Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

68      19.03.2009г.      град Стара Загора

 

      

   В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

                                                                       СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар   П.М.                                                                          и с участието

                        на прокурора                                                                                                              като разгледа

                        докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 471 по описа за 2008г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ / във вр. с чл.79, ал.2 /отм./ от Закона за държавната собственост /ЗДС/.

           

            Образувано е по жалба на община Павел Баня, представлявана от кмета на общината Станимир Радевски, против Заповед № 448/ 12.06.2008г. на Областния управител на област Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл.32, ал.1, чл.31, т.3, т.4 и т.5 от Закона за администрацията /ЗА/, чл.5 и чл.79, ал.1 от ЗДС и чл.114 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост /ППЗДС/, са отменени одобрени от Кмета на община Павел Баня Актове за публична общинска собственост, както следва АОбС № 613/ 20.12.2002г.;  АОбС № 923/ 18.11.2004г.; АОбС № 924/ 18.11.2004г.; АОбС № 925/ 18.11.2004г.; АОбС № 926/ 18.11.2004г.; АОбС № 927/ 18.11.2004г.; АОбС № 1041/ 14.02.2005г.; АОбС № 1042/ 14.02.2005г.; АОбС № 1043/ 14.02.2005г.; АОбС № 1044/ 14.02.2005г.; АОбС № 1045/ 14.02.2005г.; АОбС № 1046/ 14.02.2005г.; АОбС № 1047/ 14.02.2005г. и АОбС № 1048/ 14.02.2005г. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество изложените съображения са за постановяването му в противоречие на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че отменените АОбС са съставени и одобрени след провеждане на процедура по отписване на недвижимите имоти от актовите книги за държавна собственост и при наличието на законово регламентираните материалноправни предпоставки за това. Обосновава, че доколкото правото на собственост на държавата върху процесните имоти не е установено и удостоверено по надлежен ред и със съответните документи, Областният управител на област Стара Загора не може по административен ред в производство по чл.79, ал.1 от ЗДС да постановява отмяната на съставените АОбС. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна.

           

            Ответникът по жалбата -  Областен управител на област Стара Загора чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представения по делото писмен отговор по чл. 163, ал.2 от АПК, оспорва подадената жалба като неоснователна. С подробно изложени съображения поддържа, че заповедта, като издадена в съответствие с материалния закон, при наличие на предпоставките по чл.79, ал.1 /отм./ от ЗДС и при упражняване на законово регламентирани правомощия, е правилна и законосъобразна.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

С обжалваната заповед № 448/ 12.06.2008г. на Областния управител на област Стара Загора са отменени одобрени от Кмета на община Павел Баня Актове за публична общинска собственост - АОбС № 613/ 20.12.2002г.;  АОбС от № 923 до № 927 вкл. от 18.11.2004г.; АОбС от № 1041 до № 1048 вкл. от 14.02.2005г. Оспореният акт е постановен на основание чл.32, ал.1, чл.31, т.3, т.4 и т.5 от ЗА, чл.5 и чл.79, ал.1 от ЗДС и чл.114 от ППЗДС. От фактическа страна заповедта се основава на обстоятелството, че с посочените актове за общинска собственост незаконосъобразно, в нарушение на материалния закон, са актувани като общински недвижими имоти – държавна собственост, представляващи застроени и незастроени терени, находящи се в гр. Павел Баня, кв. 2 по плана на града, индивидуализирани от гл. т. на площ, номер на УПИ и граници. Прието е, че доколкото с ПМС № 549/ 1950г. гр. Павел Баня е обявен за балнеолечебен курорт с национално значение, а терените по отношение на които са съставени АОбС се намират в курортната зона на града и са отредени за обекти обслужващи потребности от лечение, профилактика и почивка, същите представляват имоти с национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване и като такива - държавна собственост по см. на чл. 2, ал.2, т.5 от ЗДС. Отделно от това са изложени доводи че в терените, за които са съставени АОбС № 613/ 20.12.2002г.; АОбС № 927/ 18.11.2004г. и АОбС № 1044/ 14.02.2005г. има разположени каптажи за минерална вода. Последните представлявали водовземно съоръжение за подземни в т.ч. минерални води по см. на § 1 от Наредба № 3 от 16.10.2000г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно – охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно – битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенични нужди /Наредба № 3/ 2000г./ и като такива - водоизточник по см. на чл. 2 от Наредбата. Посочено е, че земята около каптажите като терен в който попада водоизточник на минерални води от находище на минерална вода Павел Баня – изключителна държавна собственост по см. на чл.14, ал.1, т.2 от Закона за водите /ЗВ/,  представлява публична държавна собственост по см. на чл. 15 от ЗВ.  Въз основа на горното Областният управител е обосновал извод, че доколкото актуваните с АОбС имоти са държавна, а не общинска собственост, съставените актовете за общинска собственост са материално незаконосъобразни.  

По делото е представена образуваната административна преписка по издаване на оспорената заповед, съдържаща отменените с нея Актове за публична общинска собственост - АОбС № 613/ 20.12.2002г.;  АОбС от № 923 до № 927 вкл. от 18.11.2004г.; АОбС от № 1041 до № 1048 вкл. от 14.02.2005г.; кореспонденция между Областна администрация – Стара Загора и Кмета на община Павел Баня и Председателя на Общински съвет – Павел Баня. Представен е и АДС 1116/ 29.08.1990г. с който е актуван като държавна собственост терен с площ от 312 000кв.м. – за лятна къпалня, стадион и парк с граници: от изток – край на регулация; от запад – ул. “Столетов”; от север – край на регулация и от юг – ул. “Освобождение”. От приетите като доказателства по делото Заповед № 589/ 02.08.2002г. и Заповед № 943/ 11.02.2002г. на Областния управител на област Стара Загора с образуваните административни преписки по тяхното издаване е видно, че в производство по чл.78, ал.1 от ЗДС, чл.156, ал.1 във вр. с чл.152 от ППЗДС, по молба на Кмета на община Павел Баня са отписани от актовите книги за държавна собственост терени и построените в тях сгради, съставляващи УПИ ІІІ и УПИ VІ, кв. 2 по действащия към 2002г. регулационен план гр. Павел Баня, идентични с част от актувания с АДС № 1116/29.08.1990г. имот, целият с площ от 312 000кв.м. Разпореденото отписване на имотите от посочения АДС е обосновано с обстоятелството, че същите са престанали да бъдат държавна собственост, тъй като с влизане в сила на ЗМСМА и по аргумент от разпоредбата на § 7, ал.1, т.6 от същия закон, тези имоти са преминали в собственост на община Павел Баня. С първият съставен акт за публична общинска собственост /№ 613/ 20.12.2002г./ са актувани терените и построените в тях сгради, съставляващи УПИ ІІІ и УПИ VІ в кв. 2 по действалия ПУП към 2002г. – т.е АОбС е съставен за имотите, деактувани с горепосочените заповеди на Областния управител /които дори са посочени и като правно основание за неговото издаване/. Впоследствие след направени частични изменения на ПУП – ПР одобрени със Заповед № 460/ 09.09.2004г. и Заповед № 36/ 28.01.2005г. на Кмета на община Павел Баня и на основание чл.59 от ЗОС въз основа на АОбС № 613/ 2012.2002г. са съставени нови актове за общинска собственост - АОбС от № 923 до № 927 вкл. от 18.11.2004г. и АОбС от № 1041 до № 1048 вкл. от 14.02.2005г., с които са актувани новообразуваните УПИ в резултат на разделянето и отделянето на терени от УПИ ІІІ и УПИ VІ по ПУП, одобрен със Заповед № 190/ 03.08.1998г. на Кмета на община Павел Баня.

По делото са допуснати и назначени комплексна съдебно-техническа експертиза и допълнителна техническа експертиза, заключенията по които съдът кредитира и възприема като компетентни, обективни и безпристрастни. Въз основа на извършен оглед на място, проучване и обективиран в констативно-съобразителната част на заключенията обстоен анализ на действалите  кадастралните и регулационни планове на гр. Павел Баня за периода 1949г. – 2005г., на одобряваните техни изменения и на промените в площта, конфигурацията,  границите и номерацията на УПИ вещите лица подробно са посочили къде и в кои УПИ попадат отписаните от АДС № 1116/ 1990г. 9 615/ 312 000 ид.ч. части съотв. 19 010/ 312 000 ид. части от терен целият с площ от 312 000 кв.м. както по действалия към датата на постановяването на заповедите за деактуване ПУП, така и в кои новообразувани УПИ вследствие на изменения на регулационния план са включени отписаните терени. Установили са че имотите, актувани като общински с отменените със Заповед 448/ 12.06.2008г. на Областния управител на област Стара Загора актове за общинска собственост попадат в терена от 312 000кв.м., който е бил актуван с АДС № 1116/ 1990г. и в терените, съставляващи УПИ № ІІІ и УПИ №VІ в кв. 2 по действалия към 2002г. регулационен план на града, отписани от актовите книги за държавна собственост със Заповед № 943/ 11.12.2002г. на Областния управител на област Стара Загора, която идентичност е графично отразена в изготвената и приложена към заключението комбинирана скица. Отчетената разлика между площта на деактуваните терени и на имотите, актувани с АОбС за периода 2002г. – 2005г. е от порядъка на 2.7 %, която вещото лице – геодезист приема като допустима грешка вследствие на графичното определяне на площите при съпоставянето на действалите ПУП към 2002г.; 2004г. и 2005г. Съгласно заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза в УПИ V, кв.2 по плана на гр. Павел Баня има каптаж за минерална вода, но няма каквито и да е документи и доказателства за учредена по надлежния ред санитарно - охранителна зона и отразяването й в действащия ПУП. В заключението е посочено и отреждането /сигнатурата/ на всеки един от имотите, актувани с отменените АОбС по действалите планове към 1992г.; 1999г. и по сега действащия регулационен план на гр. Павел Баня.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на обжалваната заповед на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено в законово установения срок, от активно легитимирано лице и против заповед, подлежаща на съдебен контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка съдът намира, че разгледана по същество, жалбата е основателна. 

 

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентния орган съгласно действалата към датата на постановяването й разпоредба на чл. 79, ал.1 от ЗДС  – Областен управител на област Стара Загора, в изискуемата форма и при спазване на императивните изисквания досежно нейното съдържание, регламентирани в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК. Същата обаче е постановена в противоречие на  материалния закон и при несъответствие с целта на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗДС /в редакцията преди отмяната й, обн. ДВ бр.54 от 13.06.2008г./, когато незаконосъобразно е актуван имот - държавна собственост, като общински, актът за общинска собственост се отменя със заповед на областния управител. Следователно правомощието на административния орган за издаване на заповед по реда и на основание чл.79, ал.1 /отм./ от ЗДС възниква при кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки, а именно: 1. Установена по надлежния ред собственост на държавата върху недвижим имот /имоти/ и 2. За тези имоти незаконосъобразно да са съставени актове за общинска собственост. С оглед на така описания законово регламентиран правопораждащ фактически състав за възникване и упражняване правомощието по чл.79, ал.1 /отм./ от ЗДС от страна на Областния управител, първият релевантен юридически факт, който следва да бъде установен и доказан, е фактът досежно принадлежността на правото на собственост на държавата върху имот, актуван с АОбС. Изхождайки от административния характер на производството по чл.79, ал.1 от ЗДС /респ. на съдебното производство по оспорване и контрол за законосъобразност на постановен на основание чл.79, ал.1 от ЗДС административен акт/, в рамките на които производства е недопустимо да бъдат разглеждани и разрешавани вещноправни спорове за собственост, твърдяното право на собственост на държавата може и следва да бъде установявано единствено въз основа на надлежни документи, удостоверяващи възникването и съществуването на това право. Такъв документ на първо място би бил съставен АДС, който по аргумент от разпоредбата на чл. 158, ал.1 от ППЗДС /отм/, чл.114, ал.1 от сега действащия ППЗДС във вр. с чл. 5, ал.1 от ЗДС, удостоверява с обвързваща материална доказателствена сила до доказване на противното удостоверените в него факти и обстоятелства в т.ч. принадлежността на правото на собственост. На следващо място такива документи могат да бъдат нотариален акт или договор /при придобиване на собствеността въз основа на сделка/ или пък влязло в сила съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо установява спрямо общината принадлежността на правото на собственост на държавата. В случая по делото не са представени доказателства за наличието на документ, установяващ и удостоверяващ че имотите, актувани с отменените с оспорената заповед АОбС, са държавна собственост. Нещо повече - от представените и приети като доказателства по делото Заповед № 589/ 02.08.2002г. и Заповед № 943/ 11.02.2002г. на Областния управител на област Стара Загора се установява, че след проведено производство по реда на чл.78, ал.1 от ЗДС и чл.156, ал.1 във вр. с чл.152 от ППЗДС /отм., действали към момента на издаването на заповедите за деактуване/, по молба на Кмета на община Павел Баня са отписани от актовите книги за държавна собственост /от АДС № 1116/29.08.1990г./ имотите - терени и построените в тях сгради, предмет на съставените след отписването актове за общинска собственост, отменени с оспорената в настоящото производство заповед. Това отписване изрично е отбелязано в съответната графа АДС № 1116/29.08.1990г. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед на Областния управител на област Стара Загора  за имотите, актувани с отменените АОбС, не е налице съставен и действащ по отношение на тях АДС, с който държавата да се легитимира като техен собственик. Действително, както правилно се сочи в представения по делото писмен отговор от ответника по жалбата, заповедите издадени на основание чл.78, ал.1 от ЗДС, за отписване на имоти от актовите книги за държавна собственост, по своята правна същност са вътрешнослужебни такива, разглеждани като актове на вътрешна администрация във връзка с административната дейност по регистрацията и отчитането на държавната собственост. Безспорно същите нямат конститутивно действие, доколкото не представляват правопораждащ, правопроменящ, правопогасяващ или правопрекратяващ юридически факт по отношение на субектите, претендиращи да са носители на вещното право на собственост върху имотите. Но самото отписване на имотите от актовите книги за държавна собственост има за пряка и непосредствена последица отпадане на легитимиращия и удостоверителен ефект на АДС досежно принадлежността на правото на собственост на държавата върху имотите. Следователно към момента на упражняването на правомощието по чл.79, ал.1 /отм./ от ЗДС, обективирано в обжалваната Заповед № 448/ 12.06.2008г. на Областния управител на област Стара Загора, не е налице установено и удостоверено с валиден АДС право на собственост на държавата върху имотите за които се твърди, че са незаконосъобразно актувани с отменените актове за общинска собственост. След извършеното отписване на имотите от актовите книги за държавна собственост, за легитимираното на държавата като собственик на тези имоти е необходимо или да бъде съставен нов акт за държавна собственост по предвидения в ЗДС и ППЗДС административен ред или ако лицето, по искане на което е извършено отписването се е снабдило с документ за собственост /какъвто е настоящият случай/ установяването принадлежността на това право следва да се извърши по общия исков ред. 

Вярно е и твърдението на ответника по жалбата, че доколкото съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3 от ЗДС актът за държавна собственост няма правопораждащо действие, същият има констативен, а не конститутивен характер. Но по аргумент от разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗДС именно с акт за държавна собственост държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост. Актът за държавна собственост, като официален свидетелстващ документ, както и съгласно изричната разпоредба на 158, ал.1 от отменения ППЗДС, идентична с разпоредбата на чл.114 от сега действащия ППЗДС има обвързваща материална доказателствена сила до доказване на противното досежно удостоверените в него факти и обстоятелства в т. ч. принадлежността на правото на собственост на държавата върху актувания имот. Ето защо освен удостоверителния ефект съставените по надлежния ред и в изискуемата форма АДС имат и легитимиращ ефект – с тях именно държавата доказва, че е титуляр на правото на собственост. И докато в едно исково производство при спор за материално право е допустимо оборването на обвързващата доказателствена сила на съставен АДС или АОбС и съответно установяването и доказването принадлежността на това право, в административното производство /каквото е производството по чл.79, ал.1 /отм./ от ЗДС/, когато упражняването на едно право респ. правомощие е обусловено от принадлежността на правото на собственост върху даден имот, титулярството на вещното право следва да е установено по надлежния ред и със съответния документ. Следователно правомощието по чл.79, ал.1 /отм./ от ЗДС не може да бъде упражнено единствено и само на основание  твърдяна, но не удостоверена  собственост на държавата върху имот, актуван като общински с АОбС. В случая правото на държавна собственост не е установено по надлежния ред от Областния управител на област Стара Загора, доказването на което обстоятелство е в негова тежест.

Ето защо обективираното в обжалваната заповед твърдение досежно принадлежността на правото на собственост на държавата по отношение актуваните с АОбС имоти, основано единствено и само на разпоредбата на чл.2, ал.2, т.5 от ЗДС във вр. с Постановление на МС № 549/ 1950 и чл.15 от ЗВ, не може да обоснове извод за наличието на безспорно установена държавна собственост. Действително “възникването” на държавна собственост може да стане и по силата на закона. Това са хипотезите когато въз основа на нормативна разпоредба собствеността върху определени имоти е определена като държавна такава. Случаят обаче не е такъв. Съгласно посочената от Областния управител на област Стара Загора разпоредба на чл.2, ал.2, т.5 от ЗДС, с която обосновава и статута на актуваните с отменените АОбС имоти като публична държавна собственост, такива са “имотите от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, определени от Министерския съвет”. По делото не са представени никакви доказателства, че процесните имоти са обявени като такива от национално значение било с нормативен, било с административен акт. Обстоятелството, че с ПМС № 549/ 1950г. град Павел Баня е обявен за балнеолечебен курорт с национално значение и доколкото се твърди че “терените, по отношение на които са съставени АОбС се намират в курортната зона на гр. Павел Баня и са отредени за обекти обслужващи потребности от лечение, профилактика и почивка”, не води до направения от Областния управител на област Стара Загора извод че тези имоти са предназначени за “трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение.” На първо място обстоятелството, че имотите се намират в гр. Павел Баня – балнеолечебен курорт с национално значение не е достатъчно за да се аргументира, че процесните терени представляват имоти с “национално значение” по см. на чл.2, ал.2, т.5 от ЗДС. Да се приеме противното би означавало всички имоти на територията на курорта да бъдат със статут на “публична държавна собственост”, което е правно и житейски необосновано. На следващо място не са представени каквито и да е било доказателства, че актуваните с отменените АОбС имоти попадат в “курортната зона” на гр. Павел Баня. Нещо повече – няма данни такава устройствена зона да е отредена и обособена с ПУП за града в съответствие със ЗУТ и подзаконовите актове по неговото прилагане. А и в констативно-съобразителната част на приетото като доказателство по делото заключение на комплексната съдебно-техническа експертиза /т. ІІІ, 12/ изрично е посочено, че кв.2 /в който се намират имотите актувани с отменените АОбС/ попада в „парковата зона” на гр. Павел Баня. С оглед заключението на същата експертиза абсолютно необосновано е и твърдението, че имотите са отредени „за обекти обслужващи потребности от лечение, профилактика и почивка от национално значение”. Отреждането на имотите с ПУП по аргумент от разпоредбата на чл.112, ал.1 от ЗУТ определя структурата на територията, устройствените зони и територии с устройствен режим и конкретното предназначение на всеки поземлен имот по см. на чл.8 от ЗУТ във вр. с чл. 48 от Наредба № 8/ 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Няма данни по ПУП на гр. Павел Баня в кв. 2 да са отредени имоти за обекти публична собственост, отразяването на които би било задължително ако са предвидени за изграждане. В заключението на експертизата изключително подробно и изчерпателно е посочено предназначението на всеки един от имотите, актувани с отменените АОбС по ПУП на гр. Павел Баня от 1949г. до действащия такъв към настоящия момент, като нито едно от тях не сочи на конкретно отреждане за публично мероприятие на държавата, още по-малко за обслужване на потребности от “лечение, профилактика и почивка от национално значение”.

 

Действително въз основа на заключението на назначената по делото комплексна съдебно-техническа експертиза се установи, че в УПИ V, кв. 2 по плана на гр. Павел Баня има каптаж за минерална вода. Този каптаж представлява водовземно съоръжение за подземни в т.ч. минерални води по см. на § 1 от Наредба № 3 от 16.10.2000г. и като такова  - водоизточник по см. на чл. 2 от Наредбата. Съгласно обаче разпоредбата на чл.15 от Закона за водите публична държавна собственост са земите, заети от най-вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони на водоизточниците на минерални води по чл. 14, т. 2 от същия закон – т.е водоизточниците на минерални води обявени за изключителна държавна собственост по списък съгласно приложение № 2 – неразделна част от закона, в който списък е включено и находище на минерална вода гр. Павел Баня. В този смисъл правото на държавна собственост обхваща не целия УПИ, в който се намира каптажът за минерална вода /в какъвто смисъл са изложените от Областния управител в обжалваната заповед доводи/, а ограничена част от същия, обхващаща територия в границите на определения най-вътрешен пояс на санитарно-охранителната зона. От друга страна санитарно-охранителните зони се учредяват с нарочен акт на компетентния орган по чл. 37 от Наредба № 3/ 2000г. и след влизане в сила на този акт границите на поясите на зоната се обозначават върху кадастралните карти и плановете за земеразделяне и се отбелязват в документите за собственост /чл.41, ал.2 от Наредба № 3/ 2000г./. В случая видно от заключението на експертизата няма никакви данни, още по-малко доказателства, за учредена по надлежния ред и с нарочен акт на компетентния орган санитарно-охранителна зона на каптажа за минерална вода, находящ се в УПИ V, кв. 2 по плана на гр. Павел Баня; няма и отразяване на такава в действащия ПУП и кадастрален плана на града. При липса на учредена санитарно-охранителна зона и на определени пояси с обозначени граници, не може да намери приложение разпоредбата на чл.15 от ЗВ с която се обосновава принадлежността на правото на собственост на държавата върху УПИ V, кв. 2.  

Ето защо съдът приема, че за конкретния административно-правен спор не е установено имотите – предмет на отменените актове за публична общинска собственост, да са държавна собственост. За тези имоти няма по-рано съставен акт за държавна собственост /доколкото с нарочни заповеди на Областния управител на област Стара Загора са отписани от актовите книги за държавна собственост - от АДС № 1116/ 29.08.1990г./; не е представен и друг документ, с който държавата да се легитимира като титуляр на правото на собственост. Следователно не е налице първата от материалноправните предпоставки по чл.79, ал.1 /отм./ ЗДС обуславяща възникването на правомощието за Областния управител да издаде заповед за отмяна на одобрените от Кмета на община Павел Баня актовете за публична общинска собственост.

 

           Съдът намира че не е налице и второто законово установено условие по чл.79, ал.1 /отм./ от ЗДС. При съставянето на първия Акт за публична общинска собственост № 613/ 20.12.2002г. е спазено изискването на приложимата към процедурата за издаването  му разпоредба чл.158, ал.2 от ППЗДС /отм./, съгласно която общините, които претендират права върху имот, за който има съставен акт за държавна собственост могат да се снабдят с документ за собственост, ако такъв не е издаван, след като бъде издадена заповед за отписване. Актът за публична общинска собственост № 613/ 20.12.2002г. е съставен след проведени административни производства по чл.78, ал.1 от ЗДС и издадени Заповед № 589/ 02.08.2002г. и Заповед № 943/ 11.02.2002г. на Областния управител на област Стара Загора за отписване на имотите от актовите книги за държавна собственост – от АДС № 1116/ 29.08.1990г. Останалите отменени с оспорената в настоящото производство заповед АОбС са съставени въз основа на АОбС № 613/ 2002г. на основание чл. 59 от ЗОС, след извършени изменения на ПУП – ПР на кв.2, гр. Павел Баня. Доводът за материална незаконосъобразност не е относим към преценката за  законосъобразността на съставените АОбС по см. на чл.79, ал.1 /отм./ от ЗДС – порокът “нарушение на материалния закон” е релевантен при разглеждане на спорове относно законосъобразността на индивидуални административни актове, каквито безспорно не представляват актовете за общинска собственост. Още повече че “материалната незаконосъобразност на АОбС” се обосновава единствено и само с твърдения и доводи, които не могат да бъдат разглеждани в настоящото съдебно-административно производство, доколкото е недопустимо установяването на кого принадлежи правото на собственост – на държавата или на общината. Този спор следва да бъде разрешен по съдебен ред в рамките на общия исков процес.

Не представляват и материалноправни основания за издаването на обжалваната заповед и разпоредбите на чл. 31, ал.1 т.3, т.4 и т.5 от ЗА. Посочените норми регламентират правомощията на Областния управител за опазването и защитата на държавната собственост; за осигуряване спазването на законността на територията на областта и за упражнява контрол по законосъобразността на актовете и действията на органите на местното самоуправление и местната администрация. Съгласно нормата на чл. 1, ал.3 от ЗА този закон се прилага само тогава, когато не е установено друго в специален закон, а в случая е приложим именно специален закон – ЗДС. Ето защо при липса на предпоставките и условията по чл.79, ал.1 от ЗДС не може да се обоснове законосъобразното упражняване на правомощието за отмяна на актове за общинска собственост с общите правомощия на Областния управител по чл. 31, ал.1 т.3, т.4, т.5 от ЗА. Упражняването на последните, с оглед установената колизия между претенциите за собственост, следва да бъде реализирано по указания в чл. 79, ал.3 от ЗДС ред, а именно общия исков ред. 

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантен юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за издаване на акта норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици.  В случая въпреки дадените указания относно разпределението на доказателствената тежест и обстоятелствата, които по аргумент от разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК следва да бъдат установени от Областния управител на област Стара Загора, ответникът по жалбата не ангажира доказателства въз основа но които може да бъде направен извод за наличието на материалноправните основания по чл. 79, ал.1 /отм./ от ЗДС за разпоредената от него отмяна на одобрените от Кмета на община Павел Баня актове за публична общинска собственост.

 

Обжалваната заповед е постановена и в несъответствие с целта на закона. В отменената към настоящия момент разпоредба на чл.79, ал.1 от ЗДС беше предвиден един облекчен ред за защита правото на държавна собственост. Условие за прилагането на тази защита е наличието на съставен акт за общинска собственост за имот, по отношение на който е налице по-рано издаден АДС и който имот не е отписан от актовите книги за държавна собственост или за който имот държавата се легитимира като собственик въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което със СПН е установено правото й на собственост. Действително това изискване не е изрично установено в закона, но то следва както от административния характер на производството така и от целта на регламентираното правомощие на Областния управител по чл.79, ал.1 от ЗДС. Тази цел се основава на недопустимостта на съществуването на два акта, с които се установява принадлежността на правото на собственост върху един и същи имот на два различни правни субекта – държавата и общината и които актове /АДС и АОбС/ се ползват с презумтивна доказателствена сила по силата на закона чл. 158, ал.1 от ППЗДС /отм./, съотв. чл.114 от сега действащия ППЗДС и чл.38, ал.2 от ППЗОС /отм./. Именно в случаите на конкуренцията между документите, удостоверяващи правото на собственост /каквито за държавата са актовете за държавна собственост, а за общината – актовете за общинска собственост/, нормативното разрешение е в полза на по-рано съставения АДС. Въвеждайки изискването АОбС да се съставя едва след проведена процедура по отписване от актовите книги за държавна собственост законът от една страна забранява съставянето на АОбС за имот, по отношение на който е налице необорен по надлежния ред акт за държавна собственост, а от друга – регламентира възможност по административен ред със заповед на Областния управител да бъде отменен по-късно съставеният АОбС. В случая с разпореденото от Областния управител на област Стара Загора отписване на имотите от актовите книги за държавна собственост доказателствената сила на АДС № 1116/ 1990г. е оборена, доколкото тези заповеди обективират в своето съдържание и изявление на издалия ги административен орган с което признава, че основанието за актуването на имотите е отпаднало, тъй като те са престанали да бъдат държавна собственост. Ето защо съдът намира, че с издаването на оспорената в настоящото производство заповед Областният управител е упражнил правомощието за отмяна на АОбС не само при липса на материалноправните предпоставки по чл.79, ал.1 /отм./ от ЗДС, но и в несъответствие с целта на закона. Налице е индиция за съществуването на спор за материално право между община Павел Баня /легитимираща се като собственик на имоти с ползващи се с презумптивна материална доказателствена сила АОбС, съставени след проведена процедура по отписване на имотите от актовите книги за държавна собственост/ и държавата, оспорваща собствеността на общината с твърдения че имотите са държавна собственост. Ето защо Областният управител, при липсата на документи установяващи и удостоверяващи тази собственост, е следвало да предяви правата на държавата по общия исков ред, в което съдебно производство да докаже че държавата е титуляр на правото на собственост върху актуваните с АОбС имоти, а не по административен ред при упражняване на правомощието по чл.79, ал.1 /отм./ от ЗДС на практика да оборва материалната доказателствена сила на съставените АОбС, разглеждайки и произнасяйки се досежно принадлежността на оспореното от него материално право на собственост.  

 

            Предвид гореизложеното съдът намира, че оспорената Заповед № 448/ 12.06.2008г. на Областния управител на област Стара Загора е издадена в противоречие на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, което по см. на чл.146, т.4 и т.5 от АПК е абсолютно основание за нейната отмяна, като незаконосъобразна.         

            С оглед изхода на делото искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК Областна администрация – Стара Загора бъде осъдена да заплати на Община Павел Баня сумата от 360лв., представляваща  внесени възнаграждения за вещи лица за изпълнение на експертизите. Доколкото на репариране подлежат само действително направени разноски, такива за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за договорено и заплатено възнаграждение на упълномощения от жалбоподателя адвокат.

             

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд,   

 

                       

                               Р     Е     Ш     И     :

 

 

            ОТМЕНЯ  Заповед № 448/ 12.06.2008г. на Областния управител на област Стара Загора, с която на основание чл.32, ал.1, чл.31, т.3, т.4 и т.5 от Закона за администрацията, чл.5 и чл.79, ал.1 от Закона за държавната собственост и чл.114 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост, са отменени одобрени от Кмета на община Павел Баня Актове за публична общинска собственост, както следва: АОбС № 613/ 20.12.2002г.;  АОбС № 923/ 18.11.2004г.; АОбС № 924/ 18.11.2004г.; АОбС № 925/ 18.11.2004г.; АОбС № 926/ 18.11.2004г.; АОбС № 927/ 18.11.2004г.; АОбС № 1041/ 14.02.2005г.; АОбС № 1042/ 14.02.2005г.; АОбС № 1043/ 14.02.2005г.; АОбС № 1044/ 14.02.2005г.; АОбС № 1045/ 14.02.2005г.; АОбС № 1046/ 14.02.2005г.; АОбС № 1047/ 14.02.2005г. и АОбС № 1048/, като незаконосъобразна.  

 

         ОСЪЖДА Областна администрация – гр. Стара Загора да заплати на община Павел Баня сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: