Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

53    10.03.2009г.      град Стара Загора

 

                                   В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Г.Д.

       

при секретар   А.А.

и с участието на прокурора   Д.Д.                                                                     като разгледа докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 520 по описа за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/. 

 

            Образувано е по жалба на И.П.И. ***, против Заповед № ДК-02-СЗ-10/ 07.05.2008г. на Началника на РДНСК – гр. Стара Загора, с която, на основание чл.225, ал.1, 3 и 4 от ЗУТ във връзка с правомощията по чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Преустройство на навес и паянтова сграда в жилищна, пристрояване към жилищната сграда и навеса и надстройка на паянтовата сграда” в урегулиран поземлен имот /УПИ/ ІІІ128 , кв.30 по плана на с.Сливито, общ.Мъглиж, обл.Стара Загора, собственост на И.П.И.. Изложените в жалбата доводи по същество са такива за незаконосъобразност на административния акт, поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби. Оспорва се направения от административния орган извод, че изградената постройка представлява незаконен строеж по смисъла на ЗУТ. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед.    

            Ответникът по жалбата РДНСК – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, за което излага подробни съображения в съдебно заседание.

            Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че оспорения административен акт е законосъобразен и жалбата  следва да бъде отхвърлена.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

       

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            На 14.02.2008г. работна група, включваща служители от РДНСК – Стара Загора, е извършила проверка на строеж „Преустройство на навес и паянтова сграда в жилищна, пристрояване към жилищната сграда и навеса и надстройка на паянтовата сграда”, намиращ се в УПИ ІІІ128, кв.30 по плана на с.Сливито, общ.Мъглиж. Проверката е извършена в присъствието на жалбоподателя И.П.И. – собственик на имота, съгласно нотариален акт № 173, том І, рег.№ 1674, дело № 173/ 2006г. При проверката е установено, че строежът представлява: към съществуващ навес с размери 5,00м/8,00м е направена пристройка с размери 5,80м/2,80м на югоизток от навеса. Премахната е североизточната стена на къщата и е извършено приобщаване на навеса към съществуващата къща. При така направеното пристрояване и преустройство от навеса са оформени две тела – на един и два етажа. Новополученото едноетажно тяло е с размери 7,80м/2,70м и височина 2,70м., в него е оформена една стая и предверие. Двуетажно тяло: 1 етаж – обособено е помещение с площ около 47кв.м., на 2 етаж са обособени две стаи с обща площ от около 26кв.м. Стопанската паянтова сграда е надстроена с един етаж, като надстройката е приобщена към втория етаж на жилищната сграда. Строителството е извършено с дървени греди и колони и между тях е зидано с “итонг”, плочата между двата етажа е изградена на дървен гредоред и дюшеме. Вътрешната част на помещенията са облицовани с гипсокартон. Запазени са стените на съществуващия навес на първия етаж, като отвън са облицовани с камък. Изградена е нова дървена покривна конструкция покрита с ондулин. Към момента на извършване на проверката строежа е бил завършен и не се ползвал. Констатирано е, че строежа е извършен без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж, както и че същия не съответства на предвижданията на ЗРП, одобрен със Заповед № 1382 от 19.09.1983г. на кмета на община Мъглиж.  Горепосочените обстоятелства са описани и удостоверени в Констативен акт № 9/ 14.02.2008г. /съдържащ и окомерна скица на строежа/ и Констативен акт № 10/ 14.02.2008г. Посочените констативни актове са подписани от жалбоподателя като присъствал на извършване на проверката. В законово установения срок И.И. е подал писмени възражения с вх.№ МЖ-342-7-00-274/ 29.02.2008г., с които оспорва констатациите от проверката. Твърденията му са, че сградата е била закупена от него във вида, описан в констативния протокол, поради което той не е извършвал твърдяното преустройство, не е променял конструктивни елементи на съществуващата сграда. Подменил е единствено част от покривната конструкция с ондолин, извършил е леки “козметични” ремонти – боядисване, текущ ремонт, каменни цокли, подмяна на изгнили греди и вътрешно преразпределение. Тези възражения са разгледани и обсъдени от началника на РДНСК – Стара Загора, и са приети за неоснователни като противоречащи на приобщените към административната преписка писмени доказателства. Административният орган се е позовал на представеното в хода на административното производство удостоверение за търпимост с изх.№ 79/ 09.05.2006г. на гл.архитект на община Мъглиж, в което са описани двуетажна паянтова жилищна сграда, паянтова стопанска постройка и навес. Въз основа на съставените констативни актове е издадена оспорената Заповед № ДК- 02-03-10/ 07.05.2008г., с която на основание чл. 225, ал.1, 3 и 4 във връзка с чл. 222, ал.1, т.10 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж, представляващ „Преустройство на навес и паянтова сграда в жилищна, пристрояване към жилищната сграда и навеса и надстройка на паянтовата сграда”, намиращ се в УПИ ІІІ128, кв.30 по плана на с.Сливито, общ.Мъглиж. От фактическа страна обжалваният административен акт се обосновава с наличието на незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ строеж, като такъв, извършен в противоречие с ПУП и без строителни книжа –разрешение за строеж.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която , неоспорено от страните, съдът възприема, като обективно и компетентно изготвено. Съгласно същото  се установява, че процесният строеж представлява “преустройство”, обхващащо трите налични постройки в УПИ УПИ ІІІ128, кв.30 по плана на с.Сливито – жилищна сграда, стопанска постройка и навес/ и се изразява в следното: смяна на предназначението на навеса, пристройка и надстройка на част от него като в този обем на първия етаж са обособени дневна, предверие и стая, обособяване на втори етаж на две нови помещения в надстройката на навеса, придаване на допълнителна площ към едно от помещенията, обособени в паянтовата постройка, изграждане на санитарни възли на двата етажа, направа на нов покрив на нивото на стария на жилищната сграда. Сградите са обединени като едно цяло като конструкция и като предназначение. Според вещото лице извършеното преустройство няма характер на описаното в чл.151 /т.1 до т.8/ от ЗУТ за което не се изисква строително разрешение, както и не представлява строителство по смисъла на чл.147 /т.1 до т.13/ от ЗУТ, за което не е необходим проект и строително разрешение. За извършеното преустройство нямало издадени строителни книжа – проект, строително разрешение и др. Експертът е категоричен, че към момента на извършване на оглед на място сградите, обект на експертизата не съществуват като самостоятелно обособени обекти – жилищна сграда, паянтова стопанска постройка и навес, така както са описани в представеното по делото Удостоверение за търпимост изх.№ 79/ 09.05.2006г. Посочено е още, че е възможно възстановяване на старото положение, като за целта е необходимо да бъде съборена и направена нова покривна конструкция на две нива – едното на жилищната сграда и паянтовата такава, и втората – след събарянето на надстройката и пристройката на навеса на нивото на сега съществуващия покрив на ниското тяло. 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна.

Административният акт е издаден е от компетентен орган - Началника на PДHCК - Стара Загора, въз основа на предоставените му от Началника на Дирекция за национален строителен контрол правомощия по чл.222, ал.1, т.10 ЗУТ, съгласно Заповед № РД-13-182/29.05.2007г. 

Заповедта  е постановена в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми по чл. 59, ал.2 от АПК реквизити. При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на административно-производствените правила, които да създават вероятност за неистинност на фактите, които административният орган е приел за установени. В тази връзка съдът приема, че са спазени нормативно регламентираните процесуални правила при провеждане на административното производство по чл.225 от ЗУТ.

Разпореденото премахване на незаконния строеж е направено при наличие на законово установените предпоставки за това.  Обжалваната заповед е издадена, на основание чл. 225, ал. 1, 3 и 4 от ЗУТ, във връзка чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ. Не е спорно между страните по делото, че УПИ ІІІ128, кв.30 по плана на с.Сливито, общ.Мъглиж, е собственост на И.П.И. и че в посочения имот е извършено твърдяното в Заповед № ДК-02-СЗ-10/ 07.05.2008г.Преустройство на навес и паянтова сграда в жилищна, пристрояване към жилищната сграда и навеса и надстройка на паянтовата сграда”. От събраните по делото доказателства – писмени такива, както и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява че извършеното преустройство по своята правна същност представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Процесният строеж е в противоречие с предвижданията на действащия ПРЗ на с.Сливито, одобрен със Заповед № 1382/ 19.09.1983г., тъй като за УПИ УПИ ІІІ128, кв.30 по плана на с.Сливито е предвидено застрояване на една жилищна сграда – двуетажна и две сгради на допълващото застрояване – паянтова сграда и навес. Реализираното в имота на жалбоподателя преустройство на жилищна сграда чрез приобщаване на съществуващия навес и паянтова постройка посредством пристрояване и надстрояване към съществуващата жилищна сграда, освен че не съответства на предвижданията на ПУП – самостоятелно основание за незаконност на строеж, съгласно чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ, е извършено и без необходимите строителни книжа – проект и разрешение  за строеж. Категорично е заключението на вещото лице, което съдът изцяло кредитира, че процесното строителство не попада в законовоустановените изключения по чл.147 и чл. 151 от ЗУТ, за които не се изисква издаването на строителни книжа, поради което за извършването му е било необходимо да се одобри проект и се издаде разрешение за строеж. В случая такива не са налице и строежът се явява незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като изпълнен в нарушение на чл.148 от ЗУТ.   Твърдението на жалбоподателя, че не е извършил незаконното строителство, тъй като сградата е съществувала в този си вид още към момента на закупуването на имота,   е ирелевантно за законосъобразността на оспорената заповед.   За законосъобразността на заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ е без значение кой е фактическият извършител на строежа   и кога същият е изпълнен, тъй като тези обстоятелства не се съдържат в законовата хипотеза на чл. 225, ал. 2, т.1 и т. 2 ЗУТ. Заповедта по чл. 225, ал. 1 във вр. с ал. 2, т.т.1 и 2 ЗУТ се отнася до незаконния обект и адресат на същата е собственикът на строежа към датата на издаването й. Тази заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 ЗУТ и правилно има за адресат собственика на строежа към датата на издаването й, върху когото тежи задължението да премахне незаконния строеж. Дори жалбоподателят да е закупил недвижимия имот с наличието на процесния строеж /което обстоятелство не се подкрепя от представените по делото НА № 173, том І, рег.№ 1674, дело № 173/ 2006г. и удостоверение за търпимост изх.№ 79 от 09.05.2006г./, то той е придобил имота с тежест, каквато представлява незаконното строителство, която го следва независимо чия собственост е. В този смисъл И.П.И. разполага с правната възможност да търси обезщетение за претърпените вреди по общия исков ред, които обстоятелства обаче са извън предмета на настоящото съдебно-административно производство. 

С оглед на горното съдът намира за правилен и материалноправно законосъобразен извода на административния орган, че жалбоподателят И.П.И. е собственик на незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ, като изпълнен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, без съгласуван инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Юридическите факти, с които правната норма свързва постановяване на заповед по чл.225, ал.1 от ЗУТ са били налице към момента на издаване на оспорения административен акт. Предвид доказаното съществуване на изложените като мотиви в оспорения акт релевантни юридически факти, субсумиращи се в посоченото от административния орган правно основание,  заповедта е съобразена с материалните изисквания на закона.

Доколкото от представеното по делото удостоверение изх. № 79/ 09.05.2006г. е видно, че към момента на неговото издаване в имота са съществували три самостоятелно обособени обекта – двуетажна паянтова жилищна сграда, паянтова стопанска постройка и навес, следва да се приеме, че строежът, при който трите сгради са преустроени в една жилищна сграда, стопанската постройка е надстроена, а навесът  пристроен, е извършен след мес.май 2006г. В този смисъл съществуващият строеж Преустройство на навес и паянтова сграда в жилищна, пристрояване към жилищната сграда и навеса и надстройка на паянтовата сграда”, предмет на заповедта за премахване, не може да бъде третиран като търпим строеж по см. на § 16 от ПР на ЗУТ и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004г. /арг. § 184 от ПР на ЗИД на ЗУТ/ същият подлежи на премахване като незаконен.

 

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на  И.П.И. ***, против Заповед № ДК-02-СЗ-10/ 07.05.2008г. на Началника на РДНСК – гр. Стара Загора, с която на основание чл.225, ал.1, 3 и 4 от ЗУТ във връзка с чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Преустройство на навес и паянтова сграда в жилищна, пристрояване към жилищната сграда и навеса и надстройка на паянтовата сграда” в урегулиран поземлен имот /УПИ/ ІІІ128 , кв.30 по плана на с.Сливито, общ.Мъглиж, обл.Стара Загора, собственост на И.П.И., като неоснователна.  

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: