Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

48   19.11.2008г.      град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осма година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Г.Д.

       

при секретар   А.А.                                                                                 

и с участието на прокурора 

като разгледа докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 516 по описа за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118  от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

            Образувано е по жалба на ЕТ”С – 2000 – С. К.” със седалище и адрес на управление с.Копринка, общ.Казанлък, ул.”Стара планина”№ 7, против Решение № 0028/ 24.07.2008г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № 605/ 04.06.2008г. на Началник отдел „КПК” на ТП на НОИ – Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество изложените съображения са за постановяването му в противоречие на материалноправните разпоредби на КСО. Жалбоподателят твърди, че неправилно решаващият орган е приел за установено, че неправомерно са изплащани обезщетения за отглеждане на малко дете на лицето М. Т.. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане

 

            Ответникът по жалбата -  Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, за което излага подробни съображения в съдебно заседание.

 

        Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

           

            Със заповед № 485/ 12.05.2008г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, на основание чл.107 от КСО, е разпоредено извършването на частична финансова ревизия по разходите на Държавното обществено осигуряване на осигурителя – ЕТ”С.-2000-С. К.” с.Копринка, която е приключила с ревизионен акт за начет вх.№ 01/ 19.05.2008г, издаден на основание чл.110, ал.1 от КСО. В акта е отразен общ размер /главница и лихви/ на начета 2346,17 лева, от които главница – 1282,86лв. и 1063,31лв.лихви, произтичащ от неправилно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете, съгласно Справка № 1. Видно от посочената справка, явяваща се неразделна част от акта за начет, за периода от 15.05.2004г. до 16.03.2005г. на лицето М. Д. Т. неправилно е изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете от осигурителя ЕТ”С.-2000-С. К. в размер на 1 282,86лв. /главница/.  С оглед събиране на сумите по ревизионния акт за начет, на основание чл.110, ал.3 от КСО е издадено разпореждане № 605/ 04.06.2008г. на началник отдел „КПК” при  при ТП на НОИ – Стара Загора. Същото е обжалвано по административен ред в производство по реда на чл.117 от КСО, приключило с Решение № 0028/ 24.07.2008г. на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора – предмет на разглеждане в настоящото производство, с което жалбата на ЕТ”С.-2000-С. К.” с.Копринка е отхвърлена и е потвърдено разпореждането на началник отдел ”КПК”.  От фактическа страна обжалваното Решение № 0028/ 24.07.2008г.  се основава на обстоятелството, че неправомерно са изплатени обезщетения за отглеждане на малко дете на М. Т., която не е в кръга на осигурените за всички осигурени социални рискове лица по см. на чл.4, ал.1 от КСО, доколкото не е започнала да упражнява трудова дейност по сключен трудови договори от 16.04.2004г. с ЕТ “С-2000-С. К.”.

            По делото е представена административната преписка, образувана по издаване на ревизионния акт и разпореждане № 605/ 04.06.08г.. От материалите съдържащи се в нея се установява и не се оспорва от страните, че на 16.04.2004г. е сключен трудов договор между  жалбоподателя – ЕТ”С-2000-С. К.”с.Копринка и М. Д. Т. Последната е получила обезщетение за отглеждане на малко дете за периода и в размери, посочени в Справка № 1 към ревизионния акт за начет. Видно от ведомостта за заплати за м. април 2004г. на Милена Тисова е начислена заплата за един отработен ден през м.април 2004г., а за 10 дни – парично обезщетение за отглеждане на малко дете. 

По делото са представени Справка “Данни от персонален регистър” за М. Т. за периода м. януари – м. декември 2004г., Справка за лицата, за които в персоналния регистър на НОИ е подадена информация от осигурител за 2004г. и Справка за извършените разходи по дата на платежно искане, подадено от ЕТ”С.-2000-С. К.”, за периода 01.01.2004г. до 23.04.2008г. Видно от приетите доказателства, въз основа на декларирани от осигурителя данни в Персоналния Регистър на НОИ, за посоченото лице М. Т. е отразено, че за м. април 2004г. няма нито един отработен ден, като 11дни е била в майчинство и осигурителят е изтеглил сума за изплащане в размер на 62,86лв., равна на размера на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете за 11 дни. 

 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът намира, че  оспореното Решение № 0028/ 24.07.2008г. на Директора на ТД на НОИ – Стара е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила, но е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби, на които се основава. 

Спорът по делото се свежда до това дали М.Тисова е в кръга на осигурените за всички осигурени социални рискове лица по см.на чл.4 от КСО, с право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете и съответно правомерно ли са били изплащани тези обезщетения от осигурителя ЕТ „С.-2000-С. К.”.

Един от осигурените социални рискове е майчинството /арг.чл.1, т.1 от КСО/, който се състои от два елемента: 1.бременност и раждане и 2. отглеждане на малко дете. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.1, б.”д” от КСО предпоставка за възникване правото на парично обезщетение от фондовете на ДОО за отглеждане на малко дете, е придобиване качеството на “осигурено лице” за всички осигурени социални рискове.  Нормата на чл.10 от КСО установява, че осигуряването възниква от деня, в който лицето е започнало да осъществява трудова дейност по чл.4 от КСО и продължава до нейното прекратяване.  Следователно осигурителното правоотношение има вторичен характер и неговото възникване е обусловено от възникването, започването на изпълнението и съществуването на друго, първично правоотношение. Доколкото в конкретния случай това обуславящо правоотношение е трудово, релевантният юридически факт за възникване на осигуряването и произтичащите от него права за Милена Тисова, в качеството й на осигурено лице, е наличието към 16.04.2004г. на възникнало трудово правоотношение, чието изпълнение е започнало и не е прекратено. Действително, на 16.04.2004г. между ЕТ”С-2000-С. К.”, в качеството на работодател и Милена Другемирова Тисова, в качеството на работник, е сключен трудов договор № 1/ 16.04.2004г.. За да се счита, обаче, че е възникнало осигуряване по отношение на М. Т., не е достатъчно да има само сключен трудов договор - необходимо е да е налице започнало изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. В чл.63, ал.4 от КТ законодателят е въвел изискването постъпването на работа да се удостоверява писмено, като форма за доказване на началния момент на изпълнението на задълженията и упражняването на правата по трудовото правоотношение. В случая в представения по делото трудов договор № 1/ 16.04.2004г. е удостоверено по надлежния ред и в изискуемата форма, че М. Тисова е постъпила на работа на 16.04.2004г. в предприятието на осигурителя ЕТ „”С.-2000-С. К.” с.Боздуганово. За установяване и доказване на релевантния за спора факт, че М.Тисова реално е започнала упражняване на трудова дейност по сключения трудов договор, жалбоподателят представи по делото надлежно заверено копие на ведомост за изплащане на възнаграждения за месец април 2004г. Посоченият документ, неоспорен от ответника по жалбата и приет като доказателство по делото, се ползва с официална доказателствена стойност относно обстоятелството, че през месец април 2004год. на М. Т. е начислено и изплатено трудово възнаграждение за един работен ден в размер на 6,67 лв. и обезщетение за отглеждане на малко дете за 10 дни в размер на 57,15лв. Следователно за посоченото лице е възникнало осигуряване по см. на чл.10, ал.1 от КСО и съответно право на осигурителни плащания за всички осигурени социални рискове в т.ч. парично обезщетение за отглеждане на малко дете.

Обстоятелството, че жалбоподателят в качеството си на осигурител, е представил в НОИ данни за наетите по трудов договор лица, в които е отразил че за м. април 2004г. М.Тисова няма нито един отработен ден, както и фактът, че внесените осигурителни вноски са върху осигурителен доход, който не включва осигурителния доход на посоченото лице, формиран от начисленото им и получено трудово възнаграждение през м. април 2004г., не водят до друг правен извод. Наличието на несъответствие между удостовереното в сключения трудов договор досежно датата на постъпване на работа и във ведомостта за заплати за м.април 2004г. относно брой отработени дни/брой дни отпуск за отглеждане на малко дете с данните, подадени от осигурителя ЕТ „С.-2000-С. К.” на 17.05.2004г. и отразени в Персоналния регистър на НОИ, не е основание да се приеме, че М. Т. няма отработен и един ден по сключения трудов  договор от 16.04.2004г. и за нея не са възникнали права в качеството й на осигурено лице по см. на чл.4, ал.1, т.1 във вр. с чл.10, ал.1 от КСО. Неизпълнението на задължението на осигурителя към осигурителния орган по чл.5, ал.4 от КСО за предоставяне на точни данни за осигурените лица, основанието за осигуряване и размера на осигурителния доход и на задължението по чл.6 ал.3 за внасяне по сметки на ДОО на дължимите се осигурителни вноски върху начислените заплати, не може да обоснове извод за невъзникнало осигуряване по отношение на лице, започнало упражняването на трудова дейност по трудово правоотношение с постъпването на работа, удостоверено в изискуемата писмена форма по чл.63, ал.4 от КТ. Отразените в Персоналния регистър на НОИ въз основа на декларираните от осигурителя данни не могат да бъдат доказателство относно факта на възникването /респ. невъзникването/ на осигуряването, доколкото подаваните декларации по чл.5, ал.4 от КСО във вр. с Наредба № Н-8/ 29.12.2005г. на Министъра на финансите нямат характер на удостоверителни документи по отношение пораждането и съществуването на осигурителното правоотношение.

  

Предвид гореизложеното съдът намира, че Решение № 0028/ 24.07.2008г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № 605/ 04.06.2008г. на Началник отдел „КПК” при ТП на НОИ – Стара Загора за внасяне сума по акт за начет общо в размер на 2346,17лв., е материално незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

 

         С оглед изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание 143, ал.1 от АПК  ТП на НОИ – Стара Загора бъде осъдено да заплати сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, от които 50 /петдесет/ лева платена държавна такса, 100 /сто/ лева адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 022891/ 21.10.2008г.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ, по жалба на ЕТ”С. – 2000 – С. К., Решение № 0028/ 24.07.2008г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане № 605/ 04.06.2008г. на Началник отдел „КПК” на ТП на НОИ – Стара Загора, с което е разпоредено внасяне на сумата по ревизионен акт за начет вх.№ 01/ 19.05.2008г. общо в размер на 2 346,17лв., от които 1 282,86лв. главница и  1 063,31лв. лихва върху главницата.

 

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора да заплати на ЕТ “С.-2000-С. К.” със седалище и адрес на управление с.Копринка, общ.Казанлък, ул.”Стара планина” № 7, Булстат 123519585 сумата от 150 /сто и петдесет/ лв., представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                    

СЪДИЯ: