Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

36      17.11.2008г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осма година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар   П.М.                                                                                     и с участието

            на прокурора                                                                                                             като разгледа

            докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 434 по описа за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

           

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118  от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

            Образувано е по жалба на Искра Цанева Цонева, в качеството й на ЕТ “ИЛ – 94 Искра Цонева” със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул.”Отец Паисий Хилендарски” № 22, ет.3, ап.22, против Решение № 0008/ 17.06.2008г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № 517/ 09.05.2008г. на Началник отдел „КПК” на ТП на НОИ – Стара Загора. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество изложените съображения са за постановяването му при неспазване на изискванията за форма и съдържание на акта и в противоречие на материалноправните разпоредби на КСО. Жалбоподателят твърди, че неправилно решаващият орган е приел за установено, че неправомерно са изплащани обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете на лицето Маргарита Владова. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане

            Ответникът по жалбата -  Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, за което излага подробни съображения в съдебно заседание.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

   Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

           

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Със заповед № 442/ 22.04.2008г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, на основание чл.107 от КСО, е разпоредено извършването на финансова ревизия по разходите на Държавното обществено осигуряване на ЕТ „ИЛ – 94 Искра Цонева” - гр. Казанлък. Финансовата ревизия е приключила със съставяне и подписване на ревизионен акт за начет вх. № 1/ 25.04.2008г. /пореден номер в РУ”СО” 517/ 09.05.2008г./, като общата сума по начета е в размер на 5 579.09лв., от които главница, представляваща сумата на неправилно изплатените парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете е в размер общо на 3 206.99лв. и лихва в размер на 2 372.10лв. В Справка № 1”а” и в Справка № 1”б” към акта е отразено, че за периода 12.02.2004г. – 11.06.2004г., на лицето Маргарита Бончева Владова неправилно е изплатено парично обезщетение за бременност и раждане от осигурителя ЕТ „ИЛ – 94 Искра Цонева” в размер на 551.83лв. /главница/, а за периода 11.06.2004г. – 17.03.2006г., на същото лице от същия осигурител неправилно е изплатено обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 2 655.16лв. /главница/. С разпореждане № 517 от 09.05.2008г. на Началник отдел „КПК”  на ТП на НОИ – Стара Загора, на основание чл.110, ал.3 от КСО, е наредено внасяне на сумата по ревизионния акт за начет. Посоченото разпореждане е обжалвано в законово установения срок по административен ред. С оспореното Решение № 0008/ 17.06.2008г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането на Началник отдел „КПК” като законосъобразно. От фактическа страна решението се обосновава с обстоятелството, че неправомерно са изплатени парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете на М. Владова, която не е в кръга на осигурените за всички осигурени социални рискове лица по см. на чл.4, ал.1 от КСО, доколкото след прекратяването на трудовото й правоотношение с предходния работодател ЕТ „Иван Славов” – гр. Казанлък, за да бъде възобновено осигуряването при новия работодател и осигурител - ЕТ „ИЛ – 94 Искра Цонева” - гр. Казанлък, е било необходимо да е започнало упражняването на трудова дейност по сключения трудов договор от 31.12.2003г.   

            По делото са представени извлечение от регистъра на трудовите договори /справка за всички подадени уведомления за ЕГН ********** т.е за Маргарита Владова/; трудов договор № 10/31.12.2003г. и копие от трудова книжка на М. Владова. От приетите като доказателства по делото документи е видно, че на 31.12.2003г. е прекратено трудовото правоотношение между ЕТ „Иван Славов – И” – гр. Казанлък и Маргарита Владова, като на същата дата лицето е сключило нов трудов договор с ЕТ „ИЛ – 94 Искра Цонева” - гр. Казанлък, считано от 01.01.2004г. 

От представената Справка “Данни от персонален регистър” за Маргарита Владова за периода м. януари – м. декември 2004г. и Справка за лицата, за които в персоналния регистър на НОИ е подадена информация от осигурител за 2004г. се установява, че за М. Владова за м. януари 2004г. не е отразен нито един отработен ден - 21 дни временна неработоспособност при осигурител ЕТ „ИЛ – 94 Искра Цонева” - гр. Казанлък/. 

 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че обжалваният акт е законосъобразен. 

Оспореното Решение № 0008/ 17.06.2008г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. Не е налице и твърдяното от жалбоподателя противоречие на обжалвания акт на материалноправните разпоредби на КСО.   

 Не е спорно между страните по делото, че на 31.12.2003г. е прекратено трудовото правоотношение между ЕТ „Иван Славов – И” – гр. Казанлък и Маргарита Владова. На същата дата между жалбоподателката в настоящото производство - ЕТ „ИЛ – 94 Искра Цонева” - гр. Казанлък в качеството й на работодател и Маргарита Владова, в качеството й на работник, е сключен трудов договор, съгласно който считано от 01.01.2004г. е възникнало трудово правоотношение между посочените лица. Не се оспорва и факта, че М. Владова е получавала парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, инкасирани от бюджета на ДОО и изплащани от осигурителя ЕТ „ИЛ – 94 Искра Цонева”, за период и в размер, посочени в Справка № 1”а” и Справка № 1 ”б” към РА. Спорът по делото се свежда до това, дали М. Владова е в кръга на осигурените за всички осигурени социални рискове лица по см. на чл.4 от КСО, с право на парично обезщетение за бременност и раждане респ. за отглеждане на малко дете и съответно правомерно ли са били изплащани тези обезщетения от осигурителя ЕТ „ИЛ – 94 Искра Цонева”.   

По своята същност осигурителното правоотношение е сложно правоотношение, което се състои от две относително самостоятелни, но свързани помежду си правоотношения – по набиране на средствата на общественото осигуряване и по разходване на средствата на общественото осигуряване. Тези правоотношения възникват с настъпването на различни правопораждащи факти, между различни страни и имат различно юридическо съдържание. Осигурителните правоотношения по разходването на средствата на общественото осигуряване, възникващи и развиващи се между осигурените лица и осигурителния орган, са производни от други, първични правоотношения, които представляват и основанието за обществено осигуряване. В случая основанието за осигуряване е осъществяване на трудова дейност по трудово правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от КСО работещите по трудово правоотношение са в кръга на осигурените за всички осигурени социални рискове лица, с право да получават парични обезщетения /осигурителни плащания/ при настъпване на съответното осигурителното събитие /чл.11 от КСО/. Предпоставка за възникване на това право обаче е придобито качество на „осигурено лице”. А съгласно КСО осигурено е това лице, по отношение на което е възникнало осигуряване. Нормата на чл.10 от посочения нормативен акт установява, че осигуряването възниква от деня, в който лицето е започнало да упражнява трудова дейност по чл.4 от КСО и продължава до нейното прекратяване. Следователно осигурителното правоотношение има вторичен характер и неговото възникване /съответно прекратяване/ е обусловено от възникването, започване на изпълнението и съществуването на друго, първично правоотношение. Доколкото в случая това обуслявящо правоотношение е трудово, релевантният юридически факт за възникване на осигуряването и произтичащите от него права за М. Владова в качеството й на осигурено лице, е наличието към 01.01.2004г. на възникнало трудово правоотношение, чието изпълнение е започнало и не е прекратено. С прекратяването на трудовия договор между ЕТ „Иван Славов – И” – гр. Казанлък и Маргарита Владова на 31.12.2008г. е прекратено упражняването на трудовата дейност и следователно, по аргумент от чл.10 от КСО е налице и прекратяване на осигуряването по това трудово правоотношение. Действително, считано от следващият ден /01.01.2004г./, М. Владова е сключила трудов договор с ЕТ „ИЛ – 94 Искра Цонева” - гр. Казанлък. За да се счита обаче че не е налице „прекъсване на осигуряването”, в какъвто смисъл са изложените от жалбоподателя доводи, не е достатъчно само да има сключен нов трудов договор – необходимо е да е налице започнало изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, възникнало въз основа на сключения трудов договор № 10/ 31.12.2003г. Следователно само при условие, че М. Владова е постъпила на работа и е започнала да упражнява трудова дейност на съответната длъжност при работодателя – осигурител ЕТ „ИЛ – 94 Искра Цонева” - гр. Казанлък, за нея отново ще възникне осигуряване респ. ще придобие качество на осигурено лице по см. на чл.4, ал.1, т.1 от КСО с право на осигурителни плащания за всички осигурени социални рискове в т.ч. парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете. В случая наличието на релевантния юридически факт за възникване на осигуряването по сключения трудов договор с ЕТ „ИЛ – 94 Искра Цонева” – постъпване на работа със започнало упражняване на трудова дейност респ. получаване на трудово възнаграждение, върху което да са били начислени и внесени осигурителни вноски, не е установено и доказано. От представената справка от Персоналния регистър на НОИ по ЕГН на лицето М. Владова се установява, че същата за м. януари 2004г. е била 21 дни /колкото са работните дни в месеца/ във временна неработоспособност при осигурител ЕТ „ИЛ – 94 Искра Цонева” – т.е няма нито един отработен ден по възникналото считано от 01.01.2004г. трудово правоотношение. И в административното и в съдебното производство жалбоподателят обосновава, че доколкото датата на възникване на трудовото правоотношение /01.01.2004г./ съвпада с датата, на която М. Владова е следвало да излезе в отпуск поради временна неработоспособност за бременност и раждане, не са внасяни осигуровки.  Действително моментът, от който започва изплащането на обезщетението за бременност и раждане е нормативно определен – 45 дни преди раждането /чл.50, ал.1 от КСО/. Но по аргумент от посочената разпоредба, както и от нормата на чл.11, ал.1, т.1 б ”г” от КСО право да получават такова обезщетение имат само тези, които към този момент имат качеството на осигурени за всички осигурени социални рискове лица по чл.4 от КСО, по отношение на които е възникнало осигуряване по см. на чл.10 от КСО. В случая обстоятелството, че считано от датата на възникване на трудовото правоотношение - 01.01.2004г. М. Владова е следвало да излезе в отпуск по чл.163, ал.1 от КТ /45 дни преди раждането/ и не би могла да постъпи на работа и реално да започне упражняването на трудова дейност, не може да обоснове друг правен извод, различен от направения такъв от Директора на ТП на НОИ – гр. Стара Загора, че към момента на изплащане на паричните обезщетения за бременност и раждане съотв. за отглеждане на малко дете М. Владова не е била в кръга на осигурените за всички осигурени социални рискове лица по чл.4, ал.1, т.1 във вр. с чл.10 от КСО, по изложените по-горе съображения. Не е налице и основание за приложение на чл.52 от КСО, доколкото по делото няма данни към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ЕТ „Иван Славов – И” – гр. Казанлък и съответно на осигуряването, на М. Владова да е започнало изплащане на обезщетение за бременност и раждане /а и видно от представените справки от Персоналния регистър на НОИ изплащаното обезщетение от ЕТ „ИЛ – 94 Искра Цонева” е за период от 01.01.2004г. – 15.05.2004г. т.е за 135 календарни дни – нормативно регламентирания срок за получаване на това обезщетение съгласно действащата към 2004г. редакция на разпоредбата на чл.50, ал.1 от КСО/.

Ирелевантно за законосъобразността на оспорения акт е неправилното посочване в анализа на извършената ревизия на нормата на чл. 11, ал.1, т.1, б.”б” вместо чл.11, ал.1, т.1, б”г” от КСО. Освен, че очевидно се касае за техническа грешка /видно от обстоятелствената част на изложението/, анализът не представлява част /приложение/ към РА за начет; не е и послужил като основание за издаване на решението на Директора на ТП на НОИ или на потвърденото с него разпореждане.

Съдът не констатира твърдяното несъответно посочване на правното основание за възстановяване на неправомерно изплатеното парично обезщетение за отглеждане на малко дете, което да е довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Видно от съдържанието на оспореното решение мотивите досежно липсата на осигурително право на парично обезщетение за бременност и раждане по чл.11, ал.1, т.1, б.”г” , са възприети и посочени от административния орган като съображения за неправомерно изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл.53 от КСО на лицето М. Владова.

Действително в обжалвания акт е визирано неправомерно изплащане на обезщетение за бременност и раждане на основание чл.48а от КСО /която разпоредба не е действаща за периода на изплащане на обезщетението – 01.01.2004г. – 15.06.2004г., а е в сила от 01.07.2004г./. Тази неточност обаче не може да обоснове незаконосъобразност на решението, доколкото действителното правно основание може да се изведе от фактическите основания за неговото издаване.  Административният орган е изложил подробни мотиви защо приема, че към 01.01.2004г. М. Владова няма качество на осигурено лице по см. на чл.4, ал.1, т.1 във вр. с чл.10 от КСО, с оглед на което обосновава извод за липса на възникнало осигуряване  и съответно на право по чл. 11, ал.1, т.1, б”г” от КСО на парично обезщетение за бременност и раждане.

           

            Предвид гореизложеното съдът намира, че Решение № 0008/ 17.06.2008г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № 517/ 09.05.2008г. на Началник отдел „КПК” при ТП на НОИ – Стара Загора за внасяне сума по акт за начет общо в размер на 5579.09лв., е законосъобразно - издадено е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановено е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

         С оглед изхода на делото искането на процесуалния представител на ТП на НОИ - Стара Загора за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, ЕТ “ИЛ – 94 Искра Цонева” – гр. Казанлък бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 80 /осемдесет/ лева, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.     

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Искра Цанева Цонева, в качеството й на ЕТ “ИЛ – 94 Искра Цонева” със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул.”Отец Паисий Хилендарски” № 22, ет.3, ап.22, против Решение № 0008/ 17.06.2008г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № 517/ 09.05.2008г. на Началник отдел „КПК” на ТП на НОИ – Стара Загора, като неоснователна.

ОСЪЖДА ЕТ “ИЛ – 94 Искра Цонева” със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул.”Отец Паисий Хилендарски” № 22, ет.3, ап.22, с БУЛСТАТ 833156356, представляван от Искра Цанева Цонева, да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора сумата от 80 /осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                    

СЪДИЯ: /п/ Р. Т.