Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

 52    02.12.2008г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осма година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар  П.М.                                                                        и с участието

            на прокурора                                                                                                          като разгледа

            докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 508 по описа за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

 

Образувано е по жалба на Г.И.Т. ***, пл. “Славейков” № 7А, ет.3, ап.27, Ж.С.И. *** и П.С.А. ***, против Заповед № 1555/ 14.07.2006г. на Кмета на община Стара Загора. С спорената заповед е признато на Илчо Минев Илчев правото да придобие собственост върху имот, находящ се в землището на гр. Стара Загора, местност „Бойчо Бунар”. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като по същество изложените съображения са за постановяването й в противоречие на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неспазване на императивните изисквания за посочване на фактическите и правни основания за издаване на акта. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед.     

 

Ответникът по жалбата – М.И.Н., в представеното по делото писмено възражение по чл.163, ал.2 от АПК и в съдебно заседание заявява, че неправилно със заповедта е определен имотът, за който е признато правото на наследодателя й да го придобие в собственост, тъй като това не е имотът, който му е предоставен за ползване.  Моли съда да върне преписката на община Стара Загора за издаване на заповед, с която да се признае на наследниците на Илчо Илчев да придобият собственост върху имот №70, масив 255 по плана на новообразуваните имоти за м. “Бойчо Бунар” /ПИ № 255.70/.

 

Ответниците по жалбата - Кмет на община Стара Загора и С.И.М., редовно призовани за съдебно заседание не се явяват, не се представляват и не вземат становище по основателността на оспорването.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Жалбата е подадена в законово установения срок, от активно легитимирани        по см. на §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ лица, поради което е процесуално допустима.  Разгледана по същество е основателна.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Административното производство по издаването на оспорената заповед е  образувано въз основа на заявление вх. № 94 - 03 – 14685/ 28.11.1997г., подадено от Илчо Минчев Илчев, с което е направено искане „на основание § 4 от ЗСПЗЗ и във връзка с § 5 от ППЗСПЗЗ правото му на ползване да се превърне в право на собственост на предоставения имот, находящ се в местността „Бойчо Бунар””, с площ от 500кв.м. По делото е представено и предходно заявление с идентично съдържание вх. № 0301 - 347 от 26.06.1992г.  Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение № 243/ 21.05.1980г., издадено от Председателя на ИК на ГОНС – Стара Загора, в изпълнение на Постановление на МС № 76 от 05.12.1977г. и Решение № 111-а от 21.09.1978г. на ИК на ГОНС Стара Загора, на Илчо Илчев е предоставено право на ползване върху лозе с площ от 0.500дка, находящо се в местността „Бойчо Бунар”, в землището на гр. Стара Загора. Подаденото от И. Илчев заявление е разгледано от комисията по § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г. на Кмета на община Стара Загора, видоизменена със заповед № 165/ 04.02.1998г. Видно от представения по делото Протокол № 27/ 29.04.1998г., комисията е разгледала постъпили заявления от ползватели, които имат права по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и като е приела, че същите са редовно подадени, е счела, че по отношение на заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи”. В протокола не е отразено срещу всеки от имотите на ползвателите, кои от предпоставките да придобият право на собственост са налице - тези по § 4а или по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и въз основа на кой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е възникнало правото им на ползване. Сред ползвателите, изброени в протокола, под №12 е и Илчо Минчев Илчев. Въз основа на посоченото като установено комисията е приела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с която да се признае правото да се придобие собственост от ползвателите. От представения по делото заверен препис – извлечение от плана на новообразуваните имоти за земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Бойчо бунар”, землището на гр.Ст.Загора, одобрен със Заповед № 440 от 11.05.2004г. на Областния управител на Старозагорска област, ведно със заверен препис - извлечение от регистъра на имотите, неразделна част от плана, е видно, че на Илчо Минчев Илчев първоначално е отреден и записан имот, представляващ имот с пл. №5 от кадастрален район 255 /пълен №255000500/, находящ се в местността „Бойчо Бунар” в землището на гр. Стара Загора, с площ от 600кв.м. От приетия като доказателство по делото препис-извлечение от помощния кадастрален план на земите на бившите собственици и регистъра на имотите на бившите собственици за земи попадащи в разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е видно, че под кадастрален № 85 с площ от 7499,87 кв.м. по преписка №50860, е отразен имот /лозови насаждения/ на Пена Грудева и Иван Т. Нанкови. На наследниците на последните по подадено заявление вх. № 50860/ 1992г. с Решение по чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ въз основа на Протокол № 50425/ 26.03.1993г. Поземлена комисия – Стара Загора е признала за възстановяване собствеността върху земеделска земя - лозя, общо с площ от 7.500дка, находяща се в местността „Бойчо Бунар, в землището на гр. Стара Загора.

По делото е представена образуваната административна преписка по молба вх. № 2372/ 26.04.2006г. до Областния управител на област Стара Загора, подадена от ответничката по жалбата – М.Н., за изменение на одобрения план на новообразуваните имоти за м. “Бойчо Бунар” поради допусната техническа грешка в записванията по него досежно собствеността на Илчо Минчев Илчев /вместо за имот № 70, масив 255 – имот № 5, масив 255/. Видно от съдържащите се по преписката документи, след извършена анкета и геодезическо заснемане е изготвен проект за изменение на плана на новообразуваните имоти по § 4, м. “Бойчо Бунар”, за масив 255, имоти №№ 5 и 70. Със Заповед № 701/ 12.09.2008г. на Областния управител на област Стара Загора, е изменен плана на новообразуваните имоти и регистъра към него за м. “Бойчо Бунар”, землището на гр. Стара Загора, в частта му за ПИ № 255.5 и ПИ № 255.70, като за собственици на имот № 255.70 с площ от 500кв.м. са записани наследниците на Илчо Илчев.

 

С обжалваната заповед № 1555 от 14.07.2006г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол №27/ 29.04.1998г. на комисията, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г. на Кмета на община Стара Загора, е признато правото на Илчо Минчев Илчев да придобие собственост върху имот, находящ се в местност “Бойчо бунар”, землището на гр. Ст.Загора. Със заповедта е възложено на техническата служба на общината да извърши оценка на имота.

 

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и приетата за  установена въз основа на тях фактическа обстановка съдът намира, че разгледана по същество, жалбата е основателна.  

        

         Оспореният административен акт е незаконосъобразен. Заповед № 1555 от 14.07.2006г. е издадена от компетентния по см. на § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. орган - Кмета на община Стара Загора, но е постановена при допуснати нарушения на законово установените изисквания за форма и съдържание на акта.

Обжалваният акт е издаден при неспазване на императивната норма на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК. Съгласно действащата към датата на постановяване на заповедта разпоредба на АПК, административният акт следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти, въз основа на които административният орган е счел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. В случая, в оспорената заповед не са изложени фактическите основания за нейното издаване и по-точно липсват мотиви относно наличието на условията по §4а или по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Такива не се съдържат и в посочения като основание за издаване на заповедта протокол на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, досежно процесния имот. Самият протокол не отговаря на изискванията на §62, ал. 2 от посочения нормативен акт – същият съдържа само диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г.”, без да са изложени мотиви въз основа на кои факти и обстоятелства е направен извода, че по отношение на ползвателите са налице нормативно установените предпоставки да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи в местност “Бойчо бунар”– т.е липсва становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия по §4а или §4б. Това  води до извод, че при издаване на обжалвания административен акт не са спазени изискванията на § 61 и §62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Следва да се отбележи, че заповедта по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ може да се издаде само на база мотивирано и конкретно становище на комисията по §62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Признаването на правото да се придобие собственост от ползвателите представлява сложен фактически състав. Съществен елемент от този състав е протоколът с положителното становище /относно наличието на предпоставките по §4а или по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и спазването на изискванията актовете на държавните органи, посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Административният орган при съобразяване на всички законови и технически изисквания, е компетентен да признае правото на ползвателя да придобие собственост, като в условията на обвързана от становището на комисията компетентност отчете фактическите и правните основания за придобиване на собственост. В случая кметът на общината е постановил оспорената заповед въз основа на немотивиран протокол и при липса на фактически основания относно претендираното спорно право. На практика административният орган е заместил комисията и сам е извършил преценка за съществуването на условията, без да посочи мотиви по кое от двете основания – по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, е възникнало правото на ползвателя. В обжалваната заповед № 1555/ 14.07.2006г., са изложени мотиви единствено за наличието на един от елементите от правопораждащия фактически състав за признаване правото на трансформиране правото на ползване в право на собственост, а именно – предоставено право на ползване съгласно акт по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Липсват обаче мотиви досежно наличието на останалите релевантни юридически факти обосноваващи спазването на материалните законови изисквания за издаването на административния акт. Нарушаването на императивното изискване за форма на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК е абсолютно основание за неговата отмяна, по аргумент от разпоредбата на чл.146, т.2 от АПК.

На следващо място заповедта е издадена при непълно и неточно посочване на  правното основание, което е нарушение на чл.59, ал.2, т.4, предл. второ от АПК. Визираната като основание за постановяване на оспорения административен акт разпоредба на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е неотносима в случая /с оглед съдържанието на разпоредените правни последици/, доколкото посочената правна норма регламентира прекратяването на правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Позоваването на разпоредбата на §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не е достатъчно – същата обосновава по най - общ начин правото на органа да упражни предоставените му правомощия в рамките на неговата компетентност. Като правно основание за издаването на заповедта е необходимо да се посочи и конкретната хипотеза по §4а  или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, регламентираща съответните материалноправни предпоставки за издаване на заповед за признаване правото на ползвателя да придобие собствеността върху имота. Тази неточност в изписването на правното основание за издаването на оспорения административен акт не би довела до неговата незаконосъобразност, но само ако същото може да се изведе от фактическите основания за издаването на заповедта. В случая от изложените материалноправни основания за издаване на обжалвания акт „на Илчо Минчев Илчев е предоставено право на ползване на имот №255000500, находящ се в местност „Бойчо Бунар”, с удостоверение № 243/ 21.05.1980г. по Решение № 111-а от 21.09.1978г. на ИК на ГОНС Стара Загора” не може да се направи извод дали признаването на правото да се придобие собствеността е извършено при условията на §4а или на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Точното посочване на конкретното правно основание е важно за да се проследи дали определения на ползвателя имот попада в ограничението по §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, което предвижда различни по размер площи при трансформирането на правото на ползване в право на собственост в зависимост от това дали е приложим §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Непосочването на фактическите и правните основания за постановяването на заповедта поставя съда в невъзможност да осъществи контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, тъй като този контрол обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта или в протокола, на който се основава/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за издаване на заповедта норма.     

        

         От събраните по делото доказателства безспорно се установи и че имотът, по отношение на който е признато правото на Илчо Илчев да го придобие в собственост, е различен от имотът, за който му е предоставено право на ползване по Постановление на МС № 76 от 05.12.1977г. и Решение № 111-а от 21.09.1978г. на ИК на ГОНС Стара Загора. Допуснатата грешка в отрежданията и записванията по плана на новообразуваните имоти за м. “Бойчо Бунар”, одобрен със Заповед № 440 от 11.05.2004г. на Областния управител на Старозагорска област, е пренесена и в обжалваната заповед – т.е административният орган е признал права по отношение на лице, което няма качеството на ползвател за ПИ № 255.5, доколкото правото на ползване му е предоставено за друг имот – ПИ № 225.70 по плана на новообразуваните имоти за м. “Бойчо Бунар”.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Доколкото с оглед установената липса на елементи от формата на оспорения административен акт и другите нарушения при издаването на заповедта е невъзможно произнасянето по материалната й законосъобразност и респективно по съществото на спора, образуваната преписка по направеното от Илчо Минчев Илчев искане следва да бъде върната на Кмета на община Стара Загора. В производството по разглеждане на заявлението за трансформиране правото на ползване в право на собственост следва да бъдат конституирани наследниците на Илчо Илчев – М.Н. и С.М.. Компетентният административен орган, при спазване на регламентираните в АПК и §62 ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ административно-производствените правила и след  обсъждане на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за наличието /респ. липсата/ на основания по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и при съблюдаване на изискванията за форма и съдържание на административните актове по чл.59 от АПК, следва да издаде мотивирана заповед по §62, ал.3 ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. При произнасянето да бъде съобразено и извършеното със Заповед № 701/ 12.09.2008г. на Областния управител на област Стара Загора изменение на плана на новообразуваните имоти и регистъра към него за м. Бойчо Бунар” в частта му за ПИ 255.5 и ПИ № 255.70.  

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ  по жалба на Г.И.Т. ***, пл. “Славейков” № 7А, ет.3, ап.27, Ж.С.И. *** и П.С.А. ***, Заповед № 1555/ 14.07.2006г. на Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол №27/ 29.04.1998г. на комисията, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г., е признато правото на Илчо Минчев Илчев да придобие собственост върху имот, находящ се в землището на гр. Стара Загора, местност „Бойчо Бунар”, като незаконосъобразна.

 

ВРЪЩА преписката на Кмета на община – Стара Загора за разглеждане и произнасяне по подаденото от Илчо Минчев Илчев заявление, съобразно дадените от съда задължителни указания по прилагането на закона.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                        

 

 

СЪДИЯ: /п/ Р. Т.