Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е         №29

 

гр. Стара Загора,

29.01.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори състав, в  откритото заседание на петнадесети септември през две хиляди и осма година в състав:

               

                                                     АДМ. СЪДИЯ:   Р.Р.

                                    

при секретаря З.Д., като разгледа докладваното от  съдията Р.Р. административно  дело  N 442 по описа за 2008  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по жалба на Х.Д.П. *** баня, против Решение № 0011/24.06.2008 г. на Директора на ТП, НОИ гр. Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане № 0-23-000-00-00074364/15.05.2008 г. на ръководител “Изплащане на обезщетенията и помощите” при РУ „Социално осигуряване” на НОИ гр. Стара Загора. Жалбоподателката счита оспореното решение за постановено в нарушение на материални и процесуални норми и съществено противоречие с основните цели на приложимите закони. Твърди, че адм. орган неправилно е възприел изцяло изводите на обжалваното пред него разпореждане, като е приравнил обезщетението за бременност и раждане на това за временна нетрудоспособност и, че е приложима нормата на чл.40 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, а не на чл.48а от КСО. Възразява, че по отношение на нея са били налице всички предпоставки по чл.48а /в сила до 01.01.2009г./ за получаване на обезщетение за бременност и раждане за периода, за който това и е отказано. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си за фактическите и правни различния на тези два вида обезщетения, базиращи се на техните формулировки и систематичното им разделяне в КСО. На следващо място възразява, че второто и осигурително основание е за извършвана работа не по трудово правоотношение, както приема адм. орган, а по такова възникнало от избор и зависещо от обема на работа. В подкрепа на това извлича аргументи от разграничението, което прави чл.4, ал.1 от КСО в своите т.1 и т.8, както и от нормите на чл.24, чл.26, ал.2 и чл.29а от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. Счита, че неупражняването на правото да поиска издаване на втори екземпляр от болничен лист и непредставянето му на втория осигурител, е неотносимо като правоизключващ юридически факт на правото на обезщетение. На следващо място възразява, че е нарушена процедурата при постановяване на обжалваното разпореждане, тъй като не и е предявен констативен протокол от извършена проверка, както и не е присъствала по време на съставянето му. Моли съда да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована не се явява.

В съдебно заседание ответникът – редовно призован, не се явява, но чрез процесуалния си представител юриск. Пеева, оспорва жалбата и моли да се остави без уважение.

   Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

          Видно от декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице,  не е спорно между страните в настоящото производство, че жалбоподателката полага труд  като адвокат  и е осигурена за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. Видно от писмо изх. № 08-11-2/27.02.2008 година на ТП на НОИ Стара Загора, писмо изх. № 1257/ 27.02.2008 година и ведомости на заплати, изготвени от осигурителя Община Павел Баня,  за месец февруари 2008 година Х.П., избрана за председател на Общински съвет Павел Баня е получила възнаграждение за положения труд за изцяло отработен месец. Не е спорно между страните, че същата е предявила пред административния орган болничен лист № А20071103631 година., по силата на които е изискала от ТП на НОИ Стара Загора заплащане на парично обезщетение за бременност и майчинство за периода 05.02.2008 година до 07.02.2008 година включително. На основание чл. 108,ал.1 от КСО и заповед № 354 от 03.04.2008 на директора на ТП на НОИ  комисия е извършила проверка на разходите по обществено осигуряване на Община Павел Баня. Ревизиращият орган е установил, че П. е  присъствала на работа в община Павел Баня и е получила пълно месечно възнаграждение за месец февруари 2008г. С разпореждане № 0-23-000-00-0074364/ 15.05.2008 година ръководителят по изплащане на обезщетение  и помощи е отказал отпускане на парично обезщетение за бременност  и раждане по болничния лист с мотива, че от подадената декларация образец 1 съгласно Наредба Н8 от 29.12.2005 година за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите лица се установило , че жалбоподателката упражнява трудова дейност и е получавала пълно месечно възнаграждение съгласно чл. 18 от Правилника от организация и дейността на общински съвет Павел Баня, неговите комисии и взаимодействие с общинската администрация, приет с решение № 12 от 20.12.2007 година. П. е оспорила горните констатации. Посоченото разпореждане. е обжалвано в законово установения срок. С решение № 11/ 24.06.2008г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е отхвърлил жалбата  на П. и е потвърдил разпореждането на ръководителя по “ ИОП “ при ТП на НОИ, като законосъобразно. 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна:

  Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Оспореното Решение № 11/ 24.06.2008г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила в съответствие с материалния закон.

          Разгледана по същество е неоснователна.

Видно от съдържанието на оспорения административен, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е направил извод, че лицето няма право на парично обезщетение за бременност и раждане, тъй като макар че е включена в кръга на осигурените лица, по силата на  изрична правна норма чл.40, ал.1 от КСО това осигурително плащане при временна нетрудоспособност се дължи вместо  трудово възнаграждение, а не е едновременно с него, и то само  тогава, когото лицето е в невъзможност да извършва  дейност и получава доходи. Приел е, че предвид обезщетителния характер на това вземане едновременно за едни и същи работни дни трудово възнаграждение при един работодател или осигурител и парично обезщетение на друго основание  не може да  се получава за един и същи период от време. Съдът споделя становището на жалбоподателката, че  правоотношенията, възникнало от избор  не е трудово правоотношение по своя характер и правна същност, но за целите на социалното  и данъчното законодателство, специфични области на правото, то е приравнено на трудово. Така съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2 от ЗМСМА председателят на общинския съвет има всички права по трудово правоотношения, освен тези, които противоречат и са несъвместими с неговото правно положение. Лицата  на изборни длъжности, каквито са председателите на общинските съвети извършват дейност за постигане на определени резултати  срещу възнаграждение. За тази  именно дейност те получават  доходи. Жалбоподателката не оспорва факта, че през исковия период - 05.02 - 07.02.2008г.е изпълнява тази длъжност и е получавала възнаграждение в пълен обем. Съгласно чл. 163,ал.1 от Кодекса на труда / КТ/ работничка и служителка има право на отпуск поради бременност и раждане в размер от 315 дни за всяко дете. Според разпоредбата на чл. 163, ал. 7 от КТ през време на отпуската  на служителя се изплаща обезщетение при условия и ред , определени в отделен закон – КСО. Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, при настъпване на събитията, изброени в чл. 2 от КСО. Те се дължат поради лишаване от възможността лицето в някакъв обем да полага труд.ДОО е гаранция , че тези лица ще получат парична помощ във формата на обезщетения. Майчинството е един от осигурените събития, изброени в чл. 2 от КСО. За да възникне право на обезщетение за бременност  и раждане следва да са налице няколко кумулативни предпоставки. Те са посочени в разпоредбата на чл. 48а от КСО, а именно : бременната жена, да е осигурена за всички социални рискове без безработица и за всички социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица,  да има най-малко шест месеца осигурителен стаж. Правото на парично обезщетение по чл.48а от КСО по своята същност представлява субективно притезателно право, което възниква по силата на закона. Предмет на това право е едно вземане, което се поражда в полза на лицето, по отношение на което са налице посочените по-горе нормативно регламентирани предпоставки. Както всяко право, което възниква по силата на закона, като необходимо и достатъчно условие е наличието на елементите от законово установения фактически състав. В чл. 40, ал.1 от КСО е изведен общия принцип на всички обезщетения  се дължат , ако лицето е нетрудоспособно / не полага труд и е в отпуск за временна нетрудоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете/. Настъпване на социалния риск майчинство по принцип поражда право на жената да получи съответните осигурителни плащания. Но тяхното предназначение е да заместят трудовите доходи. Съгласно чл. 16, ал.4 от цитираната по - горе наредба паричните обезщетения на лица, които са осигурени за всички социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица се изплащат поотделно за всеки едни от договорите или за всяко основание поотделно. От което следва, че лицето не може да получава за едни същи период възнаграждение при един работодател / Община Павел Баня/ и парично обезщетение по друг договор или основание / в качеството й на самоосигуряващото се лице/. Паричното обезщетение замества  възможността да се реализират доходи  и не следва да се изплаща ако лицето получава възнаграждение за положен труд и попада в обхвата на лицата по чл. 4 от КСО.

Съдът намира, че при постановяване на оспореното решение не са нарушени административно производствените правила. С предявяване на болничния лист за плащане от страна на жалбоподателката се открива производството по изплащане на паричното й обезщетение за бременност и раждане. По силата на чл. 36,ал.1 от АПК административният орган е длъжен да събере служебно всички допустими и относими по административната преписка доказателства чрез предвидените в закона доказателствени средства. В изпълнение на това свое задължение директорът на ТП на НОИ Стара Загора е назначил комисия, извършил е проверка  и е установил, че  П.  е осигурявана на две основание като самоосигуряващо се лице и като председател на ОС Павел Баня. Този факт е обективиран в съответния протокол, които по своята същност е вторичен свидетелстващ документ, издаден от комисия, чийто функция  е спомагателна. Незапознаването със съдържанието на този документ не представлява съществено процесуално нарушение. Той само обобщава информацията от първични счетоводни документи – осигурителни плащания и ведомости за заплати, в него не се сочат и нови доказателства. Поради което съдът не възприема становището на жалбоподателката, че незапознаване с констатациите, изложени в него нарушава правото й на защита.

С оглед гореизложеното съдът намира, че решение № 11/24.06.2008г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № 0-23-000-00-00074364 от 15.05.2008 година на Ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи при ТП на НОИ – Стара  Загора, с което на основание чл. 40,ал.3 от КСО и чл. 31,ал.1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи от Държавно обществено осигуряване, и е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист № А20071103631 за периода от 05.02.2008г. до 07.02.2008г. включително,  е  правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

 Р      Е      Ш      И     :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Д.П. *** против  Решение № 11/24.06.2008г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № 0-23-000-00-00074364 от 15.05.2008 година на Ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи при ТП на НОИ – Стара  Загора, с което на основание чл. 40,ал.3 от КСО и чл. 31,ал.1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи от Държавно обществено осигуряване, с което й е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист № А20071103631 за периода от 05.02.2008г. до 07.02.2008г. включително.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                     

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: