Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

58    15.12.2008г.      град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:

 

                                           

  СЪДИЯ: Г.Д.

       

при секретар   А.А.                                                                     

и с участието на прокурора                                                                                                     като разгледа докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 438 по описа за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118  от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

            Образувано е по жалба на Н.К.Н. - Й. ***, против Решение № 0013/ 24.06.2008г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания чрез прихващане от вземания от държавното обществено осигуряване № 94Н-00-43/ 04.04.2008г. на Ръководителя на контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ-Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество изложените съображения са за постановяването му в противоречие на материалноправните разпоредби на КСО. Твърди се, че жалбоподателката е отговаряла на всички законови изисквания за да й бъде отпуснато парично обезщетение за бременност и раждане и добросъвестно е получила сумите по осигурителните плащания. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане.

 В съдебно заседание жалбоподателката, чрез адв. Жеков, поддържа жалбата, като излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт.

 

            Ответникът по жалбата -  Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител – юриск.Пеева, оспорва жалбата като неоснователна оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт е законосъобразен, за което излага подробни съображения в съдебно заседание.

 

        Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            С разпореждане № 94Н-00-43/ 04.4.08г., издадено от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Стара Загора, на основание чл.114, ал.1 от КСО е разпоредено прихващане на вземане на държавното обществено осигуряване, произтичащо от авансово получена от Н.К.Н. - Й. сума в размер на 2434,98лв. като парични обезщетения за бременност и раждане, от нейно вземане от държавното обществено осигуряване в размер на 3936,89лв., произтичащо от полагащо се парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50 и чл.51 от КСО за остатъка от 135 до 315 календарни дни, до размера на задължението. Прието е, че към момента на настъпването на временната неработоспособност /съгласно болнични листове с №№ 2892253, 2539125, 2528301/ Н.Н. – Й. е била осигурена за всички осигурени социални рискове на две основания – в Нов български университет гр.София по основен трудов договор на 8-часов работен ден и в Държавна опера гр.Стара Загора, по втори трудов договор на 4-часов работен ден. Във връзка с това и съгласно правилото на чл.16, ал.4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, дължимото парично обезщетение за бременност и раждане се изплаща от осигурителния орган поотделно по всеки от договорите. В случая осигуреното лице е следвало да получи парично обезщетение, определено по реда на чл.49, ал.1 във вр. с чл.41 от КСО, като размерът на дължимото обезщетение се разпределя за всяко от основанията поотделно в пропорция спрямо установеното работно време на лицето по трудовите му договори. Видно от изложеното в таблица 2 от Разпореждането  Н.К.Н. – Йовчева е следвало от мес.07.2007г. до мес.11.2007г. да получи по посочените в таблицата болнични листове, обезщетение за бременност и раждане до 135 ден, в общ размер на 4553,53лв., което да бъде изплатено в пропорция 0,6667 от ТП на НОИ –София град и 0,3333 от ТП на НОИ - Стара Загора. От посоченото в таблица 3 на разпореждането се установява, че на осигуреното лице реално е изплатено парично обезщетение за бременност и раждане до 135 ден в размер на 6988,51лв., като надплатената сума е резултат от определено и изплатено обезщетение от ТП на НОИ – Стара Загора в размер на 100% от полагащото се обезщетение по болнични листове № 2892253, серия А-2006 и № 2528301, серия А-2006, вместо дължимата пропорционална част от 0,03333%, представляваща 1217,34лв. В разпореждането, издадено от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Стара Загора са посочени дължимите на Н.Н. - Й. към 04.04.2008г. обезщетения за бременност и раждане на осн. чл.50 и 51 о КСО за остатъка от 135 до 315 дни. Дължимата и неизплатена сума е в размер на 3936,89лв. Именно от тази сума е разпоредено да бъде извършено прихващане на надплатената от ТП на НОИ Стара Загора парично обезщетение за бременност и раждане в размер на 2434,98лв. Посоченото Разпореждане с изх№ 94Н-00-43/ 04.4.08г. е обжалвано по административен ред в производство по реда на чл.117 от КСО, приключило с Решение № 0013/ 24.06.2008г. на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора – предмет на разглеждане в настоящото производство, с което жалбата Н.К.Н. – Й.  е отхвърлена и е потвърдено разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Стара Загора.  От фактическа страна обжалваното Решение № 0013/ 24.06.2008г.  се основава на обстоятелството, че от осигуреното лице неоснователно са получени суми, които по смисъла на чл.114, ал.1 от КСО представляват недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания, които подлежат на възстановяване. Наличието на недобросъвестност от страна на Н.Н. – Й. административният орган е мотивирал с това, че в представените пред ТП на НОИ – Стара Загора болнични листове липсвало изрично отбелязване в графа “бележки” на броят на работодателите, респ.осигурителите, за които са издадени, което е квалифицирано като неизпълнение на регламентираното в чл.8, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността задължение на осигуреното лице да изиска от органа на медицинската експертиза да направи такова вписване. 

По делото е представена преписката образувана по издаване на обжалваното решение.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе назначена и изслушана Съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът кредитира като обективно и безпристрастно. Съгласно същото, както и от допълнителните уточнения, направени от вещото лице в съдебно заседание, се установява, че размера на полагащото се на Н.К.Н. – Й. паричното обезщетение за бременност и раждане по чл.50 от КСО е било определено съгласно изискването на чл.41 и чл.49 от КСО, чрез сумиране на доходите, получени от лицето по двата трудови договора, на база подадени данни от осигурителите Нов български университет гр.София и Държавна опера гр.Стара Загора за периода мес.януари 2007г. до мес.юни 2007г. На тази база е извършено изчисляването на среднодневното парично обезщетение, което в конкретния случай е 47,4327лв. за ден. Общият размер на паричното обезщетение за бременност и раждане по чл.50 от КСО, дължим на жалбоподателката за периода  от мес. юли 2007г. до мес. май 2008г. възлиза на 10040,13лв., от които: 4553,54лв. – обезщетение за първите 135 дни от момента на настъпване на неработоспособността и 5486,59лв. – дължимо обезщетение след 135 до 315 ден.  Вещото лице е дало заключение, че доколкото в конкретния случай жалбоподателката е била осигурена за всички осигурени случаи на две основания – 1. В нов български университет гр.София по основен трудов договор на 8 часов работен ден и 2. В държавна опера гр.Стара Загора – по втори трудов договор на 4 часов работен ден, размерът на дължимото парично обезщетение се разпределя за всяко от основанията поотделно в пропорция спрямо установеното работно време на лицето по трудовите му договори. При това положение плащането на паричното обезщетение се извършва от осигурителните органи по седалището  на всеки един от двамата осигурители, като в конкретния случай ТП на НОИ гр.Стара Загора следва да заплати 0,3333% от обезщетението, а ТП на НОИ гр.София – 0,6667%. Вещото лице е констатирало, че при изплащане на болнични листове № 2892253 от 12.07.2007г. и № 2528301 от 24.09.2007г. от ТП на НОИ – Стара Загора е платено 100% от полагащото се парично обезщетение за периода 12.07.2007г. до 24.11.2007г., в размер на 3652,32лв., вместо дължимата пропорция от 0,3333 в размер на 1217,34лв. Надплатената сума в размер на 2434,98лв. е прихваната от дължимото парично обезщетение в размер на 3936,89лв. за периода мес.ноември 2007г. до мес. май 2008г., представляващо полагащото се на основание чл.50 от КСО парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка от 135 до 315 календарни дни.  От таблиците към отговорите на въпроси № 3 и 4 в заключението се установява, че обезщетението по болничен лист № 2539125 от 13.08.2007г. е заплатено от ТП на НОИ Стара Загора  в съответната пропорционална част.

 

     Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

 

 Оспореното Решение № 0013/ 24.06.2008г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила, но е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби, на които се основава. 

            По делото не съществува спор между страните, че жалбоподателката е осигурено лице за всички осигурени социални рискове, както и относно настъпването на осигурения социален риск “майчинство”. Наличието на тези две, нормативно установени условия, обуславя възникването на признатото и гарнтирано от закона право на парично обезщетение по чл.50 от КСО за бременност и раждане. От представените и приети като доказателства по делото болнични листове №№ 2892253 и 2892254 от 12.07.2008г. безспорно се установява и началния момент, от когато това субективно притезателно право е възникнало за жалбоподателката, а именно от 12.07.2007г. При настъпването и установяването на посочените правно релевантни факти /въз основа на подадените в ТП на НОИ болнични листове/ осигурителният орган е длъжен да извърши дължимата осигурителна престация. Жалбоподателката не оспорва, че е получила парично обезщетение по чл.50 от КСО, за времето и в размера, посочен в процесното решение. Възражението на жалбоподателката е, че тази сума е добросъвестно получена и не се дължи възстановяването й.

Съгласно чл.114, ал.1 от КСО неоснователно придобитите суми от осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата. За да настъпят предвидените в посочената правна норма последици, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: 1) недължимост на получените суми и 2) недобросъвестност на получилото ги лице.

Добросъвестността при получаване на осигурителни плащания не е дефинирана легално в разпоредбите на КСО, поради което според общите принципи на правото следва да се приеме, че е налице, когато осигуреният е със съзнанието и субективното отношение, че сумите му се дължат. Добросъвестността е съществуваща убеденост на осигурения, че има право на тези суми. В разглеждания случай не може да се говори за недобросъвестност на Н.Н. – Й. доколкото същата е предала издадените й болнични листове, удостоверяващи настъпилата временна нетрудоспособност, на двамата осигурители – Нов български университет гр.София и Държавна опера гр.Стара Загора, които от своя страна са ги представили в съответните ТП на НОИ. Административният орган основава извода си за недобросъвестност само на обстоятелството, че в подадените в ТП на ТОИ – Стара Загора болнични листове не е изписано в графа “бележки” броят на работодателите или осигурителите, за които се издават. Съдът намира този довод за несъстоятелен, по следните съображения:  На първо място, от данните по делото не се установява жалбоподателката да е укрила, както от органа на медицинската експертиза на работоспособността, така и от осигурителния орган обстоятелството, че осъществява трудова дейност при двама работодатели. Точно обратното, от представените болнични листове е видно, че същите са издадени за един и същи период в два екземпляра, за плащане чрез двамата осигурители – Нов български университет и Държавна опера – Стара Загора. Спазването на законоустановените изисквания  за редовно съставяне и оформяне на болнични листове, в т.ч. и за  извършване на отбелязване в графа “бележки” за броят на работодателите или осигурителите за които са издадени / чл.8, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността/ е задължение на органите на медицинската експертиза, неизпълнението на което по никакъв начин не може да бъде основание за търсене на отговорност от пациента / в случая от жалбоподателката/.  Освен това, след като длъжностните лица от ТП на НОИ – Стара Загора, приели документите от осигурителя Държавна опера гр.Стара Загора, не са установили неизрядността на подадените болнични листове, а са преценили че са налице основанията за получаване на парично обезщетение по чл.50 от КСО, лишено от логика е твърдението, че осигуреното лице съзнателно е представило формално нередовни документи /болнични листове/ с цел издаването на облагоприятстващ акт. Не намира опора в закона, нито в доказателствата по делото извода на директора на ТП на НОИ – Стара Загора,  че жалбоподателката умишлено е въвела в заблуждение осигурителния орган относно липсата на второ трудово правоотношение. Съгласно чл. 1, ал.2 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, изчисляването на  паричните обезщетения се извършва служебно от осигурителния орган, въз основа на данните по чл.5, ал.4 от КСО /осигурителен стаж, осигурителен доход, осигурителни вноски и др./ и съхраняващи се в съответните информационни масиви на НОИ – Регистър на трудовите договори. Следователно, преди да пристъпят към заплащане на парично обезщетение органите по обществено осигуряване са длъжни да установяват всички факти и обстоятелства досежно наличието на основание за осигурително плащане, като извършат проверка за съответствие на заявената от осигурителя информация с информацията съдържаща се в информационните масиви на НОИ / Регистъра на трудовите договори/.  В този смисъл, при добросъвестно изпълнение на служебните си задължения, длъжностните лица при ТП на НОИ – Стара Загора е следвало да установят че Н.Н. е осигурено лице за всички осигурени социални рискове на две основания – съгласно основен трудов договор, сключен с Нов български университет гр.София и по втори трудов договор, сключен с Държавна опера гр.Стара Загора.  От представеното по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че при изчисляването на паричното обезщетение са спазени изискванията на чл.41 и чл.49 от КСО, като при определяне на среднодневното парично обезщетение са били сумирани доходите, получени от Н.Н.-Й. и по двата трудови договора. Това мотивира съда на извод че на служителите при ТП на НОИ – Стара Загора е бил известен факта за наличието на  два трудови договора при различни осигурители. Последващите действия по неправилно определяне и превеждане по сметка на жалбоподателката на суми, надвишаващи съответната пропорция /0,3333/ от общия размер на обезщетението, категорично не дава основание да се приеме, че е налице недобросъвестност от страна на жалбоподателката при получаването им, тъй като с оглед установения механизъм на изплащане на тези обезщетения / по банков път/ същата не е могла да знае дали постъпилите по банковата й сметка суми са внесени от различни ТП на НОИ /гр.Стара Загора и гр.София/ или само от ТП на НОИ – Стара Загора.  Във връзка с изложеното съдът приема, че не е налице абсолютно необходима предпоставка за възстановяване на изплатените от ТП на НОИ – Стара Загора суми по осигурителното плащане, а именно - наличието на проявена недобросъвестност от страна на жалбоподателката, довела до неоснователното им получаване.

            По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба срещу  Решение № 0013/ 24.06.2008г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора,  е основателна и следва да бъде уважена, а оспореният административен акт, като издаден в нарушение на материалния закон бъде отменен и вместо него да се постанови решение, с което да бъде отменено Разпореждане № 94Н-00-43/ 04.04.08г., издадено от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Стара Загора.

С оглед изхода на делото направеното от пълномощника на жалбоподателката искане за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като ТП на НОИ – Стара Загора бъде осъдено да заплати сумата от 360 лева, от които 10лв.платена държавна такса и 350 лв. адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно Договор за правна защита и съдействие № 001344/ 16.09.2008г.  

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ във вр. с чл.173, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд 

           

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Н.К.Н. – Й. ***. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт  - Стара Загора, като незаконосъобразно и вместо него постановява:

 

         ОТМЕНЯ Разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания чрез прихващане от вземания от държавното обществено осигуряване № 94Н-00-43/ 04.04.2008г. на Ръководителя на контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ-Стара Загора. 

 

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора да заплати на Н.К.Н. - Й. *** сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателката по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: