Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                        56      16.01.2009г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и осма година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар   П.М.                                                                                     и с участието

            на прокурора   Р.А.                                                                          като разгледа

            докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 492 по описа за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/.

 

            Образувано е по жалба на Т.Д. ***, подадена чрез адв. Н. Н., против заповед N 08005073/ 02.07.2008г. на Директора на Областна дирекция „Полиция” – Стара Загора /сега Областна Дирекция на МВР/, с която, на основание чл.78 във вр. с чл.76, т.3 от ЗБДС, е наложена принудителна административна мярка „временно ограничение за напускане на страната и отказ за издаване на паспорт на български гражданин”. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество изложените съображения са за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие на материалния закон. В съдебно заседание и в представеното писмено становище жалбоподателят чрез процесуалния си представител по делото твърди, че прилагането на принудителната административна мярка е инициирано от частен съдебен изпълнител без да е налице изрично искане от взискателя по изпълнителното дело за нейното налагане, което обстоятелство опорочава образуваното административно производство и издадената заповед. Излага доводи, че доколкото притежава лично имущество чиято парична равностойност покрива размера на задължението е налице предвидената в закона предпоставка, която изключва налагането на мярката по чл. 76, т.3 от ЗБДС. Направено е искане за отмяна на оспорения административен акт.      

 

            Ответникът по жалбата -  Директор на ОД на МВР – Стара Загора /конституиран на основание § 109 от ПЗР на ЗМВР /ДВ бр. 69/2008г./, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт, като издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон, е правилен и законосъобразен, за което излага подробни съображения в съдебно заседание.    

            Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна и като такава, следва да бъде оставена в сила.  

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Оспорването, като направено от активно легитимирано лице, в законово установения 14 дневен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

      

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Производството по издаване на оспорената заповед е образувано по постъпило в ОД “Полиция” – гр. Стара Загора искане с вх. № 26145/ 13.06.2008г. от частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Гергана Илчева рег. № 765 с район на действие – Окръжен съд – Стара Загора, по изпълнително дело № 20087650400343, за налагане на ограничителна мярка по чл. 76, т.3 от ЗБДС на жалбоподателя в настоящото производство - Т.Д. Тенев.  От приложения към искането изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело № 15598/ 2008г. по описа на Старозагорския Районен съд е видно, че Т. Тенев е осъден солидарно да заплати на “Райфайзенбанк” /България/ ЕАД сумата от 8 461.58лв. главница, 2 782.14 лихва, 589.74лв. разноски по делото, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2008г. до окончателното й изплащане. В искането на ЧСИ е посочено, че личното имущество на длъжника не покрива задължението на взискателя и не е представено надлежно обезпечение на вземането. С писмо рег. № 21075/ 20.06.2008г. Т. Тенев е уведомен за постъпилото искане от ЧСИ за налагане на ПАМ и за образуваното въз основа на него административно производство, като му е дадена възможност да изрази становище, както и да представи надлежно обезпечение за дължимата сума.  Писмото е получено от Т. Тенев на 26.06.2008г. /съгласно представената и приета като доказателство по делото обратна разписка – известие за доставяне № 21075/, като в указания от Директора на ОД “Полиция” – гр. Стара Загора срок жалбоподателят не е депозирал възражение; не е представил никакви писмени доказателства и не е направил искане за събиране на такива за изясняване на факти и обстоятелства от значение за случая, съответно не е представил надлежно обезпечение за задължението по изп. дело 20087650400343. С оспорената Заповед N 08005073/ 02.07.2008г.  Директорът на Областна дирекция „Полиция” – Стара Загора е  разпоредил „не разрешавам напускането на страната и отказвам издаването на паспорт на българския гражданин Т.Д. Тенев със срок до отпадане на основанието”. Заповедта е постановена на основание чл.76, т.3 от ЗБДС, като от фактическа страна е обоснована с обстоятелството, че е постъпило искане от ЧСИ по изп. дело № 20087650400343 от което е видно, че лицето е длъжник в големи размери по гр. дело № 1559/ 2008г. по описа на РС – Стара Загора.

Видно от приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 123 от 01.09.1997г., том VІ, нот. дело № 1777/ 1997г., жалбоподателят Т.Д. Тенев е собственик на недвижим имот – жилище, находящ се в гр. Димитровград, “Иван Вазов” № 3, ет.2, ап.4. За определяне пазарната стойност на имота по искане на процесуалния представител на жалбоподателя е назначена и изслушана съдебно-оценителна експертиза. Съгласно заключението на същата, което съдът кредитира и възприема като обективно, безпристрастно и компетентно, пазарната стойност на имота, определена при използването на два метода при съответните тегловни коефициенти, е в размер на 105 400лв. От представената по изпълнителното дело справка от Службата по вписванията – гр. Димитровград се установява, че този апартамент е ипотекиран. От приетото като доказателство Удостоверение изх. № 1363/ 17.12.2008г. от “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД е видно, че по договора за ипотечен кредит към дата 17.12.2008г. Т. Тенев има задължение, чийто размер възлиза на 30 791.14 швейцарски франка /главница/.

Към материалите по настоящото дело са приложени ч.гр.дело № 1559/ 2008г. по описа на Районен съд – Стара Загора и изпълнително дело № 343/ 2008г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева рег. № 765 с район на действие – Окръжен съд – Стара Загора.

 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна.

 

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗБДС принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от Министъра на вътрешните работи или на упълномощени от него длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед рег. № I з-1025/ 06.07.2006г.  от която е видно, че Министърът на вътрешните работи е делегирал правомощията си за прилагане на принудителни административни мерки от категорията на наложената с обжалваната заповед, на Директорите на областните дирекции „Полиция”. Следователно оспореният акт е издаден от материално компетентния административен орган съобразно делегираните му правомощия за прилагане на принудителни административни мерки по чл.76, т.3 от ЗБДС.  Териториалната компетентност на Директора на ОД „Полиция” – Стара Загора е обусловена от района на действие на ЧСИ, направил искането за налагане на ПАМ /чл.12, ал.1 от Инструкция № Iз-849/14.05.2007 г. за условията и реда, при които органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие на частните и държавните съдебни изпълнители при изпълнение на техните правомощия/. 

Обжалваната  заповед е постановена в писмена форма, съдържа фактическите и правни основания за нейното издаване както и всички изискуеми съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК реквизити.

С оглед на посоченото правно основание за издаване на заповедта /чл. 76, т. 3 от ЗБДС/, съдът намира, че са налице нормативно установените предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Законово регламентираният фактически състав, при наличието на който за административния орган се поражда правомощието в рамките на неговата дискреционна власт да наложи ограничението, включва четири материалноправни предпоставки /две положителни и две отрицателни/, а именно: 1. Наличието на парични задължения в големи размери към български физически или юридически лица или към чуждестранни такива; 2. Тези задължения да са установени по съдебен ред; 3. Лицето да не разполага с лично имущество, което да покрива задължението и 4. Вземането да не е надлежно обезпечено. По смисъла на легалната дефиниция по §1, т.5 от ДР на ЗБДС парични задължения в големи размери са тези, които надхвърлят 5000лв.

В случая от представените доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка е безспорно, че задължението на жалбоподателя към „Райфайзенбанк” ЕАД по образуваното изп. дело № 20087650400343 по описа на ЧСИ Г. Илчева към момента на постановяване на оспорения административен акт, надвишава определения законов минимум от 5000лв. Това задължение е установено по съдебен ред с издадения изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1559/ 2008г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Следователно по отношение на жалбоподателя, като солидарно задължено към “Райфайзенбанк” ЕАД лице с установено по съдебен ред парично задължение в големи размери, кумулативно са налице двете положителни материалноправни предпоставки визирани в разпоредбата на чл.76, т.3 от ЗБДС за прилагането на ПАМ.  В тази връзка неоснователни са доводите на пълномощника на жалбоподателя, че налагането на ограничението по ЗБДС може да се извърши само за длъжника, но не и спрямо поръчителя дори и когато по отношение на последния е издаден изпълнителен лист за вземането. По дефиниция /чл. 138, ал.1 от ЗЗД/ поръчителят отговаря за изпълнението на задължението на трето лице – т.е поръчителството обезпечава изпълнението на чуждо задължение – това на главния длъжник. Съгласно чл.141, ал.1 от ЗЗД поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник. Независимо, че задължението на поръчителя има акцесорен характер, доколкото е обусловено от съществуването, предмета и обема на задължението на главния длъжник, установената в закона пасивна солидарност води до извода, че той отговаря за цялото задължение и кредиторът може да претендира неговото изпълнение в пълния му размер от всеки един от солидарните длъжници в т.ч. и от поръчителя. След като ЗБДС регламентира като предпоставка за налагането на ПАМ единствено наличието на парично задължение, без да въвежда особени изисквания досежно основанието за неговото възникване или качеството на задълженото лице, необоснован е довода на жалбоподателя за неприложимост спрямо него на разпоредбата на чл.76, т.3 от ЗБДС.

До приключването на съдебното дирене не са представени доказателства, че по образуваното изпълнително дело жалбоподателят е представил надлежно обезпечение на паричното си задължение за удовлетворяване притезанието на кредитора в рамките на изпълнителното производство, което да изключи прилагането на принудителната административна мярка. Съдът намира, че жалбоподателят не разполага и с лично имущество, което да покрива неговото задължение към “Райфайзенбанк” ЕАД. За наличието на правопогасяващия юридически факт досежно публичното право на административния орган да наложи ограничението по чл.76, т.3 от ЗБДС не е достатъчно лицето да притежава имущество, паричната равностойност на което да надхвърля размера на съдебно установеното спрямо него вземане. Необходимо е това имущество да може да обезпечи правата на взискателя, като послужи за  удовлетворяване на неговото вземане в т.ч. събирането му чрез способите на принудителното изпълнение. Жалбоподателят въпреки дадените указания и възможност не представи доказателства, че е собственик на други жилищни имоти освен жилището, находящо се в гр. Димитровград. Ето защо независимо че пазарната стойност на притежавания от жалбоподателя апартамент надхвърля размера на паричното му задължение към “Райфайзенбанк” АД съгласно заключението на  съдебно - оценителната експертиза, това жилище, като единствено на длъжника, е несеквестируемо по см. на чл. 444, т.7 от ГПК – т.е принудителното изпълнение не може  да бъде насочено спрямо него. Следователно жилището не може да бъде възбранено и от неговата стойност взискателят по изпълнителното дело – “Райфайзенбанк” АД, не може да събере вземането си. Нещо повече - от представените доказателства е видно /а и не е спорно между страните по делото/, че апартаментът е ипотекиран за друго задължение на Т. Тенев /по договор за ипотечен кредит с УНИКРЕДИТ БУЛБАНК/, като към дата 17.12.2008г. размера на задължението възлиза 30 791.14 швейцарски франка /главница/. Доводите на жалбоподателя, че при наличието на договорна ипотека върху жилището отпадат правилата за несеквестируемостта и следователно този имот може да послужи за обезпечение на задължението на Т. Тенев към Райфайзенбанк ЕАД, не намират своето законово основание. Действително несеквестируемостта на жилището е относителна, доколкото забраната за насочването на принудителното изпълнение не важи при наличието на договорно учредена ипотека върху това жилище. Но по аргумент от нормата на чл.445, ал.1 от ГПК регламентираната в закона защита отпада единствено спрямо вземането, обезпечено с ипотека и съответно по отношение на взискателя – ипотекарен кредитор. Следователно за кредитора - “Райфайзенбанк” ЕАД жилището остава несеквестируемо на основание чл.444, т.7 от ГПК и не може да служи за обезпечение на вземането по изп. дело № 343/ 2008г. По делото няма данни да е образувано изпълнително дело от “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД срещу Т. Тенев, по което “Райфайзенбанк” ЕАД да може да се присъедини за да  събере вземането си от стойността на жилището при евентуалната му публична продан. Още повече че дори и в случай на присъединяване на “Райфайзенбанк” ЕАД, като хирографарен кредитор, ще може да се удовлетвори от продажната стойност на жилището едва след удовлетворяване на кредитора на притезанието, спрямо което несеквестируемостта е отпаднала и на другите привилегировани кредитори или такива с обезпечени вземания, съобразно общите правила. Ето защо не може да се приеме, че притежаваният от жалбоподателя апартамент може да обезпечи правата на взискателя “Райфайзенбанк” ЕАД, като послужи за  удовлетворяване на неговото вземане и събирането му чрез способите на принудителното изпълнение.

 Следователно юридическите факти, с които правната норма свързва прилагането на принудителната административна мярка, кумулативно са били налице към момента на издаване на оспорената заповед. Административният орган в рамките на предоставеното му дискреционно правомощие обосновано е приел, че са налице елементите на нормативно установения фактически състав по чл.76, т.3 от ЗБДС и е преценил, че за постигане целите на закона следва да наложи ограничението. С оглед доказаното съществуване на материалноправните предпоставки за прилагането на ПАМ, субсумиращи се в посоченото от административния орган правно основание, заповедта е съобразена с материалните изисквания на закона.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че административното производство по прилагането на ПАМ по реда на чл.76, т.3 от ЗБДС е незаконосъобразно образувано, което опорочава и постановената заповед за налагане на ограничението. На първо място твърдението, че при инициирането на производството с подаването на искане до ОД “Полиция” – гр. Стара Загора ЧСИ е действал без да е било налице искане от взискателя по изпълнителното дело за предприемането на това действие, се опровергават от събраните в съдебното производство доказателства. Видно от приложеното изпълнително дело № 343/ 2008г. в  молбата, подадена от пълномощника на кредитора до ЧСИ за неговото образуване, изрично е направено искане да бъдат предприети действия за налагане на ПАМ по чл.76, т.3 от ЗБДС по отношение на Т. Тенев. Въз основа на това искане и ЧСИ е направил предложение до компетентния административен орган, с което е инициирал производство за налагане на принудителната административна мярка по чл.76, т.3 от ЗБДС. Но дори и ЧСИ да беше сезирал служебно Директора на ОД “Полиция”, доколкото искането на заинтересованите лица не е елемент от фактическия състав на процедурата по налагането на ПАМ /по аргумент от разпоредбата на чл.78а, ал.1 от ЗБДС/, нямаше да е налице допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, опорочаващо издадената заповед. А обстоятелството дали съдия изпълнителят е бил компетентен да образува изпълнителното дело е неотносимо към законосъобразността на обжалваната заповед. В производствата по издаване и съдебен контрол на тези административни актове е недопустимо да се разглежда законосъобразността на действията на съдия изпълнителя относно образуването и движението на изпълнителното дело. Същите подлежат на обжалване по друг съдопроизводствен ред.

При постановяването на заповедта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.26 от АПК, като е уведомил писмено Т.  Тенев за образуваното административно производство и направеното искане от ЧСИ за налагане на ПАМ по чл.76, т.3 от ЗБДС във връзка с изпълнително дело № 2008765400343. На основание чл.34 от АПК на лицето е предоставена възможност както за подаване на възражение, така и за представяне на доказателства относно релевантни за случая факти и обстоятелства. 

 

Останалите изложени съображения досежно добросъвестното поведение на жалбоподателя /че не е допуснал нарушение на закона; че ежемесечно, без забава на плащанията въз основа на удръжки от трудовото му възнаграждение обслужва кредита по който е поръчител и т.н./, са ирелевантни за преценката за законосъобразността на оспорения административен акт, поради което не следва да бъдат разглеждани и обсъждани в рамките на това съдебно-административно производство. Доводите относно последиците от наложената забрана и вероятността да му бъде прекратено служебното правоотношение имат отношение към целесъобразността на заповедта, която е извън предмета на съдебния контрол по реда на АПК. 

           

С оглед гореизложеното съдът приема, че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Т.Д. ***, против заповед N 08005073/ 02.07.2008г. на Директора на Областна дирекция „Полиция” – Стара Загора за налагане на основание чл. 76, т.3 от ЗБДС на принудителна административна мярка „временно ограничение за напускане на страната и отказ за издаване на паспорт на български гражданин”, като неоснователна.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: /п/ Р. Т.