РЕШЕНИЕ 33      30.10.2008г.      град Стара Загора

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Старозагорският административен съд, VII  състав,  в публично съдебно заседание на първи октомври две хиляди и осма година, в състав:

СЪДИЯ: Р.Т.

при секретар   П.М.                                                                                                      и с участието

на прокурора                                                                                                                като разгледа

докладваното от съдия Р. Т. административно дело 490 по описа за 2008г, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Ж. Н. в качеството й на собственик и управител на ЕТ "Ж.Н." със седалище и адрес на управление гр. Казанлък,  против Решение 0017/ 04.07.2008г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /TП на НОИ/ - Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане 567/ 26.05.2008г. на Началник отдел „КПК" на ТП на НОИ - Стара Загора. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество изложените съображения са за постановяването му в противоречие на материалноправните разпоредби на КСО. Жалбоподателят твърди, че неправилно решаващият орган е приел за установено, че неправомерно са изплащани обезщетения за отглеждане на малко дете на лицата Калина Коджаманова и Ивета Иванова. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане

Ответникът по жалбата - Директор на ТП на НОИ - Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, за което излага подробни съображения в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.


2

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Със заповед 469/ 07.05.2008г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора, на основание чл.107 от КСО, е разпоредено извършването на частична финансова ревизия по разходите на Държавното обществено осигуряване на ЕТ „Ж.Н." гр. Казанлък, при ревизиран период 11.05.2004г. - 04.05.2005г. Финансовата ревизия е приключила със съставяне и подписване на ревизионен акт за начет вх. 16/ 16.05.2008г. /пореден номер в РУСО" 567/ 26.05.2008г./, като общата сума по начета е в размер на 3 245.56лв., от които главница, представляваща сумата на неправилно изплатените парични обезщетения за отглеждане на малко дете е в размер на 1 778.19лв. и лихва в размер на 1 467.37лв. В Справка 1"а" и в Справка 1"б" към акта е отразено, че за периода от 11.06.2004г. до 13.06.2005г. на лицето К.Т. К.неправилно е изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете от осигурителя ЕТ „Ж.Н. -гр. Казанлък в размер на 1 345.27лв. /главница/, а на И.Н.И. -парично обезщетение в размер на 432.92лв. /главница/ за периода от 11.06.2004г. до 16.09.2004г. С разпореждане 567 от 26.05.2008г. на Началник отдел „КПК" на ТП на НОИ - Стара Загора, на основание чл.110, ал.З от КСО, е наредено внасяне на сумата по ревизионния акт за начет. Посоченото разпореждане е обжалвано в законово установения срок по административен ред. С оспореното Решение 0017/ 04.07.2008г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ - Стара Загора е отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането на Началник отдел „КПК" като законосъобразно. От фактическа страна обжалваният в настоящото производство акт се основава на обстоятелството, че неправомерно са изплатени обезщетения за отглеждане на малко дете на К.К. и И.И. които не са в кръга на осигурените за всички осигурени социални рискове лица по см. на чл.4, ал.1 от КСО, доколкото не са започнали да упражняват трудова дейност по сключени трудови договори от 11.05.2004г. с ЕТ "Ж..Н. - гр. Казанлък.

От представените и приети като доказателство по делото два бр. трудови договори / 26 и 29/ се установява, че ЕТ „Ж.Н." - гр. Казанлък, на 11.05.2004г. е сключила трудови договори с И.И.и К. К., като съгласно удостовереното с подписите на страните по договорите, работниците са постъпили на работа на същата дата. Видно от ведомостта за заплати за м. май 2004г. и на двете лица са начислени и изплатени заплати за един отработен ден през м.май 2004г, а за 14 дни - парично обезщетение за отглеждане на малко дете.

По делото са представени Справка "Данни от персонален регистър" за К.К. за периода м. януари - м. декември 2004г, Справка "Данни от персонален регистър" за И.И.за периода м. януари - м. декември 2004г, Справка за направените вноски за фондове по ДОО, 30, ПКБ ДЗПО от осигурителя ЕТ „Ж.Н." - гр. Казанлък и Справка за декларираните в Персонален Регистър и внесените в Приходи суми и разликата между тях помесечно за периода м. май 2004г. Видно от приетите доказателства въз основа на декларирани от осигурителя данни в Персоналния Регистър на НОИ, за посочените лица е отразено, че за м. май 2004г. нямат нито един отработен ден, като 15 дни са били в майчинство и осигурителят е изтеглил сума за изплащане равна на размера на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете за 15 дни.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че обжалваният акт е незаконосъобразен.


3

Оспореното Решение 0017/ 04.07.2008г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила, но е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби, на които се основава.

Не е спорно между страните по делото, че между ЕТ „Ж.Н." в качеството й на работодател и И.Н.И. и К. Т. К. в качеството им на работници, са възникнали трудови правоотношения считано от 11.05.2004г., по силата на сключени трудови договори 26/ 11.05.2004г. и 29/ 11.05.2004г. Не се оспорва и обстоятелството, че К. К. и И. И. са получавали парично обезщетение за отглеждане на малко дете, изплащано от жалбоподателя в настоящото производство, за период и в размер, посочени в Справка 1"а" и Справка 1 "б" към ревизионния акт за начет. Спорът по делото се свежда до това, дали К. К. и И. Н. са в кръга на осигурените за всички осигурени социални рискове лица по см. на чл.4 от КСО, с право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете и съответно правомерно ли им е било изплащано това обезщетение от осигурителя ЕТ „Ж. Н." -гр. Казанлък.

По своята същност осигурителното правоотношение е сложно правоотношение, което се състои от две относително самостоятелни, но свързани помежду си правоотношения - по набиране на средствата на общественото осигуряване и по разходване на средствата на общественото осигуряване. Тези правоотношения възникват с настъпването на различни правопораждащи факти, между различни страни и имат различно юридическо съдържание. Осигурителните правоотношения по разходването на средствата на общественото осигуряване, възникващи и развиващи се между осигурените лица и осигурителния орган, са производни от други, първични правоотношения, които представляват и основанието за обществено осигуряване. В случая основанието за осигуряване е осъществяване на трудова дейност по трудови правоотношения, възникнали въз основа на сключените трудови договори 26/ 11.05.2004г. и 29/ 1105.2004г. между ЕТ „Ж.Н. и И. И. съотв. К.К. По см. на чл.4, ал.1, т.1 от КСО И. И. и К. К. попадат в кръга на осигурените за всички осигурени социални рискове лица и съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.1 б."д" от КСО имат право да получават парично обезщетение за отглеждане на малко дете при настъпване на осигурителното събитие. Предпоставка за възникване на това право е придобито качество на „осигурено лице". А съгласно КСО осигурено е това лице, по отношение на което е възникнало осигуряване. Нормата на чл.10, ал.1 от посочения нормативен акт установява, че осигуряването възниква от деня, в който лицето е започнало да упражнява трудова дейност по чл.4 от КСО и продължава до нейното прекратяване. За работещите по трудов договор това е моментът, в който са започнали изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение. Следователно в случая релевантният юридически факт за възникване на осигуряването и произтичащите от него права за К. К. и И. И. в качеството им на осигурени лица е постъпването им на работа, доколкото по аргумент от разпоредбата на чл.63, ал.4 от КТ от този момент започва изпълнението на задълженията по трудовия договор - т.е започва упражняване на трудова дейност по см. на чл.10, ал.1 от КСО. В нормата на чл.63, ал.4 от КТ законодателят е въвел изискването постъпването на работа да се удостоверява писмено, като форма за доказване на началния момент на изпълнението на задълженията и упражняването на правата по трудовото правоотношение. С оглед вторичния характер на осигурителното правоотношение и обусловеността на неговото възникване от започнало изпълнение на трудовото правоотношение, наличието на този релевантен


4

юридически факт следва да се установява въз основа на документите, относими към трудовото правоотношение. Ето защо като дата на възникване на осигуряването и придобиване качеството на осигурено лице за всички осигурени социални рискове следва да се приеме удостоверената с подписите на страните по трудовия договор дата на постъпване на работа. В случая в представените и приети като доказателства по делото трудови договори 26/11.05.2004г. и 29/ 11.05.2004г. е удостоверено по надлежния ред и в изискуемата форма, че К. К. и И. И. са постъпили на работа на 11.05.2004г. в предприятието на осигурителя ЕТ „Ж. Н." - гр. Казанлък. Съгласно ведомостта за заплати за м.май 2004г. на К. К. е начислено и изплатено трудово възнаграждение за един работен ден в размер 6.59лв. и обезщетение за отглеждане на малко дете за 14 дни в размер на 88.42лв., а на И. И. - трудово възнаграждение за един работен ден в размер 7.37лв. и обезщетение за отглеждане на малко дете за 14 дни в размер на 88.42лв. Следователно за посочените лица е възникнало осигуряване по см. на чл.10, ал.1 от КСО и съответно право на осигурителни плащания за всички осигурени социални рискове в т.ч. парично обезщетение за отглеждане на малко дете.

Обстоятелството, че жалбоподателят в качеството си на осигурител, е представил в НОИ данни за наетите по трудов договор лица, в които е отразил че за м. май 2004г. К. и И. нямат нито един отработен ден, както и фактът, че внесените осигурителни вноски са върху осигурителен доход, който не включва осигурителния доход на посочените лица, формиран от начисленото им и получено трудово възнаграждение през м. май 2004г, не водят до друг правен извод. Наличието на несъответствие между удостовереното в сключените трудови договори досежно датата на постъпване на работа и във ведомостта за заплати за м.май 2004г. относно брой отработени дни/брой дни отпуск за отглеждане на малко дете с данните, подадени от осигурителя ЕТ „Ж.Н." на 18.06.2004г. и отразени в Персоналния регистър на НОИ, не е основание да се приеме, че К. и И. нямат отработен и един ден по сключените трудови договори от 11.05.2004г. и за тях не са възникнали права в качеството им на осигурени лица по см. на чл.4, ал.1, т.1 във вр. с чл.10, ал.1 от КСО. Неизпълнението на задължението на осигурителя към осигурителния орган по чл.б, ал.4 от КСО за предоставяне на точни данни за осигурените лица, основанието за осигуряване и размера на осигурителния доход и на задължението по чл.б ал.З за внасяне по сметки на ДОО на дължимите се осигурителни вноски върху начислените заплати, не може да обоснове извод за невъзникнало осигуряване по отношение на лица, започнали упражняването на трудова дейност по трудово правоотношение с постъпването на работа, удостоверено в изискуемата писмена форма по чл.63, ал.4 от КТ. Отразените в Персоналния регистър на НОИ въз основа на декларираните от осигурителя данни не могат да бъдат доказателство относно факта на възникването /респ. невъзникването/ на осигуряването, доколкото подаваните декларации по чл.б, ал.4 от КСО във вр. с Наредба Н-8/ 29.12.2005г. на Министъра на финансите нямат характер на удостоверителни документи по отношение пораждането и съществуването на осигурителното правоотношение.

Предвид гореизложеното съдът намира, че Решение 0017/ 04.07.2008г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане 567/ 25.05.2008г. на Началник отдел „КПК" при ТП на НОИ - Стара Загора за внасяне сума по акт за начет общо в размер на 3245.56лв., е материално незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.


5

С оглед изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание 143, ал.1 от АПК ТП на НОИ - Стара Загора бъде осъдено да заплати сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща платена държавна такса. Доколкото на репариране подлежат само действително направени разноски, тези за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани, тъй като в представения договор за правна защита и съдействие 037753/ 01.10.2008г. няма изрично отбелязване, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 50лв. е внесено /платено/ от жалбоподателя.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 0017/ 04.07.2008г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане 567/ 26.05.2008г. на Началник отдел „КПК" на ТП на НОИ -Стара Загора, с което е разпоредено внасяне на сумата по ревизионен акт за начет 16/ 16.05.2008г. общо в размер на 3 245.56лв., от които 1 778.19лв. главница и 1 467.37лв. лихва върху главницата.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт -Стара Загора да заплати на ЕТ "Ж.Н." със седалище и адрес на управление гр. Казанлък,  сумата от 50 /петдесет/ лв., представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.