Р Е Ш Е Н И Е  43

 

      гр.Стара Загора 02.10.2008 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         тридесети септември

през      две хиляди и осма година в състав:

 

Председател: И.Я.

 

                                                                      

      

при секретаря    М.П.

и в присъствието на  прокурора                                        ,                                                        като разгледа докладваното от  И.Я.   адм.дело  № 481  по описа  за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството по делото е  с правно основание  чл. 145 и следващи от от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на М.С. ***, подадена чрез процесуалния му представител адв. К. срещу заповед за прилагане на принудителни административни мерки /ПАМ/ № 247/23.06.2008 година на ВНД Началник група “ АНД”, сектор ПП при ОДП Стара Загора, с което  на жалбоподателя е наложена на основание чл. 171 т. 1 б. "б" ЗДвП принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за правоуправление" до решаване на въпроса за отговорността.

 

С жалбата се релевират доводи, че административният акт е незаконосъобразен и е издаден в противоречие с материалния закон се иска отмяната му.

 

В съдебно заседание , ответникът по жалбата не се явява и не се представлява.

 

Жалбата подадена от страна, за която административния акт е неблагоприятен, постъпила е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149,ал.1 от АПК и при наличието на двете абсолютни предпоставки за допустимост следва да бъде разгледана по същество.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК и чл. 168 от АПК, намира за установено  следното:

 

С акт за установяване на административно нарушение № 7114/22.06.2008 г. е констатирано извършването на административно нарушение от водача на моторно превозно средство М.С.К.,*** посока север юг след кръстовището с ул. “ Генерал Столетов” при управление на лек автомобил "Ланчия Делта" с рег. № 3752 СК на същата дата отказал да му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство "Дрегер" и не изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване наличието и концентрацията на алкохол в кръвта.Въз основа на АУАН е издадено и НП № 7114/08 от 28.07.2008 година  .АУАН  и талонът за медицински преглед са връчени на нарушителя при условията на отказ, което е удостоверено с подписа на свидетел.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна.Тя е издадена от компетентен орган, при спазени процедурни правила и е материално законосъобразна. Министърът на вътрешните работи, на основание чл. 23 т. 11 ЗМВР и чл. 172 ал. 1 ЗДвП е делегирал компетентност на издаващият акта орган, при което заповедта е издадена при наличие на компетентност.  АУАН, макар и да не е подписан от нарушителя е съставен в присъствието на свидетели, които са длъжностни лица в РПУ гр. Стара Загора, представлява годно доказателствено средство за установяване извършеното административно нарушение, издаденият талон за медицинско изследване № 0239048/22.06.2007 г. съдържа всички реквизити на утвърдения образец по приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо средство от водачите на МПС.Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По приложената хипотеза на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП може да се наложи принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца на водач, за който се установи, че отказва да бъди проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване на съдържанието на алкохол. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има по своята същност представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП за временно отнемане свидетелството за правоуправление е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за налагане на ПАМ. Затова описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП в частта им относно отказа на водача да бъде проверен с техническо средство "Дрегер" и да даде кръв за медицинско изследване за наличието и количеството на алкохол съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 АПК, които жалбоподателят, поради което  съдът намира, че са налице предпоставки за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП.

За пълнота следва да се отбележи, че срокът за прилагане на принудителната административна мярка не е изрично фиксиран в заповедта , но това нарушение, допуснато от административния орган не може да доведе до отмяна на административния акт. Допуснатото с този пропуск нарушение в случая не е съществено, тъй като нормата на чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП е императивна и следва да се приложи по отношение на срока на действие на мярката.

 

.Поради което съдът приема, че оспорената заповед е издадена в писмена форма, в съответствие с целта на закона като не са допуснати нарушения на материалноправните разпоредби и на административно производствените правила, които да са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Водим от тези мотиви и на основание чл.173,ал.1, предложение  второ от АПК, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО оспорването на М.С. ***, подадена чрез процесуалния му представител адв. К. срещу заповед за прилагане на принудителни административни мерки /ПАМ/ № 247/23.06.2008 година на ВНД Началник група “ АНД”, сектор ПП при ОДП Стара Загора, с което  на жалбоподателя е наложена на основание чл. 171 т. 1 б. "б" ЗДвП принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за правоуправление" до решаване на въпроса за отговорността.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

 

 

                                         АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: