Р Е Ш
Е Н И Е
№ 53
10.03.2009г.
град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н
А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, ІV състав, в публично съдебно
заседание на единадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:
СЪДИЯ: Г.Д.
при секретар А.А.
и с участието на прокурора Д.Д. като
разгледа докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 520 по описа за
2008г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 215 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на И.П.И.
***, против Заповед № ДК-02-СЗ-10/ 07.05.2008г. на Началника на РДНСК – гр.
Стара Загора, с която, на основание чл.225, ал.1, 3 и 4 от ЗУТ във връзка с
правомощията по чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж: „Преустройство на навес и паянтова сграда в жилищна,
пристрояване към жилищната сграда и навеса и надстройка на паянтовата сграда” в
урегулиран поземлен имот /УПИ/ ІІІ128 , кв.30 по плана на с.Сливито,
общ.Мъглиж, обл.Стара Загора, собственост на И.П.И.. Изложените в жалбата
доводи по същество са такива за незаконосъобразност на административния акт,
поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби.
Оспорва се направения от административния орган извод, че изградената постройка
представлява незаконен строеж по смисъла на ЗУТ. Направено е искане за отмяна
на обжалваната заповед.
Ответникът по жалбата
РДНСК – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва
жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че
оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, за което излага
подробни съображения в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че оспорения
административен акт е законосъобразен и жалбата
следва да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
На 14.02.2008г. работна
група, включваща служители от РДНСК – Стара Загора, е извършила проверка на
строеж „Преустройство на навес и паянтова сграда в жилищна, пристрояване към
жилищната сграда и навеса и надстройка на паянтовата сграда”, намиращ се в УПИ
ІІІ128, кв.30 по плана на с.Сливито, общ.Мъглиж. Проверката е
извършена в присъствието на жалбоподателя И.П.И. – собственик на имота,
съгласно нотариален акт № 173, том І, рег.№ 1674, дело № 173/ 2006г. При
проверката е установено, че строежът представлява: към съществуващ навес с
размери 5,00м/8,00м е направена пристройка с размери 5,80м/2,80м на югоизток от
навеса. Премахната е североизточната стена на къщата и е извършено приобщаване
на навеса към съществуващата къща. При така направеното пристрояване и
преустройство от навеса са оформени две тела – на един и два етажа.
Новополученото едноетажно тяло е с размери 7,80м/2,70м и височина 2,70м., в
него е оформена една стая и предверие. Двуетажно тяло: 1 етаж – обособено е
помещение с площ около 47кв.м., на 2 етаж са обособени две стаи с обща площ от
около 26кв.м. Стопанската паянтова сграда е надстроена с един етаж, като
надстройката е приобщена към втория етаж на жилищната сграда. Строителството е извършено
с дървени греди и колони и между тях е зидано с “итонг”, плочата между двата
етажа е изградена на дървен гредоред и дюшеме. Вътрешната част на помещенията
са облицовани с гипсокартон. Запазени са стените на съществуващия навес на
първия етаж, като отвън са облицовани с камък. Изградена е нова дървена
покривна конструкция покрита с ондулин. Към момента на извършване на проверката
строежа е бил завършен и не се ползвал. Констатирано е, че строежа е извършен
без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж, както и че същия
не съответства на предвижданията на ЗРП, одобрен със Заповед № 1382 от
19.09.1983г. на кмета на община Мъглиж.
Горепосочените обстоятелства са описани и удостоверени в Констативен акт
№ 9/ 14.02.2008г. /съдържащ и окомерна скица на строежа/ и Констативен акт №
10/ 14.02.2008г. Посочените констативни актове са подписани от жалбоподателя
като присъствал на извършване на проверката. В законово установения срок И.И. е
подал писмени възражения с вх.№ МЖ-342-7-00-274/ 29.02.2008г., с които оспорва
констатациите от проверката. Твърденията му са, че сградата е била закупена от
него във вида, описан в констативния протокол, поради което той не е извършвал
твърдяното преустройство, не е променял конструктивни елементи на съществуващата
сграда. Подменил е единствено част от покривната конструкция с ондолин,
извършил е леки “козметични” ремонти – боядисване, текущ ремонт, каменни цокли,
подмяна на изгнили греди и вътрешно преразпределение. Тези възражения са
разгледани и обсъдени от началника на РДНСК – Стара Загора, и са приети за
неоснователни като противоречащи на приобщените към административната преписка
писмени доказателства. Административният орган се е позовал на представеното в
хода на административното производство удостоверение за търпимост с изх.№ 79/
09.05.2006г. на гл.архитект на община Мъглиж, в което са описани двуетажна
паянтова жилищна сграда, паянтова стопанска постройка и навес. Въз основа на
съставените констативни актове е издадена оспорената Заповед № ДК- 02-03-10/
07.05.2008г., с която на основание чл. 225, ал.1, 3 и 4 във връзка с чл. 222,
ал.1, т.10 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж, представляващ
„Преустройство на навес и паянтова сграда в жилищна, пристрояване към жилищната
сграда и навеса и надстройка на паянтовата сграда”, намиращ се в УПИ ІІІ128,
кв.30 по плана на с.Сливито, общ.Мъглиж. От фактическа страна обжалваният
административен акт се обосновава с наличието на незаконен по см. на чл.225,
ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ строеж, като такъв, извършен в противоречие с ПУП и без
строителни книжа –разрешение за строеж.
По делото е назначена
и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която , неоспорено
от страните, съдът възприема, като обективно и компетентно изготвено. Съгласно същото се установява, че процесният строеж
представлява “преустройство”, обхващащо трите налични постройки в УПИ УПИ ІІІ128,
кв.30 по плана на с.Сливито – жилищна сграда, стопанска постройка и навес/ и се
изразява в следното: смяна на предназначението на навеса, пристройка и
надстройка на част от него като в този обем на първия етаж са обособени дневна,
предверие и стая, обособяване на втори етаж на две нови помещения в
надстройката на навеса, придаване на допълнителна площ към едно от помещенията,
обособени в паянтовата постройка, изграждане на санитарни възли на двата етажа,
направа на нов покрив на нивото на стария на жилищната сграда. Сградите са
обединени като едно цяло като конструкция и като предназначение. Според вещото
лице извършеното преустройство няма характер на описаното в чл.151 /т.1 до т.8/
от ЗУТ за което не се изисква строително разрешение, както и не представлява
строителство по смисъла на чл.147 /т.1 до т.13/ от ЗУТ, за което не е необходим
проект и строително разрешение. За извършеното преустройство нямало издадени
строителни книжа – проект, строително разрешение и др. Експертът е категоричен,
че към момента на извършване на оглед на място сградите, обект на експертизата
не съществуват като самостоятелно обособени обекти – жилищна сграда, паянтова
стопанска постройка и навес, така както са описани в представеното по делото
Удостоверение за търпимост изх.№ 79/ 09.05.2006г. Посочено е още, че е възможно
възстановяване на старото положение, като за целта е необходимо да бъде
съборена и направена нова покривна конструкция на две нива – едното на
жилищната сграда и паянтовата такава, и втората – след събарянето на
надстройката и пристройката на навеса на нивото на сега съществуващия покрив на
ниското тяло.
При така установената по делото фактическа
обстановка съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна.
Административният акт е издаден е от компетентен
орган - Началника на PДHCК - Стара Загора, въз основа на предоставените му от
Началника на Дирекция за национален строителен контрол правомощия по чл.222,
ал.1, т.10 ЗУТ, съгласно Заповед № РД-13-182/29.05.2007г.
Заповедта е
постановена в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми по чл.
59, ал.2 от АПК реквизити. При извършената служебна проверка съдът не
констатира нарушения на административно-производствените правила, които да
създават вероятност за неистинност на фактите, които административният орган е
приел за установени. В тази връзка съдът приема, че са спазени нормативно
регламентираните процесуални правила при провеждане на административното
производство по чл.225 от ЗУТ.
Разпореденото премахване на незаконния строеж е
направено при наличие на законово установените предпоставки за това. Обжалваната заповед е издадена, на основание
чл. 225, ал. 1, 3 и 4 от ЗУТ, във връзка чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ. Не е спорно между страните по делото,
че УПИ ІІІ128, кв.30 по плана на с.Сливито, общ.Мъглиж, е
собственост на И.П.И. и че в посочения имот е извършено твърдяното в Заповед № ДК-02-СЗ-10/ 07.05.2008г. “Преустройство на навес и паянтова
сграда в жилищна, пристрояване към жилищната сграда и навеса и надстройка на
паянтовата сграда”. От събраните по делото доказателства – писмени такива,
както и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, безспорно
се установява че извършеното преустройство по своята правна същност
представлява строеж по смисъла на
§5, т.38 от ДР на ЗУТ. Процесният строеж е в противоречие с предвижданията на
действащия ПРЗ на с.Сливито, одобрен със Заповед № 1382/ 19.09.1983г., тъй като
за УПИ УПИ ІІІ128, кв.30 по плана на с.Сливито е предвидено
застрояване на една жилищна сграда – двуетажна и две сгради на допълващото
застрояване – паянтова сграда и навес. Реализираното в имота на жалбоподателя
преустройство на жилищна сграда чрез приобщаване на съществуващия навес и
паянтова постройка посредством пристрояване и надстрояване към съществуващата
жилищна сграда, освен че не съответства на предвижданията на ПУП –
самостоятелно основание за незаконност на строеж, съгласно чл.225, ал.2, т.1 от
ЗУТ, е извършено и без необходимите строителни книжа – проект и разрешение за строеж. Категорично е заключението на
вещото лице, което съдът изцяло кредитира, че процесното строителство не попада
в законовоустановените изключения по чл.147 и чл. 151 от ЗУТ, за които не се
изисква издаването на строителни книжа, поради което за извършването му е било
необходимо да се одобри проект и се издаде разрешение за строеж. В случая
такива не са налице и строежът се явява незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ, като изпълнен в нарушение на чл.148 от ЗУТ. Твърдението на жалбоподателя, че не е
извършил незаконното строителство, тъй като сградата е съществувала в този си
вид още към момента на закупуването на имота,
е ирелевантно за законосъобразността на оспорената заповед. За законосъобразността на заповедта по чл.
225, ал. 1 ЗУТ е без значение кой е фактическият извършител на строежа и кога същият е изпълнен, тъй като тези
обстоятелства не се съдържат в законовата хипотеза на чл. 225, ал. 2, т.1 и т.
2 ЗУТ. Заповедта по чл. 225, ал. 1 във вр. с ал. 2, т.т.1 и 2 ЗУТ се отнася до
незаконния обект и адресат на същата е собственикът на строежа към датата на
издаването й. Тази заповед представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 214, т. 3 ЗУТ и правилно има за адресат собственика на строежа
към датата на издаването й, върху когото тежи задължението да премахне
незаконния строеж. Дори жалбоподателят да е закупил недвижимия имот с наличието
на процесния строеж /което обстоятелство не се подкрепя от представените по
делото НА № 173, том І, рег.№ 1674, дело № 173/ 2006г. и удостоверение за
търпимост изх.№ 79 от 09.05.2006г./, то той е придобил имота с тежест, каквато
представлява незаконното строителство, която го следва независимо чия
собственост е. В този смисъл И.П.И. разполага с правната възможност да търси
обезщетение за претърпените вреди по общия исков ред, които обстоятелства обаче
са извън предмета на настоящото съдебно-административно производство.
С оглед на горното съдът намира за правилен и
материалноправно законосъобразен извода на административния орган, че
жалбоподателят И.П.И. е собственик на незаконен строеж по смисъла на чл.225,
ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ, като изпълнен в несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план, без съгласуван инвестиционен проект и
издадено разрешение за строеж. Юридическите факти, с които правната норма
свързва постановяване на заповед по чл.225, ал.1 от ЗУТ са били налице към
момента на издаване на оспорения административен акт. Предвид доказаното
съществуване на изложените като мотиви в оспорения акт релевантни юридически
факти, субсумиращи се в посоченото от административния орган правно
основание, заповедта е съобразена с
материалните изисквания на закона.
Доколкото от представеното по делото удостоверение
изх. № 79/ 09.05.2006г. е видно, че към момента на неговото издаване в имота са
съществували три самостоятелно обособени обекта – двуетажна паянтова жилищна
сграда, паянтова стопанска постройка и навес, следва да се приеме, че строежът,
при който трите сгради са преустроени в една жилищна сграда, стопанската
постройка е надстроена, а навесът
пристроен, е извършен след мес.май 2006г. В този смисъл съществуващият
строеж “Преустройство на навес и
паянтова сграда в жилищна, пристрояване към жилищната сграда и навеса и
надстройка на паянтовата сграда”, предмет на заповедта за премахване, не може
да бъде третиран като търпим строеж по см. на § 16 от ПР на ЗУТ и при липса на
регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004г. /арг. § 184 от
ПР на ЗИД на ЗУТ/ същият подлежи на премахване като незаконен.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната
заповед е законосъобразна - издадена е
от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в
съответствие с материалноправните
разпоредби на които се основава; при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
И.П.И. ***, против Заповед № ДК-02-СЗ-10/ 07.05.2008г. на Началника на
РДНСК – гр. Стара Загора, с която на основание чл.225, ал.1, 3 и 4 от ЗУТ във
връзка с чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен
строеж: „Преустройство на навес и паянтова сграда в жилищна, пристрояване към
жилищната сграда и навеса и надстройка на паянтовата сграда” в урегулиран
поземлен имот /УПИ/ ІІІ128 , кв.30 по плана на с.Сливито, общ.Мъглиж,
обл.Стара Загора, собственост на И.П.И., като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: