гр.Стара Загора

 05.02.2009 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, втори състав, в публичното  заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и девета година, в състав:

                   

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Р.

 

при секретаря    З.Д.,

като разгледа, докладваното от  съдия Р. Р., адм.дело   425   по описа  за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от АПК във връзка с  § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба от Д.С.Б., Й.Н.Й. и Р.Н.Б. *** Загора, като наследници на Йовчо Н. Бараков, против Заповед №969/15.06.05г. на Кмета на Община Ст.Загора, с която е признато на М.Н.С. ***.Загора, правото да придобие собственост върху имот №239, находящ се в местността "Айвалъка”, в землище на гр.Ст.Загора и е възложено на техническата служба на Община Стара Загора да извърши оценка на имота.

Моли, заповедта да бъде отменена, като незаконосъобразна, тъй като в нея липсват фактически и правни основания за издаването и, не била налице, към датата на издаването и, нито една от предпоставките по §. 4а или §.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Претендират разноските по делото.

В с.з. жалбоподателите не се явяват, но се представляват от адв.Й., чрез която поддържат жалбата.

Ответникът - Кмет на Община Стара Загора, не се явява и не се представлява.

Заинтересованата страна М.Н.С., се явява лично и чрез пълномощника си адв.Л., взема становище за нищожност  на заповедта. Прави възражение за недопустимост на жалбата, тъй като доверителят и се бил снабдил с нотариален акт още през 1995г. при спазване изискванията на закона. Претендира разноски.

След преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено  от фактическа страна, следното:

На М.Н.С. ***.Загора е издадено удостоверение №861 от 08.11.1983г. на ИК на ГОНС гр.Ст.Загора, в което е вписано, че на основание Постановление № 76 от 05.12.1977г. на Министерски съвет и по решение №67 от 30.05.1983г. му е предоставена за ползване, земя за “трайни насаждения” в размер на 500/петстотин/ кв.метра в местност “Айвалъка”, землището на с.Хрищени. Той подал заявление вх.№6601094/11.06.1992г. за преобразуване правото си на ползване в право на собственост на основание § 4 от ЗСПЗЗ във вр. с § 5 /изм./ от ППЗСПЗЗ. В заявлението си уточнил, че имота е в местността „Айвалъка” землището на с.Хрищени и в него съществува „овощна градина + 14 лози”, както и, че единствената му земеделска земя. С оценителен протокол от 04.04.1994г., комисия назначена със заповед №395/17.02.1994г. на кмета на Община Ст.Загора, извършила оценка на този имот, която възлизала на 21200/двадесет и една хиляди и двеста/ лева. Тази оценка е утвърдена със заповед на кмета на общината. На 13.09.1994г. ползвателя С. е внесъл цялата сума по оценката на земята по сметка №1611040120128 на Община Ст.Загора. На 03.05.1995г. М.Н.С., се снабдил с нотариален акт №145, том IV, дело2135/1995г. на нотариус при СтРС за собственост на недвижим имот по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, представляващ земеделска земя от 500 кв.м. с планоснимачен №239, в местността „Дюлите” /сега ”Айвалъка”/, в землището на с.Хрищени, община Ст.Загора, при граници: път, имот пл.№236, имот пл.№241 и имот пл.№240. След този момент той не е сезирал Община Ст.Загора с ново заявление за трансформиране правото му на ползване в право на собственост за същия имот.

С протокол № 16 от 09.04.1998г., комисия, назначена със Заповед №70/15.01.1998г. видоизменена със Заповед № 165/04.02.1998г., на осн. §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г. за изменение на ППЗСПЗЗ, е разгледала постъпилите редовно подадени заявления от ползвателите, които имат права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Канала”/не е посочено в кое землище/, и счела, че за заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, са налице условията по §4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №456/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. В протокола не е отразено, срещу всеки от имотите на ползвателите, кои от предпоставките да придобият право на собственост са налице - тези по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и въз основа на кой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е възникнало правото им на ползване. Сред ползвателите изброени в протокола под № 69 е посочен и М.Н.С., като е отразено, че е разгледано негово заявление  вх.№6601-094/11.06.1992г.

С план на новообразуваните имоти е отреден новообразуван имот №239 с площ от 500 кв.м. в местност „Айвалъка” на М.Н.С.. Планът е изготвен въз основа на помощен план на земите на бившите собственици. В този план, под № 117 в масив 202 в землището на с.Хрищени с площ от 5000 кв.м., е отразен имот на Йовчо Н. Бараков, който му е възстановен, с решение на Общинска поземлена комисия гр.Ст.Загора по заявление вх.№48475/28.01.1992г.. Той е оставил като наследници по закон  жалбоподателите по делото Д.С.Б., Й.Н.Й. и Р.Н.Б.. Върху този имот попада и процесния имот 239 в местността “Айвалъка”, в землището на с.Хрищени, община Ст.Загора.

С обжалваната заповед 969/15.06.05г., Кмета на Община Ст.Загора, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 21/20.04.1998г. на комисията, назначена със заповед № 70/15.01.1998г., е признал на М.Н.С. ***.Загора, правото да придобие собственост върху имот №239, находящ се в местността “Айвалъка” в землището на гр.Ст.Загора, без в нея да е уточнена площта на имота и да е индивидуализиран с неговите граници. В мотивите е посочено само, че на основание ПМС №76 от 05.12.1977г. на Министерски съвет и по решение №67 от 30.05.1983г. на ИК на ГОНС гр.Ст.Загора, на М.Н.С. е предоставено право на ползване на имот №239, находящ се в местността“Айвалъка”, землище на с.Хрищени. Със заповедта е възложено на техническата служба на общината да извърши оценка на имота.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана, след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото, допустими, годни и относими доказателствени средства, които като еднозначни, безпротиворечиви и неоспорени, изцяло кредитира.

След като е сезиран с жалба, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт, съдът проверява както за инвокираните от жалбоподателите пороци, така и за наличието на всички незаявени от тях основания за отмяна по чл.146 от АПК.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок от надлежни субекти, поради което е процесуално допустима. Собствениците на възстановени земеделски земи по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, каквито се явяват жалбоподателите,  попадащи в обхвата на  действие на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, притежават активна процесуална легитимация да атакуват всички заповеди по  § 62, ал.3 и ал.9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4к, ал.6 и ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като непосредствено засегнати от тях, в случаите, когато са благоприятстващи за ползвателите.

Процесната заповед е постановена от орган компетентен по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в предвидената от закона форма и в съответствие с целта му.

Разгледана по същество жалбата е основателна, но по съображения различни от изложените в нея:

Съгласно нормативната уредба, действала към момента на признаването на правото на ползувателя да изкупи имота и заплащането му – 13.09.1994г., а именно: § 5, ал. 3, т. 1 от ППЗСПЗЗ - в двумесечен срок от постъпването на молбата на лицата по ал. 1 (гражданите, на които е било предоставено право на ползване на основание на нормативните актове, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), общината определя оценката на имота съобразно изискванията на § 4б, ал. 1 и ал.2 във вр. с §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно § 5, ал. 5 - въз основа на оценителния протокол, гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земите на основание на нормативните актове, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, заплащат цената на земята по депозитна извънбюджетна сметка на съответната община, а съгласно ал. 6 - за придобитото право на собственост лицата се снабдяват с нотариален акт въз основа на издадено от общината удостоверение за платена цена и скица. Към този момент нормативната уредба не съдържа разпоредба, уреждаща обжалваемостта на протоколите за оценка на земята, а такова регламентиране е извършено с изменението и допълнението на ППЗСПЗЗ с ПМС № 121/25.03.1997г. (обн. ДВ бр. 28/1997 г.) - създаден е § 30, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, която гласи, че оценителните протоколи по ал. 1 и 2 могат да се обжалват по реда на ЗАП. Оценителните протоколи по ал. 1 касаят оценката на ползвания имот, а по ал. 2 - оценката на сградата и подобренията в имота по молба на собственика на земята в случаите, когато ползвателят не е заплатил цената й.

С оглед на тези констатации, и от доказателствата по делото, е безспорно, че ползвателя М.Н.С. се е възползвал от действалата нормативна уредба, към момента на подаване на заявлението му за придобиване собственост върху ползвания имот, извършването на оценката му и изплащането на стойността му. С факта на заплащане на стойността на ползвания от него, на основание на нормативните актове, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, имот, той е придобил и собствеността върху него. Снабдяването с нотариален акт, който по естеството си е констативен, е само една законова възможност, от която ползвателя се е възползвал. Ползвателя е заявил и реализирал правото си преди влизане в сила на  §61 и  § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ / ПМС № 456/11.12.1997 г. обн. ДВ бр.122 от 19.12.1997г./ и не е подавал ново заявление. Комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и Кметът на общината са разгледали заявление на ползвател, по отношение на който трансформацията на правото на ползване в право на собственост е завършила при действието на облекчената процедура по § 5, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ/отм/ и са се произнесли при липса на искане и предмет и обект на   производството по §61 и  § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.

Оспорената заповед, предмет на настоящото производство е  нищожна, тъй като процедурата по изготвянето на оценката и заплащането и от ползувателя се е регламентирала от § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в редакцията му към 1993 г., тя се е реализирала при действието на тази норма и с това се е преклудирало приложението на всички последващи изменения в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, предвиждащи различна от тази процедура по превръщане на правото на ползване в право на собственост. Заповедта е постановена при липса на заявление за започване на законовата процедура и липса на годен предмет и обект в това производство, тъй като процесния имот още преди десет години е станал собственост на ползвателя и той не може да бъде предмет на нова трансформация.

За пълнота на изложението, и в отговор на основанията за оспорване визирани в жалбата, съдът, счита, че дори и да не е беше реализирана процедурата по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в редакцията му към 1993 г., то оспорената заповед би била незаконосъобразна. Протоколът на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, досежно процесния имот, не отговаря на § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - в смисъл да даде становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия съгласно § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. Протоколът е без мотиви, отразяващи разискванията при преценката на кандидатите, дали отговарят на изискванията и съдържа само диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи”. Въз основа на този, несъответстващ на материалния закон, протокол, кметът не е следвало, съгласно § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, да издаде заповед, а да върне преписката на комисията за изследване на релевантните факти и. В заповедта си, кметът също не е посочил съображения за основанието - по §4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на което признава правото на ползвателя да придобие собственост върху процесния имот. Именно административният орган със заповедта си по §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, и при съобразяване на всички законови и технически изисквания, е компетентен да признае правото на ползвателите да придобият собственост, като отчете фактическите и правни основания за възникване на правото на придобиване  на собственост. Заповедта по §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ може да се издаде само на база мотивираното и конкретно становище на комисията по § 62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Като е заместил комисията и сам е извършил преценка за съществуването на условията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, без дори да посочи мотиви по кое от двете основания  -  по  §   или   от  ПЗР на  ЗСПЗЗ  е възникнало правото  на ползвателя, кметът на Община Стара Загора е постановил един незаконосъобразен административен акт /в този смисъл са Решение № 2377 от 8.03.2007 г. на ВАС по адм. д. № 1002/2007 г., IV отд, Решение № 11658 от 23.11.2007 г. на ВАС по адм. д. № 7628/2007 г., IV о./.

В случая съображенията за незаконосъобразност са без значение, тъй като оспорената заповед е нищожна.

С оглед констатираната нищожност, Община Ст.Загора следва да заплати на оспорващите, направените от тях деловодни разноски в размер общо на 485 лева,  а по сметка на съда и разликата до окончателното възнаграждение на вещото лице по съдебно-агрономическата експертиза в размер на 55 лева. Община Ст.Загора следва да заплати и на заинтересованата страна М.Н.С., направените от него деловодни разноски в размер на общо на 150 лева

Водим от тези мотиви и на осн. чл.168, ал.2 от АПК, съдът

 

                                      Р       Е       Ш       И :

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед 969/15.06.05г. на Кмета на Община Ст.Загора, с която е признато на М.Н.С.,***.Загора, правото да придобие собственост върху имот №239, находящ се в местността "Айвалъка” в землището на с.Хрищени, и е възложено на техническата служба на Общината да извърши оценка на имота.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на Д.С.Б., Й.Н.Й. и Р.Н.Б. *** Загора, направените от тях разноски по делото в размер на 485 /четиристотин осемдесет и пет лева/.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на М.Н.С.,***.Загора, направените от него разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати, по сметка на Административен съд Стара Загора, сумата от 55 /петдесет и пет/ лева, представляваща доплащане възнаграждение на вещо лице.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

                                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: