Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

                          45     12.12.2008г.      град Стара Загора

 

                       

                     В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

         Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:

 

                                                                              

                                                                               СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар   П.М.                                                                       и с участието

            на прокурора                                                                                                като разгледа  докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 504 по описа за 2008г.,  за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

        

        

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 9б, ал.3 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

 

         Образувано е по жалба на „МОТОРСПОРТ” ООД със седалище гр. Казанлък и  с адрес на управление ул. „Гладстон” №53, вх. „Б”, ап. 28, ет.2, подадена от Белчо Иванов Милев - управител на дружеството, против Заповед № 606/ 09.07.2008г. на Кмета на община Казанлък, с която на основание чл.9б, ал.1 и ал.2 и чл.64 от ЗМДТ са установени задълженията на жалбоподателя за такса битови отпадъци за притежаваните от него недвижими имоти за периода 2004г. – 2007г. и е наредено да внесе в приход на общинския бюджет сумата от 4540.12лв. в т.ч главница в размер на 3670.34лв. и начислена лихва към 14.04.2008г. в размер на 869.78лв. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество изложените доводи са за постановяването му в противоречие на материалния закон - ЗМДТ. Жалбоподателят твърди, че за периода 2004г. – 2007г. /т.е периодът, за който са установени задълженията с обжалвания акт/, не дължи заплащане на такса за битови отпадъци за имот, находящ се в местността „Калева воденица” в землището на с. Крън, доколкото община Казанлък реално не е предоставяла услугата сметосъбиране и сметоизвозване на територията, на която се намира притежаваният от дружеството имот. По отношение на задължението за заплащане на такса битови отпадъци за имота, находящ се в м. „Абаята” в землището на гр. Казанлък жалбоподателят счита, че размерът на посочената като дължима сума за ТБО е неправилно определен и не отчита извършените от него плащания. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

 

         Ответникът по жалбата -  Кмет на община Казанлък, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, по подробно изложени съображения по съществото на спора в представеното по делото писмено становище.

 

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена от легитимирано лице и в законово установения срок. Доколкото със заповедта за първи път се установяват публичноправни задължения за ТБО към община Казанлък, същата представлява акт за установяване на вземания от такси по см. на чл.9б, ал.2 от ЗМДТ, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. С оглед на което съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.  

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят – „МОТОРСПОРТ” ООД - гр. Казанлък, съгласно представените нотариален акт за продажба на недвижим имот № 42/ 16.08.2008г. том ІІ, рег. № 1871, нот. дело 252/ 2000г.; Разрешение за ползване № 356/ 16.12.2003г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5/ 16.04.2004г., том ІІ, рег. № 2368, нот. дело № 214 от 2004г., е собственик на недвижими имоти, както следва: 1. земя и производствен обект – бензиностанция и газстанция с едноетажна сграда за каса и навес върху 365.5 кв.ЗП, находящи се местността „Калева воденица”, в землището на с. Крън, общ. Казанлък и 2. земя ведно с построени в нея складове и административна сграда, находящи се в местността „Абаята”, землището на гр. Казанлък. За посочените имоти са подадени декларации по чл.17, ал.1 от ЗМДТ с вх.№№ 2403 - 0010/16.01.2004 год.; 2403 - 0011/16.01.2002 год. и 2403 - 0143/02.06.2004 год.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 606/ 09.07.2008г. на Кмета на община Казанлък, на основание чл.9б, ал.1 и ал.2 и чл.64 от ЗМДТ, т.3 от Решение № 315/ 21.12.2001г. на Общински съвет – Казанлък, Протокол № 29 относно определяне размера на такса битови отпадъци за населените места на територията на община Казанлък за 2004г. и 2005г., Решение № 333 от 16.12.2005 год. на ОбС гр.Казанлък относно определяне на такса битови отпадъци за 2006г. и Решение № 598 от 30.01.2007 год. на ОбС - гр.Казанлък за определяне на такса битови отпадъци за 2007г., въз основа на определената на база отчетната стойност на имотите като дължима ТБО за всяка година поотделно за периода 2004г. – 2007г., са установени задълженията за такса битови отпадъци на „МОТОРСПОРТ” ООД – гр. Казанлък по отношение на притежаваните от дружеството имоти за посочения период общо в размер на 4540.12лв. в т.ч главница в размер на 3670. 34лв. и начислена лихва към 14.04.2008г. в размер на 869.78лв., като е разпоредено внасянето на сумата в приход на бюджета на община Казанлък.  

 По делото е представена административната преписка по издаване на обжалваната заповед, съдържаща постановените  на  основание чл.63, ал.2 и чл.71 от ЗМДТ Заповеди №№ 1157/ 28.10.2003г.; 995/ 29.10.2004г.; 926/ 31.10.2005г.  и 904/ 30.10.2006г. на Кмета на община Казанлък, за определяне на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, както и честотата на сметоизвозване за периода 2004г. – 2007г.; заверени препис - извлечения от Наредбата по чл.9 от ЗМДТ - Наредба №26  на Общински съвет – Казанлък за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък в редакциите й,  действали за 2004г.,  2005г., 2006г. и 2007г.  

Като доказателства по делото са приети товарителници и пътни листове за извършен превоз на смет в т.ч и от с. Крън. Представени са и 2бр. Удостоверения  издадени от ръководител звено „ССТТБО” при община Казанлък. От първото – изх. № 141 от 25.03.2008г. се установява, че в имота /бензиностанция/, находящ се в м. „Калева воденица” в землището на с. Крън, общ. Казанлък, за периода до 31.12.2006г. няма организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Съгласно второто удостоверение – изх. № 342/ 13.10.2008г. обект - бензиностанция „Моторспорт” ООД попада в маршрутна схема на специализираните сметосъбиращи автомобили при механизирано обслужване на населените места: с. Крън, гр. Шипка, с. Шейново, с. Х. Димитрово и с. Енина и системно се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване на горепосочените обекти.

По делото са допуснати и събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Станислав Колев Паров и Деян Петков Кантарджиев  /работещи на обект – „Бензиностанция” в с. Крън/, за установяване на обстоятелството извършвана ли е дейност по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци от имота на дружеството за процесния период. Съгласно свидетелските показания до началото на 2008г. не е имало поставени съдове за събиране на смет и не са извозвани битовите отпадъци от общината или от друга фирма.   

 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е частично основателна.  

 

Оспорената заповед № 606/ 09.07.2008г. е издадена от компетентния по см. на чл.9б, ал.2 от ЗМДТ орган – Кмет на община Казанлък, в изискуемата форма и със съдържание, съответстващо на изискванията на закона.

 

Съгласно разпоредбата на чл.62 ЗМДТ, такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Изрично е предвидено, че размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно по реда на чл.66 ЗМДТ - в годишен размер с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност. Или в рамките на ТБО се включват такса за три отделни, самостоятелни услуги - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Това разграничение не е самоцелно, тъй като в разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ е регламентирано, че такса не се събира за  услугите, визирани в чл.62 от посочения закон, когато те не се предоставят от общината.  

 

Не е спорно по делото, че притежаваният и деклариран от жалбоподателя имот, находящ се в м. „Калева воденица”, землището на с. Крън, общ. Казанлък попада в район, в който за 2004г. съгласно представената Заповед  1157/ 28.10.2003г. на Кмета на община Казанлък за определяне границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, не попада в застроените терени извън регулационните граници на населените места в общ. Казанлък с организирано сметосъбиране и сметоизвозване /съгласно т.2А от Заповед № 1157/ 2003г./. В тези случаи и съгласно разпоредбата на чл.14, ал.3 от Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък /в редакцията й към 2004г./, за имотът се събира ТБО за използване на депо за битови отпадъци и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Ето защо съдът намира, че за 2004 год. правилно и законосъобразно е определен размерът на ТБО, включваща такса за услугите  обезвреждане на битовите отпадъци в размер на 1.0 на хиляда и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място в размер на 0.6 на хиляда върху отчетната стойност на имота /данъчната оценка по чл.21 от ЗМДТ/. По отношение на тези услуги няма спор между страните по делото, че са били предоставяни.   

Съгласно представените и приети като доказателства по делото Заповеди  №№ 995/ 29.10.2004г. и 926/ 31.10.2005г. и 904/ 30.10.2006г. на Кмета на община Казанлък за определяне границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване, за 2005г., 2006г. и 2007г. е разпоредено да се предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за застроените терени извън регулационните граници на населените места на територията на община Казанлък, като за с. Крън е определена честота на сметоизвозване 1 път седмично/ 2 пъти месечно, в зависимост от вида контейнер за сметосъбиране. 

За да възникне обаче задължение за заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване за собственика, не е достатъчно включването на притежавания от него имот в район, където общината е организирала такова. Определянето на границите на районите и вида на предоставяните услуги и на размера на таксите за отделните дейности, представляват само част от организирането и осъществяването на дейността, за която законът разпорежда събиране на такса за битови отпадъци. ТБО е вид финансово вземане, чието заплащане се дължи единствено при наличието на реално извършени услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Задължението за заплащане на ТБО е установено в закона, но не възниква и не се дължи екс леге, а само когато общината реално извършва съответната дейност. Това означава, че при липса на предоставяне на някоя от услугите, по аргумент от разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ, такса за нея не следва да бъде заплащана. В случая по делото не се представиха доказателства, че за периода 01.01.2005г. – 31.12.2007г. община Казанлък реално е извършвала сметосъбиране и сметоизвозване от територии в землището на с. Крън, където се намира имотът – собственост на жалбоподателя. В тежест на административния орган е да докаже действителното престиране на услугата, обуславяща възникване на задължение за заплащане на такса. На основание чл.171, ал.4 във вр. с чл.170, ал.1 от АПК и чл.154, ал.1 ат ГПК на ответника по жалбата беше указано, че не сочи доказателства относно факти от значение за делото, за които носи доказателствена тежест, а именно осъществявана ли е реално дейността по сметосъбиране и сметоизвозване за застроените имоти извън регулационните граници на с. Крън, общ. Казанлък. Ангажираните в тази връзка доказателства /пътни листове и товарителници/ не могат да обосноват категоричен извод /с оглед на посочения маршрут и начина на оформление на документите/, че община Казанлък реално е осъществявала дейността по сметосъбиране и сметоизвозване от посочения по-горе район. Следва да се отбележи, че пътни листове за извършен превоз на смет по маршрут с. Крън – сметището са представени и за 2004г., за който период е безспорно, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване не е била предоставяна по отношение имота на жалбоподателя – т.е сами по себе си пътните листове не биха могли да бъдат  доказателство за реално престиране на услугата. Представените по делото товарителници също не доказват реално предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. На първо място тези товарителници от формална гледна точка не отговарят на изисквания на закона – т.е нямат изискуемото по чл. 53 от Закона за автомобилните превози съдържание. Повечето от тях не съдържат основни реквизити като подписи, наименование на превозвача и изпращача и др. Те не могат да бъдат годно доказателство за осъществявана от община Казанлък дейност по сметосъбиране и сметоизвозване от района, в който се намира имотът на дружеството – жалбоподател, доколкото обективират едностранно изявление относно датата и мястото на натоварване и вида на товара, като в голяма част от товарителниците не може да бъде установено дори и авторството на изявлението, поради липса на каквито и да е било подписи, имена, печати и т.н. Доколкото за община Казанлък доказването на предоставянето на услугата, за която се дължи заплащане на ТБО е главно и като такова следва да бъде пълно, за установяването на релевантния факт е необходимо да бъдат представени такива доказателства, удостоверяващи осъществяването на дейността по сметосъбиране и сметоизвозване /счетоводни документи, актове за възлагане извършването на дейността на специализирани звена, общински предприятия и дружества; протоколи и справки за извършена дейност и др./.  В случая такива доказателства не са представени.   

Нещо повече - от представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение № 141 от 25.03.2008г., издадено от Ръководител звено „ССТТБО” при община Казанлък се установява, че до 31.12.2006г. за имот – „Бензиностанция”, находящ се в м. „Калева воденица”, землището на с. Крън, няма организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Удостоверението е официален документ, чиято истинност /автентичност и вярност/ не е оспорена от ответника по жалбата в производство по реда на 193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Ето защо съдът намира, че посоченият свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила досежно авторството на материализираното в него изявление и удостоверените  факти и обстоятелства.  

Неоснователно е възражението на ответника по жалбата, че Удостоверение № 141 от 25.03.2008г. е издадено не по надлежния ред и от лице, което няма правомощия в тази насока. Издалият удостоверението е длъжностно лице от общинска администрация – гр. Казанлък и с оглед на заеманата от него длъжност  - Ръководител звено „Сметосъбиране, сметоизвозване и третиране на ТБО” съдът намира, че удостоверяването на факти и обстоятелства във връзка с предоставянето на услугата сметосъбиране и сметоизвозване е в рамките на неговата компетентност. В случая представеното по делото удостоверение не е такова по см. на т.2.3 Заповеди №№ 995/ 29.10.2004г.; 926/ 31.10.2005г. и 904/ 30.10.2006г. на Кмета на община Казанлък, за което е въведено изискването да бъде издавано от Дирекция „АБ” при община Казанлък, доколкото същото удостоверява не невъзможност за предоставяне на услугата поради недостъпност на имота, а липсата на организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Още повече че самият ответник по жалбата е представил по делото Удостоверение изх. № 342/ 13.10.2008г. издадено от същото длъжностно лице – инж. З. Захариев – Ръководител звено “ССТТБО”, с което се удостоверяват обстоятелства във връзка с предоставянето на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Доколкото обаче в Удостоверение изх. № 342/ 13.10.2008г. не е посочен периодът /респ. началният момент/, считано от който “обект - бензиностанция „Моторспорт” ООД попада в маршрутна схема на специализираните сметосъбиращи автомобили при механизирано обслужване на населените места: с. Крън, гр. Шипка, с. Шейново, с. Х. Димитрово и с. Енина и системно се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване на обекта” следва да се счита, че се удостоверява факта на предоставянето на услугата към датата на издаване на удостоверението – 13.10.2008г. – т.е че има организирано сметосъбиране и сметоизвозване за 2008г., което не е спорно между страните по делото и който период не е включен в процесната заповед.

Доколкото обвързващата материална доказателствена сила досежно удостоверените факти и обстоятелства в Удостоверение № 141 от 25.03.2008г. на Ръководител звено “ССТТБО” като официален свидетелстващ документ, не е оборена  по съответния ред и с допустимите доказателства в съдебното производство по делото, съдът приема, че за имота на жалбоподателя не е имало организирано сметосъбиране и сметоизвозване.

Необоснован е доводът на ответника по жалбата, че в случаите на невъзможност за предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване поради недостъпност на имотите, лицата следва да поискат издаване на Удостоверение от Дирекция „АБ” при община Казанлък, съгласувано със звено ССТТБО, което да бъде представено своевременно в Дирекция „Местни данъци и такси” за да се обработи партидата преди заплащане на задължението. От съдържанието на представените и приети като доказателства по делото Заповеди №№ 995/ 29.10.2004г.; 926/ 31.10.2005г.  и 904/ 30.10.2006г. на Кмета на община Казанлък е видно, че издаването на удостоверенията по т.2.3 от същите, не е обусловено от подаване на искане, още по-малко в точно определен срок. Формулировката на обективираното в т.2.3 от заповедите разпореждане „на лицата, лишени от услугата да се издават удостоверения от Дирекция „АБ” съгласувано със звено ССТБО”  обосновава извод, че издаването на тези удостоверения се извършва служебно и въпрос на вътрешна организация на дейността в общинска администрация – гр. Казанлък е своевременното подаване на информацията между отделните административни звена. Такова задължение на собствениците на имоти, за които липсва организирано сметосъбиране и сметоизвозване не е регламентирано и в Наредба № 26 на ОбС – Казанлък за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Казанлък. Подаването на нарочна декларация в определен срок се изисква в хипотезата на незаплащане на ТБО за услугата „сметосъбиране и сметоизвозване” поради неползването на имота, за който такава услуга се предоставя от общината /чл.3 от Заповеди №№ 995/ 29.10.2004г.; 926/ 31.10.2005г.  и 904/ 30.10.2006г. на Кмета на община Казанлък/. Но в случая не се касае за освобождаване от заплащане на такса поради неползване на предоставяна услуга, а за недължимост на таксата поради липса на насрещна престация. Ето защо не може да бъде вменено като задължение на собственика на имота да иска издаването на удостоверение от общината, което да бъде представено в същата тази община, за удостоверяването на факти и обстоятелства относно изпълнението на дейността на самата общинска администрация /в случая дейността по организиране и предоставяне на услугата “сметосъбиране и сметоизвозване”/. Още по-малко при липсата на регламентирано по нормативен или административен ред такова задължение може да са говори за “черпене на права от неправомерно поведение” /в какъвто смисъл са твърденията на ответника по жалбата/. 

Ирелевантни са и доводите, че с оглед непредставянето на доказателства от страна на жалбоподателя относно „нефункционирането” на обекта и „негенерирането” на отпадъци или за организиране на сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъците за собствена сметка, оспорването на заповедта се явява неоснователно. Недължимостта на ТБО за услугата “сметосъбиране и сметоизвозване” жалбоподателят обосновава не с обстоятелството, че не полза имота и съответно услугата, а с нейното непредоставяне от страна на община Казанлък. В случая при преценката на материалната законосъобразност на оспорения административен акт предмет на установяване и доказване е дали община Казанлък реално е предоставяла услугата по сметосъбиране и сметоизвозване в района, където се намира обектът – собственост на търговското дружество за периода 01.01.2005г. – 31.12.2007г. С оглед разпределението на доказателствената тежест, липсата на представени  доказателства в този смисъл от страна на община Казанлък и предвид проведеното от жалбоподателя насрещно доказване в т.ч. чрез събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателствени средства, следва да се приеме, че този факт е останал недоказан.  Доколкото само включването на с. Крън в график за сметоизвозване не е достатъчно за установяване на действително престиране на услугата от община Казанлък и съответно за възникване на задължение за заплащане на такса за нейното предоставяне, следва да намери приложение  разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ.

 

Относно другите две услуги /обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване/ жалбоподателят в настоящото производство не оспорва, че се предоставят от община Казанлък  и респ. дължимостта на съответните такси. Но в оспорената в настоящото производство заповед установената като дължима се ТБО е определена като сума в общ размер, без поотделно да е посочен размера на  задължението за всяка една от услугите за съответната година. Това от една страна е в нарушение на материалния закон, а от друга страна не дава възможност за извършването на съдебна преценка дали правилно и в съответствие с регламентацията в Наредба № 26 на ОБС – Казанлък са определени дължимите се суми за тези две услуги. Още повече че сборът от определените като дължими суми за ТБО /главница/ поотделно за имотите на жалбоподателя и за всяка една година в  периода 2004г. – 2007г., не е равен на посочената като дължима общо сума за ТБО /главница/ в размер на  3 670.34лв.

 

 

По отношение на имота, находящ се в местност “Абаята”, землището на гр. Казанлък:

Единственото възражение на жалбоподателя за установената такса за битови отпадъци за тази имот за 2007г. е, че размерът на задължението е неправилно определен и не са отчетени направени от него плащания. Със съдебно разпореждане от 11.09.2008г. на жалбоподателя беше указано, че относно тези факти и обстоятелства от значение за делото, за които носи доказателствена тежест съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, не сочи доказателства. Въпреки предоставената възможност жалбоподателят не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си за неправилно определяне размера на задължението за ТБО за 2007г.; не са представени и такива за извършено плащане /частично погасяване/ на задължението. От друга страна от мотивите на оспорената заповед е видно, в размерът на задължението за ТБО е определен на 11.8 на хиляда върху отчетната стойност на имота, в това число: за сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 10.2 на хиляда; за обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци в размер на 1.0 на хиляда; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място в размер на 0.6 на хиляда. Доколкото по делото няма данни жалбоподателят да е подал декларация за броя и вида на необходимите съдове за изхвърляне на отпадъците в регламентирания срок или да е декларирал по-малко от необходимия му брой съдове или че не изхвърля битовите отпадъци в определените за целта съдове, определянето размера на дължимата се ТБО за предоставяните услуги следва да бъде пропорционално в промили върху отчетната стойност на имота по подадена декларация по чл.17 ЗМДТ. Ето защо съдът намира, че в случая дължимата се ТБО правилно и законосъобразно е определена съгласно разпоредбата на чл.18в, т.2 от Наредба №26 на Общински съвет – Казанлък в действащата й за 2007г. редакция.

 

Предвид изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед в частта й, с която е определена за внасяне такса за битови отпадъци за имот, находящ се в м. „Калева воденица”, землището на с. Крън, община Казанлък, собственост на „МОТОРСПОРТ” ООД, за 2005г.; 2006г. и 2007г. в размер на главницата над 3549.99лв. до определения като общо дължим размер на ТБО /главница/ 3670.34лв. и лихва върху главницата над 813.36лв. до 869.78лв., е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. В останалата си част жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.     

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ и четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ  Заповед № 606/ 09.07.2008г. на Кмета на община Казанлък  в частта й, с която на „МОТОРСПОРТ” ООД със седалище гр. Казанлък и с адрес на управление ул. „Гладстон” №53, вх. „Б”, ап. 28, ет.2, представлявано от управителя Белчо Иванов Милев, е опредена за внасяне такса за битови отпадъци за имот, находящ се в м. „Калева воденица”, землището на с. Крън, община Казанлък за 2005г., 2006г. и 2007г., в размер  на главницата над 3 549.99лв. /три хиляди петстотин четиридесет и девет лева и 99 стотинки/ до определения като общо дължим размер на ТБО  /главница/ 3 670.34лв. /три хиляди шестстотин и седемдесет лева и 34 стотинки/ и лихва върху главницата над 813.36лв. /осемстотин и тринадесет лева и 36 стотинки/ до 869.78лв. /осемстотин шестдесет и девет лева и 78 стотинки/, като незаконосъобразна.  

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „МОТОРСПОРТ” ООД със седалище гр. Казанлък и  с адрес на управление ул. „Гладстон” №53, вх. „Б”, ап. 28, ет.2, представлявано от управителя Белчо Иванов Милев  в останалата й част, като неоснователна.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                      СЪДИЯ: /п/ Р. Т.