Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

55   11.12.2008г.      град Стара Загора

 

 

    В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Г.Д.

       

при секретар   А.А.                                                                       

и с участието на прокурора                                                                                                        като разгледа докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 513 по описа за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

            Образувано е по жалба на П.Т.Т. ***, против Решение № 261/ 22.07.2008г. на Изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания гр.София, с което е оставена без уважение като неоснователна подадената от П.Т. жалба против Съобщение за доброволно изпълнение № 8740/2007/000001/21.01.2008г. по описа на Регионална дирекция Пловдив /ИРМ-Стара Загора/ при АДВ. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като се твърди, че публичното задължение не е установено с данъчен ревизионен акт, който след влизането си в сила е годен изпълнителен титул и е погасено по давност, поради което предприетите изпълнителни действия са незаконосъобразни. Моли съда да постанови решение, с което да отмени извършените до момента принудителни изпълнителни действия и да бъде прекратено изпълнително производство № 8740/ 2007г. на публичния изпълнител при РД Пловдив /ИРМ Стара Загора/.

            Ответникът по жалбата – Изпълнителният директор на Агенцията за държавни вземания гр.София, чрез пълномощника си по делото оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. 

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

           

            По допустимостта на жалбата:

            От представеното по делото известие за доставяне е видно, че оспореното Решение № 261/ 22.07-2008г. на ИД на АДВ е получено от жалбоподателя на 25.07.2008г. В рамките на 7-дневния преклузивен срок по чл.268 от ДОПК П.Т. е подал жалба против решението, чрез административния орган, до Административен съд - Стара Загора. Видно от мотивите и диспозитива на обжалваното решение, то е постановено в хипотезата на чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК, поради което съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК това решение подлежи на обжалване пред Административен съд – Стара Загора, който е съда по местонахождението на публичния изпълнител, чието действие се обжалва. Във връзка с изложеното съдът приема, че е сезиран в законово установения срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на оспорване, поради което жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. 

           

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

В Регионална дирекция гр.Пловдив на Агенцията за държавни вземания,  ИРМ - Стара Загора е образувано изпълнително дело № 8740/2007г.срещу ЕТ”Знание – П.Т.”*** Загора за принудително събиране на публични държавни вземания, установени с Данъчна декларация вх.№ П-4885/ 12.01.2001г., подадена от данъчнозадълженото лице ЕТ”Знание – П.Т.” за дължим данък по чл.43 от ЗОДФЛ. Със съобщение № 8740/2007/000001/21.02.2008г. органът по принудителното изпълнение е дал на длъжника седемдневен срок за доброволно изпълнение на публичното задължение, съгласно чл.221, ал.1 от ДОПК. По повод на този акт П.Т. е обжалвал действието по образуваното срещу него изпълнително дело. В жалба вх.№ 24-00-71/ 17.03.2008г. до Изпълнителния директор на АДВ са наведени твърдения, че не е налице изпълнителен титул, поради което предприетите действия от органа по принудителното изпълнение са незаконосъобразни. С Решение № 95/ 21.03.2008г. на Изпълнителния директор на АДВ гр.София, на основание чл.267, ал.2, т.6 от ДОПК  е оставена без разглеждане, като недопустима жалбата П.Т.Т. срещу съобщение за доброволно изпълнение № 8740/2007/000001/21.01.2008г.  Това решение е обжалвано по съдебен ред и с Решение № 38/ 07.07.2008г., постановено по адм.дело № 274 по описа на Старозагорския административен съд, е отменено като незаконосъобразно, а преписката е върната на Изпълнителния директор на АДВ гр.София за произнасяне по същество по подадената от П.Т. жалба с вх.№ 24-00-71/ 17.03.2008г.

С Решение № 261/ 22.07.2008г. на Изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания гр.София, предмет на оспорване в настоящото съдебно-административно производство, е оставена без уважение жалбата на П.Т.Т. срещу Съобщение за доброволно изпълнение № 8740/2007/000001/21.02.2008г. по образувано изпълнително дело № 7840/2007г.описа на РД-Пловдив /ИРМ Стара Загора/ при АДВ гр.София. Административният орган е обосновал неоснователност на жалбата с мотива, че съгласно разпоредбата на чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК подадената от П.Т.Т. *** данъчна декларация с вх.№П-4885/ 12.01.2001г. представлява годно изпълнително основание въз основа на което следва да се образува изпълнително производство. 

 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че разгледана по същество жалбата е основателна.

Спорът по делото се свежда до това законосъобразно ли е образувано изпълнително дело № 8740/ 2007г. по описа на  РД-Пловдив /ИРМ Стара Загора/ при АДВ за принудителното събиране на публични задължения, установени с ДД вх.№ П-4885/ 12.01.2001г.

            С изпращането на Съобщение за доброволно изпълнение изх.№ 8740/2007/000001/21.02.2008г. публичният изпълнител при РД-Пловдив /ИРМ Стара Загора/ е осъществил първото процесуално действие, поставящо началото на висящ изпълнителен процес за принудителното събиране на публични вземания от жалбопадателя. Видно от съдържанието на посоченото съобщение, като изпълнително основание за образуване на изпълнително дело № 8740/ 2007г. е посочена ДД №  П-4885/01г. От представената и приета като доказателство по делото данъчна декларация вх.№ П-4885/ 12.01.2001г. се установява, че същата е подадена от жалбоподателя в качеството му ЕТ”Знание – П.Т.”, на основание чл.43 от ЗОДФЛ за облагане с патентен данък за 2001г. Данъчната декларация по чл.43 от ЗОДФЛ/отм./ установява с обвързваща данъчния субект сила, декларираните от него обстоятелства релевантни за данъчното облагане с годишен/патентен/ данък. Смисълът на нейното подаване е именно въз основа на декларираните от ДЗЛ обстоятелства и в съответствие с установеното в закона да се определи размерът на дължимия данък, поради което установяването на публичното задължение за окончателен годишен патентен данък се извършва със самата декларация, като не е необходимо издаването на друг нарочен данъчен акт, по смисъла на чл.165 от ДОПК. Аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК, съгласно която декларацията, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци е изпълнително основание за образуване на принудително изпълнение. В тази връзка не може да бъде споделен довода на жалбоподателя, че визираната данъчна декларация не представлява годен изпълнителен титул, удостоверяващ подлежащо на изпълнение публично вземане.

            Основателно е обаче следващото възражение на жалбоподателя, че публичното вземане, което е предмет на изпълнение по обжалваното изпълнително дело, е погасено по давност. Съгласно чл.53, ал.1 от ЗОДФЛ /отм./ действал към момента на възникване на данъчното задължение, окончателният годишен /патентен/ данък се внася на четири равни части, както следва: за първото тримесечие – до 31 януари, за второто тримесечие – до 30 април, за третото тримесечие – до 31 юли и за четвъртото тричесечие – до 31 октомври. Следователно с цитирания текст се установява момента на изискуемостта на данъка, като в процесния случай крайният срок за внасянето му е 31.10.2001г. В ЗОДФЛ /отм./ не са предвидени специални правила относно погасяването по давност на публичните вземания за окончателен годишен/патентен/ данък. Поради тази причина и по аргумент от разпоредбата на чл. 55, ал.3 от ЗОДФЛ/отм./, приложими се явяват разпоредбите на чл.140 от ДПК /отм./, действал към момента на възникване на публичното вземане и на чл.171, ал.1 от ДПК, действащ към настоящия момент. И двата нормативни акта предвиждат аналогично разрешаване на въпроса за давността, а именно че публичните вземания се погасяват с изтичане на 5-годишна давност, считано от 01.01. на годината, следваща годината през която е следвало да се плати публичното задължение. И двата нормативни акта /чл.141, ал.2, т.3 от ДПК отм. И чл.172, ал.2 от ДОПК/ също така предвиждат, че давността се прекъсва с предприемане на действия по принудителното изпълнение, като в този случай започва да тече нова давност.

            От събраните представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че 5-годишният давностен срок за процесното публично вземане е започнал да тече от 01.01.2002г. С изпращането на Съобщение за доброволно изпълнение  изх.№ 002990/2002/ 25.10.2002г. на данъчен орган при ТД на НАП – Стара Загора е прекъсната давността, като от тази дата е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, който е изтекъл на 25.10.2007г. По делото не са ангажирани никакви доказателства, а липсват и такива твърдения от ответника по жалбата, за предприемане на други действия по принудителното изпълнение през периода 25.10.2002г. до 25.10.2007г., поради което съдът приема, че след 25.10.2002г. давността не е прекъсвана. Следователно давността за публичното вземане, установено с ДД вх.№ П-4885/ 12.01.2001г.  е изтекла на 25.10.2007г. По своята правна същност погасителната давност представлява способ за отнемане на носителя на едно субективно право възможността да иска осъществяването му по принудителен ред. В случая бездействието за събиране на публичното вземане в определения от закона петгодишен срок погасява възможността то да бъде събрано принудително. Ето защо извършените действия от публичния изпълнител по образуването на изпълнително дело № 8740/ 2007г. чрез изпращане на Съобщение за доброволно изпълнение изх.№ № 8740/2007/000001/21.01.2008г. са незаконосъобразни, поради погасено право на принудително изпълнение в резултат на изтекла погасителна давност за вземането, предмет на изп.д.№ 8740/ 2007г. по описа на

По изложените съображения съдът намира, че Решение 261/ 22.07.2008г. на Изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания гр.София, с което е оставена без уважение като неоснователна подадената от П.Т. жалба против Съобщение за доброволно изпълнение № 8740/2007/000001/21.01.2008г. по описа на Регионална дирекция Пловдив /ИРМ-Стара Загора/ при АДВ, е материално незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Доколкото в хода на съдебното производство се установи по категоричен и безспорен начин, че публичното вземане, възникнало на основание подадена ДД по чл.43 от ЗОДФЛ /отм./ вх.№ П-4885/ 12.01.2001г. е погасено по давност, следва действията на публичния изпълнител по образуване на изпълнително дело №8740/ 2007г. по описа на Регионална дирекция Пловдив /ИРМ-Стара Загора/ при АДВ да бъдат отменени.  

   С оглед изхода на делото направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като Агенция за държавни вземания гр.София бъде осъдена да заплати сумата от 60 /шестдесет/ лева, от които от които 10 /десет/ лева платена държавна такса и 50 /петдесет/ лева адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 025605/ 15.10.2008г.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, съдът 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 261/ 22.07.2008г. на Изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания гр.София, с което е оставена без уважение като неоснователна подадената от П.Т. жалба против Съобщение за доброволно изпълнение № 8740/2007/000001/21.01.2008г. по описа на Регионална дирекция Пловдив /ИРМ-Стара Загора/ при АДВ, като незаконосъобразно и вместо него постановява:

 

            ОТМЕНЯ изцяло действията на публичния изпълнител към Регионална дирекция Пловдив /ИРМ – Стара Загора/ при Агенцията за държавни вземания гр.София по образуването на изпълнително дело №8740/ 2007г. срещу ЕТ”Знание – П.Т.”*** Загора за принудително събиране на публични вземания, установени с данъчна декларация вх.№ П-4885/ 12.01.2001г.

 

ОСЪЖДА Агенцията за държавни вземания гр.София да заплати на П.Т.Т. ***, сумата от 60 /шестдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

 

Решението не подлежи на обжалване.  

 

 

 

 

                                                                                          СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По изложените съображения ….  незаконосъобразно е било образувано изпълнително дело № ….. нудителното изпълнение е осъществяването му

настъпването на изискуемостта на вземането. съгласно която доколкото в този закон не е предвидено друго за определянето и внасянето на данъка, се прилагат разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. в срокове, съответно: за първото тримесечие изчислен онаправено в хода на съдебното произвадствоАргумент за неоснователността на това възражение е и разпоредбата на чл.е неоснователно възражението на жалбоподателя, че размера на дължимото публично задължение не е установено вна гокато орган на принудителното изпълнение е предприел действия по видно от представената по делото ДД вх.№ ….. съдът приема че е налице изпълнително основание за образуването на изп.д. №…..изисквания за Основно изискване за Законосъобразното образуването на производство по принудително изпълнение на публични вземания и осъществяване на действия от публичния изпълнител за събирането им е обусловено от наличието на няколко процесуални и материалноправни предпоставки зпРешение № 95/ 21.03.2008г. е незаконосъобразно, по следните съображения:

Изводът на Изпълнителния директор на АДВ гр.София, че за П.Т.Т. не е налице правен интерес да оспорва  съобщението за доброволно изпълнение № 8740/2007/000001/21.01.2008г. е в противоречие с разпоредбите на ДОПК.

В глава двадесет и седма от ДОПК е регламентиран реда за защита  срещу принудителното изпълнение. Съгласно нормата на чл.266 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или третото задължено лице пред изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания, съответно пред териториалния директор на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Спорен по делото е въпроса доколко съобщението за доброволно изпълнение има характер на действие на органа на публичното изпълнение по смисъла на чл.266, ал.1 ДОПК и оттам за допустимостта, респ.основателността на подадената срещу него жалба. По аргумент от разпоредбата на чл. 221 от ДОПК съгласно която публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение, следва извода, че след като органа по изпълнението е образувал изпълнително дело задължителна предпоставка за да пристъпи към принудително събиране на публичното държавно вземане, е изпращане на съобщение за доброволно изпълнение до длъжника. Това е първото процесуално действие на публичния изпълнител, поставящо началото на висящ изпълнителен процес за принудителното събиране на публични вземания. Допълнителен аргумент  в подкрепа на гореизложеното е и систематичното място на разпоредбата на чл.221 ДОПК в раздел ІV, озаглавен “Действия”, както и самото заглавие на цитираната норма: “Започване на производството”. Следователно съобщението за доброволно изпълнение попада в предметния обхват на чл.266 от ДОПК. Доколкото тази правна норма посочва изчерпателно кои субекти могат да обжалват действията на публичния изпълнител, законът определя кръга на лицата, по отношение на които се презумира наличието на засегнати от тези действия субективни права и законни интереси и следователно – правен интерес от оспорването. П.Т.Т. като длъжник по изп.дело № 8740/ 2007г. е сред кръга на заинтерисованите лица по см. на чл.266, ал.1 ДОПК и за него е налице активна процесуална легитимация като абсолютна предпоставка на правото му на жалба пред Изпълнителния директор на АДВ.

            По изложените съображения съдът намира, че Решение № 957/ 21.03.2008г. на Изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима жалбата на П.Т.Т. против Съобщение за доброволно изпълнение № 8740/2007/000001/21.01.2008г. е материално незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Доколкото обжалването на действията на публичния изпълнител по административен ред пред Изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания са абсолютна процесуална предпоставка за съдебното обжалване, а в конкретния случай липсва произнасяне на административния орган по основателността на подадената пред него жалба, образуваната преписка следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по същество по подадената от П.Т.Т. жалба с вх.№ 24-00-71/ 17.03.2008г.

С оглед изхода на делото направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като Агенция за държавни вземания гр.София бъде осъдена да заплати сумата от 60 /шестдесет/ лева, от които от които 10 /десет/ лева платена държавна такса и 50 /петдесет/ лева адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 009729/ 18.06.2008г.

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, съдът 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 95/ 21.03.2008г. на Изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания гр.София, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от П.Т. жалба против Съобщение за доброволно изпълнение № 8740/2007/000001/21.01.2008г. по описа на Регионална дирекция Пловдив /ИРМ-Стара Загора/ при АДВ, като незаконосъобразно.

 

            ВРЪЩА преписката на Изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания гр.София за произнасяне по жалба с вх.№ 24-00-71/ 17.03.2008г., подадена от П.Т.Т.. 

 

ОСЪЖДА Агенцията за държавни вземания гр.София да заплати на П.Т.Т. ***, сумата от 60 /шестдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

 

Решението не подлежи на обжалване.  

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 подадена от.  на таделото, като преписка, следва да бъде върнато на административния орган – Изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания, който при съобразяване с разпоредбита на ДОПКискането на жалбоподателя съдът да разгледа по същество жалбата му се произнесе по същество е недопустимо.  12.09.2007г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № **********/ 06.08.2007г., издадено от Ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Стара Загора  е материално незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Доколкото произнасянето по подадената от Танас Петре Пандовски  молба с вх.№ 13574/ 17.07.2007г., с оглед естеството на акта / отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/, е в правомощията единствено на административния орган, образуваната преписка следва да бъде върната на Ръководител “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Стара Загора, за решаване на въпроса по същество. При разглеждане на искането административният орган следва да съобрази обстоятелството, че трудовият стаж придобит от Танас Петре Пандовски на територията на бившия СССР, за периода 23.02.1962г. – 01.08.1975г. се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране, съгласно КСО във вр.с чл. 37, ал.2 от НПОС.

По изложените съображения съдът намира, че издаденото Решение № .., с което Изпълнителния директор на АДВ гр.София е отказъл за разгледа жалбата на П.Т.Т. против Съобщение за доброволно изпълнение № … е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото като преписка да се върне на с огле

Доколкото  обжалването на действията на публичния изпълнител по административен ред пред Изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания са абсолютна процесуална предпоставка за съдебното обжалване Искра Куцукова не притежава вещни права върху поземления имот /по см. на § 5, т.2 от ЗУТ/ - предмет на разрешението за строеж, а е собственик на имот, съседен на този, за който е същото е издадено,  жалбоподателката не е сред кръга на заинтересованите лица по см. на чл. 149, ал.2 от ЗУТ и следователно поради липса на правен интерес от оспорването на  Разрешение за строеж № 116/ 01.06.2001г. за нея не е налице активна процесуална легитимация като абсолютна процесуална предпоставка за правото й на жалба.

а именно д, визираща действията на публичния изпълнител, подлежащи на обжалване пред Изпълнителния директор на АДВ. Посочвайки изчерпателно кои субекти могат да обжалват строителните разрешения, делопроцесуално действие е задължителна предпоставка за пристъпване към принудително събиране на публичното вземане., следва извода, че изпращането на съобщението е първото действие, което публичния изпълнител е длъжен да извърши преди да пристъпи към  на публичния изпълнителАПК с изпращане на съобщение от …Съгласно редакцията на чл…. ДОПК Ицзпълнителният директор на АДВ гр.София е постановил незаконосъобразен акт. Решение № 95/ … е

 

и преди да пристъпи към принудително събиране на публичното държавно вземане, първото процесуално действие, което органът по изпълнението е длъжен да извърши, това

по описа на Регионална дирекция Пловдив /ИРМ – Стара Загора/ при АДВ.  От фактическа страна оспореният административен акт на Изпълнителния директор на АДВ гр.София е обоснован с обстоятелството, че за П.Т. не съществува правен интерес да обжалва съобщението за доброволно изпълнение, доколкото с последното не попадало в категорията от актовете, издавани от изпълнителния орган, с които се засяга праваната сфера на длъжника. В мотивите на решението са изложени и съображения, че със съобщението, издадено по реда на чл.221, ал.1 от ДОПК се предоставя възможност на длъжника в срока за доброволно изпълнение да плати задължението си и има за цел единствено да уведоми длъжника за образуваното против него изпълнително дело. , като собственик на имот, съседен на този, за който е издадено разрешението на строеж, не се явява заинтересовано лице по см. на чл.149 от ЗУТ. В мотивите на заповедта са изложени и съображения, че към датата на издаването на разрешението за строеж жалбоподателката не е била собственик на имота, а нейният праводател – Иван Пипалов не е оспорил строителните книжа. 

По делото е представена образуваната административна преписка по издаване на  оспорената заповед, съдържаща подадената жалба от Искра Куцукова до РДНСК Стара Загора и преписката по издаденото от Главния архитект на община Казанлък Разрешение за строеж № 116/ 01.06.2001г. От представените и приети доказателства се установява, че разрешение за строеж № 116/ 01.06.2001г. е издадено по подадена молба от Маргарита Здравкова Николова, собственик на дворно място, съставляващо имот № 1334, УПИ І, в кв. 136 по плана на гр. Казанлък, съгласно нотариален акт № 148 от 14.03.1979г., том І, нот. дело № 315/ 1979г. Изготвеният въз основа на скица № 1472/ 14.09.1999г. и виза от 24.09.1999г. на Главния архитект на община Казанлък проект за „пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда”, е приет с Решение № 5 по Протокол № 24 от 18.09.2000г. на Архитектурно-градоустройствената комисия при община Казанлък. По делото е представен проектът с обяснителна записка, графично изображение /архитектурна част и вертикална планировка/ и изискуемите становища /от РС „ПАБ” – гр. Казанлък; от ХЕИ – гр. Стара Загора и др./. С Разрешение за строеж № 116/ 01.06.2001г. на Главния архитект на община Казанлък, е разрешено на Маргарита Николова да извърши предвидените в одобрените проекти строително – монтажни работи – пристройка /вкл. магазин за промишлени стоки/ и надстройка на съществуваща жилищна сграда върху обща застроена площ от 117.60кв.м.

 

От представените по делото нот. акт № 49, том ІІ, рег. № 2408, дело № 209/ 2005г. и нот. акт № 21, том ІV, рег. № 3425, дело № 489/ 2006г., както и от заверения препис-извлечение от поименния стопански справочен регистър към РП на община Казанлък е видно, че жалбоподателката в настоящото производство – Искра Куцукова, е придобила в собственост поземлен имот № 1333, УПИ І, кв. 136 по плана на гр. Казанлък / ½  ид.част от имота през 2005г. и ½ ид.част през 2006г./ - съседен на имота, за строителството в който е издадено разрешение за строеж № 116/ 01.06.2001г.

 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че разгледана по същество жалбата е неоснователна.

            Оспореният административният акт е подписан е инж. Ж. Пеева, изпълняваща съгласно Заповед № РД – 13-367/ 18.10.2007г. на Началника на ДНСК при условията на заместване по чл.84 от ЗДСл. длъжността Началник на РДНСК – Стара Загора за периода от 22.10.2007г. до 13.11.2007г. Обжалваната заповед е постановена на основание чл.216, ал.5 от ЗУТ именно при упражняване по заместване на правомощията на Началника на РДНСК – Стара Загора за разглеждане на жалби срещу административни актове по чл.216, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ на главните архитекти на общините, влизащи в териториалния обхват на РДНСК – Стара Загора. С оглед на горното съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Правилен и в съответствие с разпоредбите на ЗУТ е изводът на административния орган, че за жалбоподателката Искра Куцукова не е налице правен интерес от оспорването на издаденото Разрешение за строеж № 116/ 01.06.2001г. на Главния архитект на община Казанлък, по следните съображения:

 

С измененията на ЗУТ /ДВ, бр.65/ 2003г./ е ограничен кръга на заинтересованите лица в административното производство по издаването на разрешения за строеж и респ. на лицата, които са активно легитимирани да обжалват издадените разрешения. Съгласно действащата редакция на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, заинтересовани лица са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Следователно законодателното разрешение при оспорването на разрешения за нов строеж съотв. за пристрояване или надстрояване на заварен строеж, е не за всеки конкретен случай да се преценя дали даден правен субект е заинтересовано лице /дали и доколко със съответния акт пряко се засяга негативно правната сфера на жалбоподателя/.  Посочвайки изчерпателно кои субекти могат да обжалват строителните разрешения, законът определя кръга на лицата, по отношение на които се презумира наличието на засегнати от тези актове субективни права и законни интереси и следователно – правен интерес от оспорването. Доколкото Искра Куцукова не притежава вещни права върху поземления имот /по см. на § 5, т.2 от ЗУТ/ - предмет на разрешението за строеж, а е собственик на имот, съседен на този, за който е същото е издадено,  жалбоподателката не е сред кръга на заинтересованите лица по см. на чл. 149, ал.2 от ЗУТ и следователно поради липса на правен интерес от оспорването на  Разрешение за строеж № 116/ 01.06.2001г. за нея не е налице активна процесуална легитимация като абсолютна процесуална предпоставка за правото й на жалба.

Следва да се отбележи, че нормата на чл.149 има процесуален характер и измененията в разпоредбата се прилагат от влизане в сила на ЗИД на ЗУТ, обн. ДВ, бр.65/ 2003г. Следователно дори и за праводателя на Искра Куцукова, в качеството му на собственик на имот, съседен на този, за който е издадено строителното разрешение, да е съществувала правна възможност да оспори Разрешение за строеж № 116/ 01.06.2001г. /по силата на старата редакция на препращащата норма на чл.149, ал.2 към разпоредбата на чл.131 от ЗУТ/, доколкото това процесуално право не е упражнено от него, материалното правоприемство през 2006г. не може да обоснове приемството в процесуалните права в производството по издаването на строителното разрешение, тъй като към датата на придобиването на собствеността върху имота от жалбоподателката нейния прехвърлител е изключен от кръга на лицата по чл.149, ал.2 от ЗУТ със защитими интереси и респективно към тази дата правото му да иска отмяна на строителните книжа е погасено. Основаването на твърдяния правен интерес с правото си като собственик на имота “да го защитава от всички незаконосъобразни ограничения които са му наложени – в случая незаконно строителство/, не може да доведе до друг извод относно липсата на процесуална легитимация за Искра Куцукова да оспорва издаденото разрешение за строеж. Носителите на вещни права в имот, който е съседен на имота в който се разрешава извършването на строителството, разполагат с възможността да защитят тези права и законно установените си интереси във фазата на съгласуването и одобряването на устройствените планове и схеми. След като плана, с който съответното регулационно и застроително разрешение е предвидено, е влязъл в сила, той трябва да бъде изпълнен, като елемент от това изпълнение е и издаването въз основа на него разрешение за строеж. Ето защо след влизането в сила на плана за носителите на вещни права върху съседни имоти не е налице правен интерес да оспорват издаденото строително разрешение. В случая, жалбоподателката основно възразява срещу изпълнено въз основа на Разрешение за строеж № 116/ 01.06.2001г. строителство на имотната граница, което е разрешено с оспорения акт на Главния архитект на община Казанлък въз основа на влязъл в сила КЗСП, одобрен със Заповед № 1082/ 02.07.1999г., при действието на отменения правен режим на ЗТСУ и ППЗТСУ, който КЗСП предвижда и допуска свързано между имот № 1333 и имот № 1334 застрояване по см. на действащата към 1999г. разпоредба на чл.106, ал.5, т.2 от ППЗТСУ /при разположение на предвидените сгради и постройки допрени една до друга/.  В тази връзка неоснователно се релевира от жалбоподателката, че доколкото строителството, извършено въз основа на издаденото разрешение за строеж, е на имотната граница на притежавания от Искра Куцукова имот № 1333, е следвало да бъде изискано изричното съгласие на нейния праводател в качеството му на съсед на имота и липсата на такова водело до незаконност на осъщественото строителство. Всъщност, предмет на контрола в административното производство по чл.216 от ЗУТ и респ. в настоящото съдебно производство е не законността на осъщественото строителство /в какъвто смисъл са по-голяма част от изложените в жалбата съображения/, доколкото в ЗУТ е предвидена нарочна административна процедура, със съответните правомощия на кмета на общината респ. на органите на ДНСК. Ето защо всички доводи за наличието на „незаконен строеж”, реализиран на имотната граница и без спазване на нормативно установените отстояния от регулационната линия, не са предмет на разглеждане и произнасяне в настоящото съдебно производство.  В случай че жалбоподателката счита, че е налице незаконно строителство по см. на чл.224, ал.1 от ЗУТ, тя може да сезира материално компетентните органи за предприемане на съответните действия.

 

            С оглед на гореизложеното съдът намира, че Началникът на РДНСК – Стара Загора правилно е установил и преценил релевантните факти и обстоятелства по административно-правния спор в производството по чл.216 от ЗУТ и съотнасяйки ги към приложимите норми, регулиращи обществени отношения от категорията на процесните такива, е обосновал правилен и законосъобразен извод за липса на правен интерес за Искра Куцукова от оспорването на издаденото от Главния архитект на община Казанлък Разрешение за строеж № 116/ 01.06.2001г., доколкото жалбоподателката няма качество на заинтересовано лице по см. на чл.149, ал.2 от ЗУТ. При това положение, макар и с непрецизно формулиран диспозитив, постановеният от него като краен резултат административен акт се явява законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл.216, ал.5 от ЗУТ в правомощията на началника на РДНСК при осъществяване контрол за законосъобразност на издадените разрешения за строеж, е да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата. Независимо, че в нормата на чл.216, ал.5, изр. първо е посочено, че административният орган се произнася след преценка на допустимостта на жалбата, не е предвидена възможност за Началника на РДНСК да остави без разглеждане жалбата и да прекрати образуваното въз основа на нея административно производство. Съгласно разпоредбата на чл.219, ал.3 от ЗУТ АПК се прилага само за неуредените въпроси, а случаят не е такъв – наличието на специална правна уредба изключва приложението на общата такава. На следващо място нормата на чл. 88, ал.1, т.3 и ал.2 от АПК,  на която се е позовал Началникът на РДНСК – Стара Загора, касае правомощие на непосредствено по-горестоящия административен орган при упражняване на административен контрол по реда на глава VІ от АПК. В случая, при осъществяване контрола в производството по чл.216 от ЗУТ Началникът на РДНСК не действа като по-горестоящ спрямо Главния архитект на общината орган – т.е това е контрол, осъществяван на специално основание, а не контрол, който произтича от вътрешно-ведомствена йерархическа подчиненост между контролирания и контролиращия орган. Самата правна същност на заповедта по чл.216, ал.5 от ЗУТ /индивидуален административен акт по см. на чл.214, т.1 от ЗУТ и предпоставка за непряк съдебен контрол върху първоначалния административен акт/, е различна от тази на контролно – отменителното решение по чл.97 от АПК. Началникът на РДНСК – Стара Загора е следвало не да оставя без разглеждане жалбата, а да я отхвърли със същите мотиви. С оглед на крайния резултат допуснатата неточност в диспозитива не представлява съществено нарушение на закона.

 

Предвид изложените мотиви съдът намира оспорената заповед за законосъобразна - издадена е от компетентен орган, при правилно приложение на материалния закон и не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, обуславящи нейната отмяна. Неточността в диспозитива й не представлява съществено нарушение на процесуалните правила и не променя извода за законосъобразността на административния акт по същество. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

 

         С оглед изхода на делото искането на процесуалния представител на РДНСК – Стара Загора и на пълномощника на ответника по жалбата – Маргарита Николова за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.3 от АПК Искра Куцукова бъде осъдена да заплати на Маргарита Николова сумата от 350 /триста и петдесет/ лева - адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.02.2008г.. На основание чл.64, ал.5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, следва да бъдат присъдени на РДНСК – Стара Загора разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.    

 

         Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,  Старозагорският административен съд 

 

                                                        Р     Е     Ш     И     :

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на Искра Иванова Куцукова от гр. Казанлък, ул.”Добри Кехайов” № 15, ап.4, против Заповед № 22-216/ 06.11.2007г. на Началника на РДНСК – Стара Загора, с която е оставена без разглеждане жалбата на Искра Куцукова против Разрешение за строеж № 116/ 01.06.2001г. за: “Пристройка /вкл. магазин за промишлени стоки/ и надстройка на съществуваща жилищна сграда със ЗП 117.60кв. м.,  находящ се в имот пл. № 1334, УПИ І    „За паметник на културата”, в кв.136 по плана на гр. Казанлък, бул. „Княз Ал. Батенберг”, с възложител Маргарита Здравкова Николова, издадено от Главния архитект на община Казанлък и е прекратено административното производство, като неоснователна.   

         ОСЪЖДА Искра Иванова Куцукова от гр. Казанлък, ул.”Добри Кехайов” № 15, ап.4, с ЕГН: **********, да заплати на РДНСК – Стара Загора сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

         ОСЪЖДА Искра Иванова Куцукова от гр. Казанлък, ул.”Добри Кехайов” № 15, ап.4, с ЕГН: **********, да заплати на Маргарита Здравкова Николова от гр. Казанлък, ул.”Батенберг” № 27, с ЕГН: ********** сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща направените от ответника по жалбата разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

        

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                    

 

                                                                                     СЪДИЯ: